М. К. Дитерихс. Убийството на Царското Семейство и членовете на Дома Романови в Урал.Глава ІІ. Издирването на телата

-->

Издирването на телата

Мястото в Коптяковската гора за укриване на телата на Членовете на Царското Семейство е било избрано от Исаак Голошчокин и Янкел Юровский по указание на Пьотър Ермаков. За тази цел Янкел Юровский с Ермаков и Ваганов ходили с коне в местността “Четире брата” още на 14 или 15 юли, където ги видял минният техник Фесенко и някои от преминаващите по Коптяковския път селяни и виладжии. Сутринта на 16 юли Исаак Голошчокин, Янкел Юровский и вероятно Белобородов, след като се събрали в Ипатиевския дом, оттам ходили в гората с лека кола заедно с шофьора Люханов и се върнали обратно едва привечер.

Ако за укриването на самия факт на убийството на Царското Семейство съветските главатари приемали изключителни мерки, дори до откровено лъжливото съобщение за откарването Му на сигурно място, по отношение на укриването на телата на убитите, както по отношение на мястото, така и на избора на начина на укриване, Исаак Голошчокин и Янкел Юровский взели извънредно предпазливи мерки, ограничавайки кръга от лица, участвуващи в укриването, до минимум и щателно правейки избора на участниците изключително от средите на руските болшевики.

Никой от охранителите-работници от Сисертския завод и Злоказовската фабрика, включително и Павел Медведев, не бил привличан към работите в Коптяковската гора. По същия начин Исаак Голошчокин и Янкел Юловский не смятали за възможно да използват за тази цел и палачите, участвували в самия разстрел, и дори членовете на чрезвичайната следствена комисия, влизащи в състава на заседанието, обсъждало плана за убийството на бившия Цар и Августейшото Семейство. Идеята на Исаак Голошчокин и Янкел Юровский се заключавала в това, укриването на телата на убитите да се извърши посредством хора, не взели участие нито в охраната на Царското Семейство, нито в Неговия разстрел, и при това от такива хора, които заради своята предишна общоболшевишка дейност в никакъв случай не биха могли да останат в района на Екатеринбург при напускането му от съветските власти. Освен това, техният разчет при използването на хора именно от тази категория се опираше на това, че в случай че някой от тях попадне в нашите ръце, биха го довършили на място без какъвто и да било разпит, както изобщо всеки закоравял болшевишки престъпник. Разчетът им беше дяволски, но правилен, което именно се потвърди чрез Ваганов в Екатеринбург и Абрамов в Алапаевск. Работата е там, че всякакви подобни господа попадат най-напред в ръцете на авангарда от войската, а този авангард в повечето случаи по време на гражданската война се образува самостоятелно от същите местни жители, надигат се срещу болшевиките и преминават в активни действия още преди встъпването на нашите редовни войски и нашите власти в дадения район.

Мястото, където Исаак Голошчокин и Янкел Юровский извършили укриването на телата през нощта на 17 юли до 6 часа сутринта на 19 юли, щателно се охранявало от два обръча застави и постове. Външният обръч на охраната, пресметнат по Коптяковския път, е бил с диаметър 6 версти; тази охрана била носена от хората в състава на “специалния отряд” на Исаак Голошчокин и имала за задача никого да не пуска вътре в отцепения район нито откъм града, нито откъм село Коптяки, нито откъм горската пътека, минаваща през чифлика на Зубрицкий на изток от Коптяковския път. За тази цел нейните постове били разположени: на север – до “Болшой покос”, на изток – до чифлика на Зубрицкий и на юг – до дигата, на около 200 крачки на север от прелез №184, на Коптяковския път. Откъм запад посоченият отцепен район граничил с едно непроходимо блато, простиращо се покрай горнозаводската железопътна линия до река Исет.

Южният пост на външната охрана не пропускал на север по Коптяковския път никого, насочвайки хората, на които им било необходимо да стигнат до село Коптяки, или към спирка Исет на железопътното платно, или по полския път през медния рудник – един твърде много заобикалящ път за село Коптяки. Някои от виладжиите, имащи общи пропуски от съветските власти, които се опитали да уговорят постовите да ги пуснат, били предупредени от охранителите, че зад тях има друг обръч охрана и на хората от нея било заповядано да стрелят по всички преминаващи и лично непознавани от тях.

Пак на този пост на 18 юли освен двата вече упоменати камиона с нафта и някакви три бъчви бил задържан файтонът с файтонджията и члена на чрезвичайната следствена комисия, докарал този ден в гората лопати и сандъци с киселина.

Обръчът на вътрешната охрана, съставен от конни постове от хората на отряда на Ермаков, бил разположен непосредствено до “Четире брата”, от двете страни на разклоненията на Коптяковския път, като отцепвал по този начин района на “Ганина яма” и шахтите от изток, юг и запад, а на север достигал плътно до блатистата полоса, простираща се от “Болшой покос” до дигата, перпендикулярно на двете разклонения. Обиколката на вътрешния обръч на охраната от северозапад до югоизток беше 2 версти, а от североизток до югозапад – 1 верста. Глинестото възвишение, където бяха намерени остатъците от пепелището, и откритата шахта се намират почти в центъра на този вътрешен обръч на охраната и са скрити от погледите откъм споменатите разклонения на Коптяковския път от гъста смесена гора.

Безусловно е известно, че в укриването на телата непосредствено са участвували: Исаак Голошчокин, Янкел Юровский, Пьотър Ермаков, Александър Костоусов, Степан Ваганов, Василий Леватних, Партин и шофьорът на автомобила на Люханов и може би още 2 или 4 души от най-близките до Ермаков лица от неговия щаб, чиито фамилии останаха неизяснени. Предполага се, че е взел участие и някакъв лекар, но във всеки случай броят на участвувалите е бил крайно ограничен. Ермаков, Костоусов, Ваганов, Леватних и Партин принадлежаха тъкмо към онези известни местни болшевишки разбойници, насилници и грабители, които, ако попаднат в ръцете на местните “бели”, повече от час не биха останали живи. Възможно е на мястото на укриването на телата да са идвали Белобородов, Чуцкаев и Никулин, но не успяхме да установим това точно заради прекъсването на следствените работи, предизвикано от евакуацията ни на 14 юли 1919 година от района на Екатеринбург.

Извършените през август 1918 година издирвания в района на “Ганина яма” и шахтите без щателно техническо ръководство и нужното внимание от страна на Сергеев и Намьоткин само заличиха на място всички следи, които биха могли да облекчат изясняването сега, почти цяла година по-късно, на онова, което бяха сторили Исаак Голошчокин и Янкел Юровский с телата на своите жертви, на кое място точно Ги бяха скрили и накрая – какъв именно способ са избрали за укриването на телата. Тези извънредни мерки за охрана, които са били предприети от евреите-изверги за отцепването на района на шахтите по това време, когато те са укривали там телата, както и ограниченият брой лица и специалният подбор на хората, до които те прибягнали за дейностите от тази част на своя престъпен замисъл, показват, че на укриването на телата те са придавали изключително важно значение, разбирайки добре, че щом телата няма да бъдат намерени, всякакви версии за едно или друго изчезване на Царското Семейство винаги ще имат известна доза правдоподобност и във всеки случай могат да бъдат предмет на дълги спорове, предположения и заключения, без да се явяват пряко и необоримо обвинение срещу тях за убийството на цялото Царско Семейство.

