Веществените доказателства
За основа на работите в тази област на следственото производство Соколов постави извънредно детайлния, последователен и всестранен метод на изучаване и изследване на физическото състояние и история на произхода на всяка отделна вещ, дори и най-малката, обгоряло късче, въгленче, почва, документ, телеграма, бележка, всичко, което така или иначе привличаше вниманието на следствието и можеше да се отнася към извършеното в Ипатиевския дом престъпление.
Преди всичко Соколов точно установяваше мястото, времето и обстоятелствата на намиране на предмета или неговото изземане; после по пътя на експертизата от страна на специалистите определяше рода, свойствата, качеството и предназначението на изследваното веществено доказателство, а ако то представляваше само част от цял предмет, по пътя на същата тази експертиза определяше данните на цялостния предмет. По-нататък, ако предмета имаше някакви повреждания, се изясняваше характерът и причините на тези повреди, а по пътя на разпитите и предявяванията му на сведущи лица се установяваше на кого е принадлежал или е можело да принадлежи дадения предмет или върху кого е бил забелязан именно този предмет. По този начин се определяше собственикът на предмета или първоизточникът на неговия произход, или първоизточникът на неговото намиране. Ако имаше няколко еднородни веществени доказателства, но намерени или иззети на различни места, по пътя на нови експертизи се установяваше тъждествеността между тях, а по пътя на разпитите и логическите анализи на обстоятелствата се изясняваха причините и следствията на намирането на тъждествените веществени доказателства на различни места.
По този методически начин на изследване и изучаване, съответно протоколиран, Соколов стига до логически произтичащите от тях факти, обстоятелства, съпровождащи извършването на престъплението. Така например, някакво малко медно винтче, намерено от Сергеев в пепелта от печките в стаята на Великите Княжни в дома на Ипатиев след прилагането спрямо него на метода на изследване от страна на Соколов се оказваше принадлежащо към много хубава дамска вносна обувка; винтче със същите качества и свойства се намери в пожарището в района на “Ганина яма”, където е било подложен на силното въздействие на огъня и откъдето същото такова винтче заедно с овъглените парченца кожа от самата обувка, въгленчета от това пожарище, глина от площадката, където е било пожарището, и лопатка със следи от същата глина, беше попаднало на дъното на шахтата. И обратното, куршумът от автоматичен вносен револвер, намерен на дъното на шахтата при промиването на тинята от Шереметиевский, със сплескан край, както това става от удар в човешка кост, се оказва, че преди това също е бил в пожарището, където е бил подложен на въздействието на силен огън, а тук, вероятно, е попаднал с тялото на един от убитите членове на Царското Семейство от стаята на долния етаж на Ипатиевския дом, където в пода се оказа, че е заседнал абсолютно същият такъв куршум, преминал само през меките части на човешко тяло, но повлякъл със себе си все пак малко кръв, попила в дървото, и малко вълнени косъмчета от плат със защитен цвят, приличащ на риза, каквито са носели Императорът и Наследникът Цесаревич. И вероятно, този именно куршум би влязъл в автоматическия револвер от системата Колт, който е бил, според показанията на свидетелите, в ръцете на Янкел Юровский.
Окончателните логически изводи от посочените примери са достатъчно ясни: в първия случай в пожарището са били горени обувките на Великите Княжни, а във втория – куршумът е попаднал в пожарището, изпадайки от изгаряното тяло.
Веществените доказателства при такъв метод на изучаване като че сами започваха да говорят, потвърждавайки със своята история показанията на свидетелите или уличавайки ги в невярност на показанията, а понякога и напълно опровергавайки ги. От друга страна, разказът на свидетеля или участника в престъплението получаваше по-голяма определеност, релефност и яркост от илюстрирането му с такива изследвани веществени доказателства. Всякакво увлечение по предвзети предположения отпадаше, тъй като експертизата, поставена в рамките на научността, се явяваше един вид определен контрольор за всяка идея. Така например, предположението, че телата са били изнасяни от дома на Ипатиев през парадния вход на долния етаж на Вознесенския переулок, а не в двора, не намери своето потвърждение при експертизата на някакви петна, приличащи на кръв, на прага на този вход, тъй като не даде реакции за кръв, което впоследствие се потвърди окончателно чрез показанията на Павел Медведев и Анатолий Якимов, участвували при изнасянето на телата.
