Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1981 година

 1981 година 

21 декември/3 януари, 1981 г.

Ние, както винаги, напредваме трудно, като се опитваме да се реорганизираме, за да се трудим по-продуктивно през новата година. И „Orthodox America“, и „The Orthodox Word” се четат с внимание и вдъхновяват мнозина. Ние трябва само да ги направим по-ефективни.

 

14/27 март, 1981 г.

Елена Юриевна Концевич е казала на отец Герман, че се страхува, че в бъдеще нашата Църква я чака ужасна катастрофа, и това е свързано, според мене, с онова „свръхправилно“ умонастроение, което е засегнало също и някои руснаци (но не в такава неприятна форма, както това се проявява при нашите гърци). Това е в известна степен, мисля си, близко до папизма – желанието да се определят понятията, за да си „спокоен“ относно тях, дори духът да е изгубен. Книгата на отец Михаил Помазански („Православно догматично богословие“) ще бъде много важна в това отношение; колкото повече чета коректурата, толкова повече виждам колко важна и своевременна е тя.

 

6/19 септември, 1981 г.

Слава Богу, при нас всичко е наред, тъкмо отпразнувахме два именни дни (вчера на брат G., а днес на брат D.). И при двамата всичко е наред, макар че особено при D. има върхове и падения. Двама наши семинаристи успешно започнаха своите „предбогословски занятия“. G. най-накрая разбра  необходимостта от определено нерелигиозно образование като подготовка за изучаването на богословие (сега чете Платон), а R. след прочитането на две пиеси от Пушкин откри, че липсващият елемент в неговото образование до този момент е именно светската литература! Синдромът на „внезапния скок в богословието“ явно е коренът на много от проблемите, които възникват както у отделни хора, така и в Църквата като цяло.

Очевидно, сега епископите виждат опасността от разкол от страна на „всезнаещото“ гръцко духовенство и разколът, без съмнение, сега започва да набира скорост. Най-неприятното в нашите отношения с тях тепърва предстои, но това не трябва да ни отвлича от задачата, която стои пред нас.

Календарът за 1982 г. е завършен – рекордно рано!

При нас започнаха студовете и цялото братство (сега вече сме деветима) е заето с работа.

 

11/14 ноември, 1981 година

Благополучно се прибрах у дома от мисионерското си пътуване до Уилитс, като прекарах шест часа зад волана, при това се наложи да карам колата през планинската мъгла.

Попитах братята G. и R. на каква тема, според тях, е по-добре да говориш в Джорданвил.¹ R. даде чудесна идея: „Значението на Руските новомъченици за нас днес в САЩ“. Мисля, че ако започнеш с новомъчениците, останалото само ще дойде при тебе. Не се притеснявай – само се моли на Бога, на владика Йоан и на преподобния Герман и се старай да стане колкото се може по-добре. Сигурен съм, че там слушателите ще приемат добре това, което ще им кажеш, особено когато стане дума за практическото значение на Православието за хората, живеещи в днешна Америка.

О. Пантелеймон написа ново писмо лично на о. Герман – основно, за да му се накара за допуснатите грешки (през последните осем години) и за да го уведоми, че те се канят да издадат някакви „послания“, потвърждаващи тяхната гледна точка за Църквата в Русия. Така че нас, без съмнение, ни чакат нови неприятности. Но нашият път е ясен: ние ще продължаваме да носим на хората истинското, искреното Православие, а те нека сами си създават нови проблеми.

Ние тук сме заети, стараем се да ускорим подготовката на някои издания за печат през тази зима.

Бележки:

1. Бях поканен да изнеса доклад по време на Германовския младежки конгрес, следвайки стъпките на отец Серафим и отец Герман.    

 

22 ноември/5 декември, 1981 година

Прилагам копие от заявлението на отец R. S. за напускането на нашата Църква. Сега, явно, печалните плодове на „свръхправилността“ започват да излизат наяве. Интересно, колко дълго отец Пантелеймон ще продължава да потиква хората към подобни постъпки, докато същевременно самият той остава в нашата Църква?

Във всеки случай, това е тъжно, но то прави нашата задача още по-ясна: ние трябва още по-усърдно да проповядваме истинното апостолско, мисионерско Православие и да помогнем да бъдат удържани колкото се може повече от нашите ревностни зилоти – младите, наскоро обърнали се към вярата, свещеници. „Orthodox America“ започна своето съществуване в най-нужния момент и сега тя трябва да стане в още по-голяма степен обединяващ рупор за истинните ревнители за Православието в нашата Църква.

Ние, разбира се, сме виновни за много „грехове“, заради които R. громи нашата Църква – и най-вече (предполагам) заради допускането до причастие на новостилците. Мисля, че всеки свещеник трябва да бъде свободен да постъпва в този случай така, както той смята за правилно, но що се отнася до нас, аз смятам, че ние трябва да бъдем отворени към всички православни, на които техните собствени епископи и свещеници не помагат. Наскоро при нас идва още един Антиохийски свещеник (от Лос Анджелис) и самият факт, че съществува дружба между нас, за тях е източник на сила, която им помага в тяхната борба. Как ще свърши всичко това (в смисъл на юрисдикция) – не знам. Но ние трябва да покажем, че Руската Задгранична Църква стои далеч от линията на „фанатичната партия“, която досега се опитваше да контролира всичко – и чийто провал сега става очевиден.

Да ни помогне Господ в настъпващото трудно време. По молитвите на владика Йоан ние можем да оцелеем и дори да процъфтяваме. Да помогне Господ също така на твоя доклад в Джорданвил. Всяка възможност, подобна на тази, е много важна и твоите думи там ще отекнат далеч зад пределите на манастирските стени. Трябва да помогнем да бъде поизтупан общоприетия мироглед.

Общо взето, тук водим блажен живот, в атмосфера на мир и взаимна грижа, сред нашите братя, макар и не без изкушения. В Джорданвил се постарай да се запознаеш с йеромонах Лука.¹ Наскоро той ми написа писмо за своите опити да даде на семинаристите по време на урок по История на света „недостигащото измерение“ в тяхното образование (т. е. измерението на културата, в нейното обичайно разбиране), за да не се опитват те да скачат от джаза директно към исихазма или нещо от този род.

Бележки:

1. Днес архимандрит и декан на Свято-Троицката семинария.

 

Послесловие към 1981 година

Когато отец Серафим достигна последната година от живота си, здравето му леко се влоши, но той продължаваше да работи, както преди. Тъй като той още нямаше и петдесет години, изглеждаше невъобразимо да се мисли, че той няма да живее още дълги години. Все още биваха повтаряни подканите и предупрежденията: „Сега вече е по-късно, отколкото мислиш… Трябва да работим, докато имаме време…“ – но в неговите писма (последното беше написано само няколко дни преди неговата предсмъртна болест) нямаше дори знак за това, че му е било известно, че неговият край вече е близко.

В онези последни месеци той повече от всякога се грижеше за практическото Православие – Православието на сърцето, а не на ума – и той с удивително внимание се съсредоточаваше върху личностите и душите на онези, които идваха при него. Неговата способност да разбере и да даде на всеки човек именно онова, което изискваше неговото духовно и душевно устроение, остава важен пример за пастирите и духовните наставници.       

<   >

Към темата Към началото Към съдържанието

Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1980 година

 1980 година 

Първата седмица на Великия пост, 1980 г.

Слава Богу, първата седмица на поста премина при нас добре, макар че дяволът, изглежда ни напада по-силно от всякога. Миналата нощ при нас по време на всенощното бдение стана пожар в църквата, който можеше да я унищожи цялата, ако брат G. не го беше забелязал навреме. Само няколко минути преди пожара се случи едно решително (и мисля, благотворно) обяснение между двама души почти на същото място и за мене беше толкова очевидно, че пожарът е предизвикан от бесовската завист, че тайно се възрадвах, виждайки как дяволът напада нашата собственост от огорчение, че е загубил човешката плячка. В същия ден се счупи един детайл от нашата основна печатна преса, но мисля, че ще мога да я поправя, като взема частта от друга преса.

Но как добре ни пази Господ сред ето такива дребни изпитания!

 

9/22 март, 1980 г.

Днес е празникът на Свети Четиридесет мъченици (макар всъщност да е утре) и най-накрая леко започва да заприличва на пролет. Но в четвъртък, когато тръгвахме сутринта за Рединг, започна истинска снежна виелица! За щастие, тя продължи съвсем кратко. Имахме Преждеосвещена Литургия, за пръв път в Рединг, и макар че там имаше само няколко души, аз някак си почувствах, че тази малка мисия се развива. Ще прекараме Велики Петък и Пасха в Рединг. Първоначално имахме идея само да подкрепим местната мисия, макар и да изглеждаше, че ще дойдат много малко хора; но, може би, накрая там ще се съберат повече хора, отколкото мислехме в началото. Макар че всичките ни трудове на северното калифорнийско-орегонско мисионерско поле изглеждат незначителни, всеки малък плод ни е скъп! С нас е Бог!

Общо взето, мисля, че трябва да избягваме дискусиите с нашите „гърци“. На тази мисъл ме наведоха (двете нови статии на о. Лев Пухало в неговото собствено издание – о. А. Йънг), където учението на о. Лев за живота след смъртта остава все така самоуверено и неправилно, каквото винаги е било. Лично аз съм доста разстроен от това, но осъзнавам, че най-лошото, което може да стане, е да се правят опити да се отговаря на неговото учение. Той вмъква всевъзможни дълги цитати, които абсолютно нищо не доказват, освен ако човек не е склонен да приеме неговата гледна точка. И какъвто и отговор да му дадем, той винаги ще се измъкне и ще каже, че той всъщност не това е имал предвид или че ние не мислим достатъчно задълбочено и т. н. Излишно е дори да се говори много за „съня на душата“, той само ще отговори, че не сме разбрали цялата дълбочина на неговото учение и т. п. Подготвяме отчет за владика Нектарий с една или две страници цитати, но поставяме ударението не толкова върху лъжливото учение на о. Лев (всъщност доста объркано), колкото върху това, че той вкарва в заблуда и смут хората, като претълкува учението на Църквата за живота след смъртта. Това, което всъщност той прави, е да отнема у хората страха от смъртта и да разрушава традиционното православно благочестие и цялата наша връзка с починалите. Ние смятаме, че владика Нектарий трябва да направи нещо, но той обикновено е толкова плах, че не знаем какво да очакваме. Самият аз пиша кратък „Отговор към критика“ (последното приложение към нашата книга), който отговаря повече на неговата позиция, отколкото на учението му.¹

Трябва да се стараем да бъдем дружелюбни с повече хора от гръцката партия, доколкото това е възможно, като се стараем да ги върнем в руслото на нашата Църква. На онези, които не искат примирие, ние, разбира се, няма да можем да им помогнем. Пиша кратко писмо на о. Никита, като го питам откровено дали той или о. Л., или други се канят да ни замерят с камъни, ако отидем в Сиатъл на конференцията, и дали той се отнася към нас като към братя – православни християни. Постарах се поне да подчертая колко много от нас той е отблъснал с грубото си поведение. Да ни помогне Господ да постъпим така, както е най-добре за православната истина.

