1973 година
31 януари/ 13 февруари, 1973 г.
Приветствам ви в нашия
Господ Иисус Христос. Моля те, прости ни нашето обичайно дълго мълчание, но
бяхме шашардисани от всичко, което се случва в последно време. Току-що се
върнах от тридневното ми пътешествие до Сиатъл по молба на отец Никита, който ми
уреди там среща с отец Пантелеймон, – защо, ще ти напиша по-долу. Току-що
получих новия брой на „Никодимос“, той прави добро впечатление; особено
статията за Фройд би трябвало да предизвика положителни отзиви.
Статията за еволюцията за
следващия брой също ни се стори много интересна, изчерпателна и написана по
същество, а също така мисля, че в нея няма нищо, с което отец Пантелеймон и
другите не биха били съгласни (ще ти разкажа по-долу какво научих от тях).
Въпреки това статията може да се подобри, ако в нея бъдат развити няколко
мисли.
Така, например, ти пишеш
за „всяка форма на еволюция“ и после уточняваш: „атеистична физическа еволюция
или духовна еволюция“. Въпреки това, твоята статия всъщност е адресирана почти
изцяло срещу атеистичната физическа еволюция и нейните абсурди. Някои могат да
се възползват от това и да кажат, че ти не разглеждаш по-изтънчената форма на
теистична, или духовна еволюция. В такава кратка статия, разбира се, е
невъзможно да се обеме всичко, но може би, си струва да се вмъкнат две-три
изречения за това, за да стане на читателя ясно, че и тази форма на еволюция не
трябва да се възприема сериозно и че тя изобщо не е по-изтънчена, а само
по-неопределена и мъглява. Тази „теистична еволюция“, доколкото аз разбирам
нейните мотиви, е изобретение на хората, които от страх, че физическата
еволюция действително е „научна“ теория, са вмъкнали думата „Бог“ в различните
стадии на еволюционния процес, за да не останат зад борда и за да приспособят
„богословието“ към „най-новите научни открития“. Но един такъв процес на
неестествено мислене може да удовлетвори само хора с неясен и помътнен разум:
това не може да удовлетвори нито истинската наука, нито истинското богословие,
а е способно само да смесва тези две сфери заедно1.
Също така „духовната“
еволюция прилага „изводите“ на атеистичната физическа еволюция към „духовната“
сфера, вследствие на което се получават чудовищни резултати, неприемливи нито
от научна, нито от богословска гледна точка; странна смесица и бъркотия,
способна да се крие единствено под един фантастичен жаргон, както при Теяр дьо
Шарден. Тези две еволюции напълно зависят от приемането на физическата еволюция
и ако тя се окаже лъжлива теория, те ще се разпаднат след нея; освен това те са вътрешно противоречиви, защото
целият смисъл и задачата на физическата теория за еволюцията се заключава в
това, да обясни съществуването на света без Бога, с други думи, физическата
еволюция в своята основа е атеистична и е напълно нелепо „богословите“ да тичат
след последните „научни“ теории, за да не изостават от времето. Още повече, че
„богът“ на теистичната, духовна еволюция не е Богът на Православното
Християнство!
Страхувам се, че
изразходвам твърде много думи на тази тема, но ти все пак трябва да кажеш на
читателите малко повече за това, защо другите видове еволюция също не са
удовлетворителни. Главното в това, разбира се е, че еволюцията изобщо не е
научна теория, а научно-фантастично богословие, плод на вяра (атеистична вяра,
но все пак вяра). Това, че тя е толкова широко признавана, показва колко ниско
в наше време е паднало не само богословието, но и просто мисленето, основано на
здравия смисъл. (Аз и досега помня професора по зоология в института, който
обичаше високопарно да многоглаголства за „великите идеи на човека“: за него
най-великата идея, до която е достигнал човека, беше идеята за еволюцията,
много по-велика, както той смяташе, от „идеята за Бога“).
Ти си завършил статията
си с мисълта за „юродството на Евангелието“ (ср. 1 Кор. 1:21 – ред.) – което
може неволно да накара читателя да помисли, че теорията за еволюцията все пак
заключава в себе си някакъв смисъл и човек трябва да бъде високо духовен, за да
разбере цялата ѝ несъстоятелност. Не, на всички нива, започвайки от здравия
смисъл и нагоре, еволюцията е пълна глупост. Виждаш, в какво действително,
непоправимо юродство изпада онзи, който иска да действа без Бога.
Тази статия, макар и кратка,
е чудесна, в нея много добре са използвани цитатите от Дарвин и от другите.
Най-вероятно за нея ще има много отзиви. Може би, някога ще можеш да напишеш
по-обширна и подробна статия за еволюцията, с множество цитати от самите
еволюционисти (показващи тяхната наивна вяра и хаотично мислене) и техните
сериозни критици. Такава статия може да послужи като добро пособие за хората,
които сериозно изучават този въпрос. Изобщо хората толкова се страхуват да отправят
предизвикателство към учените „в тяхната собствена сфера“, че не дръзват да
засягат тази тема. А всъщност малко здрав смисъл, като например в твоята кратка
статия, и целият страх и мъгла, която обгръща този въпрос, веднага изчезват.
Между другото, в статията
за Маркс би било добре да се посочи като пример съветската жестокост, за да се
покаже марксизмът в действие: какво представлява „новият човек“ на Маркс,
свободен от Християнството и религиозните „предразсъдъци“. Можеш ли да намериш
цитати от Маркс, които свидетелстват за неговото отношение към насилието
неговата роля във формирането на „новия човек“? Или цитати от Ленин за това, как
целият свят трябва да се превърне в една огромна фабрика, от която е невъзможно
да се избяга, а всички дисиденти ще бъдат смачкани, като паразити? Имаш ли
намерение да засегнеш въпроса за хилиазма, какъвто се явява, общо взето,
марксизмът? Марксизмът се отличава от твоите две предишни теми с това, че той
показва пример, от който ясно виждаме, какво „новите идеи“, „вълците“, за които
ти разсъждаваш, могат да причинят, когато се претворяват в живота.
Три дни бях в Сиатъл,
където се срещнах с отците Пантелеймон, Ефрем и Никита, с които имах добри и
откровени беседи. Заминах си напълно уверен, че ние всички се намираме на една
и съща фронтова линия в една от най-великите битки на нашето време и че нашият
дух и център на интереси общо взето са еднакви, и че нашите разногласия в
подхода или отношението към някои въпроси изобщо не разкъсват нашето духовно
единство. Отец Пантелеймон е много силна личност и той се придържа към определени
възгледи за някои неща от второстепенна важност (например, за Туринската
плащаница), което, напълно разбираемо, може да предизвика търкания и спорове.