Ако въпросът касаеше изучаването и изследването на някакъв съветски документ, без да оставя основния принцип на метода, работата се допълваше с осветляване на документа по пътя на сравняването му с черновите, издирвания в телеграфите, в различните учреждения, кантори и т. п. места, имащи едно или друго отношение към дадения документ. По този начин успяхме, например, да установим, че бившият кронщадски матрос Хохряков, участвувал в превозването на Царските Деца от Тоболск в Екатеринбург, е бил в Тоболск още на 14 март, тоест много преди пристигането там на командирования официално от Москва Яковлев, имал е преки връзки с Москва, Екатеринбург, Тюмен, Ишим, а в Тоболск се е представил като лице, имащо отношение към Царското Семейство, едва на 26 април, вече след заминаването на Яковлев. Освен това в Тоболск той през цялото време е назовавал себе си единствено председател на местния совдеп, а после се оказа “упълномощен от общоруските изпълнителни комитети на съветите на работническите, селските и войнишките депутати”, тоест въобще едно изключително важно лице.
Или друг пример: Екатеринбургският областен съвет обявява официално за разстрела на бившия Цар Николай Романов на 21 юли. Междувременно се оказва, че това съобщение с пропуснати в черновата дати от месеца е било съчинено още преди убийството на Царското Семейство във вид на телеграма, която е била изпратена в Москва на Янкел Свердлов като проект на съобщение още сутринта на 16 юли, тоест 18 часа преди извършването на престъплението, а след това вторично официалното съобщение за разстрела е било изпращано в Москва с телеграма от 18 юли, тоест денонощие и половина след убийството. Това показва, че освен съществуващото официално отношение на органите на централната съветска власт към извършеното в Екатеринбург престъпление, между отделните членове на съветската правителствена мрежа са съществували още и частни контакти по въпроса за убийството на Царското Семейство.
Този въпрос ще бъде обсъждан още при изучаването на новите веществени доказателства, издирени от последващото следствено производство. Тук е уместно да се каже, че Войков, единият от онези 30 болшевишки главатари, които са били докарани от Швейцария в Петроград в пломбирания вагон и който е заемал в Екатеринбург длъжността областен комисар по снабдяването и член на президиума на областния съвет, на въпроса на някои дами, работили при него в комисариата: “Защо така усилено скриват подробностите за смъртта на Николай ІІ”, отговорил: “Светът никога няма да узнае за това.” Ако инициативата и планът за убийството на Царското Семейство изхождаха от изпълкомите на съветската власт, едва ли Войков би имал основание да дава такъв горделив и изпълнен с убеденост отговор, тъй като при многобройността на състава на изпълкомите не можеше да се разчита на безмълвие от страна на всички членове на тези гласовити учреждения. Евреинът Войков можеше да даде такъв отговор, единствено знаейки, че идеята за престъплението е принадлежност на много ограничен брой лица, влизащи в състава на органите на съветската власт, и то такива лица, които не биха се спрели пред каквато и да било провокация, ако дори и самият факт на унищожението на всички Членове на Царското Семейство би изплувал на повърхността, само и само да укрият истинските вдъхновители на това антихристиянско, сатанинско, кошмарно престъпление.
