М. К. Дитерихс. Убийството на Царското Семейство и членовете на Дома Романови в Урал.Глава ІІ. Веществените доказателства

Веществените доказателства

За основа на работите в тази област на следственото производство Соколов постави извънредно детайлния, последователен и всестранен метод на изучаване и изследване на физическото състояние и история на произхода на всяка отделна вещ, дори и най-малката, обгоряло късче, въгленче, почва, документ, телеграма, бележка, всичко, което така или иначе привличаше вниманието на следствието и можеше да се отнася към извършеното в Ипатиевския дом престъпление.

Преди всичко Соколов точно установяваше мястото, времето и обстоятелствата на намиране на предмета или неговото изземане; после по пътя на експертизата от страна на специалистите определяше рода, свойствата, качеството и предназначението на изследваното веществено доказателство, а ако то представляваше само част от цял предмет, по пътя на същата тази експертиза определяше данните на цялостния предмет. По-нататък, ако предмета имаше някакви повреждания, се изясняваше характерът и причините на тези повреди, а по пътя на разпитите и предявяванията му на сведущи лица се установяваше на кого е принадлежал или е можело да принадлежи дадения предмет или върху кого е бил забелязан именно този предмет. По този начин се определяше собственикът на предмета или първоизточникът на неговия произход, или първоизточникът на неговото намиране. Ако имаше няколко еднородни веществени доказателства, но намерени или иззети на различни места, по пътя на нови експертизи се установяваше тъждествеността между тях, а по пътя на разпитите и логическите анализи на обстоятелствата се изясняваха причините и следствията на намирането на тъждествените веществени доказателства на различни места.

По този методически начин на изследване и изучаване, съответно протоколиран, Соколов стига до логически произтичащите от тях факти, обстоятелства, съпровождащи извършването на престъплението. Така например, някакво малко медно винтче, намерено от Сергеев в пепелта от печките в стаята на Великите Княжни в дома на Ипатиев след прилагането спрямо него на метода на изследване от страна на Соколов се оказваше принадлежащо към много хубава дамска вносна обувка; винтче със същите качества и свойства се намери в пожарището в района на “Ганина яма”, където е било подложен на силното въздействие на огъня и откъдето същото такова винтче заедно с овъглените парченца кожа от самата обувка, въгленчета от това пожарище, глина от площадката, където е било пожарището, и лопатка със следи от същата глина, беше попаднало на дъното на шахтата. И обратното, куршумът от автоматичен вносен револвер, намерен на дъното на шахтата при промиването на тинята от Шереметиевский, със сплескан край, както това става от удар в човешка кост, се оказва, че преди това също е бил в пожарището, където е бил подложен на въздействието на силен огън, а тук, вероятно, е попаднал с тялото на един от убитите членове на Царското Семейство от стаята на долния етаж на Ипатиевския дом, където в пода се оказа, че е заседнал абсолютно същият такъв куршум, преминал само през меките части на човешко тяло, но повлякъл със себе си все пак малко кръв, попила в дървото, и малко вълнени косъмчета от плат със защитен цвят, приличащ на риза, каквито са носели Императорът и Наследникът Цесаревич. И вероятно, този именно куршум би влязъл в автоматическия револвер от системата Колт, който е бил, според показанията на свидетелите, в ръцете на Янкел Юровский.

Окончателните логически изводи от посочените примери са достатъчно ясни: в първия случай в пожарището са били горени обувките на Великите Княжни, а във втория – куршумът е попаднал в пожарището, изпадайки от изгаряното тяло.

Веществените доказателства при такъв метод на изучаване като че сами започваха да говорят, потвърждавайки със своята история показанията на свидетелите или уличавайки ги в невярност на показанията, а понякога и напълно опровергавайки ги. От друга страна, разказът на свидетеля или участника в престъплението получаваше по-голяма определеност, релефност и яркост от илюстрирането му с такива изследвани веществени доказателства. Всякакво увлечение по предвзети предположения отпадаше, тъй като експертизата, поставена в рамките на научността, се явяваше един вид определен контрольор за всяка идея. Така например, предположението, че телата са били изнасяни от дома на Ипатиев през парадния вход на долния етаж на Вознесенския переулок, а не в двора, не намери своето потвърждение при експертизата на някакви петна, приличащи на кръв, на прага на този вход, тъй като не даде реакции за кръв, което впоследствие се потвърди окончателно чрез показанията на Павел Медведев и Анатолий Якимов, участвували при изнасянето на телата.

Ако въпросът касаеше изучаването и изследването на някакъв съветски документ, без да оставя основния принцип на метода, работата се допълваше с осветляване на документа по пътя на сравняването му с черновите, издирвания в телеграфите, в различните учреждения, кантори и т. п. места, имащи едно или друго отношение към дадения документ. По този начин успяхме, например, да установим, че бившият кронщадски матрос Хохряков, участвувал в превозването на Царските Деца от Тоболск в Екатеринбург, е бил в Тоболск още на 14 март, тоест много преди пристигането там на командирования официално от Москва Яковлев, имал е преки връзки с Москва, Екатеринбург, Тюмен, Ишим, а в Тоболск се е представил като лице, имащо отношение към Царското Семейство, едва на 26 април, вече след заминаването на Яковлев. Освен това в Тоболск той през цялото време е назовавал себе си единствено председател на местния совдеп, а после се оказа “упълномощен от общоруските изпълнителни комитети на съветите на работническите, селските и войнишките депутати”, тоест въобще едно изключително важно лице.

Или друг пример: Екатеринбургският областен съвет обявява официално за разстрела на бившия Цар Николай Романов на 21 юли. Междувременно се оказва, че това съобщение с пропуснати в черновата дати от месеца е било съчинено още преди убийството на Царското Семейство във вид на телеграма, която е била изпратена в Москва на Янкел Свердлов като проект на съобщение още сутринта на 16 юли, тоест 18 часа преди извършването на престъплението, а след това вторично официалното съобщение за разстрела е било изпращано в Москва с телеграма от 18 юли, тоест денонощие и половина след убийството. Това показва, че освен съществуващото официално отношение на органите на централната съветска власт към извършеното в Екатеринбург престъпление, между отделните членове на съветската правителствена мрежа са съществували още и частни контакти по въпроса за убийството на Царското Семейство.

Този въпрос ще бъде обсъждан още при изучаването на новите веществени доказателства, издирени от последващото следствено производство. Тук е уместно да се каже, че Войков, единият от онези 30 болшевишки главатари, които са били докарани от Швейцария в Петроград в пломбирания вагон и който е заемал в Екатеринбург длъжността областен комисар по снабдяването и член на президиума на областния съвет, на въпроса на някои дами, работили при него в комисариата: “Защо така усилено скриват подробностите за смъртта на Николай ІІ”, отговорил: “Светът никога няма да узнае за това.” Ако инициативата и планът за убийството на Царското Семейство изхождаха от изпълкомите на съветската власт, едва ли Войков би имал основание да дава такъв горделив и изпълнен с убеденост отговор, тъй като при многобройността на състава на изпълкомите не можеше да се разчита на безмълвие от страна на всички членове на тези гласовити учреждения. Евреинът Войков можеше да даде такъв отговор, единствено знаейки, че идеята за престъплението е принадлежност на много ограничен брой лица, влизащи в състава на органите на съветската власт, и то такива лица, които не биха се спрели пред каквато и да било провокация, ако дори и самият факт на унищожението на всички Членове на Царското Семейство би изплувал на повърхността, само и само да укрият истинските вдъхновители на това антихристиянско, сатанинско, кошмарно престъпление.

Войков се е изразил не съвсем точно; светът никога няма да види телата на убитите Членове на Августейшото Семейство, но да научи, защо усилено се укриваха подробностите на престъплението – сигурно ще научи; разбира се, само ако поиска и може да си позволи да признае истината…

Преди да продължи следственото производство, на Соколов му се наложи чрез посочения по-горе метод да изучи целия този куп от веществени и документални доказателства, който вече съществуваше към делото, но не беше използван от Сергеев. Работата беше много голяма, важна, но изискваща твърде много време: тя отне месеците февруари и март, и дори в този срок от време той не успя да завърши всичко напълно. Работата продължи и след това през цялото време, попълваше се с все нови и нови данни според развитието на разследването в целия му обем. Обобщавайки днес резултатите от цялата работа по изучаването на престъплението, може да се отбележи, че тези веществени доказателства, които бяха събрани преди това от Сергеев, дадоха следните конкретни указания за делото:

1) В края на юни и началото на юли 1918 година Уралският областен военен комисар и член на президиума на областния съвет, най-влиятелният от съветските дейци от Екатеринбург, Исаак Голошчокин се е намирал в Москва. Там той е живял у своя съплеменник, председателя на президиума на централния изпълнителен комитет Янкел Свердлов, също един от най-видните дейци на съветската власт. По това време в ЦИК във връзка с общото положение на външните и вътрешните фронтове се е обсъждал въпросът за по-нататъшната съдба на Августейшите ипатиевски Затворници и явно от официалната централна власт е било дадено в Екатеринбург разпореждане да се подготви всичко необходимо за откарването някъде на Царското Семейство от този град.

Но Янкел Свердлов и Исаак Голошчокин са били загрижени освен това и в едно друго отношение: те са имали някакви данни, заради които са се опасявали, че съдбата на Царското Семейство в Екатеринбург може да се разреши независимо от техните намерения, тяхната воля и от тази гледна точка тях много ги е притеснявала благонадеждността на охраната, поставена в Ипатиевския дом за Царското Семейство, за което на 3 юли Исаак Голошчокин именно е счел за нужно да попита Екатеринбург.

2) За организирането на това дело съгласно указанията на центъра в Перм бива командирован областният комисар по финансите, май също така евреин, пияница, “човек дето за нищо не става”, но също така познат на Янкел Свердлов. Сега той заема в Москва солидна длъжност в совнархоза. В Перм се формира някакъв специален влак; за носене на охранителна служба към него се изпращат хора от Екатеринбург, изключително надеждни, от състава на “специалния” отряд на Исаак Голошчокин. Влакът е трябвало да бъде придвижен до някаква станция.

3) А по повод на безпокойството на Янкел Свердлов и Исаак Голошчокин за благонадеждността на охраната на 4 юли Белобородов отговаря на Исаак Голошчокин, че “опасенията са напразни”, тъй като те са взели съответните мерки, направени са замени в състава на охраната. На 4 юли вътрешният караул, който са носели охранителите из средата на работниците от Злоказовската фабрика, е бил заменен с 10 палачи от отряда, формиран при Екатеринбургската чрезвичайна следствена комисия и които свидетелите и охранителите наричаха “латиши”. Изпълняващият длъжността комендант Авдеев и неговият помощник Мошкин, и те работници от Злоказовската фабрика, също така са били сменени и вместо тях са назначени: за комендант на дома Янкел Юровский, заемащ много високо положение в чрезвичайната следствена комисия, във всеки случай, когато Янкел Юровский е присъствал на заседанията на комисията, той е председателствувал, а не Лукоянов, който официално се е водел като неин председател; и за помощник на Янкел Юровский – Никулин, също от състава на чрезвичайката, носещ там прякора “картечар” заради масовите разстрели, извършени от него.