Но би било престъпление, ако някой от нас позволи на тези второстепенни въпроси
да разрушат нашето единомислие в основните въпроси, особено с оглед на
огромната армия лъже- и анти-Православие, която ни обкръжава, а също така с
оглед на онзи тежък товар на бездействие и невежество, който съществува дори
вътре в нашата Задгранична Църква.
Отец Пантелеймон изобщо
не се е променил след нашата последна среща преди няколко години и аз дори
намек не чух от него за това, че трябва да печатаме или мислим нещо по-различно
от това, което преди сме правили. Когато той или отец Никита ти дават някакви
съвети, уверен съм, че това се прави съвсем не с намерението да окажат върху
тебе натиск, а заради желанието да ти окажат помощ с добър съвет и ти следва
именно така и да се отнасяш към това.
Отец Пантелеймон съвсем
накратко засегна темата за еволюцията (не споменах, че ти подготвяш статия по
тази тема), но достатъчно, за да разбера неговото общо отношение и страхове2.
Неговата загриженост
заради „фундаментализма“ явно произтича от страха, че православното
противостоене на еволюцията може да затъне в същото, в което са затънали
„научните“ доказателства за еволюцията, и това ще повлече след себе си
безкрайни спорове по въпроса за доказателствата с изкопаемите, точното
разбиране на „шестте дни“ и прочее. Той, разбира се, е прав, че нашият
православен подход към този въпрос трябва да се основава не на научна, а на
богословска почва, но аз също така разбрах, че той не си представя напълно цялата
хлъзгавост на „научните“ доказателства за еволюцията, което го кара да се
отнася към този въпрос със страх и предпазливост. Да, ние трябва да подхождаме
към всичко това от висока и богословска гледна точка, но ние също така можем да
взривяваме „научните“ доказателства, които абсолютно нямат здрав смисъл и които
са плод на сляпа предвзетост и лъжливо богословстване под маската на науката.
Отец Никита обяви в едно
от последните свои издания, че се кани да публикува писмо за еволюцията – част
от писмото на отец Ефрем до тебе! Това не би било умно и отец Пантелеймон, като
чу за това, го спря. Общо взето, забелязах, че отец Пантелеймон е готов да
слуша онова, за което знае малко, и не проявява назадничавост в мнението си.
Когато получиш това
писмо, сигурно вече ще си станал баща отново! Да благослови Господ първите дни
на детето ти и да живее той (тя) в благоденствие през всички дни на живота си!
Бележки:
- 1. По-късно, когато позицията на отец Пантелеймон по въпроса за еволюцията се изясни, се оказа, че той именно това и се опитваше да прави.
- 2. Отец Пантелеймон се страхуваше, че ако ние, православните, започнем по някакъв начин да критикуваме теорията за еволюцията, за нас могат да си помислят, че сме потиквани от фундаменталистки протестантски манталитет и тогава няма да ни приемат на сериозно по отношение други въпроси. Като чу, че се канех да напиша статия относно този предмет, отец Пантелеймон помоли един от своите монаси да ми напише писмо, в което обяснява, че православният възглед за описанието на творението в книга Битие не противоречи на теорията на еволюцията.
Предисловие към писмото
Второто ни дете, Фелиция,
се роди на 8 февруари. Относно отец Пантелеймон и неговите последователи и
въпроса за еволюцията, чувствах, че тук нещата не опират толкова до самия
въпрос за еволюцията, а по-скоро до отношението, което аз наричам „синдром на
началстващите“, който изхожда от желанието да се контролират и манипулират
другите хора. Що се отнася до впечатленията на отец Серафим от неговото
пътешествие до Сиатъл, той не беше наивен човек, но той истински и често с
героично усилие се опитваше да изпълнява евангелските добродетели и винаги
искаше да вижда в хората само добрите намерения във всички обстоятелства, по
всяко време. В края на краищата му се наложи значително да преразгледа своето
отношение към отец Пантелеймон, но това не стана веднага и не му се отдаде
лесно.
Отрицанието от страна на
отец Пантелеймон на автентичността на Туринската плащаница ме накара също да се
замисля за православното отношение към различни въпроси.
13/26 февруари, 1973 г.
Приветствам те в нашия
Господ Иисус Христос. Просто кратка бележка – тъй като спомена, че се каниш да
публикуваш статията за Туринската плащаница отделно, аз най-накрая я прочетох,
макар и повърхностно, но достатъчно, за да видя, че тя не може в тоя вид да
отиде за печат, по няколко причини:
1. Най-важната причина: тази статия е била написана
явно за римокатолиците и съдържа няколко чисто католически понятия и изрази. В
този вид тя ще предизвика взрив от негодувание сред мнозина от православните и,
възможно, напълно ще ги настрои срещу това, че Туринската плащаница може да е
православна светиня.
2. Второ, аз не бих поставил голям акцент върху това,
че плащаницата е научно доказателство за възкресението. Как може науката да
установи такава ненаучна истина?! Като вторично доказателство, да, тя може да
потвърди факта на възкресението на Христа, но са нужни други, не научни,
основания за признаването на плащаницата. „Научните“ знания, по своята природа,
са най-малко достоверната форма на човешко знание, подложена на преоценка и
лъжи, да не говорим за направо дяволски фалшификати.
3. В статията почти не се отделя внимание на това,
което от православна гледна точка е най-важно: изясняване на това, дали
Плащаницата е православна светиня или не. Много е важно православната история
на Плащаницата да бъде ясно представена, тогава вече научното потвърждение би
се явило като прекрасно допълнение. Но да се основават всички доказателства за
автентичността на Плащаницата само върху научни изследвания, е крайно опасно.
Всичко това е казано, не
за да бъдеш облян със студена вода! А само заради това, да бъде подчертано, че
доказателството за автентичността на Плащаницата за православния християнин не
се крие в научните свидетелства, а трябва да се заключава в православния
контекст. Например, трябва да бъде намерен убедителен отговор за онези, които
питат: защо не съществува православен ден за поменаване и служба на
Плащаницата. Всичко това изисква детайлно изучаване и размисъл, недостатъчно
премислената публикация може само да принесе вреда за делото по признаването на
Плащаницата.
Моли се за нас – все още
печатаме миналогодишния брой на „The Orthodox Word”. Пощата ни даде срок до
1-ви юли да наваксаме пропуснатото.
Предисловие към писмото
За съжаление, преди да
успея да предам на автора на тази статия всички пожелания на отец Серафим,
статията вече беше напечатана и разпратена на нашите абонати! Когато разбрах за
това, много се огорчих, защото всички поправки на отец Серафим бяха по същество
и можеха лесно да бъдат включени в статията. Получи се така, че напечатахме
нещо, което можеше само да повреди на делото, а не да хвърли светлина върху
автентичността на Туринската Плащаница. Бях сърдит на автора и на себе си и
написах за това на отец Серафим.
25 февруари/10 март, 1973 г.
