Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1979 година

 1979 година

Предисловие към писмото

По това време Мария Мансур заедно с две свои приятелки, и двете новообърнати във вярата от протестанти-евангелисти, се заселиха в едно селце на име Уайлдууд, приблизително на 8 мили западно от скита, в парцел, който им беше предоставен от отците. Докато строяха килията, те прекараха лятото под открито небе (през лятото там рядко вали), готвеха храната си на огън, а вода си наливаха от близкия ручей. Отците от време на време ходеха при тях да отслужат литургия в еловата гора, определена за тази цел, докато все още нямаше параклис, който пък беше построен след няколко години. Младите жени водеха спокоен, полумонашески живот, изчитайки църковните служби с незначителни съкращения, макар и нито една от тях да не беше постригана за монахиня.

18/31 януари, 1979 г.

Много ти благодаря за твоя трогателен подарък за моя имен ден. Винаги съм симпатизирал на Кан Цзи, като китайски учен; той е бил толкова прям и „православен“.¹

През последните дни при нас наваля малко сняг (четири или пет инча), но Уайлдууд (където всички ние ходихме в неделя да освещаваме с Богоявленска вода) е истински зимен рай – там е навалял повече от един фут сняг. Всички ние малко покарахме ските на S.!

При нас излизат от печат няколко нови книги – моля те, моли се да можем да работим все така, както все още можем сега! Каним се да започнем уроци по изучаване на Библията в Рединг след литургията в неделните дни, така че ще трябва да напечатаме нещо и по тази линия.²

Бележки:

1. Преди приемането на Православие отец Серафим се специализираше в изучаването на Китай, затова му изпратихме една нова книга за китайския император. Някои бележки и преводи от китайски език, направени от отец Серафим, могат да се намерят в книгата „Christ, the Eternal Tao“, написана от йеромонах Дамаскин (Платина, 1999 г.).
2. Отците основаха малка мисия-енория, посветена на иконата на Богоматер „Споручница грешних“, в дома на Валентина Харви в Рединг (на час път от Платина).

 

23 януари/5 февруари, 1979 г.

Слава Богу, благополучно се добрахме до вкъщи вчера вечерта (от Медфорд – о. А. Йънг). Разговарях с енориашите и им казах, че отстояваме „старото“ направление в Православието. А. мислеше, че е по-добре постепенно да бъдат приучавани енориашите към такива неща, като поста, например, и аз се възползвах от възможността да разкажа за прекрасната възможност, която ни се предоставя в първата неделя на март – неделя Сиропустна, когато може да се употребява за храна всичко освен месо – идеална възможност за постепенното навлизане в поста. Той каза, че те именно така и ще постъпят.

През целия ден се чувствах добре и спокойно. Разказахме им малко за истинското Православие, без да искаме нищо от тях и без да правим постни физиономии. Но ще ни се наложи да започнем да говорим малко по-твърдо. Оглеждайки се назад, аз съм повече от вдъхновен от факта, че все още се намират хора (на практика навсякъде), които жадуват за Православие. Медфорд ни беше даден, за да ни отрезви и смири при вида на истинската природа на по-голямата част от мисионерското поле.

„Радвайте се в Господа, и пак ще река, радвайте се!“. Ние прави едва една мъничка крачка всеки път, но така можем да изминем много.

 

Предисловие към писмото

По това време се разгоря нов спор. Отец Серафим започна работа над нова серия статии, касаещи православното учение за живота на душата след смъртта – в частност, древната традиционна идея за митарствата, през които всяка душа трябва да премине след смъртта. Отец Пантелеймон и учениците му категорично се изказваха против тази идея в продължение на много години, затова те помолиха отец Лев Пухало също да започне да пише серия от статии на тази тема, за да „внесе поправки“ в традиционното учение.

Събота преди Великия пост, 1979 г.

