Търсене в този блог

10.23.2020

Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1978 година

 1978 година 

8/21 февруари, 1978 г.

Дойдохме вече на себе си след почивните дни. Също така окончателно приключихме с разправиите с нашия камион – след някои приключения му сменихме гумите, тъй като предишните все още бяха в прилично състояние, и завлякохме камиона на 3 мили надолу по пътя, където го продадохме на един вехтошар за 50 долара, – всичко това 8 дни преди датата, на която изтичаше регистрацията на камиона.

 

Преп. Алексий, човек Божий, 1978 г.

Поздравяваме те с именния ти ден, изпяхме ти „Многая лета“. Моли се за нас! Дяволът иска да ни изкуши със съмнения: „Какъв смисъл има в това, с което се занимавате“, ако времената са толкова тежки и дори братята по вяра постъпват толкова враждебно. Току-що получихме писмо от о. Y. В него той в детайли описва нашето състояние на прелест, което основно се състои в това, че сме намерили място за блажения Августин в календара и проповядваме вместо религия „ултрадесен фанатизъм“. Боже мой, какво ни чака занапред?

 

Предисловие към писмото

Позвъниха ми от Медфорд, щат Орегон, – приблизително на 90 мили северно от дома ми в Етна, Калифорния, – група руснаци, гърци и сърби, които искаха да основат енория в техния град (по онова време на юг от град Юджин в Орегон изобщо нямаше нито една православна енория). Предадох това съобщение на отците и те се срещнаха в Медфорд със семействата-организатори на енорията.

Велики вторник, 1978 г.

Срещата (със семействата в Медфорд – о. А. Йънг) мина успешно и, съдейки по всичко,  там ще имаме нова енория, в която ти ще бъдеш свещеник! (Те много се зарадваха на тази перспектива, очевидно поради това, че ние за тях сме прекалено „монашески“). Господ те призовава към това, но не изпадай в ужас, това ще бъде много скромна  мисионерска енория – няма да ти бъде трудно.

Да ти помогне Господ добре да завършиш Великия пост. Господ, очевидно, проявява Своята милост и Промисъл в нашата мисионерска дейност.

 

1/14 юни, 1978 г.

Посети ни отец Иларион (днес архиепископ на Сидни и Австралийско-Новозеландски – о. А. Йънг) и у нас останаха прекрасни впечатления от неговата визита. Той е много уравновесен и в него се усеща правилен дух – това е бъдещият владика Лавър. На практика възгледите ни за нещата съвпадат, с тази разлика, че според мене, той не осъзнава цялата дълбочина на нашия „гръцки проблем“ и е по-ориентиран към организационната работа в Църквата. Той може да ни окаже важна помощ в бъдеще. Надявам се, че някога ще имаш възможност да се срещнеш и да пообщуваш с него.   

 

30 юни/13 юли, 1978 г. 

Посрещнахме подобаващо Петдесетница, а в края на същия ден имахме битка с една гърмяща змия, която намерихме в центъра на манастирския парцел (така дяволът изрази своя протест!)

Що се отнася до твоето потиснато състояние, надявам се, че вече е преминало. Ако не е, тогава, моля те, не забравяй, че всички трудове на християнина се извършват в неговото обкръжение – тук и сега, между мене, Господа и моите ближни. Ако има възможност за нещо по-голямо – на общоцърковно ниво – това трябва да бъде само допълнение към основния духовен труд.      Аз и досега се учудвам колко още много можем да правим, като се има предвид  какви времена настанаха сега. Също така черпи вдъхновението си от живота на праведниците, като светител Нектарий Егински, например, и нашия собствен владика Йоан – те често са били подлагани на преследване на „обществено ниво“, но това не им е пречело да принасят добрите плодове на своя духовен труд.

 

22 септември/5 октомври, 1978 г.

Всички благополучно се върнаха обратно, а у мен неочаквано възникна добро предчувствие за Медфордската мисия1 и всичките ми тревоги за нея се разсеяха. Разбира се, не следва да се доверяваме на чувствата, но мисля, че трябва спокойно да правим каквото можем и да възложим на Бога да произведе от това плодове.