Боже мой, в какво
състояние си! Наистина лукавият те изкушава. Сега е безполезно да се ровим в
причините, както човешки, така и бесовски за това, което се е случило, важно е
само това, да съумееш да надживееш това и да вървиш напред, без вреда
преминавайки през унинието и отчаянието, с вяра в Бога, Който може да ни
преведе през всякакви изпитания.
Какво още да кажа за
статията за Плащаницата? За щастие, гостува ни през последните няколко дни едни млад новообърнат във вярата човек, който
преди няколко години дойде при нас от Митрополията и много ревностно се отнася
към делото на разпространение на истинното Православие (между другото, много му
харесва „Никодимос“). Ние „изпитахме“ неговите възгледи:
първо, за Плащаницата, за
която той е прочел две-три книги и признава нейната автентичност;
второ, за това, какво
мисли той за пълното отрицание на нейната автентичност от страна на отец
Пантелеймон. Макар че той много уважава отец Пантелеймон, предполага, че
неговото отрицание се основава върху силното антилатинско настроение, а не
върху нещо друго. Той би искал да знае какви
аргументи отец Пантелеймон има срещу нейната автентичност.
трето, той за пръв път,
тук при нас, прочете ръкописа на Е. На него изцяло му хареса тази статия и
самия подход към въпроса, макар че той би искал тя да бъде по-добре
документирана. Той каза, че той всъщност би приветствал нейното издаване от
някое православно издателство. Когато научи, че тя вече е публикувана, той се
поинтересува, може ли да бъде преиздадена, като се пропусне 12 страница, с
римокатолическите препратки. Разбира се, това е мнение само на един човек и ние
го посочваме само заради това, че той, без съмнение, е типичен мислещ читател
на „Никодимос“. Неговите идеи в много неща съвпадат с нашите. Аз само ще добавя
няколко бележки.
Защо препратките към
римокатолическите източници предизвикват упреци? Не толкова заради това, че
някой ще се заяжда заради тях (това е второстепенно), а защото тези препратки
способстват за замърсяването на православния мироглед на читателя; едни ще ги
накарат да се намръщят, други – да се съмняват в прочетеното, а трети, което е
по-лошо, ще ги приучат да приемат римокатолическите обичаи за истинни, а
всъщност бедните православни люде и така са значително латинизирани.
В заключение ще кажа:
каквото и да правиш, въпросът за Плащаницата и нейното приемане или неприемане
сред православните християни далеч не е разрешен. Едно само е ясно, каквото и
да пишеш, няма да можеш да убедиш отец Пантелеймон (макар че щателното
изучаване на богослуженията и историята биха могли да го убедят – той преди е
променял мнението си за подобни неща). Статията на Е. има своите положителни и
отрицателни страни; използвай я така, като ти повелява съвестта. Не предприемай
нищо, ако почувстваш, че те гризе съвестта или имаш сериозни съмнения в една
или друга посока – дай възможност на всичко първо да се уталожи и да се успокои,
за да можеш да мислиш чисто. Разбира се, ние винаги можем да допускаме грешки
дори със спокойна съвест! Но това не е непоправима грешка дотогава, докато
нашите ум и сърце остават отворени за покаяние и ние не забравяме за това,
което е единствено потребно.
Помни, че ти винаги си
желан гост в нашата пустиня, независимо от твоето отношение към Плащаницата или
твоите методи за нейната защита. Всички можем да грешим, а точно тук има много
поводи за частни тълкувания. Склонни сме да се съгласим с тебе, че тя е
автентична, но и да не бяхме съгласни, не бихме те отлъчили от общение, просто
бихме събрали доказателства и бихме ти ги представили за разглеждане.
Утре е Неделя на Прошката
и началото на нашите постнически трудове. Отец Герман и аз изпращаме дълбок поклон на тебе и на
Сусана и ви молим да ни простите, ако с нещо сме съгрешили, с дело, със слово
или помисъл. Господ да ни прости и помилва всички нас!
Послесловие към писмото
По онова време не знаех,
че отец Серафим така се интересува от въпроса за автентичността на Туринската
Плащаница, че е започнал да чете книги на тази тема. Към началото на 80-те
години, след като завърши другите писмени трудове, той пак се върна към въпроса
за Плащаницата и направи детайлен план за статия по тази тема, по-скоро серия
от статии за бъдещите броеве на „The Orthodox Word”. Виждал съм този план и
това изглеждаше забележително. За съжаление, преждевременната му смърт не му
позволи да завърши това.
16/29 март 1973 г.
Поздравявам те с имения
ти ден и с кръщението на Фелиция. Да даде Господ на всички вас много плодотворни
години на възрастване в Неговото лозе!
Току-що изпратихме твоя
адрес на едно семейство в Калгари, те търсят „идеалната православна община“ в
Калифорния. Трябва да се съберете заедно и да я създадете! Моли се за нас.
Надявам се скоро да те видя.
Послесловие към писмото
Създаването на своего
рода православна община беше още една мечта на отец Серафим. Той смяташе, че за
да може Православието да се вкорени в тази страна, трябва да се създават
общини. Това нямаше нищо общо със строежа на енорийски домове и събирането на
средства за построяването, а с това, което той наричаше истинска „сърдечна
община“ на хора, живеещи близо един до друг, носещи теготите един на друг,
молещи се и приемащи Тайнствата заедно и растящи духовно заедно.
20 март/2 април 1973 г.
Беше ни много приятно да
чуем за вашата радост във връзка с кръщението на Фелиция. Да съхрани във вас
Господ това състояние на разбиране и благодарност за Неговите дарове! И все
пак, колко малко ние разбираме Неговата невероятна милост към нас!
Ще се радваме да ви видим
тази събота, на Благовещение. Нашият духовник отец Спиридон трябва да дойде при
нас да служи литургия, но него често го пращат на празниците в Пало-Алто, така
че не разчитаме много на това.
Също така ще се радваме
да видим Е. и децата ѝ1. Какъв забележителен ден за православните
християни да се съберат заедно! (Това също така е денят, в който владика Йоан2
ме пострига за четец, а отец Спиридон бе възведен в сан архимандрит).
Бележки:
- 1. Това бяха наши добри приятели, които се бяха обърнали към Православието през същата година.
- 2. Светител Йоан (Максимович).
31 март/13 април 1973 г.
Връщаме материала за
майско-юнския брой на „Никодимос“. Наистина, нямаме никакви забележки. Според
нас всичко изглежда полезно и живо.
Като преглеждах
напечатаната статия за еволюцията, разбрах какво имаше предвид, когато каза, че
си „се уморил“ да публикуваш подобни „полемични“ статии. Ние също изпитваме
подобни чувства. Но съществува необходимост от подобни статии и статията за
еволюцията определено в нещо е полезна, особено поради това, че малко са
хората, които искат да пишат прямо на тази тема. Вероятно, единственият
недостатък на тази статия е в това, че тя на места е изложена прекалено сбито
(което подчертава необходимостта от появата на по-дълга статия, като му дойде
времето), и все пак, всичко това трябваше да бъде казано1.