Отец Михаил Помазански написа отговор на атаката на отец Лев по въпроса за митарствата, но на такова високо и всеобхватно ниво, че се съмнявам този отговор да спре отец Лев. Целият този инцидент (който по всяка вероятност не е приключил), явно показва колко несигурно е станало положението на православното предание в последно време – пусналите здрави корени в него бързо изчезват и заради това богослови-кариеристи могат да предизвикат буря в чаша вода. Отговорът: повече смирение и повече да се печатат творенията на Светите Отци. Твоята нова серия брошури¹ е много своевременна и необходима (последната е направо отлична). Да ти даде Господ сили да издадеш още много нови брошури и да продължаваш да преиздаваш старите.

При нас има още доста сняг, а днес започна ужасна киша – добро начало за трезвението и Поста, към който аз, уви, се приближавам както винаги със страх. Моля те, прости ми греховете спрямо тебе с дело, слово и помисъл и предай тази молба на всички около тебе. Да ни прости всички нас Господ и да бъде милостив към нас и да ни даде сили да прекараме с полза Великия Пост.

Бележки:

1. „Учението на светите отци за тялото, … страстите, … и болестите“, Nikodemos Orthodox Publication Society. Тези три малки брошури все още са в продажба.

 

16/19 март, 1979 г.

Изпращаме ти нашите най-сърдечни поздравления за твоя имен ден и ти желаем много години плодотворен труд в Христовото лозе!

Отец Герман също получи покана да участва с доклад на конференцията.¹ Със сигурност духът на Бостънската партия там ще бъде силен, но добър признак е дори това, че те канят хора, които не принадлежат към тяхната група. Разбира се, приеми поканата – поне ще можем да се опитаме да кажем там нещо не толкова абстрактно, каквито обичайно са техните изказвания.

Миналата седмица кръстихме двама души – добро начало за новата мисионерска година! Изучаването на Свещеното Писание напредва успешно. Завършихме първата глава на Яков.

Тази неделя ще отида в Удбърн.²

Започнахме да работим в зеленчуковата градина, но още нищо не е поникнало – досега имаше само няколко топли дни.

Прилагаме два малки подаръка за твоя имен ден – репродукция на иконата „Ходатайка за грешните“, напечатана в Китай, и снимка на събора в Шанхай, посветен на тази икона³, потретите на владика Йоан ги изпратихме отделно.

Моли се за нас. Мисионерските ниви са още бели и ние трябва да се трудим, докато все още има време!

Бележки:

1. Получих покана да участвам с доклад на конференцията за св. Нектарий, организирана от енорията на о. Никита в Сиатъл през 1980 г.
2. В Удбърн, Орегон – край Портланд – беше другата нова мисионерска енория, посветена на Курската икона на Божията Майка.
3. Това беше съборът на св. Йоан.

 

23 март/5 април, 1979 г.

Миналата неделя направих едно добро мисионерско пътуване до Удбърн. Присъстваха около 30 души и почти всички се причастиха със Светите Тайни, и отношението към случващото се беше много сериозно.

Моля се останалата част от поста да бъде за тебе плодотворна.

 

Предисловие към писмото

Енорията в Медфорд направи формално прошение до епископ Нектарий да ме ръкоположат в свещенически сан. Ръкоположението беше определено за края на Пасхалната седмица в скита. Времето беше ужасно – беше студено и почти през цялото време валеше дъжд. Бях ръкоположен за иподякон и дякон в петък, за свещеник – в събота, а моята първа литургия отслужих в неделя. Дойдоха много хора от различни мисии, въпреки лошото време (което превърна пътя до скита в непроходима кал). В неделя след обед отец Герман замина на поклонническо пътуване до Атон, а отец Серафим се върна с мене в Етна, където ние заедно отслужихме няколко литургии в нашия малък параклис. Възможността да служа на Светия Престол беше изумителна и се явяваше огромно утешение за мене. Но както това беше и в случая с отците, моето ръкополагане също означаваше край на „златния век“ на мирен труд и относителна неизвестност.

Писмо без посочване на датата, получено скоро след моето ръкоположение, 1979 г.

Христос е посред нас! Ще ти напиша накратко за новините от отец Герман: той успешно е посетил Джорданвил и сега се намира в Европа.