Все по-често и по-често чуваме за духа на „теснота“ на Атон и мислим, че явно всичко е било същото и по времето на преподобния Паисий, вероятно, това е била една от причините за неговото напускане! Да ни помогне Господ на всички още повече да се приобщим към дълбочината и широтата на истинското Православие.

Бележки:

  1.  Отец Серафим отслужи литургия в енорията в Медфорд.

 

Писмо без посочване на датата

Видях се с F.1 във вторник и му казах, че не сме започнали да го обичаме по-малко, но всички ние чакаме кога той най-сетне ще се промени, възползвайки се от това, че Господ го е призовал. Той се съгласи с всичко, което му казах, включително с необходимостта да се раздели с навика си да се самооправдава и напълно да спре пиенето, па макар и заради онези, които толкова много са страдали заедно с него и за него. Той каза, че нищо не е пил от момента, в който отец Герман го е заварил да го прави.

Общото ми впечатление е следното: неговият навик да глези и оправдава себе си толкова дълбоко се е вкоренил у него, че разсъждавайки по-човешки, неговият случай на практика е безнадежден. Но има Бог. Трябва да продължаваме да му помагаме и да го подкрепяме, но твърдо да настояваме, че той трябва да се промени, като упорито работи над себе си.

Е, а останалото трябва да изхожда от него. Ти си направил всичко, което си могъл. Не се измъчвай повече заради него. Мисля, че всичко това ти е изпратено от Бога, за да осъзнаеш колко дълбоко се е вкоренил грехът у човека и колко упорити са човешкото своеволие и съпротива в делата на поправянето на живота дори при искрените новообърнати. Ние – онези, които искаме да помогнем, – можем да дадем само толкова, а по-нататък човек трябва сам да действа. Дълбоко в себе си ти трябва да намериш спокойствие от съзнанието, че си направил всичко, което си могъл, а останалото зависи от Бога и от свободната воля на самия F.

Бележки:

  1. F. беше новообърнат във вярата и се бореше със своите стари грехове – хомосексуалност и алкохолизъм. Той пристигна при нас в Калифорния, за да предприеме опит да промени себе си, но се сблъска с огромни трудности по този път.

 

6/19 октомври, 1978 г.

Няколко думи за F. – той би трябвало да се е върнал обратно в Етна, преди още ти да си получил това писмо.

Неговото посещение при нас мина тихо и без произшествия. Ние изисквахме от него съвсем малко – основно, да следи какво говори – с това той се справи.

Аз категорично му казах, че той трябва да си намери работа и жилище, „да не нахълтва“ в живота на семейството ти и да не се превръща в паразит, да бъде изключително внимателен по отношение на това, да не върши ексцентрични постъпки, и да не прави нищо против волята ти.

Изглежда, той разбра всичко това и моментално с всичко се съгласи, но мисля, че на практика всичко ще излезе съвсем иначе. Не трябва да го дундуркаш, просто следи той да изпълнява основните правила и му дай да разбере, че ако не може да ги следва, няма да може да остане при тебе повече – както за негова, така и за твоя полза. Той няма да има никаква полза, ако ти просто ще търпиш неговите ексцентрични номера, а той ще продължава да упорства в тях.

Аз няколко пъти разговарях с него. Изглежда, че с ума си е разбрал всичко, за което му говорих, но няколко случки тук показват, че той е един от онези, които казват „да, да“, а след това продължават да постъпват по-своему. Единственият изход от това е да се изисква от него строг отчет за това, за което е отговорен. Подчертах му, че това е много важно за него – по-важно от молитвеното правило и т. п. Той страда от недъга на постоянното самооправдаване и най-доброто, което можеш да му дадеш, е чувството на реалност на ежедневния живот на нормалните хора.