В следващия брой на нашето списание ще има статии на отец Димитрий Дудко – както почти във всички православни издания в последно време (освен изданията на о. Никита). Чувствам, че това ще бъде поредният повод за „взрив“ от страна на нашите гърци. Но всъщност е добре, че това сега излиза наяве – само, Господи, опази ни!

Бележки:

1. Редица статии за душата след смъртта, които бяха публикувани в „The Orthodox Word“, сега излизаха под формата на книга.

 

6/19 март, 1980 г.

Само няколко реда за Удбърн и моите собствени планове за Страстната седмица. О. Герман се върна от успешното си мисионерско пътуване. Всички местни руснаци (в района на Удбърн – о. А. Йънг) са дошли и почти всички са се причастили. Каня се да дойда (в Етна – о. А. Йънг) за Литургията на Преждеосветените Дарове в сряда на Страстната седмица.

L. сега е тук, на път за вас. Да му даде Господ да намери и съхрани истинното Православие; сега има толкова много неправилни пътища.

Вече чета 69-та страница от последната коректура на „Догматическото богословие“ и с всяка страница все повече и повече виждам колко важна е тази книга днес. Моли се да можем да я издадем до есента. Нашият словослагател е готов да започне да набира първите 100 страници веднага след Пасха!

Осъдили са S.¹ за нападение срещу някакъв човек в нетрезво състояние и съдията иска да го изпрати за три месеца тук вместо в затвора! Моля те, моли се за него и за нас. Това може да бъде трудно за всички ни (макар че може и да не бъде чак толкова лошо, ако баща му също дойде), но ни сме готови да помогнем на момчето и да го измъкнем от тази ситуация (затворът ще го погуби).

Бележки:

1.  Синът на един приятел на отците от Лос Анджелис.

 

Светла Събота, 1980 г.

Христос Воскресе! Ние наистина прекарахме най-светлата седмица и се надявам, че и вие също. Във вторник кръстихме нашия стар „оглашен“ J., който се върна тук на Пасха след няколко години скитане в света. Сърцето му винаги е било с нас, но той мисли, че трябва да отиде в Бостън (в манастира на отец Пантелеймон – о. А. Йънг), защото там ще му бъде „спокойно“ (здравето му е крехко и нашият живот би бил прекалено труден за него сега). Разказах му в общи линии за нашите проблеми с Бостън и той тръгва натам, за да бъде нещо като наш „посланик“ там, т. е. ще ни пази в сърцето си и няма да слуша местните клюки. Може пък това дори да помогне на общата ситуация, не знам.

Прилагам копие на нашето ново писмо до о. Никита. Ако след това той не предприеме реални опити да бъде по-добър с нас, мисля, че няма да има смисъл да ходим в Сиатъл, и трябва да уведомим нашите англоезични свещеници за причините за това решение. Скоро ще обсъдим това с владика Нектарий, когато той намине при нас на връщане от Сиатъл.

Завърших половината от моя „Отговор към критика“ (о. Лев), като се стараех да не затъвам прекалено в тази работа (т. е. да не падам на нивото на о. Лев). Да даде Господ това да събуди някои хора.

Църковната ситуация в наши дни ми напомня оплела се мрежа! Но с търпение и твърдост можем да се измъкнем от нея невредими.

 

3/16 април, 1980 г.

Ето един екземпляр от моя „Отговор към критика“, все още малко „суров“. Какво мислиш за него? Дали не съм пропуснал нещо важно? Има ли там нещо, за което той може „да се захване“ и да се обърне срещу нас? Има ли там нещо, което ти изглежда немилосърдно спрямо него? Може ли да се съкрати? Много ме притеснява това, че „Отговорът“ е толкова дълъг, и ще търся начин да го съкратя. Надявам се да го подготвя за словослагателя за следващия вторник, така че ще можем да започнем да печатаме книгата.         

Получаваме все повече и повече трудове на отец Димитрий Дудко, т. е. това, което той е написал преди затвора, и всичко това е много нужно и своевременно. Имам чувството, че това, което той проповядва, ще бъде най-големият препъни камък за нашите „правилни“ православни и всичко това е признак на най-големия конфликт на нашето време: Православието на ума срещу Православието на сърцето.

 

13/26 април, 1980 г.

Още един млад руснак се присъедини към нас като поклонник-работник, и ние го пратихме на строежа – това му е специалността. Засега нашето монашеско братство се състои основно от обикновени хора и това е огромно облекчение след някои „необикновени“, които бяха тук преди.

Най-накрая получихме отговор от отец Никита: „Ние, както и преди, много искаме да видим отец Герман. Смятаме, че двамата, той и о. Лев, могат да внесат ценен принос в конференцията.“ Той не е отговорил на предишното ми писмо заради „гневното му съдържание“: „В сравнение с Вас, езикът и стилът на о. Лев са кротки и смирени.“ Нито дума извинение за тона на това, което е напечатал за о. Лев, и никакъв признак, че той смята нещо за неправилно.

Направихме всичко, което можахме, за да намерим с него общ език, но той не иска да ни слуша. Той си има свои опредени понятия и ние не отговаряме на тях. Лично аз ще отида в Сиатъл, само ако това бъде абсолютно необходимо. Мисля, че начинът на мислене на тази група е много далечен и чужд на нашата Църква и колкото по-далече стоим от тях, толкова по-добре. Трябва да работим за онези, които ще ни слушат и ще избягват създаващите излишни грижи. Окончателно ще решим дали да отидем на конференцията след разговора с владика Нектарий. В този момент мисля, че не трябва да се ходи. Но нека да видим какво ще каже владиката.

Твоята беседа за нашето лятно поклонничество на тема „Да си роден свише“ звучи добре, точното название може да се промени, за да се избегнат неправилни тълкувания, но идеята е много нужна. Колкото повече такива беседи, толкова по-добре.

 

19 юли/ 1 август, 1980 г.

Току-що чухме, че някой е звънял на о. Димитрий Дудко и на неговата презвитера в Москва. На първото обаждане отговорил някакъв мъж, който казал: „На отец Димитрий са му забранени контактите с чужбина.“ Презвитерата отговорила на обаждането и успяла само да каже: „Ох, какво направиха с него!“ Да ни пази Господ в тези страшни времена. Повече любов и състрадание, и основана на тях твърдост – ето какво ни е нужно.

 

Краят на август, 1980 г.

Възстановяваме силите си след поклонничеството – най-успешното от всички досега. По време на нашата малка церемония в събота присъстваха 23 абсолвенти и 93 души се разписаха в книгата за посетители през седмицата, през която се провеждаха курсовете. Без съмнение, сред учениците цареше единомислие и бяха посети много семена. Интересно е само какви ще бъдат плодовете и може ли да се направят тези седмици още по-плодотворни.

Тази неделя, ако Бог благослови, отец Герман ще отслужи първата литургия в Уилитс¹. Молете се за тях.

Бележки:

1.  Нова мисия в дома на Владимир Андерсън, наречена в чест на св. Йоан Милостиви. 

 

18 ноември/1 декември, 1980 г.

В събота кръстихме двама души и дяволът ни отмъсти – счупиха се две машини.

Благодаря ти, че си написал такова хубаво писмо на владика Григорий. Убеден съм, че то ще произведе очаквания ефект. Нашите епископи, мисля си, предполагат, че всички новообърнати са в лагера на Сиатъл-Бостън, и това ги лишава от решимост да направят силни заявления, така че всичко, което може да ги убеди в обратното, е много желателно. Аз също се каня да напиша на владика Григорий, но повече по повод изказването на Каломирос на юлската конференция в Сиатъл и, като цяло, за феномена на чуждата идеология, която се опитват да внесат в нашата Църква. Колкото повече осведомим епископите за случващото се, толкова по-добре.

Послесловие към 1980 г.

Сред другите събития от 1980 г. трябва да бъде отбелязана появата на новото списание „Orthodox America“. Аз изоставах с печатането на „Никодимос“ и усещах, че вече няма да мога да се справям с работата, която вършех в продължение на последните седем години съвсем сам. Отец Герман вече беше започнал да отваря дума за това с мене, когато в една юнска неделя след извършването на тайнството кръщение в мисията „Ходатайка за грешните“ в Рединг отец Серафим се срещна с мене и Мария Мансур в параклиса. „Чували ли се някога за „Orthodox America“?“, – попита той Мария. Отците вече отдавна мечтаеха за православен вестник в общоприетия формат, издание, което ще бъде по-фокусирано върху мисионерската дейност, отколкото „The Orthodox Word”. Аз, като редактор, щях да пиша челните и други статии и да следя за развитието на вестника като цяло, а Мария, която помолиха да стане втори редактор, щеше да отговаря за материалите за гоненията срещу Църквата, за преводите и оформлението на вестника. След това отец Серафим отслужи молебен и „Orthodox America“ официално започна своето съществуване.

В Уайлдууд нямаше електричество, затова по време на работата над няколко от първите броеве на вестника Мария пътешестваше напред-назад с раницата и електрическата пишеща машина, работейки над вестника у различни приятели, докато през онази есен отците не наеха битов фургон в Платина, който стана щаб-квартира на „Orthodox America“.

Тревогата, която охлаждаше нашия ентусиазъм в началото на това рисковано начинание, постепенно изчезна благодарение на постоянната подкрепа и ободряване от страна на двамата отци. Те от своя страна бяха във възторг от популярността на вестника. Сред първите абонати беше неправославната, по вероизповедание, майка на отец Серафим, от което той беше особено радостен.

Макар че в продължение на много години отец Серафим ми пишеше по-често от един път в месеца, а понякога по-често от един път в седмицата, сега заради бремето на задълженията той не можеше да ми пише толкова често. Първо, той окормяваше послушниците в скита и неговото първо задължение беше надзорът и обучението на новопостъпилите братя. Дори само това беше изключително трудна задача, защото много от младите хора, дошли да изпитат върху себе си монашеския живот, бяха едни типични неспокойни и ненамиращи своето място продукти на нашето общество и често с психични проблеми. Второ, отец Серафим беше редактор на „The Orthodox Word”, което означаваше, че негово беше не само задължението за общия контрол над изданието, но той също така сам пишеше или превеждаше по-голямата част от материалите за „The Orthodox Word”. Освен това той винаги се беше занимавал с изследвания и пишеше книги, статии и лекции. Накрая, той служеше чреди в различни малки мисии-енории на територията на нашата мисия и това означаваше часове пътуване дотам и обратно, във всякакви метеорологични условия, а във всяка мисия беше необходимо да прекара поне един ден.