Войков се е изразил не съвсем точно; светът никога няма да види телата на убитите Членове на Августейшото Семейство, но да научи, защо усилено се укриваха подробностите на престъплението – сигурно ще научи; разбира се, само ако поиска и може да си позволи да признае истината…
Преди да продължи следственото производство, на Соколов му се наложи чрез посочения по-горе метод да изучи целия този куп от веществени и документални доказателства, който вече съществуваше към делото, но не беше използван от Сергеев. Работата беше много голяма, важна, но изискваща твърде много време: тя отне месеците февруари и март, и дори в този срок от време той не успя да завърши всичко напълно. Работата продължи и след това през цялото време, попълваше се с все нови и нови данни според развитието на разследването в целия му обем. Обобщавайки днес резултатите от цялата работа по изучаването на престъплението, може да се отбележи, че тези веществени доказателства, които бяха събрани преди това от Сергеев, дадоха следните конкретни указания за делото:
1) В края на юни и началото на юли 1918 година Уралският областен военен комисар и член на президиума на областния съвет, най-влиятелният от съветските дейци от Екатеринбург, Исаак Голошчокин се е намирал в Москва. Там той е живял у своя съплеменник, председателя на президиума на централния изпълнителен комитет Янкел Свердлов, също един от най-видните дейци на съветската власт. По това време в ЦИК във връзка с общото положение на външните и вътрешните фронтове се е обсъждал въпросът за по-нататъшната съдба на Августейшите ипатиевски Затворници и явно от официалната централна власт е било дадено в Екатеринбург разпореждане да се подготви всичко необходимо за откарването някъде на Царското Семейство от този град.
Но Янкел Свердлов и Исаак Голошчокин са били загрижени освен това и в едно друго отношение: те са имали някакви данни, заради които са се опасявали, че съдбата на Царското Семейство в Екатеринбург може да се разреши независимо от техните намерения, тяхната воля и от тази гледна точка тях много ги е притеснявала благонадеждността на охраната, поставена в Ипатиевския дом за Царското Семейство, за което на 3 юли Исаак Голошчокин именно е счел за нужно да попита Екатеринбург.
2) За организирането на това дело съгласно указанията на центъра в Перм бива командирован областният комисар по финансите, май също така евреин, пияница, “човек дето за нищо не става”, но също така познат на Янкел Свердлов. Сега той заема в Москва солидна длъжност в совнархоза. В Перм се формира някакъв специален влак; за носене на охранителна служба към него се изпращат хора от Екатеринбург, изключително надеждни, от състава на “специалния” отряд на Исаак Голошчокин. Влакът е трябвало да бъде придвижен до някаква станция.
3) А по повод на безпокойството на Янкел Свердлов и Исаак Голошчокин за благонадеждността на охраната на 4 юли Белобородов отговаря на Исаак Голошчокин, че “опасенията са напразни”, тъй като те са взели съответните мерки, направени са замени в състава на охраната. На 4 юли вътрешният караул, който са носели охранителите из средата на работниците от Злоказовската фабрика, е бил заменен с 10 палачи от отряда, формиран при Екатеринбургската чрезвичайна следствена комисия и които свидетелите и охранителите наричаха “латиши”. Изпълняващият длъжността комендант Авдеев и неговият помощник Мошкин, и те работници от Злоказовската фабрика, също така са били сменени и вместо тях са назначени: за комендант на дома Янкел Юровский, заемащ много високо положение в чрезвичайната следствена комисия, във всеки случай, когато Янкел Юровский е присъствал на заседанията на комисията, той е председателствувал, а не Лукоянов, който официално се е водел като неин председател; и за помощник на Янкел Юровский – Никулин, също от състава на чрезвичайката, носещ там прякора “картечар” заради масовите разстрели, извършени от него.
4) В намерените различни документи няма никакви следи за това, че първоначалното решение на официалния съветски орган на властта за откарването на Царското Семейство от Екатеринбург е било отменено от самия него. Междувременно с връщането в Екатеринбург на Исаак Голошчокин от гостуването му при Янкел Свердлов тук започва да се чувствува промяната в идеята, как да бъде разрешена съдбата на Царското Семейство и главното ръководство на този въпрос взема върху себе си именно Исаак Голошчокин. Тази нова идея е държана явно от Исак Голошчокин и неговите най-близки сътрудници в голяма тайна, но въпреки това нейното влияние все пък се прокрадва в официалните разпореждания на Белобородов, касаещи подготовката на гореупоменатия влак. Така например, на 7 юли на Сиромолотов е изпратена следната телеграма: “Ако влакът на Матвеев още не е потеглил, задръжте го, ако е потеглил, да се вземат всички мерки да бъде задържан по пътя и в никакъв случай да не пътува за мястото, посочено от нас. Случай на ненадеждност на новото място за престоя му, влакът да се върне в Перм. Чакайте шифрована. Белобородов.”