4) В намерените различни документи няма никакви следи за това, че първоначалното решение на официалния съветски орган на властта за откарването на Царското Семейство от Екатеринбург е било отменено от самия него. Междувременно с връщането в Екатеринбург на Исаак Голошчокин от гостуването му при Янкел Свердлов тук започва да се чувствува промяната в идеята, как да бъде разрешена съдбата на Царското Семейство и главното ръководство на този въпрос взема върху себе си именно Исаак Голошчокин. Тази нова идея е държана явно от Исак Голошчокин и неговите най-близки сътрудници в голяма тайна, но въпреки това нейното влияние все пък се прокрадва в официалните разпореждания на Белобородов, касаещи подготовката на гореупоменатия влак. Така например, на 7 юли на Сиромолотов е изпратена следната телеграма: “Ако влакът на Матвеев още не е потеглил, задръжте го, ако е потеглил, да се вземат всички мерки да бъде задържан по пътя и в никакъв случай да не пътува за мястото, посочено от нас. Случай на ненадеждност на новото място за престоя му, влакът да се върне в Перм. Чакайте шифрована. Белобородов.”

Ако съдържанието на тази телеграма все още даваше основание да се мисли, че върху задържането на влака биха могли да повлияят обстоятелства от чисто външен характер – заплаха за това място, където е трябвало да пристигне влака, от страна на противника, следващата телеграма, изпратена пък на Сиромолотов на 8 юли, не оставя съмнения в това, че на този влак вече не се е придавало значение от такава изключителна важност както преди, когато за неговата охрана са били изпратени хора от специалния отряд на Исаак Голошчокин: “Ако може да се замени с безусловно надеждни хора отрядът от охраната на влака цялата я сменете изпратете обратно Екатеринбург. Матвеев остава Комендант на влака. За замяната се уговорете с Трифонов. Белобородов.” Очевидно, че за новата идея и тези специални хора са били нужни на Исаак Голошчокин в Екатеринбург.

5) Тези хора от “отряда със специално предназначение” на военния комисар Исаак Голошчокин през периода 17-19 юли са носели охраната на района “Ганина яма”, където са били укривани телта на убитите Членове на Царското Семейство.

6) В края на април 1918 година, преди преместването на Царското Семейство от Тоболск в Екатеринбург, се е състояло специално заседание на президиума на областния съвет, на което, както вече беше посочено, е бил дебатиран въпросът за унищожаването на Царското Семейство. И тогава по повод това превозване е имало разговори с центъра и оттам са постъпили указания. На това съвещание, според свидетелството на Сакович, главната роля са играли евреите Голошчокин, Сафаров и Войков, латишът Тупетула и руският работник Белобородов.

Преди извършването на престъплението също се е състояло специално секретно съвещание, главната роля по време на което са играли евреите Голошчокин, Юровский и Чуцкаев и руснакът Белобородов, а е присъствал също така и Пьотър Ермаков и членовете на чрезвичайката: Лукоянов, Сахаров и Горин. Това съвещание се е провело в стая №3 на Американския хотел, където се е помещавала чрезвичайната следствена комисия. Заседанието, на което се е обсъждал планът за убийството, е било председателствувано от Янкел Юровский.

7) На 16 юли през деня Исаак Голошчокин и Янкел Юровский (възможно е с тях да е бил и Белобородов) са пътували с лека кола до Коптяковската гора. Там те са питали срещнатите по пътя местни жители за състоянието на пътищата и се интересували от проходимостта за лек автомобил на страничните малки пътеки.

8) на 16 юли привечер Янкел Юровский е прибрал револверите на всички охранители-работници, макар че всички “латиши” са имали свои револвери. Разпореждането е било изпълнено от Павел Медведев, който занесъл всички иззети револвери в комендантската стая и ги предал на Янкел Юровский.

9) На 16 юли около 12 часа през нощта в дома на Ипатиев пристигнали: Исаак Голошчокин, Белобородов, Пьотър Ермаков, Александър Костоусов и явно матросът Хохряков. По това време от състава на постоянната охрана в дома се намирали: Янкел Юровский, неговият помощник Никулин, началникът на охранителния отряд Павел Медведев, разводящият Анатолий Якимов и 10 “латиши” от чрезвичайката.

10) След смъртта на матроса Хохряков, убит на фронта, неговият револвер от системата Колт попаднал при началника на интернационалния отряд в Перм Оржеховский, който много държал на него като “исторически”, тъй като, според неговите думи, от него е бил убит бившият Император.

До такива изводи водеше изучаването и изследването на документите, вече налични към делото и определящи дейността на съветските главатари в периода, предшествуващ извършването на убийството.

След това по пътя на същото методично изучаване на следващата група веществени доказателства, измежду вече наличните към следственото дело, се установяваха следните данни, отнасящи се към периода на извършване на самото престъпление:

1. Намерените при шахтата в района на “Ганина яма” счупена иконка на Николай Чудотворец, сгъваема кожена джобна рамчица и парче желязо – обръч от горната част на фуражката са принадлежали на бившия Император. От тези предмети Императорът е носил иконката в торбичка, изплетена от Императрицата, на шията си, а рамчицата със снимката на Императрицата като булка – в страничния джоб и никога не се е разделял с нея.

2. Обгорялото парче от лилав плат е било от полата на Императрицата; Нейни са били и перлената обица и големият брилянт, който е бил зашит в копчето от костюма на една от Великите Княжни.

3. Счупената иконка на св. Гурий, Самон и Авив е принадлежала на Великата Княжна Татяна Николаевна; Кулминският кръст, топазовите мъниста и четирите големи копчета са принадлежали на Великите Княжни, при това копчетата са били от Техните сини костюми за пътуване.

4. Малката медна катарама с герб, гербовите копчета и парчето обгоряло сукно са принадлежали на Наследника Цесаревич; копчетата и сукното са били от Неговия шинел, ушит от Петроградския шивач Норденштрем, а катарамата от кожения му колан войнишки модел.

5. Изкуствената горна челюст и парчето черно с бели райета сукно са на доктор Боткин, при това сукното е било от неговото палто.

6. Обикновеното копче за ръкавели и иглата за вратовръзка – на някого от слугите, придружавали Царското Семейство.

7. Частите от шестте корсета, намерени в пожарищата в района на “Ганина яма”, са били напълно тъждествени с частите от същите предмети, намерени в пепелта от печките в дома на Ипатиев. Някои запазили се клейма, железни украшения и парченца овъглен плат показваха, че корсетите са били много с добра изработка чуждо производство и пет от тях са могли да принадлежат единствено на Членовете на Царското Семейство, а един – на Демидова.

8. Намерените в пожарищата и в шахтата катарами и закопчалки от женски жартиери, закопчалки от мъжки тиранти и коланчета, кукички, петелки, секретни копчета и обикновени копчета напълно съответствуваха по своята еднородност на същите предмети, извадени от пепелта на печките в дома на Ипатиев. При това експертизата разпределяше тези предмети по качеството им на предмети чуждо производство и на предмети от по-обикновената руска манифактура.

9. При преместването от Тоболск в Екатеринбург всички най-ценни вещи са били зашити от Великите Княжни в костюмите и сутиените, с които са били облечени. Експертизата установи, че намерените в района на шахтата и в шахтата парченца скъпоценности са имали отчетливи следи на отделянето им от цялото с някакво разсичащо оръжие. Остава да допуснем, че Исаак Голошчокин и Янкел Юровский, за да укрият на телата, са ги разсичали на части.

10. Намереният в шахтата човешки пръст е бил отрязан, а не откъснат. Според заключението на експертизата той е принадлежал най-вероятно на жена средна възраст, привикнала към маникюр.

11. Парчетата въже, валящи се на земята край шахтата, бяха от някакъв вързоп; въжето е било ново; то не е било развързвано, а също е било разсичано или разрязано.

12. По време на укриването на телата в района на “Ганина яма” всички дейности са били извършвани от хора от специалния конен отряд на Верх-Исетския военен комисар Пьотър Ермаков. Същите хора са носели непосредствено близката охрана на района “Ганина яма”.

13. Събирането и опаковането на скъпоценните вещи в дома на Ипатиев са извършили на 17 юли Исаак Голошчокин, Янкел Юровский и Белобородов, използвайки помощта на разводящия Иван Старков и “латишите”. С преглеждането, сортирането и опаковането на вещите от каретното помещение на 17, 18, 19, 20 и 21 юли са се занимавали Никулин и някакъв евреин, повикан от Янкел Юровский от чрезвичайката.

14. След извършването на престъплението, на 19 юли вечерта, Исаак Голошчокин заминал за Москва със специален вагон-салон, при това носел със себе си в салона три прекалено тежки за обема им обикновени сандъци, в които според думите му е имало “образци на снаряди за Путиловския завод.” В Москва той е отседнал пак при Янкел Свердлов; стоял е там пет дни и със същия вагон е заминал за Петроград, но сандъците вече не били с него.

Такива бяха данните от проучването на вече наличните веществени доказателства, отнасящи се към периода на извършване на престъплението. Понататъшното събиране на веществени доказателства и тяхното изследване се водеше паралелно с останалите дейности на следственото производство и по тази причина за тях ще се говори в съответните раздели. Наличният материал вече в достатъчна мяра набелязваше степента на участие на различните съветски дейци в убийството на Царското Семейство и онези връзки, които в това отношение са съществували между отделните дейци в Екатеринбург с дейците на централната власт в Москва. Изследването според възможностите се постара да събере данни за характеристиката и оценката на тези дейци, но за съжаление, източниците, с които можеше да се разполага на място, бяха крайно недостатъчно, а личностите прекалено тъмни, за да бъдат представени техните физиономии в изчерпателен за историята вид. Паралелно с това изследването се постара да изясни и личността на извършителите от изпълнителен характер, които ръководителите на злодеянието са използвали за привеждане в изпълнение на своя гнусен и кървав замисъл.

< >


Към темата Към началото Към съдържанието

М. К. Дитерихс. Убийството на Царското Семейство и членовете на Дома Романови в Урал.Глава ІІ. Вещите и документите

Вещите и документите

В Омск към вещите и документите, събрани в Екатеринбург и отнасящи се до делото за убийството на Царското Семейство, по разпореждане на Върховния Управител бяха прибавени и вещите, събрани от генерал-майор Голицин в Алапаевск, които принадлежаха на убитите там Велика Княгиня Елизавета Фьодоровна, Великия Княз Сергей Михайлович, Князете Иоан, Игор и Константин Константиновичи и граф Владимир Палей. Освен това адмирал Колчак предаде в комисията получената от него още преди това кутия с някои по-ценни вещи на упоменатите Височайши Лица. Общо взето се насъбраха доста вещи. Те бяха разпределени по сандъци, куфари и пътни чанти без описи на съдържащото се в тях, а някои вещи и документи, снети от тялото на Великата Княгиня, Великия Княз и Князете, не бяха своевременно дезинфекцирани и по тази причина част от тях напълно беше съсипана под влияние на останалите по тях секрети от разложението. Шапките, палтата и обувките на Великия Княз и Князете след съдебния оглед и вписването им в протоколните постановления се наложи да се изгорят поради невъзможността да се намери в Омск херметично хранилище с достатъчни размери за по-нататъшното им съхранение. Да се прекрати разложението по пътя на дезинфекцията, вече не беше възможно.