По пътя на многобройни разпити, с откарване на място в Коптяковската гора на местни жители и селяни, живеещи наоколо, успяхме напълно точно да установим линиите на външната и вътрешната охрана, поставена от болшевиките в тази гора, и по този начин да определим онзи район в зоната на вътрешната охрана, където Исаак Голошчокин и Янкел Юровский са докарали с товарния автомобил на Люханов телата на убитите в дома на Ипатиев Членове на Августейшото Семейство. След това с разпити пак на място на лицата, които първи попаднали в района на “Ганина яма” след като той бил напуснат от Исаак Голошчокин и неговата компания, беше възстановена онази първоначална картина на целия район на шахтата, която е трябвало да се отпечата върху мястото след две и половина денонощия работа там на сподвижниците на Исаак Голошчокин по укриването на телата. Все пак се намериха доста такива свидетели и при това не прости селяни от село Коптяки и жени от Верх-Исетския завод, ходили “за гъби и боровинки”, а такива специалисти като лесничеите и пазачите на тази горска вила, които проникнали в района на шахтата, за щастие, още преди да нахлуят там следствените власти и офицерите от Екатеринбург.

Обрисуваната по този начин първоначална картина е извънредно съществена за възможните окончателни изводи по въпроса, какво са направили Исаак Голошчокин и Янкел Юровский с телата на своите жертви, и затова изисква подробно описание.

Както вече беше казано по-горе, товарният автомобил, който е карал телата на Августейшите Мъченици, завил от Коптяковския път по първата отбивка към разработките, пропаднал с лявото задно колело в ямата до пътеката, вървяща покрай изкопа, заседнал тук за известно време, а после, като се измъкнал, е стигнал чак до самата открита шахта при глинестата площадка. Тук на полянката той е правил обратен завой и се е върнал на Коптяковското шосе по своя първоначален път. Цялата тази полянка пред откритата шахта и глинестата площадка, обрасла с висока трева, беше силно отъпкана от хора, коне и набраздена от множество коловози от колела, но всички следи от колела свършваха именно тук на полянката, водейки до откритата шахта и глинестата площадка. Никъде настрани нямаше следи от колела; имаше само малки остатъци от пешеходни следи, отдалечаващи се от полянката на неголямо разстояние.

При излизането от гората на полянката откъм страната на Коптяковския път се разкриваше такава картина: полянката, почти квадратна, с дължина близо 60 крачки, силно омачкана и отъпкана, стигаше до гола без трева глинеста площадка, насипана отдавна. От лявата страна на последната се намира открита, запазила се шахта от два кладенеца; от дясната страна на площадката има широка, дълбока яма от срутила се галерия; зад тях, леко изкачвайки се нагоре, отново започва гора, почти по края на която върви старата пътека и на нея срещу средата на площадката има една стара бреза, скрита от млади дървета, под която е бил втората клада. Вляво от откритата шахта започва дълъг, дълбок изкоп, служещ за открито добиване на желязна руда; вдясно от ямата, останала от галерията, има малки млади редки горички и сред тях други стари срутени галерии и засипани шахти.

Цялата местност, също както и ямата от галерията и дъното на изкопа, бяха покрити с висока гъста трева. Като рязко открояващо се петно, оголено от растителност на места, се набиваха на очи глинестата площадка и откритата шахта. Около тях местността и тревата бяха силно отъпкани, а прилежащите към площадката отзад и отдясно дървета оглозгани и протрити от конете, които явно са били вързани тук. Встрани от площадката никой не беше ходил надалеч или ако беше ходил, то това бяха малко хора – открояващи се отъпкани места не се виждаха. Не се виждаха също и следи от отъпкване на тревата в ямата от галерията и в изкопа. Цялата дейност явно е била съсредоточена на полянката, върху глинестата площадка, до откритата шахта и до старата бреза.

Глинестата площадка е насипана отдавна; тя се е образувала вероятно тогава, когато са копали откритата шахта и са изхвърляли глината от нея; тя не е голяма – около 15 крачки дълга, около 8 крачки широка; над общото ниво на полянката площадката се издига на един-един и половина аршина. Тя е с неравна повърхност: две малки плоски възвишения представляват нейния връх, а по полегатите склонове има няколко малки, стари по своя произход вдлъбнатини. По повърхността на площадката на места се забелязват пресни следи от лопата, с която е бил премахван на парчета горния слой от площадката. В една от вдлъбнатините на площадката са натрупани доста остатъци от пепелището, което в началото дори е било взето за самата клада. А в действителност огънят е бил накладен зад откритата шахта, на около 8 крачки от нея, по посока на голямата бреза; размерите на тази клада са били значителни, не по-малко от три аршина в диаметър. Когато огънят е изгорял, по всичко личи, че е бил разхвърлян, а мястото на пепелището, останалите въгленчета и пепелта са били засипани с прясна глина от площадката. В периферията на мястото на кладата Намьоткин именно видял през август сякаш напълно прегоряло ребро.

Другата клада е била по-нататък; под старата бреза; по размери тя вероятно е била не по-малка от първата, а може би дори и по-голяма. Но това пепелище Исаак Голошчокин не е разхвърлял, както първото; селяните от село Коптяки го намерили недокоснато и вече те го разхвърляли.

До края на глинестата площадка, близо до откритата шахта, на земята имаше две пръчки от носилки; пак тук наблизо – няколко отрязани парчета напълно ново опаковъчно въже и дъсчици от някакъв сандък. “Въжето беше дебело колкото кутре, - казва свидетелят-лесничей, – съвсем ново и беше съвсем ясно, че това е именно опаковката от сандъка: беше запазило характерните извивки от триенето в ръбовете на сандъка. Единият му край беше с примка, както това се става именно при завързване. То не беше развързвано, а рязано или сечено, както това ясно се вижда по него.”

Откритата шахта, облицована с греди, представляваше два граничещи един с друг кладенеца: единият две крачки на ширина и дължина, а другият крачка и половина. Наоколо се търкаляха свежи борови клонки, парчета кора, обгорели главни. В големия кладенец, на дълбочина 8 аршина от повърхността, се виждаше ледена кора, пробита в единия ъгъл на разстояние половин квадратни аршина. По повърхността на леда също лежаха свежи борови клонки, обгорели пръчки и лопата, изпоцапани с глина, същата като на площадката. Пак там беше намерен написан на пишеща машина върху лист хартия списък на телефонните номера на различни съветски дейци в Екатеринбург. В малкия кладенец на шахтата се виждаше вода, но на него по принцип малко му се обръщаше внимание.

Обрисуваната картина оставяше следното общо впечатление: телата на всички Членове на Царското Семейство са били докарани тук и тук на ограниченото пространство между голямата стара бреза, откритата шахта, глинестата площадка и дълбоката яма от срутената галерия са били скрити. Никъде не са били извозвани оттук. Ужасната кървава трагедия е свършила именно тук, и само тук…

Но как?

Нямаше основание да се разчита на това, че по пътя на разпити ще успеем да се доближим до истината: броят на участвалите беше прекалено малък и шансовете бяха малки да се залови някой от тях. По характер участниците бяха прекалено конспиративни и мълчаливи; всички те бяха заминали в съветска Русия и техните разговори там можеха да стигнат до следствието единствено чрез събирането им по агентурен път. Изобщо тази област в изследването на въпроса можеше да даде единствено намеците, основата, схемата за непосредствените издирвания на място както по пътя на съгласувани със следствените данни разкопки, така и по пътя на издирване на допълнителни указания за един или друг начин на укриване на телата на Членовете на Августейшото Семейство.

Многобройните разпити на участниците в убийството, преките и косвените свидетели и различните залавяни от нас болшевишки дейци, които бяха имали съприкосновение с ръководителите на престъплението в съветска Русия, общо взето дадоха твърде много разнообразни версии за това, как и къде са били скрити от Исаак Голошчокин телата на неговите жертви. С изключение на подобни фантастични, като пренасянето на телата с аероплани някъде отвъд Верхотурие, всички останали, които малко или много реално се съгласуваха с останалите данни от обстановката и разследването, бяха щателно проверени на място чрез разузнаване, щателни обширни разкопки и допълнителни разпити на нови свидетели и местни жители. Трябваше да се подхожда към решението на въпроса много внимателно и последователно, тъй като разновидностите на посочваните начини на укриване на телата изискваше и разнородни начини за издирване и лесно можеше, увличайки се по едно от направленията, напълно да се изгуби възможността да се освети в нужната мяра другото предположение; работите по една версия унищожаваха следите за работа по друга версия.