Да кажем, че беше претоварен, би означавало нищо да не кажем. И все пак, с изключение на редките въздишки, той никога не се оплакваше. Помня как веднъж каза, канейки се да изнесе някъде беседа: „Знаеш ли, това наистина не е за мене.“ Бидейки стеснителен и потънал в размисли по своята същност човек, той се страхуваше от струпването на хора, от шума и суетата, но никога не се отказваше от това, което смяташе за свой дълг.          

<   >

Към темата Към началото Към съдържанието

Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1979 година

 1979 година

Предисловие към писмото

По това време Мария Мансур заедно с две свои приятелки, и двете новообърнати във вярата от протестанти-евангелисти, се заселиха в едно селце на име Уайлдууд, приблизително на 8 мили западно от скита, в парцел, който им беше предоставен от отците. Докато строяха килията, те прекараха лятото под открито небе (през лятото там рядко вали), готвеха храната си на огън, а вода си наливаха от близкия ручей. Отците от време на време ходеха при тях да отслужат литургия в еловата гора, определена за тази цел, докато все още нямаше параклис, който пък беше построен след няколко години. Младите жени водеха спокоен, полумонашески живот, изчитайки църковните служби с незначителни съкращения, макар и нито една от тях да не беше постригана за монахиня.

18/31 януари, 1979 г.

Много ти благодаря за твоя трогателен подарък за моя имен ден. Винаги съм симпатизирал на Кан Цзи, като китайски учен; той е бил толкова прям и „православен“.¹

През последните дни при нас наваля малко сняг (четири или пет инча), но Уайлдууд (където всички ние ходихме в неделя да освещаваме с Богоявленска вода) е истински зимен рай – там е навалял повече от един фут сняг. Всички ние малко покарахме ските на S.!

При нас излизат от печат няколко нови книги – моля те, моли се да можем да работим все така, както все още можем сега! Каним се да започнем уроци по изучаване на Библията в Рединг след литургията в неделните дни, така че ще трябва да напечатаме нещо и по тази линия.²

Бележки:

1. Преди приемането на Православие отец Серафим се специализираше в изучаването на Китай, затова му изпратихме една нова книга за китайския император. Някои бележки и преводи от китайски език, направени от отец Серафим, могат да се намерят в книгата „Christ, the Eternal Tao“, написана от йеромонах Дамаскин (Платина, 1999 г.).
2. Отците основаха малка мисия-енория, посветена на иконата на Богоматер „Споручница грешних“, в дома на Валентина Харви в Рединг (на час път от Платина).

 

23 януари/5 февруари, 1979 г.

Слава Богу, благополучно се добрахме до вкъщи вчера вечерта (от Медфорд – о. А. Йънг). Разговарях с енориашите и им казах, че отстояваме „старото“ направление в Православието. А. мислеше, че е по-добре постепенно да бъдат приучавани енориашите към такива неща, като поста, например, и аз се възползвах от възможността да разкажа за прекрасната възможност, която ни се предоставя в първата неделя на март – неделя Сиропустна, когато може да се употребява за храна всичко освен месо – идеална възможност за постепенното навлизане в поста. Той каза, че те именно така и ще постъпят.

През целия ден се чувствах добре и спокойно. Разказахме им малко за истинското Православие, без да искаме нищо от тях и без да правим постни физиономии. Но ще ни се наложи да започнем да говорим малко по-твърдо. Оглеждайки се назад, аз съм повече от вдъхновен от факта, че все още се намират хора (на практика навсякъде), които жадуват за Православие. Медфорд ни беше даден, за да ни отрезви и смири при вида на истинската природа на по-голямата част от мисионерското поле.

„Радвайте се в Господа, и пак ще река, радвайте се!“. Ние прави едва една мъничка крачка всеки път, но така можем да изминем много.

 

Предисловие към писмото

По това време се разгоря нов спор. Отец Серафим започна работа над нова серия статии, касаещи православното учение за живота на душата след смъртта – в частност, древната традиционна идея за митарствата, през които всяка душа трябва да премине след смъртта. Отец Пантелеймон и учениците му категорично се изказваха против тази идея в продължение на много години, затова те помолиха отец Лев Пухало също да започне да пише серия от статии на тази тема, за да „внесе поправки“ в традиционното учение.

Събота преди Великия пост, 1979 г.

Отец Михаил Помазански написа отговор на атаката на отец Лев по въпроса за митарствата, но на такова високо и всеобхватно ниво, че се съмнявам този отговор да спре отец Лев. Целият този инцидент (който по всяка вероятност не е приключил), явно показва колко несигурно е станало положението на православното предание в последно време – пусналите здрави корени в него бързо изчезват и заради това богослови-кариеристи могат да предизвикат буря в чаша вода. Отговорът: повече смирение и повече да се печатат творенията на Светите Отци. Твоята нова серия брошури¹ е много своевременна и необходима (последната е направо отлична). Да ти даде Господ сили да издадеш още много нови брошури и да продължаваш да преиздаваш старите.

При нас има още доста сняг, а днес започна ужасна киша – добро начало за трезвението и Поста, към който аз, уви, се приближавам както винаги със страх. Моля те, прости ми греховете спрямо тебе с дело, слово и помисъл и предай тази молба на всички около тебе. Да ни прости всички нас Господ и да бъде милостив към нас и да ни даде сили да прекараме с полза Великия Пост.

Бележки:

1. „Учението на светите отци за тялото, … страстите, … и болестите“, Nikodemos Orthodox Publication Society. Тези три малки брошури все още са в продажба.

 

16/19 март, 1979 г.

Изпращаме ти нашите най-сърдечни поздравления за твоя имен ден и ти желаем много години плодотворен труд в Христовото лозе!

Отец Герман също получи покана да участва с доклад на конференцията.¹ Със сигурност духът на Бостънската партия там ще бъде силен, но добър признак е дори това, че те канят хора, които не принадлежат към тяхната група. Разбира се, приеми поканата – поне ще можем да се опитаме да кажем там нещо не толкова абстрактно, каквито обичайно са техните изказвания.

Миналата седмица кръстихме двама души – добро начало за новата мисионерска година! Изучаването на Свещеното Писание напредва успешно. Завършихме първата глава на Яков.

Тази неделя ще отида в Удбърн.²

Започнахме да работим в зеленчуковата градина, но още нищо не е поникнало – досега имаше само няколко топли дни.

Прилагаме два малки подаръка за твоя имен ден – репродукция на иконата „Ходатайка за грешните“, напечатана в Китай, и снимка на събора в Шанхай, посветен на тази икона³, потретите на владика Йоан ги изпратихме отделно.

Моли се за нас. Мисионерските ниви са още бели и ние трябва да се трудим, докато все още има време!

Бележки:

1. Получих покана да участвам с доклад на конференцията за св. Нектарий, организирана от енорията на о. Никита в Сиатъл през 1980 г.
2. В Удбърн, Орегон – край Портланд – беше другата нова мисионерска енория, посветена на Курската икона на Божията Майка.
3. Това беше съборът на св. Йоан.

 

23 март/5 април, 1979 г.

Миналата неделя направих едно добро мисионерско пътуване до Удбърн. Присъстваха около 30 души и почти всички се причастиха със Светите Тайни, и отношението към случващото се беше много сериозно.

Моля се останалата част от поста да бъде за тебе плодотворна.

 

Предисловие към писмото

Енорията в Медфорд направи формално прошение до епископ Нектарий да ме ръкоположат в свещенически сан. Ръкоположението беше определено за края на Пасхалната седмица в скита. Времето беше ужасно – беше студено и почти през цялото време валеше дъжд. Бях ръкоположен за иподякон и дякон в петък, за свещеник – в събота, а моята първа литургия отслужих в неделя. Дойдоха много хора от различни мисии, въпреки лошото време (което превърна пътя до скита в непроходима кал). В неделя след обед отец Герман замина на поклонническо пътуване до Атон, а отец Серафим се върна с мене в Етна, където ние заедно отслужихме няколко литургии в нашия малък параклис. Възможността да служа на Светия Престол беше изумителна и се явяваше огромно утешение за мене. Но както това беше и в случая с отците, моето ръкополагане също означаваше край на „златния век“ на мирен труд и относителна неизвестност.

Писмо без посочване на датата, получено скоро след моето ръкоположение, 1979 г.

Христос е посред нас! Ще ти напиша накратко за новините от отец Герман: той успешно е посетил Джорданвил и сега се намира в Европа.

(Някой беше изпратил на отец Серафим доклада на отец Лев Пухало за душата след смъртта – о. А. Йънг). Неговото писание е крайно оскърбително и показва растяща самоувереност и презрение към останалите. Той показа, че съзнателно ни е провокирал, за да представим нашето „учение“, така че той да може публично да го разобличи заедно с учението на Джорданвил, на архиепископ Йоан и т. н. по този въпрос. Изглежда, неговата статия е една мешавица от насъбрани отвсякъде неусвоени идеи, чиято централна тема е: вижте колко съм умен и колко малко знаете вие. Той дори се кани „да изложи на показ“ нашата икона с изображението на митарствата¹ и да покаже, че ние неправилно я тълкуваме или пък че тя е късна и западна.        

Утре, на Преполовение на Петдесетница, ще посетим Уайлдууд. Всичко останало при нас е наред.

Бележки:

1. На корицата на „The Orthodox Word” за ноември-декември, 1978 г.

 

8/21 май, 1979 г.

Надявам се, че ще можеш да изнесеш доклад по време на нашето лятно поклонничество през 1979 година. За какво би искал да разкажеш? Аз ще говоря за „православните християни пред лицето на 80-те години на 20 век“, а отец Герман ще разкаже за архимандрит Герасим (навършват се десет години от смъртта му) и вероятно за свети Инокентий Аляскински. Владика Антоний, може би, също ще изнесе доклад. При нас всичко е наред и утре ще отслужим литургия в Уайлдууд в деня, когато се чества паметта на светител Николай.

Отец Герман успешно се е добрал до Атон. Изпратил ни е картичка от Карея. Слава Богу! Той има разрешение за четири дни, но може би, ще успее да го удължи.

 

27 юни/ 10 юли, 1979 г.

Бяхме радостни да чуем, че в Медфордската енория всичко е наред. Господ ще посочи начин за построяването на църква и всичко необходимо в угодно Нему време. Ако си спомним, какви бяха нещата в Медфорд само преди няколко месеца, е направо поразително колко успешно е всичко при вас.