От вещите, събрани в Екатеринбург, преди всичко бяха прегледани и проучени онези вещи и документи, които бяха намерени при огледите на дома на Ипатиев, дома на Попов, помийната яма в двора на дома на Ипатиев, при проучванията и издирването в района на “Ганина яма”, в стаите на бившия областен съвет и в пощенско-телеграфната кантора. Всички тези вещи и документи по същество се явяваха веществени и документални доказателства по делото и затова всички те бяха подложени на детайлно изследване, проучване и описание. Най-важните и най-необходимите от тях по следствено указание освен това бяха подлагани на експертиза от специалистите, на научни анализи, фотографиране и подробно протоколно описание. При изследването на всички тези вещи в следствено отношение, по-голямата част от тях, в това число и представляващите голяма материална ценност, бяха внесени в нови описи, отново подредени, опаковани, запечатани и предадени по указание на Върховния Управител на съхранение на сигурно място, тъй като комисията не смяташе за възможно да пази при себе си всичкото това ценно в историческо и национално отношение имущество, представляващо реликви на загиналото Царско Семейство.

След това бяха прегледани вещите, иззети от бившите охранители и техните семейства и познати в Екатеринбург, Верх-Исетския и Сисертския заводи, а също вещите и документите, останали в каретното помещение в дома на Ипатиев и в хранилището на Волжско-Камската банка. Доколкото времето позволи, писмата, дневниците и книгите, принадлежали на Членовете на Царското Семейство и загиналите с Него приближени, бяха огледани и използвани като материали от историческо и национално значение, но в общи линии бегло, оставяйки тази област на изследване за бъдещето в по-благоприятна обстановка от онази, в която се провеждаше следственото производство. За тези вещи и документи също бяха съставени подробни описи и списъци, след което те отново бяха подредени в специални сандъци, опаковани, запечатани и дадени за съхранение пак там, където бяха предадени и горепосочените вещи.

Преглеждането, сортирането и проучването на вещите и документите, останали след убийството на Членовете на Царското Семейство, дадоха на следствието няколко много ценни и характерни указания:

1) Сред вещите на Царското Семейство, намерени както в стаите на дома на Ипатиев, така и в каретното помещение в този дом, не бе намерена нито една вещ от носено бельо, дрехи, рокли, обувки и връхни дрехи. Докато в бюфета в столовата бяха намерени 57 икони и иконки, принадлежащи на Членовете на Царското Семейство, нито в стаите, където Те бяха живели, нито в купищата разхвърляни вещи и в претършуваните сандъци в каретното помещение нямаше нито едни чорап, нито една долна риза, нито една носна кърпа, нито обувка, нито шапка, с една дума – нищо от дрехите и бельото. Всички тези вещи до една бяха откарани от Исаак Голошчокин и Янкел Юровский.

При проучването на това обстоятелство успяхме да установим следните факти: разводящият на охранителния отряд Анатолий Якимов и охранителят Филип Проскуряков разказаха, че назованите ръководители на престъплението, заминавайки от Екатеринбург за Москва, освен скъпоценностите, принадлежащи на Царското Семейство и свалени от Нейните Членове след убийството, основно събирали, опаковали и изпращали на гарата бельо, обувки и дрехи на Августейшото Семейство. По-нататък от сметките на комисаря, бившия кронщадски матрос Хохряков, превозвал заедно с комисаря Родионов Царските Деца от Тоболск в Екатеринбург, стана ясно, че с втория ешелон на Царското Семейство са били превозени 2700 пуда багаж (пуд – руска мярка за тежина, равна на 40 фунта, или около 16,4 кг – Бел. прев.). Всички събрани сега в Екатеринбург вещи представляваха товар от едва 150 пуда, или значи почти нищо от цялото имущество на Царското Семейство, докарано от Тоболск. Като потвърждение, че сметката на Хохряков е правилна, служат разписките, приложени към сметката за опаковането на вещите, пренасянето им, пренатоварването им в Тюмен, превозването им с параход, по ЖП-линията и с файтони в Екатеринбург. Освен това, Филип Проскуряков, позовавайки се на думите на охранителя Талапов, който бил с него на гарата по време на евакуацията от Екатеринбург, свидетелствува, че с вещите от дома на Ипатиев комисарите напълнили три големи американски товарни вагона.

Незначително количество бельо и обувки беше намерено при обиските на охранителите. Така например, у Иван Старков бяха намерени четири носни кърпички, принадлежащи на Великите Княжни, а у Михаил Летьомин – чаршаф на Императора, възглавница, чаршаф и калъфка за възглавница на Императрицата, мъжка риза с изрязани инициали, кафяви лачени дамски обувки, вероятно, на Великата Княжна Мария Николаевна и мъжки боти с ластик или на доктор Боткин, или на някого от слугите. Но по-голямата част, безусловно, беше откарана от главатарите на съветската власт, сред които Исаак Голошчокин, вероятно, беше един от най-големите грабители и по пътя за Москва е раздавал вещите на някои от своите приятели и познати. Обаче е раздавал вещите твърде пестеливо, на специално отличилите се болшевишки дейци, и то “по протекция”, както се изрази за него една видна пермска болшевишка деятелка, някоя си Голубьова, работеща като касиерка в изпълкома. По нейните думи, вещите на Царското Семейство били докарани от Исаак Голошчокин от Екатеринбург при нея и тя е показвала на Семьон Логинов, за когото ще стане дума в бъдеще, по време на тяхното съвместно пътешествие в Москва дадените й от Исаак Голошчокин пухена възглавница на Императрицата и дамски обувки с копчета от много хубава мека кожа, принадлежащи на някого от Царското Семейство, но на кого именно, тя не знаела. Освен това в Екатеринбург след убийството на Царското Семейство мнозина виждали любовницата на комисаря Дидковский с ботушки, шити по мъжки фасон и принадлежащи на една от Великите Княжни. Такива ботушки имали всички Велики Княжни; с тях Те още в Царско Село, а после и в Тоболск работели през зимата с Баща си в снега по разчистването на градината или двора.

А че у Царското Семейство вероятно е имало много дрехи, може да се съди дори само по това, че при преглеждането на вещите бяха намерени 140 броя закачалки за рокли и връхни дрехи.

2) Сред вещите, намерени в дома на Ипатиев и в каретното помещение, нямаше нито едно ювелирно изделие от принадлежащите на Царското Семейство и представляващо дори незначителна ценност. Павел Медведев казва, че когато влязъл сутринта след убийството в дома в стаята на коменданта заварил Исаак Голошчокин и Янкел Юровский, а на масите, по дивана имало камари от камъни и златни вещи.

При преглеждането на документите, иззети при огледа на стаята на коменданта, сред останалите книжа беше намерен разкъсан пощенски плик, върху който се беше съхранил надписът: “Златни вещи на Анастасия Николаевна”. Дали е съществувал този плик още докато Великата Княжна е била жива или неговият произход трябва да се отнесе към времето на разпределяне на награбените скъпоценни вещи на Царското Семейство от Исаак Голошчокин и Янкел Юровский след убийството и ограбването на телата – този въпрос остава открит, но съдейки по отсъствието в надписа върху плика на титуловане, второто предположение има повече основания. Пликът беше показан на камериерките на Великите Княжни, но те не бяха виждали у Великата Княжна Анастасия Николаевна такъв плик, макар и да бяха вземали участие в укриването на златните вещи при преместването на Семейството от Тоболск в Екатеринбург.

Павел Логинов, машинистът на влака, откарал комисарите от Екатеринбург, срещнал в Перм бившия помощник-председател на Екатеринбургската чрезвичайна следствена комисия Валентин Сахаров, когото познавал още като дете, и на пръста му се кипрел златен пръстен с тюркоаз. На въпроса на Логинов за произхода на пръстена Валентин Сахаров отговорил, че той, вероятно, е английска изработка, тъй като е свален от ръката на Великата Княжна Анастасия Николаевна.

Възможно е Исаак Голошчокин и Янкел Юровский, като са обрали скъпоценните вещи от телата на убитите, да са ги разпределили по пакети според принадлежността им, а след това са били принудени да наградят с нещо своите сътрудници от чрезвичайката, дошли в дома на Ипатиев малко по-късно, и затова се е наложило да отворят един от запечатаните вече пакети.

3) Вещите, захвърлени и оставени от съветските престъпници в каретното помещение в дома на Ипатиев, принадлежаха преимуществено към предметите, използвани в кухнята и трапезарията, които нямаха характер на вещи от първа необходимост: разкомплектовани комплекти тенджери, форми и формички; отделни капаци от тенджери; тенекиени кутии за продукти; остатъци от сервизи за хранене, за чай; бурканчета и съдове за кухнята и т. п.

А вещите, или по-скоро остатъците от вещите, събрани в стаите, където живееше Царското Семейство, напротив, принадлежаха почти изцяло към категорията вещи и предмети от първа необходимост: четки за зъби и за нокти; гребени, гребенчета, игри; сапунерки и различни стъклени и порцеланови кутийки от прах за зъби; игли, конци, карфици, копчета, секретни копчета и всякакви други дреболии за ръкоделие и кърпене; флакони от тоалетна вода; шишенца от лекарства, които Императрицата, страдаща от болно сърце, и Наследникът Цесаревич, боледуващ от наследствената болест хемофилия, постоянно са употребявали. Пак тук трябва да се отнесат и някои дребни предмети от религиозно значение, които Членовете на Царското Семейство винаги са носели със себе си и никога не са се разделяли с тях, а именно: шишенца със Светена вода и миро от различни свети места и монастири, иконки, висящи над креватите, и нателни, икони и иконки на особено почитаните от Семейството светии, Евангелия и Свещени книги. При това поне 75% от всички посочени вещи от първа необходимост се оказаха във вид на пепел, въглени и обгорели остатъци, с които бяха пълни горивните камери на печките както в стаите, заемани от Царското Семейство, така и в стаята, където е живял Янкел Юровский, стаите от долния етаж на дома на Ипатиев, където се e помещавала вътрешната охрана, и казарменото помещение на дома на Попов, където беше разквартирован отрядът на външната охрана.

В приложение 1 (към настоящия отдел) са поместени извадки от описите на вещите и предметите, намерени в стаите, където е живяло Царското Семейство, и събрани в каретното помещение на дома на Ипатиев като най-характерни за потвърждаване на изразеното мнение за различния характер на предметите, намерени на едното и другото място. Къде са се дянали вещите на Царското Семейство, разграбени от убийците, не успяхме да установим, но съдейки по това, че Исаак Голошчокин и Янкел Юровский са се насочили от Екатеринбург към Москва, може да се мисли, че основното количество бельо, дрехи и обувки на Царското Семейство е станало в Москва достояние на новия съветски елит.

4) Изключение бяха оставените от съветските дейци книги в каретното помещение, принадлежащи на Членовете на Августейшото Семейство, и част от играчките на Наследника Цесаревич. Освен това, както вече беше казано, в дома на Ипатиев бяха намерени захвърлени Евангелия и Свещени книги на загиналото религиозно Семейство. Може би, ако властта на болшевиките се беше задържала в Екатеринбург по-дълго, тези книги и играчки щяха да бъдат разграбени от причастните към престъплението охранители и странични хора, но военните събития следваха с прекалено бързо темпо и творците на злодеянието бяха принудени да напуснат дома на Ипатиев преди пълното разхищаване на имуществото.