Миналия неделен ден
(Благовещение) мина много радостно за нас. Да благослови Господ добрите и
питателни духовни плодове да произрастат от всички тези православни фиданки (т.
е. хора), от всеки – както Господ му посочи!
Бележки:
- 1. Отец Серафим по-късно предложи да напиша цяла книга на тази тема. Заедно с него съставихме нейния план, разделихме я и се заехме със събирането и изучаването на материала всеки в своята си част. Той работеше в светоотеческата област, а аз – в научната. За съжаление, той почина преди тази книга да бъде завършена. Някои бележки и материали по тази тема бяха събрани и публикувани от братството на преп. Герман Аляскинский под заглавие „Битието, творението и първият човек“ (Платина, 1999 г.). С тази тема, както и с Плащаницата, или с всяка друга тема, която привличаше вниманието му, отец Серафим беше щателен и академичен, той четеше всичко, което успяваше да изнамери, колкото и да бяха противоречиви материалите за всестранното изучаване на тази тема.
Предисловие към писмото
Към онзи момент вече
бяхме започнали да получаваме отзиви от последователите на отец Пантелеймон
(Метропулос) за нашата брошура за Туринската плащаница и нашите статии за
еволюцията. Реакцията беше доста бурна. По някакъв начин бяхме засегнали болен
нерв. Тази невъздържана реакция откри на отец Серафим нещо за нашите „гърци“.
Това беше първият показател, че там нещо „не е съвсем наред“, както той сам се
изказа за това.
Светла сряда, 1973 г.
Христос Воскресе! Надявам
се, че твоето семейство прекара Пасха с духовна полза. При нас тук беше един
мирен и спокоен ден след пътуването в „света“ в началото на седмицата за
приобщаване със Светите Тайни. Бяхме поразени от съществуването на онези
дълбоки духовни връзки, които свързват нас, един вид „пустинниците“, с
обикновените вярващи руснаци, искрените новообърнати във вярата и всички
съвременни истинно православни.
Получихме от отец Никита
копия от двете писма, които той ти е написал, те предизвикаха у нас тягостно
впечатление; второто писмо той несъмнено е писал след нашето писмо до него,
написано в твоя защита. Винаги сме се отнасяли към отец Никита и отец
Пантелеймон и техните възгледи с голяма симпатия, което ти е добре известно.
Смятаме, че трябва да гледаме на всички православни, искрените и стремящите се
към истината, със симпатия и да не се присъединяваме към никакви лагери и
групировки. Но фактът си е факт, доколкото ние виждаме, освен това, че не си
махнал препратките към католическите източници в публикуваната статия, ти не си
направил нищо, заслужаващо такова строго порицание, което, каквито и да са били
намеренията, може да ти донесе единствено огромно разочарование.
Нека онези, които искат,
да приемат всяко мнение на отец Пантелеймон; това е тяхно право и ние не го
оспорваме. Но да вземаш тези лични мнения (еволюцията и Плащаницата са именно
такива теми, където личните мнения играят важна роля) и да удряш с тях някого
по главата, само защото той не е съгласен с тях, е напълно недопустимо.
Относно еволюцията: те
смятат това за неважна тема и очевидно не са мислили много върху нея. Каквито и
да са техните възгледи за еволюцията като за научна „хипотеза“, те несъмнено са
доста мъгляви и те, изглежда, не виждат никаква връзка между еволюцията и
каквото и да било нещо богословско. Ти, от друга страна, намираш, че целият
въпрос с еволюцията е достатъчно дълбок и важен, и включва в себе си изводи,
които заплашват чистотата на нашата вяра, макар и никой сега в Православната
Църква да не се е опитвал да отхвърли никакъв догмат въз основа на еволюцията.
Мислим, че си прав, и този въпрос е предимно философски (с богословска подплънка).
Но дори да допуснем, че ти прекалено много си надценил значението на еволюцията,
въпреки това, ние сме направо поразени от яростния отговор на отец Никита
(включително заплахата, че ако ти още веднъж допуснеш неправилни мнения, той ще
те разобличи в печата), всичко това по отношение на твоята статия е явно
преувеличено и раздуто до огромни размери.
Относно Плащаницата: и
тук става въпрос пак за тема, допускаща различни акценти, оценки и прочее. Отец
Никита е поставил няколко въпроса, на които действително трябва да се отговори
в процеса на щателната защита на Плащаницата (въпреки всичко, това са само
въпроси, породени от здравия смисъл и логиката, а не от „откровението“), и те
все още нищо не доказват. От страна на защитниците на автентичността на
Плащаницата има много повече въпроси, на които той, мисля си, няма да може да
намери отговор. Както знаеш, ние с опасение се опираме на научните
доказателства; въпреки това, научните доказателства във въпроса с Плащаницата
са толкова удивителни, че не могат да бъдат игнорирани, и би било неправилно да
бъде отхвърляна Плащаницата, без да имаме по-добри опровержения от онези, които
привежда отец Никита (които, както всички негативни доказателства са твърде
неубедителни) без каквото и да било изучаване на научните позитивни
доказателства. Според този подход ние всички трябва да престанем да мислим и
сляпо да следваме онова, което „вождът“ каже, но бедата е там, че „вождът“,
който и да е той, също е човек, със страсти и предвзети мнения, подобни на
тези, които и на нас са присъщи!
Позволи ми да премина към
същността на въпроса. Съдейки по ненормалната реакция на отец Никита, очевидно
тук има замесено нещо повече, отколкото просто въпроса за Плащаницата или
еволюцията, и ние мислим, че знаем каква е работата в случая – тук е замесен
въпросът за авторитета. Очевидно за отец Никита отец Пнтелеймон е непререкаем
авторитет и сега ни става ясно, че той смята, че всички трябва да се съгласят с
това. Ти този въпрос го преживяваше още миналата година и ние се опитвахме да
те разубедим, основавайки се на собствения ни опит от общуването с отец Пантелеймон,
защото той никога не се е опитвал да влияе на нашите възгледи. В случая,
разбира се, трябва да се има предвид, че нашето братство и издателството „The
Orthodox Word” бяха основани още преди неговото преминаване в Задграничната
Църква и в това отношение ние имахме един вид предимството на старшинството.
Освен това отец Герман го познаваше от още няколко години преди това, когато
той беше още млад и неопитен в юрисдикционните въпроси и проч.
За съжаление, сега става
ясно защо отец Никита неотдавна искаше да обедини своя вестник („The Orthodox Christian Witness“ – о. А. Я.) с „Никодимос“.