Не сме му давали много духовни съвети. Теоретически той ги приема и вероятно дори започва да ги следва, но ние и двамата чувстваме, че в душата му липсва духовно доверие към когото и да било, и докато това е така, нашето ръководство няма да може много да му помогне. Той инстинктивно е концентриран върху себе си и не изглежда да е способен да разбере нещо извън това.

Да ти помогне Господ във всичко, което можеш да направиш за него, но бъди реалист и практичен човек и не си докарвай ненужни страдания, които няма да му помогнат, но могат да причинят твърде много вреди на тебе и съпругата ти.

Все още не мога да дойда на себе си след посещението на о. D.1. Той е дружелюбен човек, но има нещо крайно погрешно в онзи дух, който той е попил от своя „старец“.

Бележки:

  1. Монах, който избяга от манастира на отец Пантелеймон в Бостън.

 <   >

Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1977 година

 1977 година 

Богоявление, 1977 г.

Чувстваме се добре и се борим, обкръжени с Божията благодат, която според нашето усещане трябва да ни подготви за трудните времена, които ни очакват занапред.

Сега, когато преминахме през изпитанията на 1976 година и останахме живи, мислим само за това – да напечатаме колкото се може повече през тази година. Молете се за нас, моля. 

Ремонтирахме джипа и с него можем да се изкачваме и да слизаме по планината, дори когато пътят е засипан със сняг. Сняг все още има, макар и в последните дни да започна бързо да се топи.

 

28 януари/10 февруари, 1977 г.

Моля за прошка, че толкова дълго не съм ти писал. Струва ми се, че досега никога не съм бил толкова зает, както през тези последни седмици и месеци. Броят на „The Orthodox Word” за юли-август (1976 г.) вече е почти напълно готов! Чувстваме се така, сякаш теглим тежък товар през блато, но имаме надежда, че новите броеве ще се появят на бял свят скоро след излизането на този брой.

Освещаването на събора в Сан-Франциско явно се е получило много тържествено. Нашият камион беше повреден, а ние бяхме болни, така че останахме в нашата пустиня – и вероятно бяхме единствените в цялата епархия, които отслужиха литургия извън Сан-Франциско. Вчера епископ Никандър Бразилски неочаквано ни посети преди да отпътува у дома. Той ни направи благоприятно впечатление – обикновен и скромен човек без каквито и да било претенции или политика.

Животът ни се върна в своето нормално русло в една или друга степен и, разбира се, сега си имаме едно специално утешение – божествената литургия, която е истинско небе на земята. По време на нейното отслужване забравяме за всичко в света.

Какво ще кажеш, ако ти предложа да започнеш поредица от статии за епископ Теофан Затворник и актуалността на неговото учение в наши дни?

 

4/17 февруари, 1977 г.

Приближаваме се към Великия пост готови за борбата, която ни очаква занапред. Борбата основно се състои в това, да донесем словото на Православието до многото хора, които вече са готови да го чуят. Преживяхме събитията, свързани с отец Пантелеймон и неговото влияние върху Църквата, и мислим, че имаме отговори на поставените от него въпроси. След като един от нашите скорошни посетители изложи мнението си относно това, как се отнасят към отец Пантелеймон в нашата Църква (руснаците и все повече и повече новообърнати), си помислихме, че в края на краищата всичко ще завърши с това, че скоро на нас самите ще ни се наложи да защищаваме отец Пантелеймон, за да съхраним онова положително, което е направил, и че сега се намира в опасност заради собствената си политика. Разбира се, още остава открит въпросът, дали той ще ни позволи да го защищаваме и изобщо дали той ще бъде удовлетворен от пребиваването в нашата Църква, ако той няма да задава „тона“, пък дори само на англоезичните.

Ние много спокойно се отнасяме към гореизложената ситуация и с нетърпение очакваме възможността да изразим гласно през следващата година всичко онова, което трябва да кажем.

 

Втора събота на Великия Пост, 1977 г.