Всички тези книги не бяха от Царскоселската библиотека; това бяха книги, лично принадлежали на всеки един от Членовете на Семейството, като подаръци от родителите или предишни близки приятели и познати. Затова почти върху всяка книга има бележки: кога е получена книгата, кому принадлежи и върху болшинството от тях от кого именно е получена. Специално впечатление прави, че тези любими, скъпи за Децата книги, са изцяло руски, английски или френски. Нито една немска книга у никого от Тях не е имало и изобщо немски книги във вещите на Царското Семейство не бяха намерени. Единствено Е. А. Шнейдер е имала Евангелие на немски език, тъй като беше лютеранка.

От тези намерени книги на Великата Княжна Олга Николаевна принадлежаха: 3 английски и 2 френски книги; освен това 2 френски книжки принадлежаха едновременно на двете големи Сестри.

На Великата Княжна Татяна Николаевна принадлежаха: 7 английски и 17 руски книги, а именно: Молитвено правило за готвещите се за Свето Причастие, Благодеянията на Божията Майка, Часослов, Писма за християнския живот, За търпенето на скърбите, Житие и чудеса на св. Симеон Верхотурски, Житие на Преподобния Серафим Саровски, Акатист към Богородица, Дванадесетте Евангелия, Моят живот в Христа, Утешение при смърт на близки на сърцето ни хора, Сборник от благоговейни четива, Беседи за страданията на Филарет, Канон на Великия Андрей Критски, Сборник служби, молитви и песнопения; Историята на Петър Велики от Чистяков; Смел живот от Чарская.

На Великата Княжна Мария Николаевна – 2 английски и 4 руски книги: Л. Толстой, Война и мир; Отблясъци на Попов; Книжка за нагледно обучение по чужди езици, Авенариус, Към Париж.

На Великата Княжна Анастасия Николаевна – 4 книги от съчиненията на Лажечников.

На Наследника Цесаревич – Правила за свирене на балалайка, Спомен за Тоболск, Книга за спомени за 1917 година, Тетрадка по френски език.

На Императрицата – Нилус, Великото в малкото; Аверченко, Синьо със златно; Аверченко, Разкази за оздравяващите; Три тома от съчиненията на Чехов и 1 френска книжка.

А част от книгите, които Царското Семейство е взело от библиотеката на Царско Село със себе си в Тоболск, бяха намерени в помещението на Волжско-Камската банка, но в много ограничено количество и с разкомплектовани томове на събраните съчинени и липсващи броеве на списанията. Явно с книгите някой се е разпореждал и голяма част от тях е присвоил.

Но и сред тези книги също не беше намерена нито една немска книга. Точно обратното, правеше впечатление наличието на книги с антигерманска насоченост: брошурата “Немското зло”; Густав Лебон, “Основните причини за войната”; Крамб, “Германия и Англия” и т. н. Освен това характерно беше наличието на списък с “фамилии и псевдоними на съвременни съветски дейци”, брошурата “А. Ф. Керенский” и редица сериозни книги със социалнополитическа насоченост: Лев Бернстед, “Как земята да се даде на народа”; Пешехонов, “Национализацията на земята”; Ядринцев, “Сперанский и неговите реформи”; Семьонов, “Демокрацията и армията”; брошурата “Земята и свободата”; Милов, “Политическите партии” и т. н.

Много книги имаше по история и география на Русия, книги с философско и духовно съдържание и разкомплектовани списания от периодическия печат: Исторически вестник и Вестник на Европа. Белетристика имаше твърде малко и сред тези издания върху книгата на Мелников-Печорский “В горите” имаше бележка: “Прочетох в Тоболск, септември 1917 г. Николай”, а върху книгата на Л. Толстой “Анна Каренина”: “Четох в Тоболск, февруари 1918 година. Николай.”

В Екатеринбург в дома на Ипатиев надзирателите бяха лишили Царското Семейство от възможност да използват книги; зъботехникът Исаак Голошчокин и ротният фелдшер Янкел Юровский, явно, не са имали намерение специално да крият от Царското Семейство защо Го държат в Ипатиевския дом и през последните два месеца и половина от своя земен живот Августейшите мъченици са имали на разположение неразлъчните спътници на Императрицата, които тя е успяла да вземе със себе си: “Евангелието”, “Лествицата”, “За търпенето на скърбите” и “Библията”. Филип Проскуряков разказваше, че обикновено е четял Императорът или Императрицата, а всички останали затворници, събрани заедно в столовата, са слушали или са се занимавали с някакво ръкоделие. Понякога в паузите Те пеели. “Неведнъж съм чувал тяхното пеене, - казваше Проскуряков. – Те пееха изключително и само духовни песни.”

Явно, в това приближаване към Бога, в твърдото съзнание за скорошното заставане пред Неговото Лице Царското Семейство е имало сила на духа да Го моли:

За враговете кротко да се молят,

днес сили свръхчовешки Ти вдъхни

в устата на стоящите пред гроба,

пред дверите му верни Теб раби.

5) Нито дневниците на Императрицата и Августейшите Деца, нито изобщо някакви документи на Негово Величество бяха намерени сред събраните в Ипатиевския дом книжа и вещи. Документите от държавно значение и личната кореспонденция на Императора бяха конфискувани още от Керенский в Царско Село, за което ще бъде разказано във втората част от тази книга. Но дневници все още имаше у Императора и Той продължаваш да ги води и в Тоболск. При преместването от Тоболск в Екатеринбург, по думите на Чемадуров, дневниците са били сложени в отделен сандък и изпратени с целия багаж. Тъй като Царското Семейство не получи своя багаж в Екатеринбург, възможно е съветските дейци да са присвоили дневниците още при самото превозване на багажа от Тоболск в Екатеринбург, а не чак след убийството. Поне на такива мисли навеждат думите на Янкел Свердлов; когато на заседанието на президиума на ЦИК на 18 юни 1918 година той казва на колегите си, че документите за заговора са изпратени от Екатеринбург по специален куриер, а след няколко фрази заявява, че “на разположение на ЦИК сега се намират извънредно важни материали и документи на Николай Романов, неговите собственоръчни дневници” и т. н. Тази вмъкната дума сега ни кара да мислим, че дневниците на Императора вече са били в Москва преди пристигането на куриера, изпратен след убийството, още повече че Янкел Свердлов изброява категории различни документи и писма, което от Екатеринбург едва ли са могли да му съобщят по онова време, пълно със суматоха, тъй като за тази цел е трябвало малко или много да разгледат и проучат заграбените в Ипатиевския дом документи към момента на разговорите с Москва по пряката линия, а както казва файтонджията Йолкин, на 17 юли Янкел Юровский през цялата първа половина на деня се е возил из града.

Напълно случайно се е запазил и беше иззет от Михаил Летьомин собственоръчният дневник на Наследника Цесаревич за 1917 година. Това е малка книжка с твърди, облечени в синьо моаре със златна щампа корици. На обратната страна на първия вътрешен хартиен подвързващ лист с ръката на Императрицата горе на страницата е положен кръст и под него е написано: “Всея твари Содетелю времена и лета во Своей власти положивый, благослови венец лета благости Твоея, Господи, сохраняя в мире Императора, молитвами Богородицы и спаси ны”. А на следващия вътрешен пак такъв лист: “На моя скъп Алексей от Мама. Царско Село.”

Трогателно, по-детски, е записвал Цесаревичът в дневника своите наблюдения върху трагически-парещите събития от тази тежка за Неговите Родители и за цялото Семейство година. Той е боледувал и то сериозно, затова, естествено, доминиращи мотиви на записките са бележките за здравословното състояние и разрешаваните Му във връзка с това развлечения през деня. Но Той е наблюдателен, отбелязва, разбира се, по-своему и събитията от външния живот, оставящи у него едно или друго впечатление: “Днес идва Керенский; скрих се зад вратата и той, без да ме забележи, влезе при Татко.” “Когато пътувахме към гарата, край нас препускаше кавалерия”, това е при заминаването от Тоболск. “Ходихме на църква; по целия път стоеше шпалир от войници.” “Днес пак не ни пуснаха на църква. Глупаци.” “Колко тежко и скучно е.” – това е една от последните записки в Тоболск. В Екатеринбург Наследникът Цесаревич не е направил нито една записка.

Като общо правило, отначало записките в дневника следват почти ежедневно; духът им е бодър, весел. После след преместването в Тоболск записките се правят все по-рядко и по-рядко, а съдържанието им става все по-тъжно и по-тъжно, сякаш някакво предчувствие се е прокрадвало в Неговата млада душа и на Него не му се е искало да отразява това състояние в дневника. Веднъж Той се изразил така: “ако ще ни убиват, нека не ни мъчат дълго.” Павел Медведев казва, че “след първите залпове Наследникът е бил още жив, стенел е; до Него се приближили Юровский и два или три пъти стрелял в Него от упор. Наследникът притихнал.”

От дневника на Наследника Цесаревич се вижда, че въпреки опитите на отделни личности от охраната по един или друг начин да засегнат, оскърбят Членовете на Семейството, болшинството войници явно още дълго време в Тоболск са продължавали да пазят уважение, почтение и любов към бившия Император именно като към бивш Цар, който дори в положението си на арестуван е продължавал да проявява към тях постоянни знаци на внимание, добро отношение и грижа. Наследникът Цесаревич много често споменава фамилиите на любимите войници, разговорите с тях на Него и Баща Му и тази близка връзка явно се е запазила до смяната на войниците от охраната с латишите, докарани от Родионов и Хохряков. Наследникът отбелязва, че в Тоболск Те с Императора са ходели в помещението на караула и там се заседявали, беседвайки с войниците. Известно е, че когато в Тоболск бил изпратен от Керенский новият комисар Панкратов с помощника си, грубия Николский, те започнали да въвеждат разни строги правила, за да се предотврати бягство или похищение на Царското Семейство. Огромно било изумлението на Панкратов, който веднъж, влизайки в караулното помещение на охраната, заварил там Императора с Наследника Цесаревич да седят на масата с войниците от караула и да разговарят приятелски. Вероятно тогава този революционер от Царско време разбрал, че ако между Властителя – Царя на Русия – и народа е станал разрив, довел до революцията и низвергването на Царя от управляващите класи, не бившият Император Николай Александрович е бил причината за разрива, а всички онези, които си въобразяваха, че стоят по-близо до народа, които си въобразяваха, че по-добре разбират народа и поставиха себе си между Царя и народа.

6) Нито в дома, нито в каретното помещение не се намери нито един хубав сандък или куфар, принадлежащ на Царското Семейство, в който са били превозвани техните вещи. Явно, от тях са се възползвали убийците за извозване на награбеното имущество, при това от тях са били откъснати гербовете и инициалите, които бяха намирани както в дома на Ипатиев, така и в дома на Попов. В каретното помещение бяха останали само железните кухненски сандъци, в които обикновено се съхраняват продукти и припаси, и няколко счупени и изпотрошени опаковъчни сандъци. Сред оставените и разхвърляни вещи се намериха няколко големи рамки от фамилни портрети, но самите портрети не бяха се запазили: те бяха изтръгнати, скъсани и изгорени. Така са били унищожени големите портрети на всички Царски Деца, с изключение на портрета на Великата Княжна Татяна Николаевна, какъвто въобще не е имало. Портретът на Великата Княжна бил поръчан малко преди началото на февруарската революция; заради голямата цена на портрета Императорът и Императрицата бяха принудени след своя арест да спрат тази поръчка и портретът не беше направен.