Целият този раздел от следственото производство и разследване – преглед, анализ и проверка на целия постъпващ материал, сведения и слухове – изпълни подготвителния период за по-основателните работи по предположенията, набелязващи се от най-реалните от всички факти, но този подготвителен период продължи през целия месец май. В края на краищата се установиха три най-основателни предположения като изходни теореми за основната работа на следствието и разследването за разрешаването на този неясен и зловещ въпрос – какво са направили Исаак Голошчокин и Янкел Юровский с телата на убитите от тях Членове на Августейшото Семейство. Според съвкупността на всички данни, определящи степента на вероятност и съответствие с вече установените други обстоятелства на престъплението, тези три предположения се подредиха в следната последователност:

1-предположение: била е изкопана яма, в нея са поставили телата, залели са ги с цимент, за да се образува общ блок и след това са ги затрупали с пръст, като са замаскирали мястото с чимове.

Данните за това предположение се заключаваха в показанията на Павел Логинов, който се позовава на думите на неговия събеседник от влака, за когото може да се предполага, че е бил комисарят Тупетула, и в показанията на Анатолий Якимов, чул за такава версия от другите охранители.

Но за да се погребат по този начин в една яма 11 тела, е трябвало да се изкопае гроб с обем, не по-малък от един кубически сажен, и дори и тогава покритието от пръст би било с дебелина едва аршин и половина. При това голямо количество земна маса щеше да остане изхвърлено навън, което веднага би се набило на очи, както се набиваше на очи в описаната картина глинестата площадка, и лесно би се усетила при обикновеното ходене заради разликата в плътността на почвата, както и да се маскира след това ямата.

Освен това естествено възниква въпросът, защо при този начин на укриване е било нужно да се събличат телата до голо, включително до сваляне на чорапите и жартиерите, обгорели остатъци от които бяха намерени в пепелищата.

2-ро предположение: телата са били хвърлени в една от шахтите, която след това тя е била срутена чрез взрив от ръчни гранати.

Източник за това предположение беше основно показанието на Павел Медведев, който, срещайки в Алапаевск Пьотър Ермаков, уж го попитал какво са направили с телата и той му отговорил нещо в посочения смисъл.

Такъв начин, разбира се, би бил най-лесен и прост за бързо и солидно укриване на телата на убитите. Той не изискваше сложна и голяма по обем работа, за каквато едва ли са имали желание Ермаков и неговите сътрудници. Освен това, в района, избран от Исаак Голошчокин, имаше 33 стари изоставени шахти и естествено работите по издирването на телата биха били поставени в много трудни условия. Обаче не може да не се отбележи веднага, че картината, описана по-горе, определено посочваше, че всички следи от колела се събираха при глинестата площадка; следователно, телата са били хвърлени или в галерията вдясно от площадката и галерията е била срутена, или в откритата шахта вляво от площадката (но шахтата не е била срутена, макар и да имаше по нея следи от взривяване вътре в нея на ръчни гранати), или в крайна сметка, са ги разнасяли на ръце. В такъв случай това не е могло да стане в много отдалечен район, тъй като всички следи от отъпкване на тревата се ограничаваха от най-близко прилежащия до полянката район, където се намираше глинестата площадка. Освен това, и в този случай, както и при първото предположение, пак възниква въпросът: защо са разсъбличали телата до голо. Единственото, което може да се предположи в случая, е симулация на начина и мястото на действителното укриване на убитите. Но и това предположение е твърде съмнително, защото, първо, кладата, която е била запалена от убийците на откритото място до шахтата, е била разхвърлена от самите тях, а самото място на кладата е било засипано с глина, за да не се набива на очи; а другата клада, под брезата, беше скрита от погледите от дърветата. Второ, обгорелите остатъци от вещите, принадлежащи на Членовете на Царското Семейство, бяха разхвърляни из целия район на глинестата площадка заедно с остатъците от кладата и с явно намерение да бъдат скрити във високата трева. Трето, едва ли Исаак Голошчокин, Янкел Юровский и особено Ермаков с другарите си биха се решили заради симулацията да пожертват брилянта, струващ 20 000 рубли, перлените обици, изумрудения кръст и другите скъпоценности, чиито остатъци бяха намерени в този район или не биха ги забелязали, че са зашити в бюстиетата на Великите Княжни, сваляйки тези бюстиета от Тях при разсъбличането на телата.

3-то предположение: телата на убитите след външен оглед с цел търсене на скъпоценности са били насечени на парчета и изгорени на кладите.

За това предположение основно настояваха селяните от село Коптяки и онези от лесничеите, които първи бяха попаднали в района на шахтата. Селяните като потвърждение на своето впечатление от посещението на пепелищата, се позоваваха на разказите на самите червеноармейци, които бяха работили тук под ръководството на Исаак Голошчокин, и след това, заминавайки за Тагил, се бяха хвалили със своите подвизи в пияно състояние.

В самото начало на април 1919 година в Екатеринбург беше задържан видният член на партията на болшевиките-комунисти Антон Яковлевич Валек, който се опитваше да се промъкне от Москва в Сибир с голяма сума пари за организирането из целия Сибир на групи-“петорки”. По време на осъждането му от полевия съд се изясни, че той е познавал и е бил близък с мнозина от съветските главатари от Урал, което даде основание на следователя Соколов да го разпита по делото за убийството на бившия Император. Давайки своите показания, Валек между другото разказа следното: “През последните дни на ноември миналата (1918) година по партийни дела бях в Перм. Не мога да си спомня точно кога, къде и с кого от болшевиките говорих за това нещо. Въобще не мога да си спомня. Говорих по този повод и с Белобородов. Мога да ви кажа, че в резултат на това у мене се оформи впечатлението, че цялото Семейство е убито и изгорено.”

По този начин Валек въз основа на разговорите сред главатарите на съветската власт в Урал, беше останал със същото впечатление, което се беше създало у селяните от село Коптяки от разговорите със зловещите изпълнители на замислите на изверга Исаак Голошчокин. На това впечатление най-точно отговаряше картината, възстановена от разследването и следствието в района на глинестата площадка.

Ръководейки се от следствените материали, подбрани според посочените три начина, които Исаак Голошчокин би могъл да използва за укриването на телата, през втората трета на май беше пристъпено към разкопки и детайлно изследване на района на шахтите в местностите “Четире брата” и “Ганина яма”. Първите две предположения изискваха възможно най-обширни изкопни работи, при това предпазливостта не играеше някаква особена роля. Третото предположение, точно обратното, изискваше изключително внимателно и детайлно изучаване и изследване на малък район в пределите на старата бреза, откритата шахта, глинестата площадка и фуниевидното гърло на галерията, за да се намерят някакви веществени указания за изгарянето на самите тела на това място, вземайки под внимание, че от момента на трагедията, станала тук, бяха минали 11 месеца и че тук всичко вече е стъпкано от предидущите повърхностни издирвания.

Разнородността на предположенията, направени от следствието, стана причина за разновидността на дейностите, имащи за цел да бъде изследван районът на Коптяковската гора. Преди всичко изследването се зае с издирването на следи от ями, които са могли да послужат за място на погребването на Августейшите тела. За тази цел през периода от 23 май до 9 юни включително бяха направени подробни проучвания на цялата зона, очертана от външния обръч на охраната; вниманието привлякоха 11 подозрителни места, приличащи на следи от бивши ями. Всички те бяха разкопани, но се оказаха стари сондажи, през които техниците “напипват” и определят посоката на залежите от руда. Бяха намерени по време на това чанта с 3-линейни патрона, явно забравена от някое от лицата, носили охраната, и някои предмети, които след експертизата трябваше да бъдат отнесени към предметите, попаднали в гората в по-раншни времена.