При нас пристигна за няколко дни М. от Джорданвил. Неговият отчет за тамошното настроение не ни ободрява. Ерата на Бостънското влияние отмина, но явно там цари такава атмосфера от рода на „от само себе си се разбира“ и „да избягваме излишните грижи“, че по неволя се замисляме дали нашите северно-калифорнийски мисии не са нещо като редки цветчета. За мене всичко в Православието е още толкова свежо и толкова силно се нуждае от проповед и разпространение, че съм сигурен, че моментално бих повехнал, ако попадна в Джорданвил. Или на тях там не им достига някакъв вълшебен компонент? А може би, просто „прекалено много православни накуп развалят цялата манджа“? Във всеки случай, слава на Бога за онзи дух, който Блаженият архиепископ Йоан е дал на нашите мисии тук!

Между другото, службите в неговата гробница (за годишнината на неговата кочина, 2 юли), минаха добре. Аз дори произнесох проповед (като направих кратко резюме и на английски) за владика Йоан. Но тъкмо се върнахме и аз се тръшнах с грип, та чак днес започнаха да ми се завръщат малко по малко гласът и силите!

Как напредва твоята подготовка за беседата ти и курсът за поклонничеството? Така или иначе, мисля, че цялата тази идея с поклонничеството и курсовете може да се окаже много плодотворна, но ще видим, както Господ благослови. Времената са много лоши за „съзидателния“ труд!

Моли се за нас, моля те. Духът е бодър, но плътта е толкова немощна!

 

6/19 юли, 1979 г.

В историята с отец Лев Пухало, без съмнение, има нещо сюрреалистично. Като чета писмото му, започвам да си мисля: може пък всички ние да сме полудели, може пък светът да се е обърнал с краката нагоре? Какво на този свят го кара да напада учение, което винаги се е приемало то Църквата? И все пак, с всичките му цитати от Светите отци, той ще посее още по-голямо смущение сред вярващите. Възможно е именно до такъв край да стигне „светоотеческото възраждане“ (в неговата „модерна“ форма) – до сюрреалистичното reduction ad absurdum. Трябва да си призная, че доста се надявах, че той ще завехне, но очевидно това няма да се случи. И Боже мой! Как се хвали! Нямам ни най-малко понятие, какво мислят за неговите статии хората, освен мнението на госпожа П., която написа за своето смущение при вида на атаките му срещу нашите статии; но, очевидно, атмосферата в Православието сега е доста несигурна, което ще му позволи да продължава, докато не се изчерпи. Да, ти си абсолютно прав – не си заслужава да имаш вземане даване с него и не му позволявай да печата никакви твои статии; всичко, което той прави, е за някакви си негови собствени политически цели, които предвещават само вреда.

М. (от Джорданвил) замина, като прекара с нас четири дни, и моето окончателно впечатление е малко песимистично. Той мисли и чувства всичко толкова „правилно“, включително правилната оценка на „болестта на правилността“ при новообърнатите, че се страхувам той самият да не е заболял от „болестта на свръхправилността“! Струва ми се, че нещо витае във въздуха в наши дни, заради което почти всички, които се опитват да стъпят на пътя на духовната битка, започват да затъват в тресавището. Да го пази Господ и да го научи на простота!

Слава Богу, докато боледувах от грип почти успях да завърша работата върху „Душата след смъртта“ и се надяваме да започнем да я печатаме още преди края на лятото. Мисля си дали да не добавя към нея едно приложение, „Отговор на критика“, където бих могъл с мек тон и обективно, без да споменавам името му, да отговоря на онези възражения на отец Лев, за които знам. Какво мислиш за това? Може пък това да се превърне в една ненужна провокация и ще е по-добре да отговоря по всички точки в текста, без да встъпвам в полемика – не знам. Чувал ли си друг някой да е писал отговори на неговите статии?

Получихме писмо от К. (от Лондон), което ни много огорчи. Той пише, че се кани в печата да започне да критикува отец А. Чухме също, че отците от Х-ия манастир са му изпратили критика срещу отец Пантелеймон. Боже мой! Какво става с хората? Колко лесно се отклоняват от пътя на служението на Господа по пътя на партиите, ревността и опитите за отмъщение. Написах на К., като го уговарях да започне да мисли за духовния живот и да престане да се занимава с църковна политика.         

 

12/25 юли, 1979 г.

Христос е посред нас! Току-що получихме бостънската „Лествица“¹. (Те казват, че и на тебе са изпратили няколко екземпляра). Типографски погледнато, изданието е добро, но какъв помпозен, парфюмиран предговор има – и горкият Владимир² е изхвърлен в небитието: книгата е „разпродадена“! Несправедливо е!

Днес също така получихме писмо от отец R. от Бостън, в отговор на нашия въпрос, дали не биха могли да преведат за нас някои гръцки тестове. Те не могат, те са прекалено заети – но той въпреки това предлага да преглежда нашите преводи от руски, за да бъдат избегнати „грешките“, които той е намерил в св. Симеон, преведен от нас от руски³, и за да не се получи при нас такъв ужасен превод, като издадения наскоро в Джорданвил превод на свет. Григорий Палама. Самият той е превел св. Исаак Сирин не просто от древногръцки, но от десет древни ръкописа, които доказват, че гръцкият печатен текст е неточен, а също така непосредствено от сирийски (той малко е понаучил сирийски език). Цялото писмо е изпълнено с помпозност и самозначимост, което ме подтикна да му напиша една малка проповед като предупреждение и няколко думи за духовния авторитет на такава личност, като светител Теофан Затворник, напълно независимо от това, колко близък е неговият превод до оригинала. Най-вероятно, отец Герман няма да ми даде благословение да изпратя това писмо!

Този тон е направо непоносим! Трябва повече да работим, за да го неутрализираме, – той изобщо не е това, от което се нуждае мисионерското движение. Нашето поклонничество и курсове ще внесат повече практични, конкретни, реални неща. Дай, Боже, това начинание да пусне дълбоки корени! (В действителност, аз много оптимистично гледам на този проект. Мисля, че „Бостънската вълна“ вече е повече в миналото, отколкото в бъдещето и те сега ще бъдат по-скоро затворена група, а не общоцърковно влияние, но ние трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да запълним вакуума!)  

Страдащата Църква в Русия е добър материал за новия „тон“; а сега и Църквата в Уганда, за страданията на която едва напоследък започваме да чуваме. Получихме трогателна молба от една енория там, нужна им е помощ за строителството на храм след чудесното сваляне на „антихриста-владетел“; за това ще напишем в следващия брой. Страстността на тамошните вярващи е необходима на нашето спящо Православие. Е. и неговото семейство, от Аризона, (може би, и тебе са посетили?) – е добър пример за хора, в които трябва да вложим повече християнски ценности, за да могат те да преодолеят детското си очарование от дрънкалките. Как да го направим?

Между другото, владика Виталий току-що издаде бостънския превод на труда на митрополит Антоний „Догматът на изкуплението“ – този „догмат“ се обвинява в ерес от болшинството наши епископи и в най-добрия случай той може да бъде наречен прекалено волен и експресионистичен. В Джорданвил тази книга няма да я продават и, както изглежда, владика Нектарий ще забрани на отец Никита да я рекламира в неговата енория, така че, вероятно, тя няма да получи широко разпространение. Честно казано, мисля, че умонастроението у онези, които искат да разпространяват тази книга, е безнадеждно остаряло. Дори без да вземаме под внимание разногласията около нея, и в този случай тя не съдържа нищо, което да е особено необходимо в наше време.

Каним Сусана да ни посети в събота. Може би, G. ще може да я придружи на връщане и да остане за една седмица, а след това да се върне обратно с автобуса с Ян.

Как напредват при тебе нещата с беседата и подготовката за курсовете? Надявам се, че всичко е добро и свежо! При мене работата в тази област напредва бавно, но придобива все по-ясни очертания.

Бележки:

1. „Лествицата на божественото възхождане“ на св. Йоан Лествичник, Holy Transfiguration Monastery, Brookline, MA, 1979.
2. Владимир Андерсън (сега свещеник), собственик на издателството Eastern Orthodox Books, който издаде книгата „Лествицата на божественото възхождане“ (Willits, CA, 1975).
3. Руският превод на творенията на св. Симеон Нови Богослов е направен от свет. Теофан Затворник не от оригинала, а от новогръцкия превод от 18 в. (Бел. ред.)

 

7/20 август, 1979 г. 

Благодаря ти за новото писмо от отец Y. и за твоя отговор: отговорът е абсолютно правилен и право в целта; на нас са ни нужни повече подобни искрени заявления за очистването на въздуха от продължаващия фалш. „Уважението“, което о. Y. е изразил към владика Лавър в края на писмото си, е типичен пример за подобен фалш. Той иска да завърши с „духовен“ и позитивен тон, но точно според формулата и по сметка, а не искрено. Това е Бостънският тон, който, за съжаление, е толкова широко разпространен сега – Православие по сметка, а не по сърце.

Отците от Х. манастир ни изпратиха копие на писмото си и виждам, че това не са лични нападки (срещу отец Пантелеймон – о. А. Йънг), които очаквах да видя – но това все пак са безплодни упражнения в самооправдаване и неопределени обвинения срещу „враговете“. Разбира се, сега вече е очевидно, че отец Пателеймон е отровил въздуха с губителен и зловреден дух; но още по-тъжно е да виждаш, че у онези, на които той е навредил, той предизвиква единствено негативна реакция, която на практика не се издига над нападките. Това трябва да означава, че „Пантелеймонизмът“ (т. е. Православието по сметка) – е болест, чийто микроб към днешна дата носим всички, и отговор на това трябва да бъдат не нападките срещу някой конкретен микробоносител, а срещу самия микроб; отговор, който, надявам се, ще стигне до сърцата дори на онези, които са засегнати най-много от болестта. Можем ли да им дадем такъв отговор? Трябва повече да се стараем!

Поклонничеството и курсовете приключиха, оставяйки ни в пълна изнемога – но мисля, че това беше успех. Много знания бяха дадени и получени (аз самият научих толкова много!), но основното, гледната точка, която искахме да стигне до тях, действително стигна: Православие повече на сърцето, отколкото на ума. Дяволът малко си отмъсти на нас – отец Герман отсъстваше три дни от курса заради абсцес на зъба, който той лекува, но ще го извади едва тази сряда. Но всички, които останаха през цялата седмица на курсовете (около петнадесет души), се отнесоха към тях много сериозно и твърде много получиха от тях. В почивките между лекциите по мисионерските въпроси започваха горещи дискусии и аз се опитвах да внуша известна трезвост, говорейки за „ума срещу сърцето“, грешките от прекалена ревност и т. п. Мисля, че всички след семинара поне започнаха да осъзнават, че външността все още не е действителност. Курсовете завършиха с концерт. В. изсвири соната на Скарлати.