В дома на Ипатиев се бяха запазили: сламена кушетка и параван на Императрицата, които тя беше взела със себе си от Царскоселския дворец; инвалидната количка на Наследника Цесаревич, в която Той беше прекарал последните месеци от живота си, тъй като от времето на преместването в Екатеринбург болестта не Го напускаше и Той изобщо не можеше да ходи. От жителите на града бяха получени: шейна за Наследника Цесаревич, в която през зимата са Го возили на разходка по време на болестта и масичка за вълшебен фенер. Самият фенер не беше намерен сред вещите.

7) Но ако от бельото, дрехите и обувките нищо не беше останало в цял вид, малко количество от тези предмети, във вид на почти напълно изгорели остатъци, се оказа в пепелта на печките в стаите, заемани от Царското Семейство. Тук можеше да се намерят обгорели: парчета от копринени чорапи, пръстенчета за корсетни шнурове, пистони за сутиени, копчета, кукички и секретни копчета от бельо, копчета от дрехи, катарами и закопчалки от жартиери, парчета от разни платове и овъглени остатъци от обувки. Заедно с това в същата пепел в обгорял, а понякога и в разтопен вид се срещаха много остатъци от рамки и рамчици, различни иконки, метални части от чантички, различни кутийки, при това върху някои остатъци се бяха съхранили надписи, свидетелствуващи, че това са били вещи, запазени от Членовете на Царското Семейство за спомен от родните места и близки хора.

8) Точно обратното на това, което беше отбелязано по-горе относно характера на вещите, намерени в дома на Ипатиев и в каретното помещение, трябва да се каже по отношение на вещите и дребните предмети, събрани в района на “Ганина яма” и в шахтата, проучвана от офицерите. Ако в първия случай намирането на остатъци от бельо, дрехи и обувки беше като че изключение, а скъпоценни предмети въобще не бяха намерени, във втория случай, обратното, всички намерени предмети се отнасяха единствено или към части от облеклото, бельото и обувките, или към ювелирните скъпоценности и вещи, които можеха да бъдат или в джобовете, или носени от Членовете на Царското Семейство.

Всички тези вещи и предмети бяха разделени на две групи: първата – вещи, намерени при огледа на пожарищата в района на “Ганина яма”, и втората – вещи, намерени в самата шахта.

В първата група бяха включени следните предмети:

1. Брилянт на Императрицата с тегло 12 карата. Той беше обрамчен със зелено злато и платина и принадлежеше към голямо скъпоценно украшение. По заключение на експертите, стойността на такъв брилянт в дореволюционно време възлизаше на 20 000 рубли.

2. Кулмински изумруден кръст с перлени висулки;

3. принадлежал е на една от Великите Княжни. Той беше силно обгорял, особено перлите, от които само една беше запазила все още естествения си цвят.

4. Три топазови мъниста на Великите Княжни от дълги огърлици.

5. Късче от брилянтово украшение. По него имаше следи от някакво разсичащо оръжие, с което явно е било отделено от цялото украшение.

6. Две малки закопчалки с алмазчета от обувките на Великите Княжни.

7. Седем тънки пружинки от закопчалки на ювелирни изделия.

8. Остатъци от шест корсета, от които 3 – на зрели фигури, 1 – среден размер и 2 – на по-малки фигури.

9. Осем чифта и една отделна закопчалка от женски жартиери, с които те се закопчават към корсетите.

10. 16 закопчалки и 4 кукички от женски жартиери за закопчаване към чорапите.

11. Девет пистончета за шнурове за корсети или сутиени.

12. 7 закопчалки от мъжки тиранти или от коланчета на панталони и жилетки.

13. Три кукички от мъжки костюми.

14. Три части от катарами от женски колани.

15. Медна катарама с герб малък размер и закопчалка към нея от кожен колан на Наследника Цесаревич.

16. 5 големи и едно малко медни копчета с гербове от шинела на Императора или Наследника Цесаревич.

17. 4 копчета от дамски костюми, 3 седефени копчета от бельо; 6 метални вносни копчета от мъжки дрехи; 4 метални копчета от фирмата на Лидвал и 2 бели, платнени от бельо.

18. Четири секретни вносни копчета от женски рокли.

19. Метална катарама и американско ключе от дамска чантичка, и метална рамка и закопчалка от същата чантичка или портмоне.

20. 28 обгорели парчета от хубава джобна четка за коса.

Във втората група бяха включени следните предмети:

1. Отрязан женски пръст и две парченца човешка кожа.

2. Перлена обица с брилянт на Императрицата.

3. Четири части от разчупена перла, възможно, от същия чифт, с посочената по-горе обица.

4. Закопчалка с брилянтчета за закачването на някакво украшение.

5. Две разчупени частици от някакво златно украшение.

6. Един топаз и парче от друг пак такъв, явно от дълга огърлица.

7. Сгъваема джобна рамка на Императора, с три парченца от скъсана снимка на Императрицата, още от времето, когато Тя е била булка.

8. Три строшени и счупени иконки, носени на шията: едната на Николай Чудотворец, втората на св. Гурий, Самон и Авив, и третата – не може да се разбере чия е. С тях 28 парченца разрушен емайл от тези иконки.

9. Игла за вратовръзка.

10. 35 пистончета за шнурове от корсети или сутиени; 15 копчета от женски рокли; 14 петелки и 18 кукички с различен размер от мъжки и дамски дрехи; 2 копчета; 4 винтчета и 2 пирончета от хубави обувки.

11. Катарама от дамски колан.

12. Черна кадифена лентичка.

13. Изкуствената горна челюст на доктор Боткин.

14. Две парчета от зелен кристал от флакон и капачка с Императорска корона. Флаконът е принадлежал на Императрицата.

15. Два револверни куршума от автоматичен револвер.

16. Три парченца от ръчна граната.

17. Малка окопна лопата, с която, явно, са работили убийците.

Всички тези вещи бяха намерени силно обгорели и ръждясали. Всички те подлежаха на експертиза, изследване и предявяване на сведущите лица, за което ще бъде казано в следващите раздели на тази глава. Засега правеше впечатление, че златните предмети бяха намирани с явни следи от разсичане; това не бяха счупвания, съвсем ясно беше, че бяха разсичани. На силни удари са били подложени, явно, и топазите, за което свидетелствува намереното парче; ако перлата можеше да се счупи, когато просто бъде настъпена с крак, то топазът от такъв натиск няма да се счупи; трябва силен удар по него с нещо твърдо и тежко.

Не може да не бъдат отбелязани също така намерените иконки-медальони; на едната от тях се е запазила изработената собственоръчно от императрицата торбичка, изплетена от малинов цвят конци “Ирис”, със следи, каквито остават по конците при продължително носене на изделието върху тялото. Принадлежността на тези иконки на Членовете на Царското Семейство се установява чрез цяла поредица от свидетели измежду лицата, пребиваващи с Тях в Тоболск и преди това: Чемадуров, Тутелберг, Иванов, Тегельов, Ерсберг. Следователно, става ясно, че телата на убитите, докарани при шахтата в района на “Ганина яма”, преди тяхното окончателно укриване са били разсъбличани почти до голо, тъй като по друг начин да се свалят или откъснат нателните иконки не е било възможно.

По-нататък прави впечатление тъждествеността на предметите, намерени в самата шахта, с предметите, намерени извън шахтата, на повърхността на земята, но близо до шахтата, там, където са били огньовете. Тъй като с изключение на нателните иконки почти всички предмети, намерени в шахтата, носеха явни следи на предварителното им пребиваване в огъня, ясно е, че в шахтата те са били хвърлени умишлено, като че ли след разхвърлянето на огнищата, с цел укриването на следите от тях. Следователно, онези, които са горили вещите, дрехите, обувките на Членовете на Царското Семейство, въобще не са се ръководили от някакви симулативни цели, както се говореше за това в града, а, напротив, искали са да скрият и своето деяние, както криеха и самия факт на убийството на Царското Семейство.

И, накрая, най-впечатляващо и затова с още по-голямо осъзнаване на ужаса, вниманието се спираше върху намерените остатъци от изгорени корсети, и именно шест корсета с три различни размера. Броят на корсетите можеше точно да се определи от шестте чифта предни закопчаващи планки; размерът на корсетите се виждаше от дължината както на тези планки, така и на другите намерени метални корсетни банели. Шестте корсета съответствуваха на шестте женски тела, които е можело да бъдат докарани тук с товарния автомобил от Ипатиевския дом: на Императрицата, на Великите Княжни Олга, Татяна, Мария и Анастасия Николаевни и Анна Демидова.

9) В дома на Ипатиев в бюфета в столовата бяха намерени всички онези най-скъпи за Семейството икони, които бяха докарани от Него от Царско Село, а част от тях получени в Тоболск от различни лица. Сред тези 57 икони върху три от тях имаше надписи, направени от ръката на Григорий Распутин. Ето тези надписи:

а) върху иконата с изображението на лика на Неръкотворния Спас през 1908 година Распутин е написал: “Тук ще получиш утешение”;

б) върху иконата Благовещение на Пресветата Дева през 1910 година той е написал: “Бог радва и утешава (за което) известява (както и за това) събитие (и като) знак дава цвете”;

в) върху иконата с изображението на Божията Майка “Достойно ест” през 1913 година Распутин е написал: “Благословение на достойната Именница Татяна за голяма любов в християнството, а не по форма.”

Надписите са цитирани в поправен вид; а самият Распутин пише ужасно неграмотно, съединявайки понякога две-три думи в една, а понякога, както се вижда на втората икона, пропуска думи, поради което е доста трудно да се разберат неговите ръкописи.

Без да засягаме изобщо в настоящата част от тази книга значението на Распутин като оръжие, извадено на преден план от определени партии и обществени кръгове за своите гнусни политически цели, за което ще стане дума в третата, последна част на тази книга, тук, изхождайки от цитираните надписи на Распутин, не е възможно, спомняйки си целия онзи ужас от мърсотия, с която обществото заливаше Царското Семейство заради Неговото отношение към Распутин, да се откажем от желанието да напомним на честния руски християнин думите на Апостол Павел към Коринтяните: “Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.”

10) Вещите, събрани в помещението на бившия областен съвет, в сградата на Волжско-Камската банка, се оказаха основно принадлежащи на графиня Гендрикова, Е. А. Шнейдер, генералите Татишчев и Долгоруков. Тук с преглеждането, сортирането и откарването на вещите са се разпореждали председателят на областния съвет Белобородов, неговият другар Сафаров, двамата делопроизводители братята Толмачови и секретарят прапоршчик Мутних, а след тях – двамата пазачи: Лилов и Новосьолов и продавачката в бюфета Балмишева.

Бяха останали значително повече вещи, отколкото в дома на Ипатиев; останали бяха и малко предмети, бельо, дрехи, обувки и дори някои скъпоценности, на обща сума няколко хиляди рубли, ако не и повече. И което е най-ценно – останали бяха всички дневници на Анастасия Василиевна Гендрикова, писмата на Императрицата и Великите Княжни до нея и много различни бележки и изрезки от списания и вестници, направени от Анастасия Василиевна и генерал Долгоруков.