Не трябва да се забравя, че самите работи по укриването на телата от убийците не са могли да продължат повече от 48 часа, при това от този срок от време трябва да се извадят още не по-малко от 8 часа за прекъсванията, през които изпълнителите Ермаков, Костоусов, Леватних и Партин са идвали в града в работническия клуб и са разменяли тук общи впечатления за текущите събития и своето участие в убийството на Царското Семейство с председателя на Верх-Исетския изпълком Сергей Малишкин и другаря Александър Кривцов. Така Исаак Голошчокин и Янкел Юровский са използвали за своята работа максимум 40 работни часа – промеждутък от време, крайно недостатъчен, за да се извърши абсолютно чисто голям обем от изкопни работи и така щателно да се маскира това, че да не останат никакви следи.

Първото предположение, че телата са били наредени в изкопана яма, залети с цимент и засипани с пръст, определено не намира никакви потвърждения нито при издирвателните работи, нито при допълнителните разпити, нито при разкопките, направени на място в Коптяковската гора. В нито един друг район не е могло да бъде извършено укриването на телата, тъй като Исаак Голошчокин, Янкел Юровский, Ермаков, Ваганов, Костоусов, Леватних, Партин и другите сътрудници на Ермаков през дните 17-19 юли са били видени да идват и да си отиват именно от Коптяковската гора. Виждали са ги дори в самата гора, близо до местността “Четире брата”. Виждали са ги роднините и онези от жителите, които не са могли да сгрешат, тъй като ермаковските копои бяха прекалено известни на мнозина от онези грабежи, които те бяха извършвали сред околните чифликчии и жители на махалите. И накрая, рано сутринта на 19 юли те са били видени във Верх-Исетск, когато цялата група се е връщала от Коптяковската гора.

Така за проучване останаха двете последни предположения.

Седейки рано сутринта на 19 юли в градината на комунистическия клуб, компанията на Ермаков водела помежду си напълно откровена беседа; нямало пред кого да се крият и от кого да се стесняват. Говорили за всичко, което са правили и което са видели, подсолявали отговорите си с цинични забележки и съпровождали едва ли не всяка дума с тлъсти и претлъсти псувни.

Противно и тежко е да се изнасят на бял свят грубите и мръсни думи на тези хора-зверове, но делото, към което се докосват ръцете на Исааковците Голошчокиновци, се обгръща с такава изключителна тайна, че искайки поне малко да се доближим до истината, се налага да се хващаме за всяка сламка, откъдето и да се протяга тя. Приятелите беседвали помежду си за много неща: изброявали, кои са били сред убитите; отбелязвали, че в коланите на костюмите са били зашити скъпоценности; изказвали мнение, че “у мъртвите не можеш да видиш красота.” Някой от питащите се поинтересувал: “как бяха облечени?” – на което Партин отговорил: “Те всичките бяха с гащи.”

По цитираните теми на разговорите може да си представи човек, в какви потоци от цинизъм би се излял разговорът на тези паднали хора, ако там, на глинестата площадка, те са разсъбличали жертвите си чисто голи. Относно дрехите казвали, че шинелчето на Царя хич “не го бива”; говорели за колана; говорели за гащите на всички; говорели, че телата все още били топли. За голотата не била казана нито дума, нито намек и послушващият разговора Кухтьонков, предавайки техните оригинални фрази, не би пропуснал да разкаже и за това, ако за него имаше какъвто и да било повод.

Не служи ли това като ясно указание, че телата в района на “Ганина яма” не са били разсъбличани, както това се предполагаше от самото начало и че ако в пепелищата се намериха остатъци от обгорели части от дрехи, бельо, корсети, чорапи, жартиери и прочие, то те са попаднали в огъня не отделно от телата, а заедно с телата.

Костоусов, Ермаков, Леватних, Партин, Ваганов – всички това са хора, избягали в политиката, революцията, болшевизма, разбойничеството, грабежа от работата: само и само да не работят, а да снабдят със средства за съществуване по какъвто и да е начин, но по-лек, тунеядски. Здравият, полезният, честният труд им е чужд и отвратителен. Тези хора в прекия смисъл са антиработници, паразити. Ако съветската власт беше действителен изразител на властта на работника, селянина, властта на труда, първото, с което тя би трябвало да се бори, първите, които би трябвало да унищожава, това са тези паразити, антиработници по натура: Костоусовците, Ермаковците, Партиновците и т. н. В същото време в действителност се случва точно обратното: именно тези тунеядци, паразити са най-нужните й елементи; тях тя ги приближава до себе си; предоставя им сила и власт; тях тя ги изтъква като истински работници, като трудов пролетариат. Не е ли това достатъчна, не е ли зла подигравка над проповядвания от Ленин и Бронщайн социализъм.

И какво, тези паразити бяха ли поне благодарни на съветската власт за даруваните им привилегии? Верни ли са й? Не. Те лесно я изоставят, веднага щом им омръзне. Няма никаква вътрешна стабилна връзка между властта и нейния “народ”. На Павел Медведев му се сторило, че не са го оценили достатъчно за активното му участие в Цареубийството и той ги напуснал; на Ермаков не му харесало, че им хрумнало да поставят прегради пред неговото неудържимо зверство и той също си отишъл; Сакович, като продал душата си, се изплашил от онзи дявол, с когото сключил сделка и също поискал да избяга. Изпълнителите и народът признават съветската власт дотолкова, доколкото тя им дава права, в значението на физическите елементи на този закон, тоест оперирайки почти изключително върху низките импулси на човешката натура и на масите.

И същият онзи Костоусов, беседвайки с приятелите си в комунистическия клуб, потвърждава тази ограниченост на властта на съветските главатари и заедно с това оказва на следствието неоценима услуга, като протяга една от сламките за откриването на истината в зловещите събития, извършени от Исаак Голошчокин в района на “Ганина яма”.

“Втори ден вече се мотаем с това,” – със злоба и площадни псувни отбелязва той по адрес на властта, накарала го да работи и възлагаща му по този начин задължения, докато в същото време той иска да се възползва единствено от физическото право. И пояснява: “Вчера ги погребвахме, а днес ги препогребвахме.”

Вчера – това е 17 юли; днес – 18 юли и нощта на 19 юли. Вчера тези паразити са вършили една работа, а днес властта над тях, Исаак Голошчокин, ги е накарал да вършат друга. Ясно е, че Костоусов вече е недоволен от тази власт, но на следствието това негово недоволство казва: вчера укривахме убитите Членове на Царското Семейство по един начин, а днес ни накараха да ги скрием по друг начин.

Когато в подготвителния период за издирването на телата следствието събираше материали по различните предположения, почти във всички разкази фигурираше едно и също обстоятелство: във всяка версия се отбелязваха винаги две действия по укриването на телата – “отначало са били погребани извън границите на Екатеринбург 2-ри, а после са били докарани на спирка Богдановичи”; “отначало са изкопали една яма, фалшива, за прикритие, а до нея вече изкопали истинската, в която именно ги погребали, заливайки всичко с цимент”; “отначало нахвърляли всички в една яма, а после ги откарали на различни места”; “отначало нахвърляли всички в шахтата, а после ги извадили и ги потопили в блатата” и т. п. Костоусов даде доста конкретна нишка към обяснението на причините за двойствеността на действията във всички тези версии: очевидно, подробностите от беседата на приятелите в градината на комунистическия клуб не са могли още тогава да останат пълна тайна и, предавани от уста на уста, се разпространили из града и неговите предградия и станали основа за възникването на всички тези слухове и клюки. Но за следствието във всичко това имаше особено важно значение доста сигурно установяващата се двойственост на дейностите, несъмнено извършени при укриването на телата, заради което именно Соколов обърна особено внимание на събирането на сведения, възможно най-подробно освещаващи събитията, станали в Коптяковската гора на 17 и 18 юли.