Доколкото помня, тогава ние повторно те посъветвахме да пазиш своята
независимост и можем пак само да повторим същото. Ако се беше поддал на това
изкушение тогава, страхувам се, че към настоящия момент вече щеше да си напълно
разочарован и щеше да си готов да прекратиш издателското си дело. Отец Никита
неправилно гледа на „Никодимос“, който е част от православната мисия на
печатното слово. И ние казваме това с огромна болка, защото много обичаме отец
Никита и отец Пантелеймон и уважаваме техните трудове за благото на
Православието, и във всичко останало напълно ги подкрепяме, макар че никой от
нас не е съвършен. Ние не се нуждаем от „непогрешим“ авторитет по въпросите за
Плащаницата и еволюцията, а са ни необходими взаимна любов и разбиране, а в
този случай се наблюдава прекалено много разсъдък и малко сърдечност. Не трябва
да воюваме и да се заплашваме взаимно в такива въпроси, а само „да
свидетелстваме за истината в любов“, ако действително Господ ни е удостоил да
различаваме истината в някои въпроси по-ясно, отколкото нашите православни
братя. Винаги сме готови да изслушаме сериозните възражения срещу
автентичността на Плащаницата, но не виждам никакъв смисъл в безмълвното
седене, когато те бият по главата с нечии субективни мнения (и, вероятно,
емоции) по този въпрос.
„Антилатинизмът“ на
нашите гърци изпада в крайност. Получава се така, че почти всички освен нас,
единствените, се намират „под латинско влияние“, почти цялото руско и гръцко
богословие и благочестие през последните няколко века гният – това е прекалено.
Разбира се, латинското влияние е видимо и се усеща тук и там, но ако
православното предание не се беше съхранило неприкосновено до ден днешен,
тогава изобщо нямаше да остане Православие, а щеше да тържествува единствено
протестантизмът. Отец Пантелеймон не е, както някои други, богословски
авторитет в нашата Църква и още повече той не може да бъде изтъкван като
всеобщо правило на вярата. Отец Никита, разбира се, е прав в някои неща…, но
какъв е смисълът да те обвинява, че си неразкаян католик! Всички ние си имаме
някакви слабости, богословски и други (бостънските отци – също!); затова, защо вместо
това да не се опитваме да вдъхновяваме със своя пример и с положителни методи
да водим другите в правилната посока? Уви, неговото отношение към тебе е
помрачено от разочарованието, че ти не се прекланяш пред авторитета на отец
Пантелеймон. В това, очевидно, се крие същината на проблема.
Цялата тази история много
ни огорчава, но общо взето се радваме, че всичко това се случи именно сега, а
не по-късно. Отец Никита, най-вероятно, повече няма да се старае да ти помага,
щом ти открито си му заявил за своята независимост с това, че си публикувал
статии „на забранени теми“ (между другото, Index1 не е ли латинско
изобретение?!), но ти трябва да помниш, че един от професионалните рискове за
един редактор на списание на РПЗЦ е, да си има работа с отец Никита. Ние в
никакъв случай не трябва „да воюваме“ с тях или с бостънските отци, нито да
създаваме срещу тях свой „лагер“. Ние следва да се занимаваме със своя
независим труд, опирайки се на съветите на другите по отношение на възникващите
недоразумения и да вярваме в помощта на Божествената благодат и молитвите на
Божиите угодници. Колко добре владика Йоан умееше да вдъхновява и насочва, без
да съкрушава духа и да налага никому собственото си мнение ( в същото време той
беше много повече богослов, отколкото стотина такива богослови като бостънските
отци). Нека да се молим за всички и да продължаваме да вървим по нашия път.
Беше ни интересно да чуем
отзивите за статиите за еволюцията и Плащаницата. Казахме на отец Никита (преди
публикуването на статията за Плащаницата), че на нас делото на свободната
Православна мисия ни е толкова скъпоценно, че не се страхуваме от „грешките“,
които можеш да допуснеш. Статията за Плащаницата с нейните латинизми беше грешка в онази форма, но аз сериозно се
съмнявам, че тя е могла да нанесе някаква вреда на делото за защитата на
автентичността на Плащаницата, чието признаване или непризнаване в
Православието трябва да бъде решено окончателно в свободен и обективен дух.
Дали католиците почитат или не Плащаницата и с какво благоговение – за нас няма
никакво значение.
Бележки:
- 1. Списък със забранените книги в католическата църква.
Томина неделя, 1973 г.
Воистину Воскресе! Сега
след като прахолякът малко се поуталожи, изглежда, че именно отец Никита се
държа като „безумен неофит“, а тъкмо ти показа себе си като уравновесен човек.
Всъщност, ние твърде много сме говорили за неофитите – ямите, в които те падат,
са същите, в които падат и родените в Православието!
Вчера получихме кратко
писмо от отец Никита. Той нито дума не е споменал за еволюцията, Плащаницата
или „Никодимос“, очевидно заради това, че нашите разногласия са твърде големи,
но той е засегнал други два въпроса, които показват, че той нищо не е разбрал
от това, което се опитахме да му обясним. Настина, както ти си му написал,
между нас съществува „сериозно неразбиране“. Ние чувстваме, че тук нещо не е наред,
но се страхувам, че това трудно може да бъде поправено, във всеки случай сега.
Заради твоя собствен душевен мир те съветваме да не се стараеш да се обясняваш
с него и въобще в бъдеще гледай да му обръщаш колкото се може по-малко внимание.
(Като казвам това, нямам предвид сурово или безчувствено отношение към него, а
просто те съветвам по възможност да се отдалечаваш от ситуацията, в която
засега няма никаква надежда да се води нормален диалог). Ако гърците
действително се опитват да завземат властта и се стараят да ни натрапят своята
идеология, значи те са се хванали в най-големия капан за новообърнати във
вярата, и тогава те представляват опасност за всички нас. Ако това е така,
тяхното безразсъдство ще стане явно рано или късно; но междувременно нека ние
да пребъдваме непричастни към всичко това, доколкото е възможно. Отец Никита в
новия брой на „Witness“ пише за неофитите; ще бъде трагично, ако той и
всички бостънски отци не отнесат тези думи на първо място към самите себе си.
Това е, което всички ние трябва да правим, когато се опитваме да учим (към
което някои от нас, несъмнено, са призвани, но в дълбоко смирение).
Относно „богословите“:
някои бостънски отци са получили образованието си в гръцката (новостилна
архиепископия – о. А. Я.) семинария в
Бруклин (на Светия Кръст – о. А. Я.),
която, както те самите свидетелстват, не учи на православно богословие. Те са се учили на Православно богословие,
четейки книги, и се страхувам, че от време на време техният подход към
богословието е чисто любителски. Отец Михаил Помазанский и другите в Джорданвил
(Свято-Троицкия манастир и семинарията – о.
А. Я.) са истински богослови, стъпили здраво върху школата и преданието.