Продължава нашето изследване, което касае блажения Августин (който постоянно биваше нападан в печата от последователите на отец Пантелеймон – о. А. Йънг). Не успяваме да намерим нито един православен източник, в който да се отрича светостта на блажения Августин. Силно очаквах, че светия Фавст Региумски, ученикът на свети Касиян, ще каже няколко резки думи по адрес на блажения Августин, но дори бидейки несъгласен с последния, светия Фавст го нарича beautissimus pontifex Augustinus!

 

Пета неделя на Великия Пост, 1977 г.

Снегът вече се стопи (тази седмица паднаха още пет инча, а преди това имаше около осем инча) и по пътя вече може да се кара. Литургия ще има при нас на Лазаровден около 8 часа сутринта.

Най-накрая напечатахме целия тираж на новия „The Orthodox Word”, остана да направим само корицата. Сега пред нас стои задачата да завършим списанието до края на тази седмица, за да бъде вече готово за разпространение. Уви, не всички ще се съгласят с това, което ще намерят в този брой. Но лично аз престанах да се безпокоя за това.

 

Предисловие към писмото

По това време владика Нектарий реши да ръкоположи отец Серафим в свещенически сан и избра неделен ден, когато му беше удобно да дойде в скита. В този знаменателен ден в скита се събраха много хора, включително и аз бях там.     

 

6/19 април, 1977 г.

Владика Нектарий не ни съобщи в колко часа ще пристигне при нас в неделя, но ни помоли да отслужим утренята сутринта, за да може да присъства на нея. Мисля, че 8 часа ще бъде подходящо като време.

Новата реколта от кандидати за послушници започна да прави справки, но сега ние станахме по решителни по време на предварителното „плевене“. С Божията помощ наскоро избягнахме една беда или дори скандал, свързан с това, че двама такива кандидати се бяха разминали с нас на автогарата в Рединг. След няколко дни получихме от тях гневно и не съвсем разбираемо писмо, в което се казваше, че ние по непростим начин сме ги игнорирали, заради което те девет дни са живели в хотела в Рединг (и дори не им минало през ум да ни напишат писмо или да изпратят телеграма?), и затова те настояваха да платим сметката им за хотела и пътните разходи. Не можем да разберем кога и в кой град са пристигнали. Очевидно, всичко това трябва да ни отрезви и да ни напомни, че би следвало да съсредоточим нашата енергия върху онези, които имат поне малко желание да работят върху спасението на душата си. В такива условия човек не мисли прекалено много за бъдещето, а само за това, как да се съхрани духовно ден след ден! Понякога се срещат сериозни младежи, но те са абсолютно малцинство.

Въпреки всичко ние си оставаме „оптимистични песимисти“.

Молете се за нас и особено за мене в неделя.


Послесловие към писмото 

Онази неделя, когато беше ръкоположен за презвитер отец Серафим, епископ Нектарий освен това ме пострига за четец. Да бъда свързан по такъв начин с отец Серафим за мене беше неочаквана духовна радост. В онзи ден снегът покри целия връх на планината и около скита също цялата земя беше покрита със сняг – като символ на чистотата и Божията благодат. Непосредствено преди началото на службата попитах отец Серафим за чувствата му преди ръкополагането. „Чувствам се много умиротворено“, – отговори отец Серафим.

 

27 април/10 май, 1977 г.

Моля за прошка, че не съм ти писал толкова дълго. Опитвам се да спазя традицията, според която свещеникът трябва да служи литургия в продължение на 40 дни подред след своето ръкоположение – а това е много трудно! Как е могъл владика Йоан да служи ежедневно през целия си живот?!

V. W. ни върна нашия ръкопис за еволюцията, прибавяйки своите коментари към него. Те бяха много критични (за което той се извини, опасявайки се, че е бил прекалено строг), но аз мисля, че по същество той е прав – нашият подход все още остава прекалено тромав и претрупан с доказателства, поради което мнозина загубват още от самото начало интерес към него. За мое учудване, въпреки че той все още е привърженик на теорията за еволюцията, той е отворен за обсъждане на други възгледи, стига те да са обосновани от научна гледна точка, и беше много заинтересован от информацията на Creation Research Society. Той каза, че липсата на цитирания на подобни научни антиеволюционни източници е един от недостатъците на нашата статия.