Междувременно, ние отново имахме седмица на туристите: католически свещеник и трима енориаши от Рединг днес, и трима англикани от Нова Зеландия миналата седмица! Днес също така ни посетиха отец L. J. (от Уинипег) и семейство Андерсън. Той беше трогнат от сърце от нашата мисионерска работа (а преди десет години ни призоваваше да „проповядваме хипи“!); той има много добро сърце. Защо ние, американците, не умеем така? Нека се постараем!

 

6/19 септември, 1979 г.

Вече няколко дни вали дъжд и у мен възникна усещането, че предстоящата зима ще бъде значително по-студена, отколкото в предишните години; но нашите запаси от дърва са все още много малко.

В понеделник ще отида да взема едни нов брат от Флорида. Той няколко месеца си писа с нас и, макар че в моите писма аз се опитвах да го посплаша, той, както и преди, е настроен да дойде, така че му казахме да идва и да се опита да поживее тук един месец. 

 

18/31 октомври, 1979 г. 

Отец Герман ми каза, че те е разстроила новата статия (на отец Лев Пухало, която напада митарствата – о. А. Йънг). Аз самият също съм много възмутен!

1.      Лъжеучението сега открито се проповядва като Православие, а онези, които следват православната традиция, фактически биват отхвърляни като еретици. Това особено много ни разстройва, защото отец Лев е усвоил целия речник на „светоотеческото възраждане“ и се опитва да изкара всички останали глупаци или поне изостанали и намиращи се под „западно влияние“. В случите с някои, а вероятно и с мнозина, новообърнати това ще сработи.

2.      Цялата наша православна богословска традиция и православна вяра се обявява за недействителна с мотива, че е „Западна“, „схоластична“ и така нататък. Дори да оставим настрана погрешността на неговото учение, това показва крайно неуважение към такива стълпове, като блажения архиепископ Йоан, отец Михаил Помазански, епископ Игнатий, епископ Теофан Затворник – изхвърля се цялата наша руска православна традиция.

3.      Тези статии, поне отчасти, са пряка атака срещу нашата собствена работа и лично аз съм дълбоко оскърбен. Така не се встъпва в спор с православни братя!

Стига толкова! Би било безсмислено да се опровергават статиите на отец Лев, тази комбинация от изкривявания, полуистина, изтръгнати от контекста цитати и модерни лозунги. Настана време за сериозен протест. Каня се да напиша на отец Никита категорично писмо и ще му кажа, че подобни неща е време да престанат и че той самият, като прикрива подобни статии, съзнателно разделя Църквата на два взаимно изключващи се лагера. Засега няма да му казвам, че няма да участваме в неговата конференция, но може би, ще му намекна за това. Разбира се, ние ще се откажем, ако отец Лев е свързан по някакъв начин с нея. Ако искаш, разбира се, ти също му напиши. Дай му да разбере, че сме много разстроени.

Наистина изглежда, че назрява пълното изясняване на ситуацията, и дойде времето, когато ние ще трябва да прекъснем мълчанието за всичко това.

Вътрешно аз съм абсолютно спокоен и дори донякъде доволен, че всичко става явно, така че ще бъде по-лесно да се справим с този проблем. Но това може да смути много новообърнати.

Помолиха ме да изнеса доклад в Джорданвил по време на Младежкия конгрес през декември – това ще бъде съвсем различно събрание от конференцията в Сиатъл. Мисля, че практичното, „стъпило на земята“, изцяло традиционно изложение (каквото се постарахме да дадем по време на нашето поклонничество) започва малко по малко да придобива образ и свои форми и това вселява в мене надежда пред лицето на фалшивите форми на това „светоотеческо възраждане“ около нас.

Послесловие към писмото

Отец Серафим беше поканен да изнесе реч на ежегодния Младежки конгрес в Свято-Троицкия манастир в Джорданвил в деня на преподобния Герман Аляскински, на 25 декември. Това беше единственото му пътуване на такова далечно разстояние от неговата мисия. Той реши да пътува с влак, а не да лети със самолет, защото смяташе, че влакът, който се движи по-бавно, е по-културно транспортно средство. Веднъж го попитах (той тогава се занимаваше с изучаването на светиите в древна Галия) дали не би искал да попътешества по светите – преди разделението на Църквите – места в Европа. Той отговори просто: „Не“. „А какво ще кажеш за Атон или Иерусалим?“ „Не.“ „Защо не?“ „Защото Бог ми е дал всичко необходимо за спасението ето тук, в нашата малка планина. А всичко останало би било просто развлечение“. Той прие поканата да изнесе доклад в Джорданвил – това беше единственото му пътуване дотам – не от любопитство, а защото, посещавайки по пътя други енории, получаваше рядката възможност да научи от първа ръка какъв е животът на нашите енории извън мъничкия свят на Сан Франциската епархия.   

         

3/16 декември, 1979 г.

Седя на гарата в Оклънд, докато чакам влака за Чикаго – така че пиша това писмо в последната минута.

Първо, моля те, моли се моето пътуване да бъде успешно, а моето „слово“ – плодотворно. Имам няколко ясни идеи, които бих искал да изкажа, но не познавам много добре „почвата“ (енориите от Източното Крайбрежие – о. А. Йънг) и е възможно тя още да не е готова. Имам впечатлението, че речта на отец Герман (на Младежкия конгрес – о. А. Йънг) преди шест години се превърна в опит да бъде засята неподготвена за тази цел земя. Може сега почвата да е по-добра, но в нея също така има и повече „плевели“. Във всеки случай, моля те, моли се. Вярвам, че Бог ще устрои това, което трябва.

Второ, моля те, докато не се върна от Джорданвил, не заявявай еднозначно на отец Никита, че няма да отидем на неговата конференция. Може в Сиатъл да дойдат доста хора от „руското направление“ и ще бъде срамно да отстъпим напълно катедрата на партията на „правилността“, когато има шанс, че там може да ни чуят. Аз, вероятно, ще мога да кажа нещо по-определено за атмосферата в Църквата след моето завръщане. Също така ще изнеса реч в Кливланд, в енорията та отец Теодор¹ и в една или две енории в Ню Джърси. Моят кръстник иска да му помогна да започне мисионерска работа с англоезичните в неговата енория (Ню Брунсуик). А аз ще мога по-добре да разбера какъв дух цари сега в нашите енории.

Не се притеснявай: на никого от нас не е нужно да ходи в Сиатъл, ако това ще бъде само едно напрегнато, „военно“ време, но може всичко да са окаже различно. Ще видим по-късно.

Отец Роман² от Бостън иска да ме убеди да отида и да служа заедно с отец Пантелеймон, но вече му казах, че в този момент няма смисъл. Трябва да се случат определени промени преди да може да се установи сериозно осмислен мир.

Моля те, утеши отец Герман на имения му ден, а после се помоли за мене. Ще мисля за всички вас.

Бележки:

1.  Съборът на свети Сергий.
2. (Лукянов) от Богоявленската църква. Скоро при него се появиха причини да промени своето мнение за отец Пантелеймон и Свято-Преображенския манастир и той стана един от техните най-откровени критици.

 

14/27 декември, 1979 г.

Слава Богу, пътуването мина чудесно и аз се запознах с множество хора. Младите свещеници (на конгреса те бяха около дванадесет) в духовно отношение са много добри. Джорданвил си има своите трудности, но изглежда, че самите трудности помагат на мнозина да изработят в себе си дух на смирение.

Моята реч бе много осъждана, особено казаното от мене за „болестта на правилността“. Атмосферата е готова за такава дискусия и хората тук правилно възприеха всичко. Някои ми казаха, че тези думи сякаш са били предназначени специално за тях, че те следва да се задълбочават повече във вярата, а не да се вторачват във външното.

Някои са загрижени от тона и съдържанието на списанието „Witness“ на отец Никита, но болшинството просто не знаят, че между двете направления в Църквата назрява конфликт. Ние трябва да се възползваме по някакъв начин от тази ситуация, за да опазим от екстремизма колкото се може повече хора. Трябва да се борим с екстремистите, без да даваме вид, че се борим, да даваме по-дълбоко и високо учение, отколкото просто „правилно Православие“, и с това да задаваме тон на другите. Светител Тихон Задонски има едни хубав израз, който аз използвах в своята реч в Джорданвил: „Трябва да имаме в себе си Православие на сърцето, а не само на ума.“

Очевидно много наши хора ще отидат и в Сиатъл. Ние също трябва някак да намерим време, за да отидем там, заради тях, и да изнесем добри, искрени речи, които ще намерят отклик в сърцата на хората и няма да предизвикат спорове (освен ако там не присъстват „фанатици“, които ще искат да ни оспорват). Към отец Лев Пухало трябва да се отнасяме като към болен човек, преди всичко на лично ниво, и да не се разстройваме прекалено заради него. Неговото учение (древната ерес за „съня на душата“ след смъртта – о. А. Йънг) е напълно лъжливо, но сега това не е най-важната тема; ние трябва преди всичко да разобличаваме синдрома на „правилността“ и „авторитета“.

Струва ми се, че почти всички млади свещеници и монаси имат един дух с нас. Само няколко американци и гърци, близки до Бостън, са заразени с „болестта на правилността“. Утре ще се срещна с отец D. Ще видим какво ме чака. Подозирам, че у него до известна степен е заседнал онзи „микроб“, но неговата близост до руснаците и уважението към такива хора, като владика Аверкий, ще го спасят от екстремизма.

Бях постоянно зает, като на практика изнасях речи всеки ден. В Джорданвил моето участие беше в един ден с това на един съветски писател, фамилията му е Солоухин, чиято следваща книга ще се нарича „Оптина пустин“. Безспорно, атмосферата в Русия се променя – но това е също сложен въпрос. Днес вечерта имам среща в Либърти Корнър (Ню Джърси) с някои бивши енориаши на о. J. (Дяволът успя все пак да разруши тази енория!), а вчера вечерта беседвах тук с децата; утре вечерта ще проведа беседа в енорията на о. D. в Пенсилвания; а в събота и неделя ще служа заедно с отец Валерий Лукянов в Лейкууд, Ню Джърси, при това ще проведа там беседата на руски. Още не съм съвсем наясно за какво ще говоря.

По време на моето пътуване почти никъде нямаше сняг (само малко в Джорданвил, но той целият се стопи, докато бях там), но чух, че край скита има два фута! Надявам се благополучно да се добера обратно. Това беше добро пътешествие и да гостуваш е добре, ала няма по-хубаво от вкъщи! Джорданвил е прекрасен, но аз там бих се поболял. Нашият независим труд е много необходим. Църквата сега е парализирана и този проблем няма да бъде лесно разрешен.