(Някой беше изпратил на отец Серафим доклада на отец Лев Пухало за душата след смъртта – о. А. Йънг). Неговото писание е крайно оскърбително и показва растяща самоувереност и презрение към останалите. Той показа, че съзнателно ни е провокирал, за да представим нашето „учение“, така че той да може публично да го разобличи заедно с учението на Джорданвил, на архиепископ Йоан и т. н. по този въпрос. Изглежда, неговата статия е една мешавица от насъбрани отвсякъде неусвоени идеи, чиято централна тема е: вижте колко съм умен и колко малко знаете вие. Той дори се кани „да изложи на показ“ нашата икона с изображението на митарствата¹ и да покаже, че ние неправилно я тълкуваме или пък че тя е късна и западна.        

Утре, на Преполовение на Петдесетница, ще посетим Уайлдууд. Всичко останало при нас е наред.

Бележки:

1. На корицата на „The Orthodox Word” за ноември-декември, 1978 г.

 

8/21 май, 1979 г.

Надявам се, че ще можеш да изнесеш доклад по време на нашето лятно поклонничество през 1979 година. За какво би искал да разкажеш? Аз ще говоря за „православните християни пред лицето на 80-те години на 20 век“, а отец Герман ще разкаже за архимандрит Герасим (навършват се десет години от смъртта му) и вероятно за свети Инокентий Аляскински. Владика Антоний, може би, също ще изнесе доклад. При нас всичко е наред и утре ще отслужим литургия в Уайлдууд в деня, когато се чества паметта на светител Николай.

Отец Герман успешно се е добрал до Атон. Изпратил ни е картичка от Карея. Слава Богу! Той има разрешение за четири дни, но може би, ще успее да го удължи.

 

27 юни/ 10 юли, 1979 г.

Бяхме радостни да чуем, че в Медфордската енория всичко е наред. Господ ще посочи начин за построяването на църква и всичко необходимо в угодно Нему време. Ако си спомним, какви бяха нещата в Медфорд само преди няколко месеца, е направо поразително колко успешно е всичко при вас.

При нас пристигна за няколко дни М. от Джорданвил. Неговият отчет за тамошното настроение не ни ободрява. Ерата на Бостънското влияние отмина, но явно там цари такава атмосфера от рода на „от само себе си се разбира“ и „да избягваме излишните грижи“, че по неволя се замисляме дали нашите северно-калифорнийски мисии не са нещо като редки цветчета. За мене всичко в Православието е още толкова свежо и толкова силно се нуждае от проповед и разпространение, че съм сигурен, че моментално бих повехнал, ако попадна в Джорданвил. Или на тях там не им достига някакъв вълшебен компонент? А може би, просто „прекалено много православни накуп развалят цялата манджа“? Във всеки случай, слава на Бога за онзи дух, който Блаженият архиепископ Йоан е дал на нашите мисии тук!

Между другото, службите в неговата гробница (за годишнината на неговата кочина, 2 юли), минаха добре. Аз дори произнесох проповед (като направих кратко резюме и на английски) за владика Йоан. Но тъкмо се върнахме и аз се тръшнах с грип, та чак днес започнаха да ми се завръщат малко по малко гласът и силите!

Как напредва твоята подготовка за беседата ти и курсът за поклонничеството? Така или иначе, мисля, че цялата тази идея с поклонничеството и курсовете може да се окаже много плодотворна, но ще видим, както Господ благослови. Времената са много лоши за „съзидателния“ труд!

Моли се за нас, моля те. Духът е бодър, но плътта е толкова немощна!

 

6/19 юли, 1979 г.