Всичко това означава, че до момента на публикуването на статията ни чака огромна работа, но от друга страна изпитвам облекчение, когато виждам, че във въздуха вече витае духът на научните антиеволюционни теории и ние дори можем да не отделяме толкова много внимание на това, като повече се концентрираме върху светоотеческите трудове, които определено подхождат единствено на „модела“ на сътворението на света. Би било чудесно, ако тази неделя бихме имали възможност да посветим един час на обсъждането на тази тема – струва ми се, че в този момент нямам време да седна и сам спокойно да обмисля всичко това.

Говорих наскоро с P. Q. и по време на този разговор почувствах удивително дълбока пустота вътре в него. Той се занимава с проблема за „точността“ на каноните, но изглежда, че дълбоко в душата му всичко това му е абсолютно безразлично. На нашето американско Православие толкова му е необходимо повече сърце и по-малко ум! Не знам, с какво може да се помогне в случая. Единственото, което ми идва наум, е, че трябва човек да се моли повече и да изучава православните извори.

 

Предисловие към писмото

В нашия парцел направихме малък параклис, в който редовно се изчитаха службите (без свещеник). По тази причина от известно време бяхме подложени на критика – дори от страна на някои новообърнати – че недостатъчно често ходим в енорийския храм, който се намираше на разстояние 350 мили от нас. Някои започнаха да ни подозират, че постепенно ставаме безпоповци.

Светла сряда, 1977 г.

Вярваме, че празникът Пасха за вас е бил голяма радост. Ние го посрещнахме просто прекрасно, при това при нас беше пълно с хора. По време на Пасхалната литургия присъстваха 15 души! Що се отнася до критиката на вашите служби в параклиса – това е обичайно житейско явление, следствие на страстната, паднала природа. Тази ситуация дори може да има и добра страна, ако тя ви напомня колко лесно възникват подозренията и ви помогне да станете по-трезви и бдителни – а също така безразлични към сплетните за това, с какво се занимават другите! Що се отнася до надвисналата над вас опасност да се окажете „извън православната община“ – това са чисти измислици.

 

5/18 юли, 1977 г.

Имаме си вода! Сондьорът изкопа доста по-дълбок сондаж, отколкото планирахме (160 фута), но, изглежда, сега ще имаме добри запаси от питейна вода. Контейнерът и помпите ще бъдат монтирани в сряда – а стойността на целия този проект е равна приблизително на размера на даренията, събрани за нас в Сан Франциско! Очевидно, това е подарък от владика Йоан! Нашите „летни трудоваци“ работят много усърдно и работата над няколко големи проекта при нас върви едновременно.

 

10/23 юли, 1977 г.

Между другото, службата на светител Григорий Нисийски, разбира се, е изпълнена с много похвали в негова чест. Това е така, защото, когато светителят е православен по дух, му се прощават всичките му грешки1.

Въпреки че през тази година за нас се появиха много нови задължения, 1977-ма година предполагаме, че ще мине под знака на издателската дейност, особено на английски език. 

Чувстваме се добре и спокойно обмисляме събитията от последните седмици и месеци. От всичко, което се случи, ние направихме един-единствен извод: трябва да бъдем смели, дейни и да се занимаваме с нашето издателско дело!

Знаеш ли, че малко след ръкополагането получих писмо, в което ме питат как може човек да приеме Православие. Като обратен адрес върху плика е посочен Форест Глен (малко градче, което се намира на 40 мили от нас)?! А по-нататък какво ли ще бъде?

Бележки:

  1. Това беше казано във връзка с погрешното учение на св. Григорий за всеобщото спасение. О. Серафим има предвид тук сравнението с блаж. Августин, чието учение също е било погрешно по някои въпроси, във връзка с което блаж. Августин беше руган от привържениците на о. Пантелеймон.

 

3/16 септември, 1977 г.