Имах също така една хубава среща с отците в Охайо¹, и с отец Теодор в Кливланд. Навсякъде има трудности, но хората се борят.

Бележки:

1. Гръцки старостилен манастир на свет. Григорий Палама. През 1983 година той се премести в Етна, Калифорния.

<   >

Към темата Към началото Към съдържанието

Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1978 година

 1978 година 

8/21 февруари, 1978 г.

Дойдохме вече на себе си след почивните дни. Също така окончателно приключихме с разправиите с нашия камион – след някои приключения му сменихме гумите, тъй като предишните все още бяха в прилично състояние, и завлякохме камиона на 3 мили надолу по пътя, където го продадохме на един вехтошар за 50 долара, – всичко това 8 дни преди датата, на която изтичаше регистрацията на камиона.

 

Преп. Алексий, човек Божий, 1978 г.

Поздравяваме те с именния ти ден, изпяхме ти „Многая лета“. Моли се за нас! Дяволът иска да ни изкуши със съмнения: „Какъв смисъл има в това, с което се занимавате“, ако времената са толкова тежки и дори братята по вяра постъпват толкова враждебно. Току-що получихме писмо от о. Y. В него той в детайли описва нашето състояние на прелест, което основно се състои в това, че сме намерили място за блажения Августин в календара и проповядваме вместо религия „ултрадесен фанатизъм“. Боже мой, какво ни чака занапред?

 

Предисловие към писмото

Позвъниха ми от Медфорд, щат Орегон, – приблизително на 90 мили северно от дома ми в Етна, Калифорния, – група руснаци, гърци и сърби, които искаха да основат енория в техния град (по онова време на юг от град Юджин в Орегон изобщо нямаше нито една православна енория). Предадох това съобщение на отците и те се срещнаха в Медфорд със семействата-организатори на енорията.

Велики вторник, 1978 г.

Срещата (със семействата в Медфорд – о. А. Йънг) мина успешно и, съдейки по всичко,  там ще имаме нова енория, в която ти ще бъдеш свещеник! (Те много се зарадваха на тази перспектива, очевидно поради това, че ние за тях сме прекалено „монашески“). Господ те призовава към това, но не изпадай в ужас, това ще бъде много скромна  мисионерска енория – няма да ти бъде трудно.

Да ти помогне Господ добре да завършиш Великия пост. Господ, очевидно, проявява Своята милост и Промисъл в нашата мисионерска дейност.

 

1/14 юни, 1978 г.

Посети ни отец Иларион (днес архиепископ на Сидни и Австралийско-Новозеландски – о. А. Йънг) и у нас останаха прекрасни впечатления от неговата визита. Той е много уравновесен и в него се усеща правилен дух – това е бъдещият владика Лавър. На практика възгледите ни за нещата съвпадат, с тази разлика, че според мене, той не осъзнава цялата дълбочина на нашия „гръцки проблем“ и е по-ориентиран към организационната работа в Църквата. Той може да ни окаже важна помощ в бъдеще. Надявам се, че някога ще имаш възможност да се срещнеш и да пообщуваш с него.   

 

30 юни/13 юли, 1978 г. 

Посрещнахме подобаващо Петдесетница, а в края на същия ден имахме битка с една гърмяща змия, която намерихме в центъра на манастирския парцел (така дяволът изрази своя протест!)

Що се отнася до твоето потиснато състояние, надявам се, че вече е преминало. Ако не е, тогава, моля те, не забравяй, че всички трудове на християнина се извършват в неговото обкръжение – тук и сега, между мене, Господа и моите ближни. Ако има възможност за нещо по-голямо – на общоцърковно ниво – това трябва да бъде само допълнение към основния духовен труд.      Аз и досега се учудвам колко още много можем да правим, като се има предвид  какви времена настанаха сега. Също така черпи вдъхновението си от живота на праведниците, като светител Нектарий Егински, например, и нашия собствен владика Йоан – те често са били подлагани на преследване на „обществено ниво“, но това не им е пречело да принасят добрите плодове на своя духовен труд.

 

22 септември/5 октомври, 1978 г.

Всички благополучно се върнаха обратно, а у мен неочаквано възникна добро предчувствие за Медфордската мисия¹ и всичките ми тревоги за нея се разсеяха. Разбира се, не следва да се доверяваме на чувствата, но мисля, че трябва спокойно да правим каквото можем и да възложим на Бога да произведе от това плодове.

Все по-често и по-често чуваме за духа на „теснота“ на Атон и мислим, че явно всичко е било същото и по времето на преподобния Паисий, вероятно, това е била една от причините за неговото напускане! Да ни помогне Господ на всички още повече да се приобщим към дълбочината и широтата на истинското Православие.

Бележки:

1.  Отец Серафим отслужи литургия в енорията в Медфорд.

 

Писмо без посочване на датата

Видях се с F.¹ във вторник и му казах, че не сме започнали да го обичаме по-малко, но всички ние чакаме кога той най-сетне ще се промени, възползвайки се от това, че Господ го е призовал. Той се съгласи с всичко, което му казах, включително с необходимостта да се раздели с навика си да се самооправдава и напълно да спре пиенето, па макар и заради онези, които толкова много са страдали заедно с него и за него. Той каза, че нищо не е пил от момента, в който отец Герман го е заварил да го прави.

Общото ми впечатление е следното: неговият навик да глези и оправдава себе си толкова дълбоко се е вкоренил у него, че разсъждавайки по-човешки, неговият случай на практика е безнадежден. Но има Бог. Трябва да продължаваме да му помагаме и да го подкрепяме, но твърдо да настояваме, че той трябва да се промени, като упорито работи над себе си.

Е, а останалото трябва да изхожда от него. Ти си направил всичко, което си могъл. Не се измъчвай повече заради него. Мисля, че всичко това ти е изпратено от Бога, за да осъзнаеш колко дълбоко се е вкоренил грехът у човека и колко упорити са човешкото своеволие и съпротива в делата на поправянето на живота дори при искрените новообърнати. Ние – онези, които искаме да помогнем, – можем да дадем само толкова, а по-нататък човек трябва сам да действа. Дълбоко в себе си ти трябва да намериш спокойствие от съзнанието, че си направил всичко, което си могъл, а останалото зависи от Бога и от свободната воля на самия F.

Бележки:

1. F. беше новообърнат във вярата и се бореше със своите стари грехове – хомосексуалност и алкохолизъм. Той пристигна при нас в Калифорния, за да предприеме опит да промени себе си, но се сблъска с огромни трудности по този път.

 

6/19 октомври, 1978 г.

Няколко думи за F. – той би трябвало да се е върнал обратно в Етна, преди още ти да си получил това писмо.

Неговото посещение при нас мина тихо и без произшествия. Ние изисквахме от него съвсем малко – основно, да следи какво говори – с това той се справи.

Аз категорично му казах, че той трябва да си намери работа и жилище, „да не нахълтва“ в живота на семейството ти и да не се превръща в паразит, да бъде изключително внимателен по отношение на това, да не върши ексцентрични постъпки, и да не прави нищо против волята ти.

Изглежда, той разбра всичко това и моментално с всичко се съгласи, но мисля, че на практика всичко ще излезе съвсем иначе. Не трябва да го дундуркаш, просто следи той да изпълнява основните правила и му дай да разбере, че ако не може да ги следва, няма да може да остане при тебе повече – както за негова, така и за твоя полза. Той няма да има никаква полза, ако ти просто ще търпиш неговите ексцентрични номера, а той ще продължава да упорства в тях.

Аз няколко пъти разговарях с него. Изглежда, че с ума си е разбрал всичко, за което му говорих, но няколко случки тук показват, че той е един от онези, които казват „да, да“, а след това продължават да постъпват по-своему. Единственият изход от това е да се изисква от него строг отчет за това, за което е отговорен. Подчертах му, че това е много важно за него – по-важно от молитвеното правило и т. п. Той страда от недъга на постоянното самооправдаване и най-доброто, което можеш да му дадеш, е чувството на реалност на ежедневния живот на нормалните хора.

Не сме му давали много духовни съвети. Теоретически той ги приема и вероятно дори започва да ги следва, но ние и двамата чувстваме, че в душата му липсва духовно доверие към когото и да било, и докато това е така, нашето ръководство няма да може много да му помогне. Той инстинктивно е концентриран върху себе си и не изглежда да е способен да разбере нещо извън това.

Да ти помогне Господ във всичко, което можеш да направиш за него, но бъди реалист и практичен човек и не си докарвай ненужни страдания, които няма да му помогнат, но могат да причинят твърде много вреди на тебе и съпругата ти.

Все още не мога да дойда на себе си след посещението на о. D.¹. Той е дружелюбен човек, но има нещо крайно погрешно в онзи дух, който той е попил от своя „старец“.

Бележки:

1. Монах, който избяга от манастира на отец Пантелеймон в Бостън.

 <   >

Към темата Към началото Към съдържанието

Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1977 година

 1977 година 

Богоявление, 1977 г.

Чувстваме се добре и се борим, обкръжени с Божията благодат, която според нашето усещане трябва да ни подготви за трудните времена, които ни очакват занапред.

Сега, когато преминахме през изпитанията на 1976 година и останахме живи, мислим само за това – да напечатаме колкото се може повече през тази година. Молете се за нас, моля. 

Ремонтирахме джипа и с него можем да се изкачваме и да слизаме по планината, дори когато пътят е засипан със сняг. Сняг все още има, макар и в последните дни да започна бързо да се топи.

 

28 януари/10 февруари, 1977 г.

Моля за прошка, че толкова дълго не съм ти писал. Струва ми се, че досега никога не съм бил толкова зает, както през тези последни седмици и месеци. Броят на „The Orthodox Word” за юли-август (1976 г.) вече е почти напълно готов! Чувстваме се така, сякаш теглим тежък товар през блато, но имаме надежда, че новите броеве ще се появят на бял свят скоро след излизането на този брой.

Освещаването на събора в Сан-Франциско явно се е получило много тържествено. Нашият камион беше повреден, а ние бяхме болни, така че останахме в нашата пустиня – и вероятно бяхме единствените в цялата епархия, които отслужиха литургия извън Сан-Франциско. Вчера епископ Никандър Бразилски неочаквано ни посети преди да отпътува у дома. Той ни направи благоприятно впечатление – обикновен и скромен човек без каквито и да било претенции или политика.

Животът ни се върна в своето нормално русло в една или друга степен и, разбира се, сега си имаме едно специално утешение – божествената литургия, която е истинско небе на земята. По време на нейното отслужване забравяме за всичко в света.