Лилов разказваше, че преглеждащите сандъците и куфарите гореназовани чинове на совдепа много бързали и се интересували не толкова от вещите, колкото от самите сандъци, тъй като те, изсипвайки от тях вещите на пода, ги натъпквали със скъпоценности и пари от хранилището. А вещите, явно, са били разграбени вече след това от различните бивши служащи от областния съвет. Това е характерно в смисъл, че прекалено ярко се набива в очи разликата в действията на едната част от ръководителите на съветската власт в Ипатиевския дом от другата част също такива ръководители в помещението на Волжско-Камската банка. Там във всяко действие на Исаак Голошчокин и Янкел Юровский прозира идеята, обмисленността, целта; а тук при Белобородов, евреинът Сафаров, братята Толмачови, прапоршчика Мутних имаме само обикновен грабеж на най-ценното имущество, чуждото имане. Там имаме щателно унищожаване на собствените следи, следите на своето деяние, тук наблюдаваме изкарването на показ на характерната, обща болшевишка черта – грубия произвол. Там имаме кощунствено отношение към всяка една Светиня: счупени и изгорени икони, счупени флакони със Светена вода, Светини, изхвърлени в помийната яма, а тук всички свещени предмети бяха останали неприкосновени, непокътнати, неосквернени от изчадията на еврейския народ.

Повърхностното и бегло изучаване на писмените материали, останали от убитите А. В. Гендрикова, Е. А. Шнейдер, И. Л. Татишчев и В. А. Долгоруков, зае около пет седмици и ще послужи като данни за някои изводи в третата част от настоящата книга. В допълнение към показанията на живите свидетели, минали през следственото производство, документите и записките, останали от хората, близко стояли до интимния живот на Царското Семейство, дават много материал за осветляване на последните години от царствуването на бившия Император Николай Александрович и Императрицата Александра Фьодоровна тъкмо от гледната точка на народната идеология на руския Цар като “Помазаник Божий”.

Анастасия Василиевна Гендрикова водеше дневника си от 1906 година, последният направен от нея запис в дневниците й в Тоболск, под дата 4 май 1918 година, гласи: “Отрядът е заменен от червеноармейци.” В този ден охраняващият преди Царското Семейство отряд от войници, дошли със Семейството от Царско Село, е бил заменен от отряд латиши, които комисарят Родионов докарал със себе си. По-нататък Анастасия Василиевна не е водела записи; вероятно, смяната на охраната с латиши прекалено ясно им е дала да разберат какво ги очаква всички тях.

Преди самата Февруарска революция през 1917 година Анастасия Василиевна спешно заминала за Ялта при заболялата си сестра. Все още непристигнала на мястото, в Севастопол тя научила за преврата; още на другия ден, отказвайки се от възможността да се види със сестра си, тя незабавно се качва на влака и се връща обратно по възможно най-бързия начин в Царско Село. В двореца тя успява да стигне същия ден, когато генерал Корнилов обяви на Императрицата за Нейния арест и предупреди придворните, че който иска, може да остане и да раздели участта на Арестуваната, но да решават веднага, тъй като след това никого няма да пускат в двореца.

“Слава Богу, - пише този ден в дневника си Анастасия Василиевна, - успях да пристигна навреме, за да бъда с Тях.”

Тя води записките си в дневниците почти ежедневно, напълно обективно записвайки събитията от текущия придворен живот и без да се впуска в каквито и да било обсъждания, съждения и заключения. Единствено през един кратък период, предшествуващ и последвал убийството на Распутин, в нейните записи се чувствува, че в нея се е извършвала някаква борба, драма на почвата на сякаш и нея засегналите съмнения, а може би, не толкова съмнения, а досада, болка. Тя явно е ненавиждала Распутин и при цялата й сдържаност това чувство прозира в дневника, чувството на лично начало, и може би, в минутата на своята тежка самота на земята тя се е усъмнила в чистотата на своята вяра, отклонила се е от простотата в Христа и се е поколебала…

“Чаках цяла седмица да ми напишете, - пише й Императрицата седмица след убийството на Распутин, - Вашата майка не би постъпила така.”

“И да мисля, че същата опасност може и Него да Го грози?”

Ето го онзи ужас, с който е било изпълнено цялото същество на Императрицата. Ето от какво Тя се е опасявала при убийството на Распутин. Ето какво е било тъпкано в калта от всички нас, мачкало се е с мръсни ръце, протегнати в заслепението на безмерната гордост към престола на земната власт. Тя, Царицата, беше по-чиста от всички нас. Тя се е опасявала за Неговия живот, на своя Цар, Царя на руския народ. “Помазаника Божий”, който ние, всички интелигенти, в безмерната гордост на своя ум бяхме забравили. Тя се е опасявала за своя Мъж, за човека, когото, като жена, е обичала от петнадесетгодишна възраст, с когото още тогава си е разменила пръстени, с които не са се разделяли през целия им семеен живот: Тя беше получила от Него рубинен пръстен, който носеше на шията на верижка заедно с иконки; Той беше получил от Нея сапфирен пръстен, което носеше на пръста заедно с венчалната халка. Остатъци от тези пръстени впоследствие бяха намерени до шахтата; Бог не е пожелал тези символи на великата, свята любов на земята между Тях да попаднат в ръцете на Исаак Голошчокин.

11) В документите, събрани от Сергеев по Царското дело, касаещи една или друга дейност на съветските представители, напълно отсъстваха:

а) фотографии на различни дейци, причастни към престъплението;

б) биографични сведения за тези дейци, тяхна характеристика, описание на външността, особени белези;

в) сведения за състава на най-главните Екатеринбургски съветски органи на властта;

г) частната кореспонденция на различните дейци и данни за връзките, от една страна, с Москва, от друга страна, с жители на града.

Единствен документ от този род беше писмото на Янкел Юровский до доктор Архипов, намерено и иззето от чиновете на углавното разследване. Съдържанието на писмото, със запазена ортография е следното:

“Кенсорин Сергеевич, в случай на моето заминаване на фронта яз в името на нашите с Вас отнош се надявам да не откажете съдействие на моята стара майка в случай на нейното преследване единствено заради това, че тя е моя майка. Вие разбира се ръзбирате че за моето местопребиваване тя няма нищо да знае по радитова че и аз самият не зная това, но и в случай че аз го знаех естествено нямаше да й го кажа просто заради чистотата на нейната съвест вслучай че я разпитват. Обръщам се към Вас още и затова че Вие сте строг в своите принципи дори в условията на гражданска война и при условие когато бъдете на власт. Имам основания да смятам че Вие с Вашите принципи ще останете сам но всепак ще сьумеете да окажете влияние за това моята майка която изобщо не споделяше моите възгледи виновна следователно само за това че ме е родила, а също за това че ме е обичала. Аз значи в случай на падането на властта на съветите в Екатер. да й дадете подслон за времето на възможния погром или да предотвратите и самия погром на апартамента вземайки под внимание че аз не съм продавал бизнеса си за да не остав. служ. без работа която е много-много далеч от болшевизма. Това може би е предсмъртно писмо надявам се дане бъркам обръщ. към вас. А. М. Юровск…”

Писмото е характерно както по съдържание, така и по грамотността, за един от най-видните местни дейци на съветската власт в Екатеринбург и несъмнено беше полезно да имаме същите такива документи от другите най-главни ръководители на престъпните замисли и разпоредителите със съдбата на многострадалната Русия. Служащите на комисаря Янкел Юровский дори без да са болшевики, имат пълното право да се занимават с ненационализиран труд, защото работят за благото на комисаря; а останалият руски народ няма това право. Янкел Юровский не намира съчувствие относно своите възгледи нито сред своите служащи, нито дори у собствената си майка; на охранителния отряд, на който той е началник в Ипатиевския дом, той явно също поради несъчувствие към неговите собствени възгледи не се доверява; пред цялата общественост на Урал лъже, страхувайки се от правдата, също, очевидно, не разчитайки на съчувствие към възгледите си. И въпреки това и той самият счита себе си, и съветската власт именно него го признава за изразител на волята на народа, представител на народната власт. През 1917 година Лейба Бронщейн, сваляйки властта на Аарон Керенский, викна към народа: “Ние съборихме властта на Керенский, ние я повалихме по гръб и стъпвайки с крак върху гърдите, викнахме към общоруския работник и селянин: елате и вземете онази власт, която единствено принадлежи на народа…” Как ли в този момент, вероятно, диво и дяволски се е кикотел той в душата си над онези, което са го слушали.

При преглеждането на документите в книжата на графиня Гендрикова се случи да се натъкнем на нейното показание, дадено пред следствените власти по повод на пристигането в Тоболск на Маргарита Хитрово. Пак тук се беше запазила и остроумната сатира на Анастасия Василиевна в стихове по повод онази суматоха сред властите, която предизвика тази млада, но лекомислена госпожица със своето пристигане и маниер да се държи, без изобщо да желае това, като участничка в заговор. При изследването на документите се оказа, че действително пристигането в Тоболск на Маргарита Хитрово е изплашило дори Керенский, който в средата на август изпратил на прокурора на Тоболския съд следната телеграма: “От Петроград, Извънредно.

Разшифровайте лично и ако комисарят Макаров или членът на Думата Вершиниц Тоболск, то тяхното присъствие.

Нареждам да се установи строг надзор над всички пристигащи с параход в Тоболск, изяснявайки личността и мястото, откъдето са тръгнали, както и пътя, по който са пристигнали, а също и мястото на тяхната крайна спирка. Изключително внимание да се обърне на пристигането на Маргарита Сергеевна Хитрово, млада светска девойка, която незабавно да се арестува на парахода, да се обискира, да й се вземат всички писма, паспорти и печатни произведения, всички вещи, не представляващи личен пътен багаж, пари; обърнете внимание на възглавниците; второ, имайте предвид вероятното пристигане на десет лица от Пятигорск, които впрочем могат да пристигат по обиколен път. Те също да се арестуват, обискират по посочения ред. Предвид това, че посочените лица вече е възможно да са пристигнали в Тоболск, проведете щателно дознание и в случай на намирането им, да се арестуват, да се обискират щателно, да се изясни с кого са се виждали. У всички, с които са се виждали, да се направи обиск и всички те занапред до следващото разпореждане да не се пускат да напускат Тоболск, установявайки над тях бдителен надзор. Хитрово ще пристигне сама, останалите, вероятно, заедно. Всички арестувани незабавно под надеждна охрана да се доставят в Москва в прокуратурата. Ако те или някой от тях вече е живял в Тоболск, да се направи незабавно в къщата, обитавана от бившето Царско Семейство, щателен обиск, като се изземе кореспонденцията, предизвикваща и най-малкото подозрение, а също всички вещи, които не са били докарани по-рано, и всички излишни пари. За изпълнението на нареждането, според хода на изпълнение на посочените действия, да се телеграфира с шифър на мене или на прокурора на Москва, чиито заповеди подлежат на изпълнение от всички власти. Моля Макаров или Вершинин да телеграфират, какъв шифър имат. № 2992. Министър Председател Керенский.”

В изпълнение на това нареждане на 18 август 1917 година от прокурорския надзор и чиновете на милицията бяха направени обиски у Хитрово и другите лица, живеещи в Тоболск и които Хитрово беше успяла да посети след своето пристигане в града. Те обаче не дадоха положителни резултати, при това Хитрово беше все пак арестувана и изпратена с надеждна охрана в Москва. Цялата преписка по това дело завършва с телеграма на прокурора от Московската съдебна палата Стаал от 21 септември 1917 година, от която с вижда, че делото на Хитрово е прекратено и няма препятствия за нейното пристигане в Тоболск.