В историята с отец Лев Пухало, без съмнение, има нещо сюрреалистично. Като чета писмото му, започвам да си мисля: може пък всички ние да сме полудели, може пък светът да се е обърнал с краката нагоре? Какво на този свят го кара да напада учение, което винаги се е приемало то Църквата? И все пак, с всичките му цитати от Светите отци, той ще посее още по-голямо смущение сред вярващите. Възможно е именно до такъв край да стигне „светоотеческото възраждане“ (в неговата „модерна“ форма) – до сюрреалистичното reduction ad absurdum. Трябва да си призная, че доста се надявах, че той ще завехне, но очевидно това няма да се случи. И Боже мой! Как се хвали! Нямам ни най-малко понятие, какво мислят за неговите статии хората, освен мнението на госпожа П., която написа за своето смущение при вида на атаките му срещу нашите статии; но, очевидно, атмосферата в Православието сега е доста несигурна, което ще му позволи да продължава, докато не се изчерпи. Да, ти си абсолютно прав – не си заслужава да имаш вземане даване с него и не му позволявай да печата никакви твои статии; всичко, което той прави, е за някакви си негови собствени политически цели, които предвещават само вреда.

М. (от Джорданвил) замина, като прекара с нас четири дни, и моето окончателно впечатление е малко песимистично. Той мисли и чувства всичко толкова „правилно“, включително правилната оценка на „болестта на правилността“ при новообърнатите, че се страхувам той самият да не е заболял от „болестта на свръхправилността“! Струва ми се, че нещо витае във въздуха в наши дни, заради което почти всички, които се опитват да стъпят на пътя на духовната битка, започват да затъват в тресавището. Да го пази Господ и да го научи на простота!

Слава Богу, докато боледувах от грип почти успях да завърша работата върху „Душата след смъртта“ и се надяваме да започнем да я печатаме още преди края на лятото. Мисля си дали да не добавя към нея едно приложение, „Отговор на критика“, където бих могъл с мек тон и обективно, без да споменавам името му, да отговоря на онези възражения на отец Лев, за които знам. Какво мислиш за това? Може пък това да се превърне в една ненужна провокация и ще е по-добре да отговоря по всички точки в текста, без да встъпвам в полемика – не знам. Чувал ли си друг някой да е писал отговори на неговите статии?

Получихме писмо от К. (от Лондон), което ни много огорчи. Той пише, че се кани в печата да започне да критикува отец А. Чухме също, че отците от Х-ия манастир са му изпратили критика срещу отец Пантелеймон. Боже мой! Какво става с хората? Колко лесно се отклоняват от пътя на служението на Господа по пътя на партиите, ревността и опитите за отмъщение. Написах на К., като го уговарях да започне да мисли за духовния живот и да престане да се занимава с църковна политика.         

 

12/25 юли, 1979 г.

Христос е посред нас! Току-що получихме бостънската „Лествица“¹. (Те казват, че и на тебе са изпратили няколко екземпляра). Типографски погледнато, изданието е добро, но какъв помпозен, парфюмиран предговор има – и горкият Владимир² е изхвърлен в небитието: книгата е „разпродадена“! Несправедливо е!

Днес също така получихме писмо от отец R. от Бостън, в отговор на нашия въпрос, дали не биха могли да преведат за нас някои гръцки тестове. Те не могат, те са прекалено заети – но той въпреки това предлага да преглежда нашите преводи от руски, за да бъдат избегнати „грешките“, които той е намерил в св. Симеон, преведен от нас от руски³, и за да не се получи при нас такъв ужасен превод, като издадения наскоро в Джорданвил превод на свет. Григорий Палама. Самият той е превел св. Исаак Сирин не просто от древногръцки, но от десет древни ръкописа, които доказват, че гръцкият печатен текст е неточен, а също така непосредствено от сирийски (той малко е понаучил сирийски език). Цялото писмо е изпълнено с помпозност и самозначимост, което ме подтикна да му напиша една малка проповед като предупреждение и няколко думи за духовния авторитет на такава личност, като светител Теофан Затворник, напълно независимо от това, колко близък е неговият превод до оригинала. Най-вероятно, отец Герман няма да ми даде благословение да изпратя това писмо!

Този тон е направо непоносим! Трябва повече да работим, за да го неутрализираме, – той изобщо не е това, от което се нуждае мисионерското движение. Нашето поклонничество и курсове ще внесат повече практични, конкретни, реални неща. Дай, Боже, това начинание да пусне дълбоки корени! (В действителност, аз много оптимистично гледам на този проект. Мисля, че „Бостънската вълна“ вече е повече в миналото, отколкото в бъдещето и те сега ще бъдат по-скоро затворена група, а не общоцърковно влияние, но ние трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да запълним вакуума!)  