“Тръгнахме със сина ми от селото преди разсъмване на 17-ти, - разказва една жителка на Коптяки, - и едва минахме Четире брата, откъм града налетя срещу нас на кон Ваганов, Верх-Исетският болшевик; измъкна револвера, започна да псува и да вика: - “Веднага обръщайте колата обратно, иначе ще ви застрелям.” Изплаших се, а синът ми започна да завива обратно и още веднъж се обърна назад, тъй като Ваганов пак налетя върху него. Вече след това синът ми каза, че по пътя откъм града насреща ни са идвали 6-има червеноармейци на коне, а след тях се движело нещо голямо, тежко, но дали било талига или автомобил, не можело да се види, било далече, а и беше тъмно.”

Това са били Ермаков и Костоусов, които са карали с камиона на Люханов Царските тела към “Ганина яма”.

“На другия ден нямаше нищо такова, - казва синът на пазача на кантон №184. – През деня не видях нищо особено; говоря за деня (17 юли) след онази нощ, когато през прелеза мина товарният автомобил, за когото говореше майка ми. Само видях, че през деня минаха по пътя от града към Коптяки някакви двамина на коне. Те отминаха и се върнаха обратно към града още същия ден. Няколко часа изминаха преди да се върнат. А от другите хора никой не беше пускан този ден да мине по пътя за Коптяки.”

На 17 юли било тихо в района на “Ганина яма”. Чули също така върнатите обратно коптяковски селяни 2-3 взрива от ръчни гранати, сред като червеноармейците им обяснили, че “е заповядано да не пускат, защото ще има стрелба”, но повече никаква стрелба не е имало. Ермаков, Костоусов и останалата компания спокойно си вършели своята работа, укривайки телата. Явно нито с автомобили, нито с файтони при тях през този ден не е идвал никой от главатарите на престъплението. Късно през нощта на 18 юли, като свършили работата си, те дошли да си побъбрят за първи път в комунистическия клуб.

Напълно различен облик имал денят 18 юли и нощта срещу 19-ти. Такова оживление, такова движение на автомобили, файтони, конници живущите на прелезите и спирката никога не били виждали край себе си. Около 9 часа сутринта покрай кантон №184 минал в посока към Коптяковската гора един товарен автомобил с запаси от бензин и голяма бъчва с нафта, около 10-12 пуда. След няколко часа преминал друг автомобил пак натам; той карал 2 или 3 железни варела, с какво – не е известно. Приблизително по същото време пак натам, към Коптяковската гора, преминал лек файтон, с който Янкел Юровский и Никулин докарали няколко лопати и значително количество сярна киселина: една кутия от 2 пуда и 31 фунт и още три бутилки. Тази киселина била получена от секретаря на Войков Зимин, най-вероятно, от магазина “Руское Общество (Руско дружество – Бел. прев.)” и доставена в апартамента на Войков. Оттук някакъв мъж с черна брадичка, пристигнал на кон, се качил в плетената каруца и като взел киселината, тръгнал за дома на Ипатиев. От последния излезли Янкел Юровский и Никулин, седнали в плетенката и заминали към гората.

След обяд с лека кола в Коптяковската гора пристигнал Исаак Голошчокин с придружители. Автомобилът останал до кантон №184, а пътниците тръгнали по Коптяковския път пеша. След около три часа спътниците на Исаак Голошчокин, като го оставили в гората, се върнали при автомобила и заминали за града към Американския хотел, а рано сутринта на 19 юли отново пристигнали в гората да вземат Исаак Голошчокин и окончателно се върнали в града около 9 часа сутринта. Така Исаак Голошчокин с намирал в гората приблизително от 5-6 часа през деня на 18 юли до 7-8 часа сутринта на 19 юли. А сутринта на 19 юли от Коптяковската гора в посока към града преминал със счупено задно колело камионът, на който били карани към “Ганина яма” тебата на Членовете на Царското Семейство, а след него се движели 4-5 плетенки, каращи някакви бъчви. В камиона имало четирима души и едни от тях бил Пьотър Ермаков.

Съвкупността на всички тези сведения показва, че първоначално, в периода от време между ранното утро на 17 юли до дълбоката нощ на 18 юли, работите по укриването на телата са били извършвани от компанията на Ермаков и както се изрази Костоусов, те тогава “погребвали”. Но после, поради причини, останали неизяснени, Исаак Голошчокин решил да “препогребе” телата и в периода от време между 6 часа вечерта на 18 юли и 5 часа сутринта на 19 юли той сам лично поел ръководството на работата по новото укриване на телата, при това за тази втора работа по “препогребването” били използвани 10 пуда нафта, около 9 пуда сярна киселина и някаква течност в трите железни бъчви, които били откарани обратно в града с плетенките.

Съвсем неволно тази картина на укриването на телата ни връща назад във времето, към картината на самото убийство на Царското Семейство. Като и тук, така и там се отбелязват два периода от разнородни събития: в историята на убийството отначало се подготвяло някакво превозване някъде на Царското Семейство, но после, с появата в Екатеринбург на пристигналия от Москва Исаак Голошчокин в качеството му на ръководител, всички предварителни намерения били променени и вместо извозването на Августейшото Семейство се разиграла кървавата, жестока драма. Тук първоначално руските хора-зверове извършват някакво, както по всичко личи, обикновено укриване на телата, “погребване”, а после, с появата в гората на същия този изверг Исаак Голошчокин, се извършва едно изключително деяние по укриването на телата, с използването на нафта, киселина и още нещо, което “света никога няма да научи”. Напълно логично е да се предполага, че както Янкел Свердлов и Исаак Голошчокин зверски са разрешили въпроса относно по-нататъшната съдба изобщо на Царското Семейство, същото такова зверство би трябвало да бъде проявено от страна на Исаак Голошчокин и в начина на укриване на телата на Августейшите Мъченици. В основната идея за унищожаването на цялото Царско Семейство и останалите Членове на Дома Романови – да се предотврати у народните маси възможността за събуждане на духовното начало – укриването на телата, разбира се, е трябвало да бъде дотолкова пълно, че те да не могат в никакъв случай да бъдат намерени. А това е можело да бъде постигнато единствено при унищожаване на самите тела.

Всичко това, естествено, бяха предположения и мисли, възникващи по време на следственото производство и подлежащи на проверка и проучване, както по пътя на събирането на нови сведения, така и хо пътя на изследване и разкопки в района на “Ганина яма”. За да се освободи следствието от пристрастност, работата на място се водеше в посока и на двете предположения, тоест че телата не са били изгорени и че телата са били изгорени. Данните, получени в съвкупност от цялото проучване в едното и другото направление, дават възможност на всеки, независимо от мнението на проучващите, сам да реши кой именно от начините е бил избран от Исаак Голошчокин, “циник до мозъка на костите си”, както се изказа за него неговият сътрудник и другар от президиума доктор Сакович.

От даденото по-горе общо описание на характера на местността в района на “Ганина яма” на пръв поглед изглеждаше най-естествено, разбираемо и просто и, най-важното, съотвествуващо на липсата на любов към каквато и да било работа у другарите на Ермаков да погребат телата като ги хвърлят в една от старите шахти и я затрупат, или дори просто да поставят телата под един от скатовете на многобройните в този район дълбоки изкопи и като срутят след това върху им малка част от земната маса по ръба, да затрупат телата. Обаче при такива прости начини можеха, разбира се, в по-малка степен да разчитат, че ще успеят да скрият мястото на погребението и, следователно, да опазят телата от възможността да бъдат намерени рано или късно от заинтересованите от това хора. Освен това резултатите от подробното проучване на тази местност не потвърдиха видимата на пръв поглед простота на използването на такъв един метод за укриване на телата.