Ако съдържанието на тази телеграма все още даваше основание да се мисли, че върху задържането на влака биха могли да повлияят обстоятелства от чисто външен характер – заплаха за това място, където е трябвало да пристигне влака, от страна на противника, следващата телеграма, изпратена пък на Сиромолотов на 8 юли, не оставя съмнения в това, че на този влак вече не се е придавало значение от такава изключителна важност както преди, когато за неговата охрана са били изпратени хора от специалния отряд на Исаак Голошчокин: “Ако може да се замени с безусловно надеждни хора отрядът от охраната на влака цялата я сменете изпратете обратно Екатеринбург. Матвеев остава Комендант на влака. За замяната се уговорете с Трифонов. Белобородов.” Очевидно, че за новата идея и тези специални хора са били нужни на Исаак Голошчокин в Екатеринбург.
5) Тези хора от “отряда със специално предназначение” на военния комисар Исаак Голошчокин през периода 17-19 юли са носели охраната на района “Ганина яма”, където са били укривани телта на убитите Членове на Царското Семейство.
6) В края на април 1918 година, преди преместването на Царското Семейство от Тоболск в Екатеринбург, се е състояло специално заседание на президиума на областния съвет, на което, както вече беше посочено, е бил дебатиран въпросът за унищожаването на Царското Семейство. И тогава по повод това превозване е имало разговори с центъра и оттам са постъпили указания. На това съвещание, според свидетелството на Сакович, главната роля са играли евреите Голошчокин, Сафаров и Войков, латишът Тупетула и руският работник Белобородов.
Преди извършването на престъплението също се е състояло специално секретно съвещание, главната роля по време на което са играли евреите Голошчокин, Юровский и Чуцкаев и руснакът Белобородов, а е присъствал също така и Пьотър Ермаков и членовете на чрезвичайката: Лукоянов, Сахаров и Горин. Това съвещание се е провело в стая №3 на Американския хотел, където се е помещавала чрезвичайната следствена комисия. Заседанието, на което се е обсъждал планът за убийството, е било председателствувано от Янкел Юровский.
7) На 16 юли през деня Исаак Голошчокин и Янкел Юровский (възможно е с тях да е бил и Белобородов) са пътували с лека кола до Коптяковската гора. Там те са питали срещнатите по пътя местни жители за състоянието на пътищата и се интересували от проходимостта за лек автомобил на страничните малки пътеки.
8) на 16 юли привечер Янкел Юровский е прибрал револверите на всички охранители-работници, макар че всички “латиши” са имали свои револвери. Разпореждането е било изпълнено от Павел Медведев, който занесъл всички иззети револвери в комендантската стая и ги предал на Янкел Юровский.
9) На 16 юли около 12 часа през нощта в дома на Ипатиев пристигнали: Исаак Голошчокин, Белобородов, Пьотър Ермаков, Александър Костоусов и явно матросът Хохряков. По това време от състава на постоянната охрана в дома се намирали: Янкел Юровский, неговият помощник Никулин, началникът на охранителния отряд Павел Медведев, разводящият Анатолий Якимов и 10 “латиши” от чрезвичайката.
10) След смъртта на матроса Хохряков, убит на фронта, неговият револвер от системата Колт попаднал при началника на интернационалния отряд в Перм Оржеховский, който много държал на него като “исторически”, тъй като, според неговите думи, от него е бил убит бившият Император.
До такива изводи водеше изучаването и изследването на документите, вече налични към делото и определящи дейността на съветските главатари в периода, предшествуващ извършването на убийството.
След това по пътя на същото методично изучаване на следващата група веществени доказателства, измежду вече наличните към следственото дело, се установяваха следните данни, отнасящи се към периода на извършване на самото престъпление:
1. Намерените при шахтата в района на “Ганина яма” счупена иконка на Николай Чудотворец, сгъваема кожена джобна рамчица и парче желязо – обръч от горната част на фуражката са принадлежали на бившия Император. От тези предмети Императорът е носил иконката в торбичка, изплетена от Императрицата, на шията си, а рамчицата със снимката на Императрицата като булка – в страничния джоб и никога не се е разделял с нея.