Страдащата Църква в Русия е добър материал за новия „тон“; а сега и Църквата в Уганда, за страданията на която едва напоследък започваме да чуваме. Получихме трогателна молба от една енория там, нужна им е помощ за строителството на храм след чудесното сваляне на „антихриста-владетел“; за това ще напишем в следващия брой. Страстността на тамошните вярващи е необходима на нашето спящо Православие. Е. и неговото семейство, от Аризона, (може би, и тебе са посетили?) – е добър пример за хора, в които трябва да вложим повече християнски ценности, за да могат те да преодолеят детското си очарование от дрънкалките. Как да го направим?

Между другото, владика Виталий току-що издаде бостънския превод на труда на митрополит Антоний „Догматът на изкуплението“ – този „догмат“ се обвинява в ерес от болшинството наши епископи и в най-добрия случай той може да бъде наречен прекалено волен и експресионистичен. В Джорданвил тази книга няма да я продават и, както изглежда, владика Нектарий ще забрани на отец Никита да я рекламира в неговата енория, така че, вероятно, тя няма да получи широко разпространение. Честно казано, мисля, че умонастроението у онези, които искат да разпространяват тази книга, е безнадеждно остаряло. Дори без да вземаме под внимание разногласията около нея, и в този случай тя не съдържа нищо, което да е особено необходимо в наше време.

Каним Сусана да ни посети в събота. Може би, G. ще може да я придружи на връщане и да остане за една седмица, а след това да се върне обратно с автобуса с Ян.

Как напредват при тебе нещата с беседата и подготовката за курсовете? Надявам се, че всичко е добро и свежо! При мене работата в тази област напредва бавно, но придобива все по-ясни очертания.

Бележки:

1. „Лествицата на божественото възхождане“ на св. Йоан Лествичник, Holy Transfiguration Monastery, Brookline, MA, 1979.
2. Владимир Андерсън (сега свещеник), собственик на издателството Eastern Orthodox Books, който издаде книгата „Лествицата на божественото възхождане“ (Willits, CA, 1975).
3. Руският превод на творенията на св. Симеон Нови Богослов е направен от свет. Теофан Затворник не от оригинала, а от новогръцкия превод от 18 в. (Бел. ред.)

 

7/20 август, 1979 г. 

Благодаря ти за новото писмо от отец Y. и за твоя отговор: отговорът е абсолютно правилен и право в целта; на нас са ни нужни повече подобни искрени заявления за очистването на въздуха от продължаващия фалш. „Уважението“, което о. Y. е изразил към владика Лавър в края на писмото си, е типичен пример за подобен фалш. Той иска да завърши с „духовен“ и позитивен тон, но точно според формулата и по сметка, а не искрено. Това е Бостънският тон, който, за съжаление, е толкова широко разпространен сега – Православие по сметка, а не по сърце.

Отците от Х. манастир ни изпратиха копие на писмото си и виждам, че това не са лични нападки (срещу отец Пантелеймон – о. А. Йънг), които очаквах да видя – но това все пак са безплодни упражнения в самооправдаване и неопределени обвинения срещу „враговете“. Разбира се, сега вече е очевидно, че отец Пателеймон е отровил въздуха с губителен и зловреден дух; но още по-тъжно е да виждаш, че у онези, на които той е навредил, той предизвиква единствено негативна реакция, която на практика не се издига над нападките. Това трябва да означава, че „Пантелеймонизмът“ (т. е. Православието по сметка) – е болест, чийто микроб към днешна дата носим всички, и отговор на това трябва да бъдат не нападките срещу някой конкретен микробоносител, а срещу самия микроб; отговор, който, надявам се, ще стигне до сърцата дори на онези, които са засегнати най-много от болестта. Можем ли да им дадем такъв отговор? Трябва повече да се стараем!