В избрания от Исаак Голошчокин и ограден от външния обръч на охраната район вече 12 години не бяха извършвани никакви работи и дейности; от 33 следи на съществували тук шахти едва в пет от случаите шахтите все още пазеха своята форма на правилни, повече или по-малко открити кладенци с четириъгълни подпорни стени от греди, а 28 имаха общ вид на срутени ями с фуниевидна форма с различна дълбочина, на дъното на които понякога се виждаха цепнатини от продължаващите в дълбочина бивши кладенци. От петте посочени съхранили се шахти само една, именно откритата шахта от лявата страна на глинестата площадка, получила при разследването името “шахта №7”, съхраняваше около себе си и по гредите от своите подпорни стени следи от неотдавна намирали се край нея хора: отъпкана наоколо трева, малко количество нахвърляна върху тревата свежа глина, изтрита на места плесен от горните греди на подпорните стени, свежи елхови клонки наоколо и т. п. Към останалите четири, много отдалечени от глинестата площадка и изобщо от Коптяковския път, се виждаше съвсем ясно, че отдавна вече никой не беше се доближавал и такова действие, като хвърлянето в шахтата дори само на едни труп, безусловно би оставило наоколо поне малко, но все пак забележими следи, както това беше при тъй наречените “Стари шахти”, на около 8 версти от района на “Ганина яма”, където бяха намерени пет трупа на някакви военнопленници и до които от града се стигаше по съвсем друг път.

От останалите 28 следи от шахти 27 също нямаха никакви признаци за скорошно приближаване на човек до тях: пръстта на сипеите по краищата на фуниевидните ями беше стара, слегнала; дъното гъсто обрасло с висока трева, репей, магарешки трън; показващите се на места по дъното краища на греди бяха покрити с гъста, многогодишна, зелена плесен, а виждащите се стари процепи изглеждаха прекалено тесни и малки, за да може през тях да бъде провряно човешко тяло. Само една следа от бивша шахта, пак до глинестата площадка, упоменатата при общото описание на района дълбока фуниевидна яма от галерия от дясната страна на площадката пазеше, както и откритата шахта №7, следи от неотдавнашно пребиваване на хора около нея. Освен това, скатът на ямата, граничеща с площадката, имаше вид на свличане на като че ли по-свежа пръст, отколкото в другите също такива ями, което е могло да стане или от скорошно свличане на ръба на ямата, или от изхвърлянето в нея на част от пръстта от глинестата площадка. Тази яма по време на работите по проучването получи названието “шахта №3”.

Обаче с оглед на това, че при първоначалните издирвания на следователя Намьоткин, помощник-прокурора Магницкий и офицерите през август 1918 година общото състояние на шахтите и изкопите не беше фиксирано подробно от следствените протоколи и актове, а се изясни едва сега, след 11 месеца, по пътя на разпитите на място на свидетелите и първите работници по издирвателните работи, беше решено да се направят разкопки и проучване на всичките 33 следи от шахти, най-подозрителните изкопи и стари ями. При това работите трябваше да бъдат извършени при определена последователност, за да не се нанесе ущърб при работите в едно направления на работите в друго, по-сложно направление. Имаше достатъчно средства за тези работи и тяхната успешност можеше да зависи само от времето, което ще бъде предоставено от външните условия на гражданската борба по фронтовете.

Работите по проучването, съгласно изискванията, предявени от следствието, бяха организирани в две направления: самото разкопаване на старите шахти, разработката на изкопите и ямите бяха възложени на непосредственото наблюдение на генерал-майор Сергей Алексеевич Домантович, а детайлното проучване на малкия район, ограничен от старата бреза, шахта №7, глинестата площадка и шахта №3, пое пряко следователят Соколов. За изкопните работи бяха наети 48 специални минни работници под ръководството на минния кондуктор от Верх-Исетския завод Иван Иванович Усолцев, а за общия технически надзор беше поканен минният инженер Валериан Сергеевич Котенев, който още с Магницкий беше работил по отводняването на шахта №7. Топографските дейности бяха извършени от картографа В. Ярутин, а фотографските – от В. И. Пжездецкий. Нощем, при прекъсването на работата, охраната носеше специалният отряд на поручик Ермохин.

В зоната на обръча на вътрешната охрана, поставена от Исаак Голошчокин, имаше всичко на всичко 27 следи от шахти, един голям изкоп, простиращ се на юг от шахта №7, там се намираха “Ганина яма”, подозрителните неравности по полянката до глинестата площадка, по полянката, южно от нея, където се намираше един пън от дърво и която получи названието “полянката на докторите”, и ямата, в която беше пропаднал автомобилът на Люханов, карал телата на Членовете на Царското Семейство. В полосата между обръчите на вътрешната и външната охрани имаше едва шест шахти, от които четири, № 30, 31, 33 и 32, се бяха съхранили, с облицовка от греди, и две, № 19 и 20, порутени, без следи от съществували в тях преди крепежи от греди.

Шахтите № 30, 31, 32 и 33 не изискваха изкопни работи, тъй като бяха цели, представляваха правилни кладенци без вода, с дървени подове. Три от тях бяха разположени вдясно от Коптяковския път, когато се пътува в посока откъм града, на половин верста от пътя и в зоната между обръчите на охраната, а една – вляво, на около една верста разстояние, близо до така наречената “Красная казарма”. Нямаше никакви следи от нарушения на целостта им вътре в тях: стените и подът бяха покрити с дебел слой плесен, а самите отвърстия бяха затворени с полукръгли греди,успели да обраснат отвън с мъх и трева. Върху онази, която се намираше до “Красная казарма”, една от покриващите я греди беше отместена на половин фут (английска мерна единица, равна на 12 дюйма, или 0,3048 м – Бел. прев.) встрани, но това отместване носеше следи на старо по произход.

Изкопните работи по разриване на останалите следи от шахти бяха започнати на 6 юни и прекратени заради приближаването на противника на 10 юни. Данните от тези изкопни работи са показани в следната таблица:

№ на шахтите	Начало на изкопните работи	Приключване на изкопните работи	Измерена дълбочина
1	6 юни	23 юни	14 аршина
2	10 ”	13 ”	7 ”
4	12 ”	15 ”	6 ”
5	14 ”	27 ”	12 ”
6	13 ”	26 ”	10 ”
8	14 ”	15 ”	3 ”
9	14 ”	15 ”	4 ”
10	15 ”	21 ”	12 ”
11	16 ”	18 ”	4 ”
12	15 ”	16 ”	5 ”
13	17 ”	27 ”	10 ”
14	17 ”	28 ”	6 ”
15	18 ”	20 ”	5 ”
16	19 ”	21 ”	6 ”
17	21 ”	25 ”	6 ”
18	21 ”	25 ”	8 ”
19	27 ”	5 юли	12 ”
20	27 ”	6 ”	8 ”
21	28 ”	7 ”	9 ”
22	1 юли	4 ”	5 ”
23	2 ”	4 ”	4 ”
24	2 ”	4 ”	5 ”
25	3 ”	5 ”	5 ”
26	3 ”	9 ”	9 ”
27	3 ”	10 ”	8 ”
28	4 ”	10 ”	10 ”
29	4 ”	8 ”	8 ”

В тази таблица са пропуснати шахтите № 3 и №7, за които ще бъде говорено отделно.

С изключение на шахта № 1, нито една от останалите не е имала преди крепежи. След като не се знаеше тяхната дълбочина и за да се предотвратят срутванията и затрупването на работниците, всяка от шахтите в хода на разкопките се укрепваше с греди. В шахта № 1 целият кладенец беше засипан с пръст; тя беше извадена. Шахтите № 1, 5, 6 и 13 се оказа, че принадлежат към една система на разработки с шахтите № 3 и 7; във всички тях на определена дълбочина под насипаната пръст беше намерена вода, която впоследствие се оттече, когато беше изпомпана водата от шахта № 7 и от “Ганина яма”. Насипаната пръст се изваждаше и шахтите се разкопаваха до континенталния пласт.