Какво ще кажеш, ако ти предложа да започнеш поредица от статии за епископ Теофан Затворник и актуалността на неговото учение в наши дни?

 

4/17 февруари, 1977 г.

Приближаваме се към Великия пост готови за борбата, която ни очаква занапред. Борбата основно се състои в това, да донесем словото на Православието до многото хора, които вече са готови да го чуят. Преживяхме събитията, свързани с отец Пантелеймон и неговото влияние върху Църквата, и мислим, че имаме отговори на поставените от него въпроси. След като един от нашите скорошни посетители изложи мнението си относно това, как се отнасят към отец Пантелеймон в нашата Църква (руснаците и все повече и повече новообърнати), си помислихме, че в края на краищата всичко ще завърши с това, че скоро на нас самите ще ни се наложи да защищаваме отец Пантелеймон, за да съхраним онова положително, което е направил, и че сега се намира в опасност заради собствената си политика. Разбира се, още остава открит въпросът, дали той ще ни позволи да го защищаваме и изобщо дали той ще бъде удовлетворен от пребиваването в нашата Църква, ако той няма да задава „тона“, пък дори само на англоезичните.

Ние много спокойно се отнасяме към гореизложената ситуация и с нетърпение очакваме възможността да изразим гласно през следващата година всичко онова, което трябва да кажем.

 

Втора събота на Великия Пост, 1977 г.

Продължава нашето изследване, което касае блажения Августин (който постоянно биваше нападан в печата от последователите на отец Пантелеймон – о. А. Йънг). Не успяваме да намерим нито един православен източник, в който да се отрича светостта на блажения Августин. Силно очаквах, че светия Фавст Региумски, ученикът на свети Касиян, ще каже няколко резки думи по адрес на блажения Августин, но дори бидейки несъгласен с последния, светия Фавст го нарича beautissimus pontifex Augustinus!

 

Пета неделя на Великия Пост, 1977 г.

Снегът вече се стопи (тази седмица паднаха още пет инча, а преди това имаше около осем инча) и по пътя вече може да се кара. Литургия ще има при нас на Лазаровден около 8 часа сутринта.

Най-накрая напечатахме целия тираж на новия „The Orthodox Word”, остана да направим само корицата. Сега пред нас стои задачата да завършим списанието до края на тази седмица, за да бъде вече готово за разпространение. Уви, не всички ще се съгласят с това, което ще намерят в този брой. Но лично аз престанах да се безпокоя за това.

 

Предисловие към писмото

По това време владика Нектарий реши да ръкоположи отец Серафим в свещенически сан и избра неделен ден, когато му беше удобно да дойде в скита. В този знаменателен ден в скита се събраха много хора, включително и аз бях там.     

 

6/19 април, 1977 г.

Владика Нектарий не ни съобщи в колко часа ще пристигне при нас в неделя, но ни помоли да отслужим утренята сутринта, за да може да присъства на нея. Мисля, че 8 часа ще бъде подходящо като време.

Новата реколта от кандидати за послушници започна да прави справки, но сега ние станахме по решителни по време на предварителното „плевене“. С Божията помощ наскоро избягнахме една беда или дори скандал, свързан с това, че двама такива кандидати се бяха разминали с нас на автогарата в Рединг. След няколко дни получихме от тях гневно и не съвсем разбираемо писмо, в което се казваше, че ние по непростим начин сме ги игнорирали, заради което те девет дни са живели в хотела в Рединг (и дори не им минало през ум да ни напишат писмо или да изпратят телеграма?), и затова те настояваха да платим сметката им за хотела и пътните разходи. Не можем да разберем кога и в кой град са пристигнали. Очевидно, всичко това трябва да ни отрезви и да ни напомни, че би следвало да съсредоточим нашата енергия върху онези, които имат поне малко желание да работят върху спасението на душата си. В такива условия човек не мисли прекалено много за бъдещето, а само за това, как да се съхрани духовно ден след ден! Понякога се срещат сериозни младежи, но те са абсолютно малцинство.

Въпреки всичко ние си оставаме „оптимистични песимисти“.

Молете се за нас и особено за мене в неделя.

Послесловие към писмото 

Онази неделя, когато беше ръкоположен за презвитер отец Серафим, епископ Нектарий освен това ме пострига за четец. Да бъда свързан по такъв начин с отец Серафим за мене беше неочаквана духовна радост. В онзи ден снегът покри целия връх на планината и около скита също цялата земя беше покрита със сняг – като символ на чистотата и Божията благодат. Непосредствено преди началото на службата попитах отец Серафим за чувствата му преди ръкополагането. „Чувствам се много умиротворено“, – отговори отец Серафим.

 

27 април/10 май, 1977 г.

Моля за прошка, че не съм ти писал толкова дълго. Опитвам се да спазя традицията, според която свещеникът трябва да служи литургия в продължение на 40 дни подред след своето ръкоположение – а това е много трудно! Как е могъл владика Йоан да служи ежедневно през целия си живот?!

V. W. ни върна нашия ръкопис за еволюцията, прибавяйки своите коментари към него. Те бяха много критични (за което той се извини, опасявайки се, че е бил прекалено строг), но аз мисля, че по същество той е прав – нашият подход все още остава прекалено тромав и претрупан с доказателства, поради което мнозина загубват още от самото начало интерес към него. За мое учудване, въпреки че той все още е привърженик на теорията за еволюцията, той е отворен за обсъждане на други възгледи, стига те да са обосновани от научна гледна точка, и беше много заинтересован от информацията на Creation Research Society. Той каза, че липсата на цитирания на подобни научни антиеволюционни източници е един от недостатъците на нашата статия.

Всичко това означава, че до момента на публикуването на статията ни чака огромна работа, но от друга страна изпитвам облекчение, когато виждам, че във въздуха вече витае духът на научните антиеволюционни теории и ние дори можем да не отделяме толкова много внимание на това, като повече се концентрираме върху светоотеческите трудове, които определено подхождат единствено на „модела“ на сътворението на света. Би било чудесно, ако тази неделя бихме имали възможност да посветим един час на обсъждането на тази тема – струва ми се, че в този момент нямам време да седна и сам спокойно да обмисля всичко това.

Говорих наскоро с P. Q. и по време на този разговор почувствах удивително дълбока пустота вътре в него. Той се занимава с проблема за „точността“ на каноните, но изглежда, че дълбоко в душата му всичко това му е абсолютно безразлично. На нашето американско Православие толкова му е необходимо повече сърце и по-малко ум! Не знам, с какво може да се помогне в случая. Единственото, което ми идва наум, е, че трябва човек да се моли повече и да изучава православните извори.

 

Предисловие към писмото

В нашия парцел направихме малък параклис, в който редовно се изчитаха службите (без свещеник). По тази причина от известно време бяхме подложени на критика – дори от страна на някои новообърнати – че недостатъчно често ходим в енорийския храм, който се намираше на разстояние 350 мили от нас. Някои започнаха да ни подозират, че постепенно ставаме безпоповци.

Светла сряда, 1977 г.

Вярваме, че празникът Пасха за вас е бил голяма радост. Ние го посрещнахме просто прекрасно, при това при нас беше пълно с хора. По време на Пасхалната литургия присъстваха 15 души! Що се отнася до критиката на вашите служби в параклиса – това е обичайно житейско явление, следствие на страстната, паднала природа. Тази ситуация дори може да има и добра страна, ако тя ви напомня колко лесно възникват подозренията и ви помогне да станете по-трезви и бдителни – а също така безразлични към сплетните за това, с какво се занимават другите! Що се отнася до надвисналата над вас опасност да се окажете „извън православната община“ – това са чисти измислици.

 

5/18 юли, 1977 г.

Имаме си вода! Сондьорът изкопа доста по-дълбок сондаж, отколкото планирахме (160 фута), но, изглежда, сега ще имаме добри запаси от питейна вода. Контейнерът и помпите ще бъдат монтирани в сряда – а стойността на целия този проект е равна приблизително на размера на даренията, събрани за нас в Сан Франциско! Очевидно, това е подарък от владика Йоан! Нашите „летни трудоваци“ работят много усърдно и работата над няколко големи проекта при нас върви едновременно.

 

10/23 юли, 1977 г.

Между другото, службата на светител Григорий Нисийски, разбира се, е изпълнена с много похвали в негова чест. Това е така, защото, когато светителят е православен по дух, му се прощават всичките му грешки¹.

Въпреки че през тази година за нас се появиха много нови задължения, 1977-ма година предполагаме, че ще мине под знака на издателската дейност, особено на английски език. 

Чувстваме се добре и спокойно обмисляме събитията от последните седмици и месеци. От всичко, което се случи, ние направихме един-единствен извод: трябва да бъдем смели, дейни и да се занимаваме с нашето издателско дело!

Знаеш ли, че малко след ръкополагането получих писмо, в което ме питат как може човек да приеме Православие. Като обратен адрес върху плика е посочен Форест Глен (малко градче, което се намира на 40 мили от нас)?! А по-нататък какво ли ще бъде?

Бележки:

1. Това беше казано във връзка с погрешното учение на св. Григорий за всеобщото спасение. О. Серафим има предвид тук сравнението с блаж. Августин, чието учение също е било погрешно по някои въпроси, във връзка с което блаж. Августин беше руган от привържениците на о. Пантелеймон.

 

3/16 септември, 1977 г.

Прилагаме статиите за новия „Никодимос“. Всичките са много добри. Но се пази – ако ти действително искаш да защищаваш Августин (а ти правиш това съвсем сдържано и добре), могат да започнат да те замерят с развалени яйца. Ако стане така, тогава нашата статия ще им бъде нещо като отговор. Ако си готов за възможни нападки, тогава върви смело напред.

Моля те, моли се за нас. Нашите летни работници си заминаха и сега трябва да успеем да свършим много неща до настъпването на зимата.

 

30 октомври/12 ноември, 1977 г.

Значи и ти си получил писмо от отец Лев Пухало!¹ Нека това да не те огорчава. От тази посока върху нас ще се сипят все повече и повече атаки, но ние се придържаме към вековните светоотечески традиции и можем да дадем отговор на тази безсмислена „ревност“.

Препрочетох моята статия за състоянието на православното монашество в Америка. Няма как да не мисля, че е нужно сега да се каже това, и ако тази тема се окаже „сламата“, от която ще се разгорят разногласията с Бостън, които в момента тлеят, нека така да бъде.