Поклонничеството и курсовете приключиха, оставяйки ни в пълна изнемога – но мисля, че това беше успех. Много знания бяха дадени и получени (аз самият научих толкова много!), но основното, гледната точка, която искахме да стигне до тях, действително стигна: Православие повече на сърцето, отколкото на ума. Дяволът малко си отмъсти на нас – отец Герман отсъстваше три дни от курса заради абсцес на зъба, който той лекува, но ще го извади едва тази сряда. Но всички, които останаха през цялата седмица на курсовете (около петнадесет души), се отнесоха към тях много сериозно и твърде много получиха от тях. В почивките между лекциите по мисионерските въпроси започваха горещи дискусии и аз се опитвах да внуша известна трезвост, говорейки за „ума срещу сърцето“, грешките от прекалена ревност и т. п. Мисля, че всички след семинара поне започнаха да осъзнават, че външността все още не е действителност. Курсовете завършиха с концерт. В. изсвири соната на Скарлати.

Междувременно, ние отново имахме седмица на туристите: католически свещеник и трима енориаши от Рединг днес, и трима англикани от Нова Зеландия миналата седмица! Днес също така ни посетиха отец L. J. (от Уинипег) и семейство Андерсън. Той беше трогнат от сърце от нашата мисионерска работа (а преди десет години ни призоваваше да „проповядваме хипи“!); той има много добро сърце. Защо ние, американците, не умеем така? Нека се постараем!

 

6/19 септември, 1979 г.

Вече няколко дни вали дъжд и у мен възникна усещането, че предстоящата зима ще бъде значително по-студена, отколкото в предишните години; но нашите запаси от дърва са все още много малко.

В понеделник ще отида да взема едни нов брат от Флорида. Той няколко месеца си писа с нас и, макар че в моите писма аз се опитвах да го посплаша, той, както и преди, е настроен да дойде, така че му казахме да идва и да се опита да поживее тук един месец. 

 

18/31 октомври, 1979 г. 

Отец Герман ми каза, че те е разстроила новата статия (на отец Лев Пухало, която напада митарствата – о. А. Йънг). Аз самият също съм много възмутен!

1.      Лъжеучението сега открито се проповядва като Православие, а онези, които следват православната традиция, фактически биват отхвърляни като еретици. Това особено много ни разстройва, защото отец Лев е усвоил целия речник на „светоотеческото възраждане“ и се опитва да изкара всички останали глупаци или поне изостанали и намиращи се под „западно влияние“. В случите с някои, а вероятно и с мнозина, новообърнати това ще сработи.

2.      Цялата наша православна богословска традиция и православна вяра се обявява за недействителна с мотива, че е „Западна“, „схоластична“ и така нататък. Дори да оставим настрана погрешността на неговото учение, това показва крайно неуважение към такива стълпове, като блажения архиепископ Йоан, отец Михаил Помазански, епископ Игнатий, епископ Теофан Затворник – изхвърля се цялата наша руска православна традиция.

3.      Тези статии, поне отчасти, са пряка атака срещу нашата собствена работа и лично аз съм дълбоко оскърбен. Така не се встъпва в спор с православни братя!

Стига толкова! Би било безсмислено да се опровергават статиите на отец Лев, тази комбинация от изкривявания, полуистина, изтръгнати от контекста цитати и модерни лозунги. Настана време за сериозен протест. Каня се да напиша на отец Никита категорично писмо и ще му кажа, че подобни неща е време да престанат и че той самият, като прикрива подобни статии, съзнателно разделя Църквата на два взаимно изключващи се лагера. Засега няма да му казвам, че няма да участваме в неговата конференция, но може би, ще му намекна за това. Разбира се, ние ще се откажем, ако отец Лев е свързан по някакъв начин с нея. Ако искаш, разбира се, ти също му напиши. Дай му да разбере, че сме много разстроени.

Наистина изглежда, че назрява пълното изясняване на ситуацията, и дойде времето, когато ние ще трябва да прекъснем мълчанието за всичко това.