Всички затрупвания на изброените в таблиците шахти се оказаха затрупвания със стар произход. Никакви предмети, отнасящи се до делото, не бяха намерени в тях и въобще в тях не беше намерено нищо освен една стара, счупена, ръждясала брадва в шахта № 12. С изключение на шахта № 1 всички останали бяха всъщност не шахти, а плитки галерии, служещи за локално добиване на руда., които обикновено след изкопаването на рудата веднага се затрупват отново с пръст, за да се избегнат нещастните случаи. Шахта № 1 служеше, явно, за изпомпване на водата от големия изкоп по времето, когато в него се е добивала руда по открития метод. Общо казано, всички изброени разкопки дават възможност да се заключи с увереност, че в изброените в таблицата шахти и галерии телата на Членовете на Царското Семейство не са били погребани и дори временно Те не са били там.

Разработката на шахта № 3, намираща се отдясно на глинестата площадка, започна на 12 юни. Това също се оказа, явно, стара галерия, а не шахта; тя нямаше дървен крепеж и затова се налагаше работата да бъде извършвана, като се укрепват стените с крепеж. Общият вид на тази галерия преди началото на работата представляваше следното: от повърхността на земята навътре тръгваше яма, имаща вид на конус с по-стръмен южен склон, отколкото останалите, защото върхът на конуса беше приближен към глинестата площадка. Диаметърът на основата на конуса беше 6-7 аршина, дълбочината – 4-5 аршина; в самия връх на конуса едва се забелязваше по-нататъшното продължение навътре в канала на бившата галерия. Западният, северният и източният склонове на ямата, както и нейното дъно, бяха обрасли с трева, а на места вече растяха храстчета и млади дръвчета. Южният склон, най-близкият до глинестата площадка, беше оголен и изглеждаше, че се е образувал от по-прясно свличане, имащо протежение по горния ръб на ямата около осем крачки.

Изкопните работи започнаха с разчистване на дъното на ямата и нейните склонове за полагането на началото на кладенеца за изкопните работи в зависимост от онези хоризонтални размери на галерията, които тя е имала, когато е служела за добиване на руда. По време на тази работа на дълбочина около един аршин беше намерена обикновена носна кърпа, а малко по-дълбоко бяха намерени парчета съветски вестник. Как са попаднали тук кърпата и парчетата вестник, е трудно да се каже: те са могли да принадлежат на онези, които са укривали Царските тела по време на работата върху глинестата площадка и са могли да бъдат затрупани по-късно, когато през август са били извършвани издирванията и част от глинестата площадка е била натрупана в ямата от галерията. Те са могли да принадлежат и на някого от работещите по издирванията през август и са могли да бъдат затрупани пак от тези хора. Във всеки случай не може да се каже нищо определено.

На дълбочина 4 аршина в стената на галерията бяха открити: свличане, вървящо в южна посока, тоест в посока към глинестата площадка, и пукнатина, вървяща на север, а на дълбочина 5 аршина се показа вода. Това предизвика спиране на работите в галерията, тъй като водата се оттече едва на 25 юни, след като беше привършено изпомпването на водата от шахта № 7 и от “Ганина яма”. По-нататък затрупването на галерията продължаваше до нейната цялостна дълбочина от 14 аршина, след което започваше континенталната плоча.

Срутването беше с протежение 3 аршина; в него нищо не беше намерено. По-нататък то опираше в някаква подпорна стена от греди, много стара, която не можа да бъде проучена, тъй като работите, заради приближаването на червените, бяха прекратени. Да се даде окончателно, конкретно заключение за причините на наличието на срутването и пукнатината не е възможно; заради наличието на вода съвсем близо под тях, която променяше нивото си в зависимост от нивото на водата в “Ганина яма”, те можеха да бъдат причинени от подмиването на почвата отдолу или от неравномерното затрупване на канала на галерията с пръст при естествените свличания от пролетните води и топенето на снеговете; срутването можеше да е причинено и от налягането отгоре на нещо тежко, например временното пребиваване върху склона на ямата на 11 тела, затрупани със свлечената пръст, в следствие на което долните слоеве на натрупаната в ямата пръст са поддали настрани и част от тях се е изсипала откъм мястото с най-малка плътност, в канала на галерията. Но, разбира се, би могло и да има и други геоложки причини за произхода на срутването и пукнатината.

Във всеки случай общият характер на ямата и самия канал на галерия № 3 беше единственият измежду всички изследвани шахти и галерии, за който не можеше да се каже с такава увереност, че тук не са пребивавали Августейшите тела. Много е възможно Ермаков с другарите си първоначално именно тук да хвърлили телата и да са ги затрупали, като просто са срутили отгоре им малко пръст, което именно е представлявало онова, за което Костоусов се беше изразил “вчера ги погребвахме”, и откъдето не бе представлявало голям проблем да се извадят телата отново на повърхността за “препогребване” вече на 18 юли, по указание на Исаак Голошчокин.

Наличието на стара подпорна стена от греди в края на срутването не предизвиква голямо учудване. Работата е там, че целият район на рудни разработки в местностите “Ганина яма” и “Четире брата” представлява наслагване на най-разнообразни дейности и способи за добиване на руда в течение на няколко десетилетия, а може би, и стотици години без някакъв определен, последователен план. “Ганина яма”, намираща се в най-високата точка на полосата на разработките, се явяваше онзи басейн, който прихващаше водите, идващи от намиращите се над нея блата. Оттук, за да се защитят разработките от произволното им наводняване с подпочвени води, от “Ганина яма” навремето е бил прокаран на определена дълбочина укрепен с греди канал за оттичане на водата, следите от който са се съхранили на места до ден днешен по протежение на цялата полоса на разработките или във вид на части от рушащи се подпорни стени, или във вид само на останали по-дълбоки и по-плитки пукнатини. Както собствениците, така и работниците в този руден район са се сменяли; идвали са нови рудодобивници и между вече бившите изкопни работи са започвали нови разработки, с нови галерии, шахти, напречни изкопи са били разсичани предишните разработки, разравяли са местността във всички посоки, ограничавайки се, както и предишните работници, с измъкването от земята единствено на най-повърхностните залежи от руда, само и само с минимална загуба на труд да се добие достатъчно за завода количество руда. Именно това е обезобразило тук така местността, но всъщност правилна експлоатация, правилно изкопаване на залежите, правилна минна работа тук не е имало и по тази причина нямаше истински шахти, в точния смисъл на тази дума.

Тази кратка характеристика на бившите минни дейности в местността “Ганина яма” има това значение, че вниманието към шахтите, в смисъл на използването им от убийците за укриването на телата, беше приковано и оформено основно поради чисто психологическо влияние, но изобщо не произтичаше от съвкупността на всички данни, получени от следствието, от детайлното изследване на района и, накрая, от разкопките. Това мнение още повече се затвърди, когато телата на Великата Княгиня Елисавета Фьодоровна, Великия Княз Сергей Михайлович и останалите жертви, убити в Алапаевск, бяха намерени хвърлени в шахта; по аналогия всички убеждаваха себе си, че и телата на Членовете на Царското Семейство също трябва да са в шахти. Но като оставим засега настрана основното, че укриването на телата на Царското Семейство е било ръководено непосредствено от изверга Исаак Голошчокин, не може да не отбележим, че Нижне-Семиченската шахта под Алапаевск е била действително шахта в прекия смисъл на тази дума и е имала повече от 28 сажени дълбочина, докато в района на “Ганина яма” всъщност не е имало нито една истинска минна шахта. Имаше предимно галерии, закрити след приключване на разработките в тях, а от петте кладенеца, които все още можеха да се наричат шахти, най-дълбокият беше шахта № 7, с дълбочина едва 5 сажена и 7 вершка (вершок – старинна руска мярка за дължина, равна на 1/16 аршина или 4,44 см – Бел. прев.).