Може да се мисли, че цялата тази суматоха е била предизвикана от това, че Хитрово, заминавайки от Петроград, цялата се беше увила с пакети и кореспонденция, която беше насъбрала за всички затворени в Тоболск, а по пътя изпращаше на своите близки картички, в които съобщаваше: “Сега отслабнах, тъй като преместих всичко във възглавницата.” Но интересът към цитираните документи не е свързан, разбира се, с Маргарита Хитрово, а с “Министър Председателя Керенский”, олицетворяващ в себе си руската власт, дарувала на Русия свободата и освобождението от полицейския режим и произвола на Царизма. Нека онези, които са страдали от полицейския режим на Царизма, забравяйки за минута своите симпатии или антипатии към него, да кажат откровено – има ли разлика в нареждането, дадено от Керенский, с нарежданията от онова време на Плеве, Курлов и подобните им лица? Трябва да си признаем – никаква, всичко е еднакво: нито предявяване на вина, нито позоваване на закона, нито определение за престъпността на деянието нито дори най-дребното, поне някакво примитивно указание, кой от подлежащите на пристигане от Пятигорск да се хване, нищо. Хващай, първо арестувай, обискирай и изпращай като арестант в Москва. Не е ли това същият онзи произвол?

Прегледаните вещи в достатъчна степен показваха, че Членовете на Царското Семейство никъде не са заминавали живи от Екатеринбург. Те не можеха поради същността на своите натури, тяхната религиозност сами да унищожат Своите Светини, да стъпчат символите на Православната Църква и по-скоро биха предпочели да загинат, отколкото да купят земния си живот с продаване на душата си на дявола.

За да запазят душите си Те бяха дали земния си живот.

“Те, Императорът и Императрицата, повече от всичко се страхуваха, че ще Ги откарат някъде в чужбина. От това се бояха Те и не го искаха.”

“Народът, - казваше Императорът, - е добър, мил, сговорчив. Него го объркаха лоши хора в тази революция. Нейни тартори са “жидовете”. Но всичко това е временно, всичко ще мине. Народът ще се опомни и отново ще има ред.” Така предаваше Техните думи Клавдия Битнер, учителка на Децата в Тоболск.

< >


Към темата Към началото Към съдържанието

М. К. Дитерихс. Убийството на Царското Семейство и членовете на Дома Романови в Урал. Глава ІІ. Н. А. Соколов и планът за работа

Глава ІІ

Н. А. Соколов и планът за работа

“На дата 7 февруари 1919 година съдебният следовател по особено важни дела при Омския окръжен съд Н. А. Соколов, пристигайки лично при бившия Главнокомандващ Западния фронт генерал-лейтенант Дитерихс, му предяви ордер от г. министъра на юстицията от 7 този февруари под №2437 и го помоли да му предаде намиращото се у него дело за убийството на бившия Император Николай Александрович и Членовете на Неговото Семейство. Генерал-лейтенант Дитерихс му предостави оригиналното следствено производство на члена на Екатеринбургския окръжен съд Сергеев, озаглавено: “Дело за убийството на бившия Император Николай ІІ и Членовете на Неговото Семейство.” В това дело се оказаха налични двеста шестдесет и шест номерирани, прошнуровани, запечатани с червен восъчен печат на Екатеринбургския окръжен съд и скрепени с подписа на Сергеев листа. Всички листа на делото, шнурът и печатът се оказаха цели. В делото освен това беше вшито и неномерирано съобщението на началника на Екатеринбургската пощенско-телеграфна кантора от 20 януари 1919 година под №374 на името на Сергеев.

За местонахождението на делото у него генерал-лейтенант Дитерихс предяви предписанието на Върховния Управител от 17 януари 1919 година под №36.

Съдебен следовател Н. Соколов.”

С този акт новоназначеният съдебен следовател Николай Алексеевич Соколов пристъпи към делото, представляващо цяла ера в историята на Русия и руския народ. В тази минута се виждаше по пребледнялото му, сериозно изражение на лицето, по нервно треперещите му ръце, че той дълбоко и убедено съзнаваше отговорността, която поемаше пред своя народ и история. Той разбираше, че занапред целия му по-нататъшен живот трябваше да бъде посветен изключително на работата по разкриването на това кошмарно престъпление и оставянето за бъдещето на Русия на всестранен, обоснован и, най-главното, правдив материал за истинното разбиране от страна на руснаците на историята за трагическата кончина на пряката линия на Дома Романови и правилната оценка на национално чистите и верни на вярата на своя народ Глава и Членове на Августейшото Семейство.

Среден на ръст, слаб, дори направо мършав, леко прегърбен, с нервно движещи се ръце и нервно, постоянно хапене на мустаците; редки, тъмнокестеняви коси, голяма уста, черни като въглен очи, големи устни, жълтеникав цвят на лицето – ето външният вид на Соколов. Негов отличителен белег беше изкуственото око и известно кривогледство на другото, което създаваше впечатление, че той винаги гледа малко встрани.

Първото впечатление е неприятно.

Когато, бягайки от Пенза, той се беше преоблякъл като обикновен, беден селянин, беше заприличал на много характерния тип бродяга, босяк, хитрец от повестите на Максим Горкий. По онова време у мнозина, които се бяха сблъсквали с него, заради външния му вид се пораждаше съмнение в благонадеждността му относно предаване на него на следственото производство по Царското дело и казваха това дори на Върховния Управител. А мнозина, изобщо недоброжелателно настроени към разследването на това дело, използваха външността на Соколов, за да подриват в дълбокия тил доверието към работа на Соколов и да представят постановката на следствието и разследването като напълно несериозно начинание на някои висши чинове, които си нямат друга работа.

Човек трябваше да познава Соколов, първо, като следовател, а второ, като човек, човек с руски характер и национален патриот. Първото ще стане ясно от само себе си при последващия разказ. За второто е нужно да се кажат няколко думи именно сега, защото то в настоящето дело имаше същото значение, каквото в живописта има талантът да се подберат боите за най-близкото пресъздаване на изобразявания върху платното предмет до истинския природен вид по точност, цвят и яркост на светлинното впечатление.

Експанзивен, страстен, той се отдаваше на всяка работа с цялата си душа, с цялото си същество. С душа несравнимо много по-голяма от неговата външност, той беше вечно търсещ, жадуващ любов, топлина, идеалност. Като човек самолюбив и фанатик в своята професия, той нерядко проявяваше избухливост, припряност и подозрителност към другите хора. Особено това се проявяваше на първо време, при първото запознанство, когато той се сблъскваше с хората, приближени на покойното Царско Семейство. Отдавайки се на това дело всецяло не само като професионалист и дълбоко руски характер, но и поради изключителната си преданост към загиналия Глава на Царствуващия Дом и Неговото Семейство, той заради своята експанзивност беше склонен да вижда недоброжелателност от страна на тези свидетели, ако те не можеха да му дадат отговор на задаваните от него въпроси.

От дете роден ловец, привикнал към лишенията на чергарския живот на ловците, към причакването с часове на глухаря или тетрева на токовищата им, той беше развил в себе си в максимална степен наблюдателността, разпознаването на характерните белези и безкрайното търпение при достигането на целта. Постоянното общуване по време на лов със селото, със селянина, бяха родили в него от дете привързаност към обикновените хора, любов към своето, руското, патриархалното, и дълбоко познаването на селската душа, достойнствата и недостатъците на своя народ, своята среда.

Завършил университета, като млад юрист, той се връща отново при народа и този път прониква в друга народна среда – среда престъпна, углавна, понякога жестока до зверство. Но тя не го отблъсква, не го кара да разлюби своя народ; напротив, като развит, образован, начетен и идеен човек, той и тук намира място за любов, защото вижда винаги основните причини, корена на злото на престъпността в болшинството разследвани от него обекти – невежеството и безкултурието – и се привързва към народа още повече заради основното качество на руския човек – жалостта. Той придобива способността да разговаря с престъпника, да го накара да каже истината като на изповед, да си признае; той беседва с него, гуляе, живее, пие чай, пуши, и упорствуващият до вчера престъпник, днес започва да говори, разказва, увлича се, дори плаче понякога. Поразително е, че престъпниците, които той беше изкарал на светло, почти никога не хранеха към него злоба; най-често тяхното отношение към него се изразяваше с думите “много хитро ме хвана”, с тон на учудване, а не злоба.

Криейки се по време на своето бягство от Пенза от болшевиките и насочвайки се към нашите войски, в едно село той се натъкнал на мужик, който около три години преди това бил изобличен от него в убийство и ограбване на жертвата. Мужикът бил съден и получил голяма присъда. Революцията му дала възможност да се върне у дома в разореното в негово отсъствие семейно гнездо. Той познал Соколов и Соколов го познал. Наоколо било пълно с червеноармейци. Мужикът можел лесно да отмъсти. Но той не направил това, взел го при себе си в къщата, нахранил го и го оставил да пренощува. А на сутринта, като изпращал Соколов, му донесъл старата си, съдрана шапка и му я подал с думите: “Сложи си тази, че то твоята е прекалено хубава, ще се досетят.”

Като син на руско, обикновено и честно семейство, Соколов е бил възпитаван, растял е и е съзрявал с твърдото, непоколебимо съзнание, че за Русия и руския народ “без Бога на Небето и Царя на Земята” няма живот. Образованието и университетът не само не бяха поколебали у него тази вяра, но я бяха укрепили още повече, а страстността на натурата и любовта към законността го правеха изключително предан монархист по убеждение. Керенский и всичко породено и останало в наследство от керенщината той ненавиждаше до дъното на душата си, а самия Керенский наричаше единствено с името “Ааронка”. Нелюбовта към него се разпалваше у Соколов и на чисто професионална юридическа почва, тъй като Керенский даде достъп на адвокатите до редовете на прокуратурата, с което, според Соколов, той подри из основи “святая святих” на цялото наше съдопроизводство.

Ето такъв беше в бегли черти вътрешният облик на съдебния следовател Соколов.

Запознаването с материалите на следственото дело на Сергеев не остави у Соколов ни най-малко съмнение във факта на убийството в дома на Ипатиев през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година на цялото Царско Семейство, а не само на бившия Император, както съобщи съветската власт. Но самото следствено производство на Сергеев, по мнението на Соколов, дори в юридическо отношение въобще не отговаряше на своето предназначение, както заради множеството допуснати в него пропуски от гледна точка на чисто следствената техника, така и заради липсата на пълнота при осветляване на установените от следственото производство факти, съпровождащи извършването на престъплението.

В техническо отношение напълно отсъствуваха в следственото производство постановления, които трябваше да определят, какво е било предприето от самото следствие за установяването на един или друг факт за разкриването на престъплението; веществените доказателства, както предметите, така и документите бяха оставени от следствието без проучване, експертиза, предявяване на запознатите лица и не бяха използвани с цел разследване на престъплението. Цяла редица свидетели, посочвани от материалите, не бяха разпитани. Местата, така или иначе свързани с престъплението, бяха огледани повърхностно, следите изобщо не бяха използвани и фиксирани. Участниците в престъплението не бяха установени и изобщо делото носеше по-скоро характер на дознание, а не на следствено производство.