Прилагаме статиите за новия „Никодимос“. Всичките са много добри. Но се пази – ако ти действително искаш да защищаваш Августин (а ти правиш това съвсем сдържано и добре), могат да започнат да те замерят с развалени яйца. Ако стане така, тогава нашата статия ще им бъде нещо като отговор. Ако си готов за възможни нападки, тогава върви смело напред.

Моля те, моли се за нас. Нашите летни работници си заминаха и сега трябва да успеем да свършим много неща до настъпването на зимата.

 

30 октомври/12 ноември, 1977 г.

Значи и ти си получил писмо от отец Лев Пухало!1 Нека това да не те огорчава. От тази посока върху нас ще се сипят все повече и повече атаки, но ние се придържаме към вековните светоотечески традиции и можем да дадем отговор на тази безсмислена „ревност“.

Препрочетох моята статия за състоянието на православното монашество в Америка. Няма как да не мисля, че е нужно сега да се каже това, и ако тази тема се окаже „сламата“, от която ще се разгорят разногласията с Бостън, които в момента тлеят, нека така да бъде.

Очакваме сега съгласуван опит да се покаже, че ние и нашите съмишленици се намираме под „западно влияние“, дори под „протестантско влияние“, и че предпочитаме „набожността и Евангелието“ пред монашеския живот и т. н. Моля те, моли се за нас. Трябва да съумеем да отговорим  на всичко това сдържано и търпеливо, да направим нещата публично достояние, за да може, когато гърците в края на краищата напуснат нашата Църква (а те вече започнаха да движат нещата натам), това да не бъде неочакван сюрприз и причината за случващото се да бъде ясна на всички.

Бележки:

  1. Последовател и горещ защитник на отец Пантелеймон. На нашето споменаване в „Никодимос“ за архиепископ Теофан Полтавски той отговори с гневно атакуващо писмо, „забраняващо“ ми да споменавам отново името на архиепископа. През 1981 година о. Лев Пухало получи от Синода на РПЗЦ запрещение да служи, след което напусна нашата Църква.

 

1/14 ноември, 1977 г.

Прилагам първата касета за епископ Теофан Затворник.1 Тя включва кратко жизнеописание, написано от архиепископ Аверкий, и началото пак на негова статия за епископ Теофан като пророк, изпратен на руския народ. Ти може да преработиш тази статия, за да стане тя достъпна за всеки, и да я използваш като въведение в учението на епископ Теофан за духовния живот, което ще бъде в следващите касети.

Да благослови Господ това начинание! Владика Аверкий смяташе епископ Теофан за критерий за православност в нашите времена – макар че той, разбира се, не „загърбва останалите“ – просто неговите трудове са много важни.

Бележки:

  1. Материали, които отец Серафим превеждаше за мене от руски език.

 

3/16 ноември, 1977 г.

Писмото на отец Лев много прилича на неговото последно писмо до нас, макар да е написано по-обстойно. Аз не бих му отговорил. Този човек е сериозно болен и затова с него е безполезно да се разговаря.

По-важното е, че всички изложени от него идеи всъщност не му принадлежат! В известна степен (па макар и в леко налудничава форма) той изказва едно „колективно“ мнение (на последователите на отец Пантелеймон – о. А. Йънг). Ако аз бях получил такова писмо, бих се изкушил да изпратя негово копие на отец Никита и при това да го попитам: „Това, според Вас, звучи ли нормално? За мене това звучи така, сякаш той си е загубил ума! Може би, Вие може да му повлияете, та той повече да не изпраща подобни писма?“ Вероятно, ако хората като отец Никита можеха да разберат какво въздействие оказват „колективните“ идеи върху такива, като отец Лев, биха се спрели и малко биха се позамислили. Но, уви, страхувам се, че отец Никита може просто да не разбере какво лошо има в това писмо.

Разбира се, в това послание се съдържа известна полуистина. Близо до истината е онова твърдение, че някои епископи (и отец Георги Грабе /бъдещият епископ Григорий/ – о. А. Йънг) ще ти кажат, че епископ Теофан Полтавски е бил „луд“ – но и те нямат за това обективни основания – той е бил непопулярен и е напуснал църковното общество по достатъчно странен начин, и някои хора никога не ще могат да разберат това.1

Отговор на всичко това е нашата спокойна мисионерска издателска дейност.