Вътрешно аз съм абсолютно спокоен и дори донякъде доволен, че всичко става явно, така че ще бъде по-лесно да се справим с този проблем. Но това може да смути много новообърнати.

Помолиха ме да изнеса доклад в Джорданвил по време на Младежкия конгрес през декември – това ще бъде съвсем различно събрание от конференцията в Сиатъл. Мисля, че практичното, „стъпило на земята“, изцяло традиционно изложение (каквото се постарахме да дадем по време на нашето поклонничество) започва малко по малко да придобива образ и свои форми и това вселява в мене надежда пред лицето на фалшивите форми на това „светоотеческо възраждане“ около нас.

Послесловие към писмото

Отец Серафим беше поканен да изнесе реч на ежегодния Младежки конгрес в Свято-Троицкия манастир в Джорданвил в деня на преподобния Герман Аляскински, на 25 декември. Това беше единственото му пътуване на такова далечно разстояние от неговата мисия. Той реши да пътува с влак, а не да лети със самолет, защото смяташе, че влакът, който се движи по-бавно, е по-културно транспортно средство. Веднъж го попитах (той тогава се занимаваше с изучаването на светиите в древна Галия) дали не би искал да попътешества по светите – преди разделението на Църквите – места в Европа. Той отговори просто: „Не“. „А какво ще кажеш за Атон или Иерусалим?“ „Не.“ „Защо не?“ „Защото Бог ми е дал всичко необходимо за спасението ето тук, в нашата малка планина. А всичко останало би било просто развлечение“. Той прие поканата да изнесе доклад в Джорданвил – това беше единственото му пътуване дотам – не от любопитство, а защото, посещавайки по пътя други енории, получаваше рядката възможност да научи от първа ръка какъв е животът на нашите енории извън мъничкия свят на Сан Франциската епархия.   

         

3/16 декември, 1979 г.

Седя на гарата в Оклънд, докато чакам влака за Чикаго – така че пиша това писмо в последната минута.

Първо, моля те, моли се моето пътуване да бъде успешно, а моето „слово“ – плодотворно. Имам няколко ясни идеи, които бих искал да изкажа, но не познавам много добре „почвата“ (енориите от Източното Крайбрежие – о. А. Йънг) и е възможно тя още да не е готова. Имам впечатлението, че речта на отец Герман (на Младежкия конгрес – о. А. Йънг) преди шест години се превърна в опит да бъде засята неподготвена за тази цел земя. Може сега почвата да е по-добра, но в нея също така има и повече „плевели“. Във всеки случай, моля те, моли се. Вярвам, че Бог ще устрои това, което трябва.

Второ, моля те, докато не се върна от Джорданвил, не заявявай еднозначно на отец Никита, че няма да отидем на неговата конференция. Може в Сиатъл да дойдат доста хора от „руското направление“ и ще бъде срамно да отстъпим напълно катедрата на партията на „правилността“, когато има шанс, че там може да ни чуят. Аз, вероятно, ще мога да кажа нещо по-определено за атмосферата в Църквата след моето завръщане. Също така ще изнеса реч в Кливланд, в енорията та отец Теодор¹ и в една или две енории в Ню Джърси. Моят кръстник иска да му помогна да започне мисионерска работа с англоезичните в неговата енория (Ню Брунсуик). А аз ще мога по-добре да разбера какъв дух цари сега в нашите енории.

Не се притеснявай: на никого от нас не е нужно да ходи в Сиатъл, ако това ще бъде само едно напрегнато, „военно“ време, но може всичко да са окаже различно. Ще видим по-късно.

Отец Роман² от Бостън иска да ме убеди да отида и да служа заедно с отец Пантелеймон, но вече му казах, че в този момент няма смисъл. Трябва да се случат определени промени преди да може да се установи сериозно осмислен мир.

Моля те, утеши отец Герман на имения му ден, а после се помоли за мене. Ще мисля за всички вас.

Бележки:

1.  Съборът на свети Сергий.
2. (Лукянов) от Богоявленската църква. Скоро при него се появиха причини да промени своето мнение за отец Пантелеймон и Свято-Преображенския манастир и той стана един от техните най-откровени критици.