Бостънските отци са самоуки и ние вече наблюдавахме няколко примера за това (особено,
когато те се опитват да навлязат в руската сфера, в която напълно се изгубват),
как те прибързано изказват мнението си, основано на впечатлителност и каприз,
което произтича от липсата у тях на сериозен богословски фундамент. Те нямат
доверие на своите руски старци (и се съмняваме, че те изобщо имат някакви
гръцки старци, с които да се съветват), защото те се намират под „латинско
влияние“. Това е много опасен признак. Ние самите, без да сме „богослови“,
следваме Джорданвилската школа, която съхранява най-добрите православни
традиции (и която днес бива подлагана на чести и несправедливи обвинения), и
често се съветваме с отец Михаил Помазанский и другите, които уважаваме и на
чиито съвети се доверяваме, по този начин ние знаем, че пребиваваме в добрата
традиция и не трябва да се доверяваме на нашето погрешно съждение във всички
въпроси. Особено отец Михаил е напълно запознат с въпроса за „латинското
влияние“ и там, където то присъства, той много щателно обяснява защо то не
съответства на Православието, но при него отсъства емоционалната враждебност,
която, страхувам се, замъглява трезвия подход на бостънските отци към този
въпрос.
Не виждаме причини да
пребиваваме в страх и трепет заради заплахите на отец Никита. Нека да почакаме
и да видим дали той или бостънските отци ще публикуват нещо за Плащаницата или
еволюцията и ако публикуват, нека обективно да изследваме колко струва то.
Каквото и да каже някой от нас по този въпрос в бъдеще, това трябва да бъде
направено в спокойна форма, без всякакви шумни спорове. Каквото и да стане
(незавършено изречение в оригинала – о.
А. Я.)… източниците и да се освещават подробно въпросите, които повдига
теорията за еволюцията пред лицето на вярата и които хората се боят да
засегнат. При въвличане в богословски въпроси трябва обезателно да търсим съвет
от отец Михаил Помазанский и вероятно от някои други, за да изложим всичко
колкото се може по-точно. Важен е също подходът към читателите, защото всяко
изложение трябва да бъде направено на „техния език“. (Това, вероятно, обяснява
реакцията на раздразнение от страна на о. Никита, той просто не е бил готов за
такъв пряк подход). Какво пишат твоите читатели за еволюцията? Смятат ли, че
това е важна тема или пък че не е никак важна, или как иначе те реагират на
твоята статия?
Преди се отнасяхме към
гърците и можем да продължим да се отнасяме към тях като към сподвижници по
пътя на истинното православно мисионерство. Сподвижник е онзи, който не се доверява на своето
собствено мнение, който не смята, че той „знае всичко“ най-добре от останалите,
който не изтъква себе си като висш авторитет, не създава различни групировки и
не се опитва да съкруши всички, които не участват в тях. Но ако те не са
сподвижници, а само „експерти“, всички плодове на техните добри трудове в края
на краищата ще погинат. Нашата Руска Задгранична Църква притежава много опит в
това, много търпение и тя успешно е понесла всички възникващи в средите ѝ
разколи.
На тебе ти се наложи да
понесеш достатъчно изпитания през твоята първа година и няколко месеца на мисионерска
работа. Знай, че Господ е изпратил това, за да те укрепи, а също така, за да
можеш в бъдеще ти да помагаш на другите в подобни обстоятелства. Надявам се, че
сега не се чувстваш като намиращ се сред „буря“. Също така се надявам, че
гърците скоро ще отслабят натиска си, който предизвиква явно тази буря.
Във връзка със всичко
случило се бихме искали да се заемем с превода на някои основни богословски
трудове. Сега вече имаме магнетофон и ще дадем на Н., който сега се премести
при нас, да печата моите преводи от руски, които издиктувах на лента, това ще
ми спести времето, което обикновено отива за преписване и печатане. Има един
много хубав текст на отец Михаил Помазанский за православната догматика1,
върху двеста страници, с много добро предисловие и обзор на цялата тази важна
сфера. Ако неговата книга още не е преведена (това скоро ще го изясним), бих
искал да започна да я превеждам устно. Дали бихте се съгласили със Сусана да
помогнете да се препечата този труд?
Получихме също така една касета
със запис на служба с акатист на Божията Майка в събора във Сан-Франциско,
служи владика Йоан2. Почти нито една дума не може да се разбере от
това, което той чете, но затова пък се чува скъпият познат глас! По време на
някое от своите посещения можеш да си направиш копие.
Бележки:
- 1. „Православное догматическое богословие“ (на руски) на протопрезвитер Михаил Помазанский, Свято-Троицки манастир, Джорданвил, Ню Йорк, 1963 г. Впоследствие този труд, преведен от о. Серафим, беше издаден на английски и топло посрещнат от о. Михаил Помазанский.
- 2. Отец Серафим по-късно ми разказа, че когато с отец Герман за пръв път чули тази касета, и двамата заплакали, „защото изобщо не очаквахме да чуем гласа на Владиката в този живот“, – казаха те.
Послесловие към писмото
Отците Герман и Серафим
си бяха изработили една философия – да живеят колкото се може по-просто, без
удобства и разкош. Веднъж започнах да се шегувам с отец Серафим по повод един
портативен магнетофон. Той погледна първо мен, а после магнетофона и каза: „Е,
Господ ни го прати и ние ще го използваме, докато не се счупи“.
Отец Серафим, за да
спести време, превеждаше „Догматическото богословие“ на о. Михаил Помазанский
(и други книги) на глас на братята по време на трапезата, като записваше
прочетеното на магнетофон. Познанията му по руски език бяха превъзходни. Тези
касети после ни се изпращаха за печатане. Други също помагаха в това дело и в
края на краищата целият труд беше издаден, но за съжаление, вече след смъртта
му.
При нас в Етна с Божия
помощ успяхме да създадем малка община, която освен нас включваше още едно
семейство на новообърнати във вярата. Ние всички заедно четяхме през деня
девети час в една малка постройка върху нашата земя, която приспособихме за
параклис, без олтар и иконостас, а само с един ъгъл с икони и няколко кандила.
Всичко беше много скромно, но скъпо за нас.
1/14 май, 1973 г.
Христос Воскресе! Бяхме
много радостни да чуем за вашата община и съвместните молитви. Да ви укрепи
Господ и да ви нахрани с духовна храна в този важен подвиг.
В писмото си преди месец
о. Теодорит1 ни съобщи, че о. Пантелеймоне извършвал някакви
неканонични постъпки (той не е уточнил какви именно), но очевидно това е било
свързано със старостилните гърци, защото той по-нататък е написал, че „може би,
ще напише статия за това“. И той я е написал. Миналата седмица получихме с
въздушната поща брошура от 32 страници на гръцки от Александър Каломирос2.