2. Обгорялото парче от лилав плат е било от полата на Императрицата; Нейни са били и перлената обица и големият брилянт, който е бил зашит в копчето от костюма на една от Великите Княжни.
3. Счупената иконка на св. Гурий, Самон и Авив е принадлежала на Великата Княжна Татяна Николаевна; Кулминският кръст, топазовите мъниста и четирите големи копчета са принадлежали на Великите Княжни, при това копчетата са били от Техните сини костюми за пътуване.
4. Малката медна катарама с герб, гербовите копчета и парчето обгоряло сукно са принадлежали на Наследника Цесаревич; копчетата и сукното са били от Неговия шинел, ушит от Петроградския шивач Норденштрем, а катарамата от кожения му колан войнишки модел.
5. Изкуствената горна челюст и парчето черно с бели райета сукно са на доктор Боткин, при това сукното е било от неговото палто.
6. Обикновеното копче за ръкавели и иглата за вратовръзка – на някого от слугите, придружавали Царското Семейство.
7. Частите от шестте корсета, намерени в пожарищата в района на “Ганина яма”, са били напълно тъждествени с частите от същите предмети, намерени в пепелта от печките в дома на Ипатиев. Някои запазили се клейма, железни украшения и парченца овъглен плат показваха, че корсетите са били много с добра изработка чуждо производство и пет от тях са могли да принадлежат единствено на Членовете на Царското Семейство, а един – на Демидова.
8. Намерените в пожарищата и в шахтата катарами и закопчалки от женски жартиери, закопчалки от мъжки тиранти и коланчета, кукички, петелки, секретни копчета и обикновени копчета напълно съответствуваха по своята еднородност на същите предмети, извадени от пепелта на печките в дома на Ипатиев. При това експертизата разпределяше тези предмети по качеството им на предмети чуждо производство и на предмети от по-обикновената руска манифактура.
9. При преместването от Тоболск в Екатеринбург всички най-ценни вещи са били зашити от Великите Княжни в костюмите и сутиените, с които са били облечени. Експертизата установи, че намерените в района на шахтата и в шахтата парченца скъпоценности са имали отчетливи следи на отделянето им от цялото с някакво разсичащо оръжие. Остава да допуснем, че Исаак Голошчокин и Янкел Юровский, за да укрият на телата, са ги разсичали на части.
10. Намереният в шахтата човешки пръст е бил отрязан, а не откъснат. Според заключението на експертизата той е принадлежал най-вероятно на жена средна възраст, привикнала към маникюр.
11. Парчетата въже, валящи се на земята край шахтата, бяха от някакъв вързоп; въжето е било ново; то не е било развързвано, а също е било разсичано или разрязано.
12. По време на укриването на телата в района на “Ганина яма” всички дейности са били извършвани от хора от специалния конен отряд на Верх-Исетския военен комисар Пьотър Ермаков. Същите хора са носели непосредствено близката охрана на района “Ганина яма”.
13. Събирането и опаковането на скъпоценните вещи в дома на Ипатиев са извършили на 17 юли Исаак Голошчокин, Янкел Юровский и Белобородов, използвайки помощта на разводящия Иван Старков и “латишите”. С преглеждането, сортирането и опаковането на вещите от каретното помещение на 17, 18, 19, 20 и 21 юли са се занимавали Никулин и някакъв евреин, повикан от Янкел Юровский от чрезвичайката.
14. След извършването на престъплението, на 19 юли вечерта, Исаак Голошчокин заминал за Москва със специален вагон-салон, при това носел със себе си в салона три прекалено тежки за обема им обикновени сандъци, в които според думите му е имало “образци на снаряди за Путиловския завод.” В Москва той е отседнал пак при Янкел Свердлов; стоял е там пет дни и със същия вагон е заминал за Петроград, но сандъците вече не били с него.