Що се касае до данните, установяващи самия факт на извършеното престъпление, следствието на Сергеев оставяше напълно открит въпроса – чие е това престъпление: на Медведев, Янкел Юровский, на местната или областната власт, или на централната, или, в края на краищата, на някаква група лица, група дейци? В такова състояние, в каквото се оказа следственото производство след седем месеца работа, то не само не можеше да послужи за начало на съдебен процес, но трудно беше да се даде изобщо някакво повече или по-малко обосновано заключение. Естествено е всеки, комуто кажат – в Ипатиевския дом е убито цялото Царско Семейство, да попита: от кого е убито? Сергеевското дело дава един отговор: от Янкел Юровский. Но нали е абсурдно да се допусне, че Янкел Юровский, колкото и “влиятелен” съветски деец да е, може да извърши самостоятелно това престъпление, без да има за това пълномощия или указания отгоре? Този въпрос Сергеев изобщо не беше осветлил от намиращите се у него материали и дори не беше засегнал. В това отношение той споделяше гледната точка на официалните съобщения на съветската власт.

Възлагайки на Соколов продължението на воденето на следственото производство, Върховният Управител чрез министъра на юстицията му заповяда да състави за Съвета на Министрите кратка докладна записка за убийството на Царското Семейство за изготвянето на правителствено съобщение относно извършеното в Екатеринбург злодеяние. Обстоятелствата се стекоха така, че това съобщение не последва, но съставяйки докладната си записка, Соколов се натъкна на показанието на Сакович за обсъждането в президиума на областния съвет на въпроса за унищожаването на Царското Семейство по време на превозването Му от Тоболск в Екатеринбург; на телеграмата на Белобородов до Исаак Голошчокин в Москва за организирането на някаква работа, касаеща Царското Семейство, съгласно указанията на центъра; на указанието на Капитолина Агафоновна за участието в разстрела на някакви “петима главни”, пристигнали от съвета, и на указанието от Алапаевското дело, че разпореждането за унищожаването на Великите Князе е било направено от Екатеринбург с подписа на евреина Сафаров.

Като взе под внимание, че, според показанията на Павел Медведев, разстрелът в Ипатиевския дом е бил ръководен от Янкел Юровский, на Соколов не можеше да не му се набие в очи обилието на съветски дейци с еврейски фамилии, имащи най-пряко отношение към въпросите, касаещи съдбата на Царското Семейство в Екатеринбург и Великите князе в Алапаевск. От друга страна, Соколов знаеше, кои са евреите Сафаров и Войков, знаеше, че те изобщо не са бивши уралски дейци, а са пристигнали в Русия с главатарите на централната власт. Той виждаше, че с телеграмата на Белобородов се установява близостта на Исаак Голошчокин с Янкел Свердлов и по този начин при съществуването на конкретна връзка на част от местните съветски дейци с представителите на централната власт беше напълно допустимо, че убийството на Царското Семейство можеше да бъде резултат на указания, изхождащи от Москва.

Тези нови набелязващи се от материалите обстоятелства, набиващото се на очи участие на евреите от съветската власт в съдбата на Царското Семейство и допустимостта на причастността на централната власт към убийството поставяха пред следственото производство сериозна и трудна задача: какво е това? – случайности, прости съвпадения или действителни факти. Ако действително убийството на Царското Семейство и останалите членове на Дома Романови е било вдъхновявано основно от еврейските дейци на съветската власт, може предварително да се предвиди, че в следствен порядък едва ли ще може да се набавят достатъчно веществени и документални данни за установяването на непреложността на този факт. В същото време въпросът беше извънредно сериозен: той рязко засягаше винаги болния в Русия “еврейски въпрос”, поради което той в никакъв случай не можеше да бъде игнориран и за да се освети той колкото се може по-пълно, беше необходимо, освен разследването по следствен път, да се проучи той чрез допустимите средства и по пътя на разследването.

Освен това, при потвърждението на изключителната причастност на евреите от съветската власт към убийството на Царското Семейство напълно очевидно се подчертаваше националното значение на това трагическо за Русия събитие. От тази гледна точка не можеше да не се отчита, че това дело изобщо не може да бъде разглеждано като достояние единствено на Русия от настоящия момент. То ще принадлежи основно на Русия от бъдещето, възродената Русия и придобива вследствие на това историческо значение от изключителна важност и определена национална насоченост. Оттук задача на разследването и следствието ставаха издирването и събирането на материали, не само служещи за разкриването на престъплението, неговите изпълнители, ръководители и вдъхновители, но и материали, обрисуващи в национално отношение убитите бивши Император, Императрица и Августейши Деца.

И, накрая, напълно неразрешим към настоящия момент оставаше въпросът, дали може делото за убийството на Царското Семейство да стане предмет на съдебен процес и кога? Времето за това можеше да настъпи и много скоро, но можеше и да се отдалечи в много далечно бъдеще. В първия случай беше необходимо колкото се може по-бързо да се завърши следственото производство в такива рамки, че то безусловно да позволява да се започне самият съдебен процес. Във втория случай следственото производство трябваше да има изключителна пълнота, щателност и завършеност във всяка отделна област на своето изследване на престъплението, за да имат онези, които ще го използват в бъдеще, колкото се може по-изчерпателен материал по установяване на фактите и определени отговори на въпросите, които могат да възникнат в бъдещата възродена, християнска и национална Русия. При това не можеше да не се държи сметка за това, че ако това дело стане в далечно бъдеще предмет на съдебен процес, тогавашните съдии вече няма да имат възможност да виждат на място много от онова, което по-ясно от всякакви думи говореше за извършеното престъпление, а ще трябва да съдят единствено въз основа на оставеното им следствено производство и материалите от общото разследване. В това отношение следствената работа сега трябваше да се усложни и да се продължи с възможно най-пълно и точно фиксиране по всички възможни начини на най-важните веществени доказателства и документи, следи от престъплението, проведени издирвания и т. п.

Изхождайки от изложените общи съображения, за по-нататъшното следствено производство и национално-историческото изследване беше разработен списък на дейностите, подлежащи на изпълнение от следователя Соколов и лицата, привлечени към разследването, за всестранно изучаване на събитията, случили се в град Екатеринбург. Този списък на дейностите предвиждаше:

1. Разпределение на всички събрани по делото вещи и документи на две групи: вещите и документите, които трябва да останат към следственото производство в качеството си на “веществени доказателства” и вещите и документите, имащи не толкова горепосоченото значение, колкото представляващи национално-историческа ценност като предмети, принадлежащи на Царското Семейство и убитите Членове на Дома Романови.

2. Изследване и изучаване на веществените доказателства.

3. Изследване и изучаване на местата, свързани с убийството в Екатеринбург на бившия Император и Неговото Семейство.

4. Организиране на издирването на престъпниците и свидетелите по делото и събиране на сведения за лицата, причастни към извършеното злодеяние.

5. Разпити за изясняване на делото от юридическа, историческа и национална гледна точка.

6. Издирване на телата на мъченически загиналите бивш Император, Членовете на Неговото Семейство и намиращите се с Тях придворни и слуги.

Съвкупността на всички тези дейности трябваше да представлява съдържанието на “Делото за убийството в град Екатеринбург през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година на бившия Император и Неговото Семейство” и да даде възможно най-пълните материали, издирвания, фотографии и планове по произтичащите от делото въпроси от юридически, исторически и национален характер, вкарани в рамките на установените от закона форми за следствено производство. Всички документи трябваше да бъдат възпроизведени в три екземпляра: един оригинал и две копия, предадени от следователя за съхранение на конкретни лица, определени по съглашение с Върховния Управител.

Съвсем ясно е, че разследването на убийството на Царското Семейство, придобивайки историческо и национално значение, се превръщаше в извънредно обширна задача, която онези работници, върху които падна задължението да я започнат, не можеха да разчитат да я доведат до край в пълния й обем. Особено това касаеше събирането на материали за всестранното историческо и национално осветляване на събитията. Като оставим настрана голямата конспиративност на дейността на еврейските съветски дейци и главатарите на съветската власт, недосегаемостта на главните престъпници и свидетели на престъплението за следствието и разпиляността на лицата от обкръжението на Царското Семейство през последните месеци от живота Му, изменчивите условия на гражданската война не даваха възможност да се разчита на достатъчно време дори за издирване и събиране на изчерпателен материал непосредствено в района на извършеното престъпление. Нашата власт на Урал въобще не можеше да се смята за сигурна, а връщането на болшевиките заплашваше, безусловно, с нови мерки от страна на вдъхновителите и ръководителите на престъплението по отношение на унищожаването дори и на онези малко на брой следи от тяхната роля и участие в убийството на Царското Семейство, които още оставаха в района на Екатеринбург.

Вземайки под внимание, че въпреки всичко в бъдеще може да настанат такива времена, когато руският народ ще поиска да доведе започнатото разследване и следствие до пълен край и установяване на конкретната истина за трагедията на Дома Романови, подлежащите на изпълнение дейности по продължаването на следствието и разследването се предвиждаше да бъдат провеждани по план, който включваше едновременно изучаване на обстоятелствата, съпътствуващи извършването на престъплението, по три направления: юридическо, историческо и национално. При това всяка отделна дейност от следственото производство в областите на проучване, от които в бъдеще трябваше да бъде създадено едно общо дело, подлежеше на изучаване и протоколиране, доколкото е възможно, в напълно завършен в посочените направления вид. Така например, ако беше разпитван свидетел, разпитът не се ограничаваше само с юридическата страна на делото, а се стараеше да изчерпи информацията от дадения свидетел и за целите на историческото и националното осветление на въпроса, разбира се, дотолкова, доколкото даденият свидетел беше способен да даде данни в това отношение; ако се проучваха надписите на някоя стена в стаите на дома на Ипатиев, действието не се ограничаваше с протоколиране на данните от надписите, но ги фиксираше и с фотографски средства, те се превеждаха от специалистите на руски език, ако бяха написани на чужд, правеше се експертиза на почерците, поставяше се за цел да се установят авторите, времето на написването на надписа и обстоятелствата, които са го съпровождали, и т. н.

По този начин се имаше предвид, от една страна, да бъдат използвани идващите свидетели и още съхраняващите се на място следи на престъплението колкото се може по-пълно докато дейностите можеше все още да се провеждат в района на Екатеринбург, и от друга, да се предостави възможност на онези, на които ще бъде съдено в бъдеще, да използват материалите от предидущите дейности като напълно изчерпващи въпроса във всяко едно отношение и, по възможност, освободени от съмнения в тяхното съществуване в дадения момент и от произволното тълкувание на тяхното значение в изминалите събития.

Дейностите по разследването и следствието се провеждаха винаги в условията на най-тясно сътрудничество на всички лица, привлечени към воденето им, формално проявяващо се в живеенето на цялата комисия в едно помещение, в един вагон, в един пункт. Директивите по разследването произтичаха от материалите и предположенията, установявани от следственото производство, и всъщност лицата, работещи по разследването, се явяваха единствено преки изпълнители на заданията на следователя и извършваха работата на онези агенти и помощници на следователя, каквито в предишните времена бяха чиновете от полицията и натоварваните от нея с различни задачи агенти и работници по искане на следователя и прокурорския надзор. Това позволяваше да се съсредоточат всички сили и средства върху разработката на положенията и предположенията, строго обосноваващи се от сериозните данни на следственото производство, без да се разпиляват и разсредоточават по отвличащите от работата съблазни от провокационен характер, които не преставаха през цялото време, докато се провеждаше следствието и разследването.

< >


Към темата Към началото Към съдържанието