И дори с нашето жалко знание на гръцкия език
разбрахме, че това е именно същата тази брошура, дори в заглавието се
упоменава името на о. Пантелеймон. Не знаем за какво става въпрос в нея, но е
очевидно, че по-голямата ѝ част е посветена на разделението на две юрисдикции в
Гръцката Старостилна Църква. Отец Теодорит е привърженик на по-голямата група,
защото тя е „канонична“; отец Пантелеймон сега поддържа другата група, защото
тя е „по-строга“. Нашата Църква, доколкото ни е известно, е в общение и с двете
групи, но в какво се заключава истинската причина за разделението, още не
знаем. Статията на отец Теодорит най-вероятно е написана с познаване на
ситуацията, но сме длъжни първо да видим нейния превод, за да съдим дали това е
нещо повече, отколкото скарване, разногласия на гърците помежду им.
Най-вероятно, тук също така е замесена и „гръцката емоционалност“.
Бележки:
- 1. Гръцки монах-старостилец на Св. Гора Атон.
- 2. Известен църковен писател, живеещ в Гърция, автор на „Against False Union“.
Предисловие към писмото
Приблизително по същото
време започнах да пиша отговор на писмото на отец Ефрем (от Преображенския
манастир на отец Пантелеймон), в което той критикуваше серията от статии,
написани от мене за модернизма; те се наричаха „Вълци пред вратата“. В процеса
на изучаване на материала за написването на отговора разбрах, че такива
въпроси, като еволюцията и Фройд, са част от общата система на философския
хуманизъм. Така че аз реших да ги включа в тази серия от статии. Това, обаче,
не се хареса на отец Пантелеймон. Отец Серафим, макар и да беше огорчен от
вдигналия се шум от страна на Бостънския манастир, въпреки това с ентусиазъм
поддържаше написването на тези статии, критикувайки от време на време тяхното
съдържание по същество.
26 май/8 юни, 1973 г.
Просто бележка. Получихме
твоята статия „Хуманизмът“ и аз сега пиша към нея дълги коментари, за да я
направя по-остра. Ще поработя още над нея в неделя, а в понеделник ще я
изпратя.
Разбира се, ела, може да
спиш на свеж въздух на мястото на нашия бъдещ хотел. Имаш ли всичко необходимо
за това? Да, при нас се появи една мечка, която идва всяка нощ и изяжда храната
на кокошките (може би, и кокошките също ѝ харесват!). Тя не е голяма, но е
съвсем истинска. Дива е и не е свикнала с хората, така че, най-вероятно, не
представлява опасност.
29 май/11 юни, 1973 г.
С отец Герман прочетохме
статията за хуманизма и у нас се оформи еднакво впечатление от прочетеното: в
нея всяка мисъл, взета поотделно, е добра, но цялата статия е прекалено дълга,
в нея има прекалено много цитати и разклонения на мисълта, и като цяло тя дава
твърде малко, т. е. оставя читателя с множество различни мисли, но не му помага
да направи правилния извод, а по-скоро го оставя със замъглено съзнание от
различните течения на хуманистичната философия, и в края всичко това не е
достатъчно разсеяно от чисто, силно и ясно заключение.
Като имах предвид всичко
това, прочетох статията още веднъж и започнах да мисля как би могла да бъде
добавена в нея яснота. Смених местата на някои параграфи, добавих няколко
коментара, за да стане по-изразително началото на статията, и после ми дойде
идеята да ти предложа значително да съкратиш цялата средна част, където
обсъждаш различните форми на хуманизма, – като махнеш детайлите, да оставиш
само най-главните точки. Но това също ми се стори недостатъчно и тогава
препрочетох отново първите две статии от този цикъл за Фройд и еволюцията, а
след това прочетох отново за хуманизма. От всичко прочетено си направих извода,
че последната статия значително се отличава от двете предходни: те освещават
повдигнатия въпрос с яснота и извеждат ясно заключение, което не оставя нищо
недоизказано, а новата статия навлиза в една мъглява област, в която
съществуват множество разнообразни въпроси, и често засяга теми, обсъждани в
предишните статии. Ясно е, че това е въведение в хуманизма изобщо, а онези две
статии са нещо като глави в изследването за хуманизма, който се разбира като
философия, лежаща в основата на всички нападения на съвременните „вълци“.
Затова „Хуманизмът“ не трябва да бъде статия номер три в тази серия, а заключение
в перспективата на предходните статии.
Затова сериозно те
съветваме да отложиш засега статията за хуманизма, а да напишеш следващата
статия от същата серия, като например, за „философията на образованието“, която
ти имаше намерение да напишеш за следващия брой. И едва след като завършиш
писането на всички статии от тази серия, тогава публикувай „Хуманизмът“, като
заключение и обобщаване на изводите от всички статии, но не я оставяй толкова
дълга. Ние имаме за „The Orthodox Word“ един неписан закон, че полемичните
статии, които предизвикват противоречия, ако това е възможно, никога не трябва
да заемат повече от 50 процента от броя, за да се запази необходимият баланс и
да се предпазим от вредно изпадане в крайности (в това число неумишлени), дори
ако напълно сме уверени в своята позиция.
Един друг въпрос. Вече
получихме няколко отзива за първите статии, нещо от рода: „Всичко, което той
говори, е истина, но дали той ни дава истинския отговор?“. Разбира се, че част
от „отговора“, който ти даваш, се заключава в следното: „Бъдете бдителни и
пазете себе си и децата си от влиянието на назованите идеи“. Въпреки всичко,
това не е достатъчно и ако в това се състои целият ти отговор, хората ще кажат:
всичко, което той прави, е само да крещи: „Вълк! вълк!“; и няма да се отнесат
сериозно към това, което говориш. Затова мислим, че заключението към цялата
серия статии трябва да бъде достатъчно ясно и силно, може би, ти именно така си
решил да направиш. В края на последната статия или в отделна заключителна
статия трябва да подчертаеш, че православните, обградени от
хуманистично-светската философия в бита, трябва да направят всичко, което
зависи от тях, за да създадат сред това море свой собствен остров, който не е
от този свят – Богонасочен начин на мислене и бит; а след това им разкажи как
да направят това с четене, служби и прочее.
Ето такива идеи имаме.
Съобщи ни какво мислиш за тях. Можем да обсъдим това и много други неща, когато
дойдеш при нас, ако даде Бог, на Петдесетница. Моли се за нас.
Във връзка с нашия
предишен разговор за епископите (относно серията статии „Какво е епископ“ – о. А. Я.) си помислихме: дали не
наблягаш прекалено върху мисълта (в последното изречение, на последната
страница на майско-юнския брой), която и така е вече добре изразена. Вече
живеем във времената на „нечестивите епископи“, за които е предсказвал св.
