Детството на император Николай ІІ
Франция
В годините преди революцията името на Иля Дмитриевич Сургучов (1881-1956) стои редом до тези на водещите писатели-реалисти Бунин, Леонид Андреев, Куприн – макар че е лишено от толкова шумна популярност. Почти постоянно – до самата му емиграцията през 1919 година – живеейки в Ставропол, писателят се намира някак в страни от бурния литературен живот на двете столици. Но повестта на Сургучов “Губернаторът”, неговите пиеси “Търговски дом” и “Есенни цигулки”, поставени съответно от Петербургския Александрийски и Московският художествени театри, му донасят признание в цяла Русия. Също толкова доброжелателно се посрещат от критиката и читателите неговите психологически остри и изящно изваяни разкази, които периодично се печатат в сборниците “Знание” и други периодични издания. Интересът към вътрешния свят на човека, емоционалното напрежение и драматизмът на фабулата представляват същностната основа на художествения талант на писателя, който живее в сложна епоха на обществено-социални контрасти и ги отразява в творчеството си.
Сургучов, който възприема рязко отрицателно болшевисткия преврат, се присъединява към Бялото движение и преминава с него целия трънлив път на борбата. А след това следват традиционните етапи в живота на руските бежанци: Константинопол, Прага, Париж. В емиграция - както, впрочем, и в Русия - Сургучов пише малко. Но, както и преди, това са ярки и вълнуващи отклици на делниците от полугладното съществувание на бежанците. И както и “преди”, произведенията на Сургучов – било то “Емигрантските разкази”, романът “Ротонда” или пиесата “Реките Вавилонски” – се посрещат доброжелателно от читателите, превеждат се на чужди езици.
Документалната повест “Детските години на император Николай ІІ” е написана в края на живота му (издадена е 1953 година от Парижкото издателство “Возрождение”), когато писателят вече е тежко болен и тя стои малко встрани от другите му произведения. Ако като цяло за творчеството на Сургучов е свойствена известна импресионистичност на изложението – вълнуваща интонация, напрегнат ритъм, то в дадения случай, точно в съответствие с особеностите на жанра, пред нас е като че един строг образец на битоописанието… Но това е чисто външно и погрешно впечатление. Изкусният майстор на прозата Сургучов, като привежда редица нарочно подбрани ежедневни и приземени факти от битовата обстановка, с филигранна точност изобразява психологическите характеристики на героите си — реалните исторически персонажи. Като прикрива по този начин с изискан блясък художествения похват, Сургучов демонстрира висш пилотаж на писателското майсторство. И в това – наред с историческата значимост на повестта – се състои нейната художествена самоценност.
Александър Апасов.
Съдържание:
Църквата на двореца. Посещенията на бавачките