 

14/27 декември, 1979 г.

Слава Богу, пътуването мина чудесно и аз се запознах с множество хора. Младите свещеници (на конгреса те бяха около дванадесет) в духовно отношение са много добри. Джорданвил си има своите трудности, но изглежда, че самите трудности помагат на мнозина да изработят в себе си дух на смирение.

Моята реч бе много осъждана, особено казаното от мене за „болестта на правилността“. Атмосферата е готова за такава дискусия и хората тук правилно възприеха всичко. Някои ми казаха, че тези думи сякаш са били предназначени специално за тях, че те следва да се задълбочават повече във вярата, а не да се вторачват във външното.

Някои са загрижени от тона и съдържанието на списанието „Witness“ на отец Никита, но болшинството просто не знаят, че между двете направления в Църквата назрява конфликт. Ние трябва да се възползваме по някакъв начин от тази ситуация, за да опазим от екстремизма колкото се може повече хора. Трябва да се борим с екстремистите, без да даваме вид, че се борим, да даваме по-дълбоко и високо учение, отколкото просто „правилно Православие“, и с това да задаваме тон на другите. Светител Тихон Задонски има едни хубав израз, който аз използвах в своята реч в Джорданвил: „Трябва да имаме в себе си Православие на сърцето, а не само на ума.“

Очевидно много наши хора ще отидат и в Сиатъл. Ние също трябва някак да намерим време, за да отидем там, заради тях, и да изнесем добри, искрени речи, които ще намерят отклик в сърцата на хората и няма да предизвикат спорове (освен ако там не присъстват „фанатици“, които ще искат да ни оспорват). Към отец Лев Пухало трябва да се отнасяме като към болен човек, преди всичко на лично ниво, и да не се разстройваме прекалено заради него. Неговото учение (древната ерес за „съня на душата“ след смъртта – о. А. Йънг) е напълно лъжливо, но сега това не е най-важната тема; ние трябва преди всичко да разобличаваме синдрома на „правилността“ и „авторитета“.

Струва ми се, че почти всички млади свещеници и монаси имат един дух с нас. Само няколко американци и гърци, близки до Бостън, са заразени с „болестта на правилността“. Утре ще се срещна с отец D. Ще видим какво ме чака. Подозирам, че у него до известна степен е заседнал онзи „микроб“, но неговата близост до руснаците и уважението към такива хора, като владика Аверкий, ще го спасят от екстремизма.

Бях постоянно зает, като на практика изнасях речи всеки ден. В Джорданвил моето участие беше в един ден с това на един съветски писател, фамилията му е Солоухин, чиято следваща книга ще се нарича „Оптина пустин“. Безспорно, атмосферата в Русия се променя – но това е също сложен въпрос. Днес вечерта имам среща в Либърти Корнър (Ню Джърси) с някои бивши енориаши на о. J. (Дяволът успя все пак да разруши тази енория!), а вчера вечерта беседвах тук с децата; утре вечерта ще проведа беседа в енорията на о. D. в Пенсилвания; а в събота и неделя ще служа заедно с отец Валерий Лукянов в Лейкууд, Ню Джърси, при това ще проведа там беседата на руски. Още не съм съвсем наясно за какво ще говоря.

По време на моето пътуване почти никъде нямаше сняг (само малко в Джорданвил, но той целият се стопи, докато бях там), но чух, че край скита има два фута! Надявам се благополучно да се добера обратно. Това беше добро пътешествие и да гостуваш е добре, ала няма по-хубаво от вкъщи! Джорданвил е прекрасен, но аз там бих се поболял. Нашият независим труд е много необходим. Църквата сега е парализирана и този проблем няма да бъде лесно разрешен.

Имах също така една хубава среща с отците в Охайо¹, и с отец Теодор в Кливланд. Навсякъде има трудности, но хората се борят.

Бележки:

1. Гръцки старостилен манастир на свет. Григорий Палама. През 1983 година той се премести в Етна, Калифорния.

<   >

Към темата Към началото Към съдържанието