Серафим, и вече на много места (особено в Русия) вярващите или избягват, или
оказват пряко непослушание към епископите и това е следствие на духовна
необходимост, което е твърде трудно догматично или канонично да бъде оправдано.
Това в никакъв случай не променя самото „правило“, което ти си цитирал (за
послушанието към епископите), но, уви, има хора, които използват това „правило“
за своя лична изгода, а не за полза на Църквата или епископите. И още повече,
че всичко зависи от тълкуването на тези правила: или широко и сърдечно, или
тясно, хладно и със сметка. Нека да не въоръжаваме фарисеите! Понятно ли го
написах?
22 юни/5 юли 1973 г.
Извинявай, моля те, че се
забавихме с изпращането обратно на материалите за новия „Никодимос“, но ги
получихме в най-тежкия за нас ден в годината – когато се стараем да
удовлетворим изискването на пощенското отделение и да изпратим „The Orthodox
Word“ до посочената дата (което едвам успяхме да направим) и като допълнение
към всичко това имахме гости. След това в понеделник половината от нашето
братство се отправи да посети гробницата на владика Йоан в деня на неговата
памет, което беше много уморително, но в същото време много утешително.
С отец Герман прочетохме
целия материал за юлско-августовския брой („Никодимос“) и той ни хареса, имаме
само няколко незначителни забележки.
„Вълци пред вратите“ – е
добра статия и е написана по същество, с практично-полезен извод, който я прави
лесно достъпна. Само мъничко критика.
Ти пишеш: „Много отци
оплаквали изгубените години, пропилени за получаването на образование“. Можеш
ли да назовеш поне едни отец, който „да ги е оплаквал“? Да, те са се обърнали
към онова, което е по-полезно, или, може би, са размишлявали за суетността на
своето образование, но „оплаквали“ е, вероятно, прекалено силно казано, особено
заради това, че те, общо взето, са намирали приложение на онова, което е било
положително в тяхното образование, знаейки по този начин какво мислят „мъдреците
на този свят“ и прочее.
Понятието „ерес“ трябва
да бъде прилагано само по отношение на основните неправославни учения
(несторианството, арианството и проч.), а не към различните им по-малки
разновидности, за да се запази силата на самото понятие1. Да, това,
че „в основата си човек е добър“, е еретична мисъл, разбира се, но вероятно е
по-добре да бъде използване не толкова силно понятие за определение на този
израз (по-добре, например, е да се каже: „което противоречи на православното
учение“), още повече че това не е основната ти тема и ти само едва-едва я
засягаш.
Относно всичко, за което
говорихме с тебе по време на последното ти посещение, надявам се, че запазваш
вътрешния си мир. Повече от всичко нека помним, че това са нашите златни години
за трудове на Господнята нива! С Божията помощ много скоро ще започна да правя
записите на „Догматичното богословие“. Когато в понеделник в Сан-Франциско
говорих с владика Антоний, той посъветва да преведем също така тълкуванията на
Евангелието и на Апостолските послания на архиепископ Аверкий – две доста
стегнато изложени книги, които също засягат някои основни проблеми на
съвременността (особено католическите и протестантските тълкувания на Свещеното
Писание). Но това определено е бъдещ проект2.
Бележки:
- 1. По съвета на отец Серафим за „Никодимос“ и по-късно за „Orthodox America“ за нас стана редакторско правило да използваме термина „ерес“ и „еретик“ рядко и внимателно, за да не отблъснем тъкмо онези, към които беше насочено нашето мисионерско слово.
- 2. По-късно отец Серафим успя да преведе тълкуванието на Апокалипсиса на архиепископ Аверкий и то беше напечатано след смъртта на отец Серафим под заглавието „The Apocalypse of St. John: an Orthodox Commentary“. Тълкуванието на архиепископ Аверкий на Евангелието беше преведено от Свято-Троицкия манастир и чака своето издаване; вторият том, който включва тълкуванията на Апостолските послания, е частично преведен и беше публикуван в поредни броеве на „Orthodox America“, и се надяваме, че някога също ще бъде издаден в отделна книга.
17/30 юли, 1973 г.
Получихме писмото ти с
черновата на твоя отговор на отец Ефрем, то остави у нас чувство на голямо
облекчение. То е написано, както ни се стори, по същество, без никаква
озлобеност или желание да „си върнеш“. В сравнение с него писмото на отец Ефрем
е изпълнено със съзнание за собствената му значимост, написано е със
снизходителна „поучителност“, неуместни и несъстоятелни аргументи и тълкувания
и най-обикновено нежелание да слезе от въздигнатия от него самия интелектуален
пиедестал, за да поговори за нещата, каквито са те в действителност. Да просвети
Господ получилите писмото ти, за да го разберат те именно така, както то е
написано, и да не заченат поредния опит да го анализират парченце по парченце
заради тщеславни спорове и желание да докажат правотата си.
Имаме само няколко
специални забележки по незначителни въпроси: джорданвилският архимандрит
Пантелеймон (аз го цитирах в писмото си до отец Ефрем – о. А. Я.) е простодушен човек и като правило, сам нищо не пише, а
събира вече написаното от различни източници. Най-вероятно нашите
„интелектуални богослови“ го смятат за примитив, но въпреки това той е събрал и
издал доста добър материал. В частност, запомнил съм, че дякон Лев (Пухало) някога
с презрение беше писал за книгата „Вечните задгробни тайни“ и отец Никита също,
явно, беше против нея; но ние не намерихме в нея нищо неправилно освен няколко
съмнителни източника (от спиритуалистичните списания от 19 век!). Всичко,
очевидно, зависи от това, на кого какво му е по вкуса, и „Вечните задгробни
тайни“ определено носят полза на онези, които ги харесват.
Не желаем да те
отклоняваме от смирението1, но вероятно е по-добре да бъдеш
по-внимателен в своите извинения, да не би отец Ефрем да се възползва от това и
да каже, че признаваш вината си за, макар и неумишлено, разпространение на
ерес. Може би, по-добре е да се каже: „Но, отче, нима трябва разбираме тези
изказвания в еретичен смисъл, когато имаме намерение да ги използваме в
православен дух…“.
Разбира се, в този въпрос
за отец Ефрем ще бъде голямо изкушение пак да започне да доказва, че „руското
богословие“ се намира под „католическо влияние“ и проч., макар че е интересно
как той ще обясни мнението на светител Нектарий2. Да се надяваме, че
това няма да предизвика още едно безполезно „послание“!
Бележки:
- 1. Бях писал на отец Ефрем по повод Туринската Плащаница и еволюцията: „Ако сме сгрешили или сме били въведени заблуждение,… грешката е възникнала от искрени подбуди…“
- 2. Светител Нектарий Пентаполски (†1920), гръцки свети епископ, дълбоко почитан от отец Пантелеймон Бостънски, писал е против теорията за еволюцията.