Получихме няколко нови отзива за нашата статия за монашеството2, по същество, от монаси от всичките три „категории“ (на американското монашество), описани от нас. Всички мислят, че статията е правилна, и изглежда са разбрали онова, което искахме да кажем. Вероятно, само неколцина ще я сметнат за оскърбителна, тъй като в нея ние развенчахме Бостънския мит, но е възможно, след като премине предизвиканият от нея шок, статията да принесе полза и на такива хора.

Междувременно се задава краят на работата ни върху новия брой на „The Orthodox Word” и „бомбата“ с истината за митрополит Кирил3 скоро ще избухне, но мисля, че в този случай ние даваме на хората ключ, който може да предпази мнозина от падането в една дълбока яма в случай на възможна поява на анархия по въпроса с юрисдикциите.

Бележки:

  1.  Строг аскет, молитвеник, експерт в областта на патрологията, архиепископ Теофан (1879-1940 г.) е духовник на Царското Семейство. Този факт, също както и неговата непреклонна позиция към всички форми на либерализма, го правят непопулярен в либералните кръгове и през 1910 година бива заточен на Юг. Той напуска Русия през 1920 г. и взема активно участие в Съборите на Руската Задгранична Църква, но огорчен от разправиите и вълненията в Църквата, постепенно се отдалечава от света и прекарва последните си години в затвор, живеейки в пещери във Франция, където всъщност умира.
  2. „Православното монашество днес“. Публикувано в „Orthodox Word” за май-юни 1977 г.
  3. Това беше блестящ анализ на писмата на свещеномъченика Кирил Казански, впоследствие преиздаден в „Russia’s Catacomb Saints, Platina, 1982.

 

16/29 ноември, 1977 г.

За една седмица направо ин затрупа със сняг (наваля 19 инча, това е най-големият ранен снеговалеж за всичките години досега), но сега отново има затопляне и само на места се срещат островчета от сняг. Най-накрая започнахме работа върху Календара за следващата година.

Ще ти кажа за две жени-мирянки, които се заселиха наблизо – Мария Мансур и една нейна приятелка. За тях това е един изключително важен период, който им помогна да се измъкнат от духовната и психологическата задънена улица на протестантизма и да почувстват духа на Православието, важно е и това, че те имат възможност често да се причастяват… В настоящия момент те събират в себе си духовни сокове. Молете се, Господ да им покаже пътя към плодотворната духовна дейност – това е тъкмо онова, което толкова ни е необходимо днес в Църквата.

Абсолютно без връзка с гореописаното ни посетиха около 15-тина протестанта. Те дойдоха в състава на бившата си група, включително неколцина „старши“. Нямам ни най-малко понятие какво може да означава това. Някои от тях имат много правилни християнски идеи и ние искаме да им дадем възможност да разберат цялата същност на Християнството – Православието – но засега само сеем семената.

Тази неделя С. се изповяда и причасти за пръв път от десет години насам или там някъде. След няколко дни той ще се върне към светския живот, но, може би, пак ще дойде при нас през януари. Молете се за него. Той е много наивен и може лесно да се отклони от пътя.

Един след друг преболедувахме от грип, но сега всички сме здрави освен D.

 

Предисловие към писмото

В новото писмо на отец Лев Пухало отново отец Серафим и отец Герман бяха нападнати агресивно. Този път за това, че бяха включили в Свято-Германовския календар Византийския император свети Константин ХII, а също така за това, че те уж се месили в църковния живот на Аляска.

21 ноември/4 декември, 1977 г.