Очакваме сега съгласуван опит да се покаже, че ние и нашите съмишленици се намираме под „западно влияние“, дори под „протестантско влияние“, и че предпочитаме „набожността и Евангелието“ пред монашеския живот и т. н. Моля те, моли се за нас. Трябва да съумеем да отговорим  на всичко това сдържано и търпеливо, да направим нещата публично достояние, за да може, когато гърците в края на краищата напуснат нашата Църква (а те вече започнаха да движат нещата натам), това да не бъде неочакван сюрприз и причината за случващото се да бъде ясна на всички.

Бележки:

1. Последовател и горещ защитник на отец Пантелеймон. На нашето споменаване в „Никодимос“ за архиепископ Теофан Полтавски той отговори с гневно атакуващо писмо, „забраняващо“ ми да споменавам отново името на архиепископа. През 1981 година о. Лев Пухало получи от Синода на РПЗЦ запрещение да служи, след което напусна нашата Църква.

 

1/14 ноември, 1977 г.

Прилагам първата касета за епископ Теофан Затворник.¹ Тя включва кратко жизнеописание, написано от архиепископ Аверкий, и началото пак на негова статия за епископ Теофан като пророк, изпратен на руския народ. Ти може да преработиш тази статия, за да стане тя достъпна за всеки, и да я използваш като въведение в учението на епископ Теофан за духовния живот, което ще бъде в следващите касети.

Да благослови Господ това начинание! Владика Аверкий смяташе епископ Теофан за критерий за православност в нашите времена – макар че той, разбира се, не „загърбва останалите“ – просто неговите трудове са много важни.

Бележки:

1. Материали, които отец Серафим превеждаше за мене от руски език.

 

3/16 ноември, 1977 г.

Писмото на отец Лев много прилича на неговото последно писмо до нас, макар да е написано по-обстойно. Аз не бих му отговорил. Този човек е сериозно болен и затова с него е безполезно да се разговаря.

По-важното е, че всички изложени от него идеи всъщност не му принадлежат! В известна степен (па макар и в леко налудничава форма) той изказва едно „колективно“ мнение (на последователите на отец Пантелеймон – о. А. Йънг). Ако аз бях получил такова писмо, бих се изкушил да изпратя негово копие на отец Никита и при това да го попитам: „Това, според Вас, звучи ли нормално? За мене това звучи така, сякаш той си е загубил ума! Може би, Вие може да му повлияете, та той повече да не изпраща подобни писма?“ Вероятно, ако хората като отец Никита можеха да разберат какво въздействие оказват „колективните“ идеи върху такива, като отец Лев, биха се спрели и малко биха се позамислили. Но, уви, страхувам се, че отец Никита може просто да не разбере какво лошо има в това писмо.

Разбира се, в това послание се съдържа известна полуистина. Близо до истината е онова твърдение, че някои епископи (и отец Георги Грабе /бъдещият епископ Григорий/ – о. А. Йънг) ще ти кажат, че епископ Теофан Полтавски е бил „луд“ – но и те нямат за това обективни основания – той е бил непопулярен и е напуснал църковното общество по достатъчно странен начин, и някои хора никога не ще могат да разберат това.¹

Отговор на всичко това е нашата спокойна мисионерска издателска дейност.

Получихме няколко нови отзива за нашата статия за монашеството², по същество, от монаси от всичките три „категории“ (на американското монашество), описани от нас. Всички мислят, че статията е правилна, и изглежда са разбрали онова, което искахме да кажем. Вероятно, само неколцина ще я сметнат за оскърбителна, тъй като в нея ние развенчахме Бостънския мит, но е възможно, след като премине предизвиканият от нея шок, статията да принесе полза и на такива хора.

Междувременно се задава краят на работата ни върху новия брой на „The Orthodox Word” и „бомбата“ с истината за митрополит Кирил³ скоро ще избухне, но мисля, че в този случай ние даваме на хората ключ, който може да предпази мнозина от падането в една дълбока яма в случай на възможна поява на анархия по въпроса с юрисдикциите.

Бележки:

1.  Строг аскет, молитвеник, експерт в областта на патрологията, архиепископ Теофан (1879-1940 г.) е духовник на Царското Семейство. Този факт, също както и неговата непреклонна позиция към всички форми на либерализма, го правят непопулярен в либералните кръгове и през 1910 година бива заточен на Юг. Той напуска Русия през 1920 г. и взема активно участие в Съборите на Руската Задгранична Църква, но огорчен от разправиите и вълненията в Църквата, постепенно се отдалечава от света и прекарва последните си години в затвор, живеейки в пещери във Франция, където всъщност умира.
2. „Православното монашество днес“. Публикувано в „Orthodox Word” за май-юни 1977 г.
3. Това беше блестящ анализ на писмата на свещеномъченика Кирил Казански, впоследствие преиздаден в „Russia’s Catacomb Saints“, Platina, 1982.

 

16/29 ноември, 1977 г.

За една седмица направо ин затрупа със сняг (наваля 19 инча, това е най-големият ранен снеговалеж за всичките години досега), но сега отново има затопляне и само на места се срещат островчета от сняг. Най-накрая започнахме работа върху Календара за следващата година.

Ще ти кажа за две жени-мирянки, които се заселиха наблизо – Мария Мансур и една нейна приятелка. За тях това е един изключително важен период, който им помогна да се измъкнат от духовната и психологическата задънена улица на протестантизма и да почувстват духа на Православието, важно е и това, че те имат възможност често да се причастяват… В настоящия момент те събират в себе си духовни сокове. Молете се, Господ да им покаже пътя към плодотворната духовна дейност – това е тъкмо онова, което толкова ни е необходимо днес в Църквата.

Абсолютно без връзка с гореописаното ни посетиха около 15-тина протестанта. Те дойдоха в състава на бившата си група, включително неколцина „старши“. Нямам ни най-малко понятие какво може да означава това. Някои от тях имат много правилни християнски идеи и ние искаме да им дадем възможност да разберат цялата същност на Християнството – Православието – но засега само сеем семената.

Тази неделя С. се изповяда и причасти за пръв път от десет години насам или там някъде. След няколко дни той ще се върне към светския живот, но, може би, пак ще дойде при нас през януари. Молете се за него. Той е много наивен и може лесно да се отклони от пътя.

Един след друг преболедувахме от грип, но сега всички сме здрави освен D.

 

Предисловие към писмото

В новото писмо на отец Лев Пухало отново отец Серафим и отец Герман бяха нападнати агресивно. Този път за това, че бяха включили в Свято-Германовския календар Византийския император свети Константин ХII, а също така за това, че те уж се месили в църковния живот на Аляска.

21 ноември/4 декември, 1977 г.

Кратък отговор. Бостънците вече повдигаха въпроса за нашия „Константин ХII“, а ние се посъветвахме по този повод с архиепископ Аверкий. Беше проведено изследване, което показа, че неговото име се споменава в най-добрите руски източници. Владика Аверкий каза, че ние в никакъв случай не трябва да зачеркваме това име. Той еднозначно не е бил униат, щом съборът в Константинопол през 1451 година, който е отхвърлил унията, е исторически; католиците също отричат това предположение (че Константин е бил униат – о. А. Йънг), но изворите по този въпрос са съвсем малко. Този събор се споменава в едно от житията на светиите, което получихме преди няколко години от Бостън (житието на свети Нифонт, доколкото си спомням). Интересно е, че Фотий Контоглу¹ е нарисувал негова икона, при това светията е изобразен с нимб, което даде повод на отец Пантелеймон да направи заявление, че тази икона е била създадена „за униатите“. Но неговата позиция ми изглежда малко странна (тъй като при униатите Константин не е бил признат за светец). Не виждаме основателни причини да не се съгласим по този въпрос с авторитетните източници на Руската Църква, които в този случай по-скоро проявяват антилатински тенденции.

След ден или два ще приключа със записите на втората касета за Теофан Затворник. Този материал трябва да бъде публикуван в два броя (на списанието „Никодимос“ – Рус. ред.): в първия – как той оценява Православието в съвременната нему Русия – губещо лицето си, благодарение на което са се отворили вратите за революцията; във втория – кое той смята за основна причина за случилото се в Русия – триумфа на духа на този свят в руското общество. Той дава класическо определение на духа на този свят, което само по себе си заслужава специален брой на списанието. Всичко това обяснява случващото се в наши дни – човечеството жъне бурята (Ос. 8:7 – Рус. ред.), за която пророкува светител Теофан. А след това, в следващите броеве, ще бъде показан изходът: какво е духовен живот и как да се настроим за него. Това е много важно в наши дни!

Мисля, че историята с отец Лев трябва да ни послужи като предупреждение да станем по-разсъдителни. Да, той е напълно неуравновесен и отгоре на всичко страда от чувство за непълноценност, което се нуждае от евтини „победи“ над другите с цел самооправдание. Мисля, че той принадлежи към онзи тип хора, които са се превръщали в класически самозванци.

Не можем да разберем защо той споменава в писмото си Аляска; сигурно това също е продукт на неговото болно въображение. Дейността на нашата Църква в Аляска изобщо не е била плодотворна и ние трябва да я оставим а Митрополията (сега ОСА – о. А. Йънг) – което е много далеч от някаква трета юрисдикция!

Епидемията от грип при нас вече приключи и ние най-накрая започнахме работа върху календара, чийто обем се равнява на осемдесет страници. Стана по-студено и очакваме, че в най-близко бъдеще ще завали сняг, но засега нашият път е сух и по него може да се кара.

Бележки:

1.  Изтъкнат богослов и известен иконописец в Гърция (починал през 1965 г.)

 

7/20 декември, 1977 г.

Само новини за времето¹. Пътят е покрит с около осем инча сняг. Ако на колелата на колата ви сложите вериги, в най-добрия случай ще успеете да минете с нея половината път нагоре. Но, съдейки по всичко, тази нощ отново ще вали сняг. Не знам дали ще можем отново да се излезем в света преди неделя.

Отец Герман ходи в Аламеда да служи на празника² при владика Нектарий, а аз заминах два дни по-късно, за да се случа там на именния ден на владиката. И през двата дни отслужихме отначало всенощно бдение, а после, след 12 часа през нощта, и литургия. Владиката успя да отслужи с нас литургията, но не можа до край да изслуша  всенощното бдение³.    

Ще се радваме да те видим в неделя, но ще е много трудно да се добереш до нас! Владика Антоний също иска да ни посети, но най-вероятно няма да може заради снеговалежа.

Бележки:

1.  Надявахме се, че ще можем да отидем при нашите приятели на техния празник – деня на преподобния Герман, на 25 декември.
2. Празникът на Курската икона на Божията Майка (27 ноември/10 декември), в чест на която беше осветен домашният параклис на владика Нектарий.
3. Точно по това време здравето на владика Нектарий започна бързо да се влошава.      

 <   >

Към темата Към началото Към съдържанието