Кратък отговор. Бостънците вече повдигаха въпроса за нашия „Константин ХII“, а ние се посъветвахме по този повод с архиепископ Аверкий. Беше проведено изследване, което показа, че неговото име се споменава в най-добрите руски източници. Владика Аверкий каза, че ние в никакъв случай не трябва да зачеркваме това име. Той еднозначно не е бил униат, щом съборът в Константинопол през 1451 година, който е отхвърлил унията, е исторически; католиците също отричат това предположение (че Константин е бил униат – о. А. Йънг), но изворите по този въпрос са съвсем малко. Този събор се споменава в едно от житията на светиите, което получихме преди няколко години от Бостън (житието на свети Нифонт, доколкото си спомням). Интересно е, че Фотий Контоглу1 е нарисувал негова икона, при това светията е изобразен с нимб, което даде повод на отец Пантелеймон да направи заявление, че тази икона е била създадена „за униатите“. Но неговата позиция ми изглежда малко странна (тъй като при униатите Константин не е бил признат за светец). Не виждаме основателни причини да не се съгласим по този въпрос с авторитетните източници на Руската Църква, които в този случай по-скоро проявяват антилатински тенденции.

След ден или два ще приключа със записите на втората касета за Теофан Затворник. Този материал трябва да бъде публикуван в два броя (на списанието „Никодимос“ – Рус. ред.): в първия – как той оценява Православието в съвременната нему Русия – губещо лицето си, благодарение на което са се отворили вратите за революцията; във втория – кое той смята за основна причина за случилото се в Русия – триумфа на духа на този свят в руското общество. Той дава класическо определение на духа на този свят, което само по себе си заслужава специален брой на списанието. Всичко това обяснява случващото се в наши дни – човечеството жъне бурята (Ос. 8:7 – Рус. ред.), за която пророкува светител Теофан. А след това, в следващите броеве, ще бъде показан изходът: какво е духовен живот и как да се настроим за него. Това е много важно в наши дни!

Мисля, че историята с отец Лев трябва да ни послужи като предупреждение да станем по-разсъдителни. Да, той е напълно неуравновесен и отгоре на всичко страда от чувство за непълноценност, което се нуждае от евтини „победи“ над другите с цел самооправдание. Мисля, че той принадлежи към онзи тип хора, които са се превръщали в класически самозванци.

Не можем да разберем защо той споменава в писмото си Аляска; сигурно това също е продукт на неговото болно въображение. Дейността на нашата Църква в Аляска изобщо не е била плодотворна и ние трябва да я оставим а Митрополията (сега ОСА – о. А. Йънг) – което е много далеч от някаква трета юрисдикция!

Епидемията от грип при нас вече приключи и ние най-накрая започнахме работа върху календара, чийто обем се равнява на осемдесет страници. Стана по-студено и очакваме, че в най-близко бъдеще ще завали сняг, но засега нашият път е сух и по него може да се кара.

Бележки:

  1.  Изтъкнат богослов и известен иконописец в Гърция (починал през 1965 г.)

 

7/20 декември, 1977 г.

Само новини за времето1. Пътят е покрит с около осем инча сняг. Ако на колелата на колата ви сложите вериги, в най-добрия случай ще успеете да минете с нея половината път нагоре. Но, съдейки по всичко, тази нощ отново ще вали сняг. Не знам дали ще можем отново да се излезем в света преди неделя.

Отец Герман ходи в Аламеда да служи на празника2 при владика Нектарий, а аз заминах два дни по-късно, за да се случа там на именния ден на владиката. И през двата дни отслужихме отначало всенощно бдение, а после, след 12 часа през нощта, и литургия. Владиката успя да отслужи с нас литургията, но не можа до край да изслуша  всенощното бдение3.    

Ще се радваме да те видим в неделя, но ще е много трудно да се добереш до нас! Владика Антоний също иска да ни посети, но най-вероятно няма да може заради снеговалежа.

Бележки:

  1.  Надявахме се, че ще можем да отидем при нашите приятели на техния празник – деня на преподобния Герман, на 25 декември.
  2. Празникът на Курската икона на Божията Майка (27 ноември/10 декември), в чест на която беше осветен домашният параклис на владика Нектарий.
  3. Точно по това време здравето на владика Нектарий започна бързо да се влошава.      

 <   >