Освен това да се затрупа шахтата с помощта на ръчни гранати беше абсолютно невъзможно; това е пълна фантазия и нагледен пример за това е Нижне-Семиченската шахта, където не само са взривявали ръчни гранати, но и са хвърлили големи артилерийски бомби със значително по-голяма разрушителна сила и въпреки това не са успели да затрупат шахтата, а само са били изтръгнати отделни греди от дървената облицовка. В това отношение Ермаков несъмнено е излъгал Павел Медведев и трябва да се предполага, че е излъгал и по отношение на това, че телата са били хвърлени в шахтите. Напълно ясно е, че онези взривове от 2-3 ръчни гранати, които са чули коптяковските селяни рано сутринта на 17 юли, са били или симулация на “учебна стрелба”, за която им говорили червеноармейците, които ги изгонили от гората, или, може би, действително Ермаков е изпитвал действието на ръчните гранати върху шахтата, но не е получил положителни резултати. Парчета от тези гранати бяха намерени основно в шахта №7, а няколко парчета – на повърхността на земята, на полянката до глинестата площадка.

Нито през август 1918 година, нито през юни 1919 година из целия район на “Ганина яма” не е имало нито една открита, цяла галерия. Ако се допусне все пак, че към момента на дейността на Исаак Голошчокин и Ермаков е имало такава галерия или е имало и друга шахта, тогава затрупването е можело да бъде извършено или с пръст, извадена някъде от друго място, или чрез срутване на пръстта по краищата на кладенеца на галерията или шахтата. В първия случай пръстта трябва да е била докарвана някъде отдалече, тъй като наблизо нямаше никакви следи, че е била вадена пръст; във втория случай на повърхността на земята би трябвало да се образува голяма фуниевидна яма, като, например, ямата на шахта №3. За да се замаскира след това ямата, е трябвало също да се докарва пръст от друго място, а отгоре тя да се прикрие с чимове.

Макар и на място да нямаше никакви следи от такава обширна дейност, а и едва ли Ермаков с другарите му бяха способни на такава, въпреки това районът на “Ганина яма” беше проучен и в това отношение. За тази цел глинестата площадка и полянката пред нея бяха разсечени с надлъжни и напречни траншеи. Същите разрези бяха направени и на “полянката на лекарите” и още на някои полянки, предизвикали по някаква причина подозрение. Разрези бяха направени и на изкопите и ямите, граничещи с шахта № 7 и галерия №3. Във всичките случаи разрезите бяха направени до континенталния пласт, но нищо, което се отнасяше до делото не беше намерено. Под източния край на глинестата площадка разрезът откри старата, напълно срутена шахта №5, която, както се вижда от приведената таблица, беше изследвана, но също нищо не даде.

При разреза на глинестата площадка се оказа, че тя е насипана върху естествения почвен слой, покрит с трева, както и цялата останала полянка близо до шахта №7. Тревата, намираща се под площадката, явно, беше погинала много отдавна и изглеждаше очевидно, че тази площадка е със стар произход и е натрупана, вероятно, при разработката на шахта №7, а тревата е била част от земната маса, изхвърляна от кладенците и събирана наблизо върху ливадата. Разрезът на полянката в източната й част установи, че в тази си част полянката на височина 8 вершка от континенталния слой има характер на изкуствен насип с много стар произход, направен, явно, по време на построяването на това място на бараки за работниците, следите от които във вид на почти напълно изгнили хоризонтални греди бяха намерени в този насип. Изкопът, с дължина до 70 сажени, разположен вляво от шахта №7, който отначало беше взет за срутена подземна разработка на руда от кладенеца на шахта №7, се оказа, че няма никаква връзка с тази шахта, а беше самостоятелен, дълбок разрез за открито добиване на руда, без използване на шахти. По дъното му някога, явно, е минавал дървен улей за оттичане на вода, имащ, може би, в предишни времена обща връзка с подобни съоръжения, идващи от “Ганина яма”. Срутилите се ръбове на изкопа се оказаха естествени свлачища, предизвикани от обветрянето на ръбовете и от пролетното топене на снеговете. Нищо, което се отнасяше към делото, не беше намерено и в него.

На 19 юли бяха започнати работите по проучването на самата “Ганина яма”, представляваща на външен вид малко езерце, дълго 15 сажени и широко 10 сажени. С помощта на парна машина, доставена от Верх-Исетския завод, започна изпомпването на водата от нея, което завърши на 23 юни. На 24-ти дъното на езерото напълно се показа изпод водата и достатъчно изсъхна; дълбочината му се оказа една и половина сажени. То е една много стара изоставена открита разработка на руда, същата, както и описания по-горе изкоп. През цялото дъно на езерцето преминава канавка, облицована с греди (шеген), имала преди за задача да отвежда водата в специално изкопана яма (зунд). Но тъй като ямата се беше срутила, а шегенът в долната част се беше разрушил, след привършването на извличането на руда от нея тя се беше напълнила с вода, а по долните слоеве на почвата водата се просмукваше по-нататък по общия наклон на местността на юг, заливайки до определена височина галериите № 3, 5, 6 и 13 и шахта № 7. Склоновете на “Ганина яма” бяха разсечени от траншеи с дълбочина една и половина сажени, но в тях не се намери нищо. При издирванията през август 1918 година на дъното на “Ганина яма” беше намерена една невзривила се ръчна граната от същия тип, от който бяха намерени парчета от други гранати в шахта № 7 и на полянката край нея. Възможно е, ермаковските приятели да са предполагали, че в езерцето има риба, и да са искали да я избият.

Общият извод, който може да се направи по второто предположение въз основа на направените проучвания и разкопки, се заключава в това, че при желание да се скрият телата на Членовете на Царското Семейство така, че те никога да не бъдат намерени, едва ли Исаак Голошчокин би се ограничил с хвърлянето им в цяло състояние в някоя шахта, галерия или яма, които засега не сме успели да намерим. Той не е могъл да не съзнава, че при такъв начин на укриване на телата, ако те не бъдат открити при едни обширни разкопки като сегашните, в края на краищата в бъдеще ще бъдат предприети още по-сериозни и продължителни работи, които рано или късно могат да доведат до откриването на телата на Августейшите Мъченици.

А самият размер на сега направените разкопки и проучвания въпреки всичко позволяваше да се мисли, че телата на бившия Император и Членовете на Неговото Семейство не са останали погребани в земята, а по-скоро са били укрити от Исаак Голошчокин по друг начин, безбожен, какъвто е и той самият.

“Ние вашия Николка и всичките там ги изгорихме,” – се хвалели пияните ермаковски червеноармейци пред коптяковските селяни, бягайки от Екатеринбург към Тагил.

Осъденият на смърт Антон Валек три часа преди смъртта си даде показания пред Соколов, че въз основа на разговорите с бившите главатари на съветската власт в Екатеринбург той е останал с впечатление, че “всички са били изгорени”.

Николай Котечев, докато бил в затвора, като че чул разговор между някакви си двама души, които били служили като охранители при Исаак Голошчокин, при това единият от тях съпровождал Исаак в неговото пътуване до Москва след убийството на Царското Семейство и подслушал, как Исаак Голошчокин разказвал на своите спътници, че бившият Император е бил изгорен.

Когато в края на юни 1918 година Исаак Голошчокин идвал при Янкел Свердлов, в Москва, както беше казано по-горе, се разпространили упорити слухове, че някъде от някого е убит бившият Император. Но в действителност по това време е загинал Великият Княз Михаил Александрович. А по отношение на бившия Цар те са били малко преждевременни. Когато сега, след убийството на цялото Царско Семейство, Исаак Голошчокин пак дошъл при Янкел Свердлов и докарал някакви три тежки сандъка, в града се разпространила мълва, че Исаак Голошчокин е докарал в бъчви спиртосаните глави на всички Членове на Царското Семейство. Агентурата предаваше сведения, че някакво си секретарче от совнаркома, извънредно желаещ възможно най-скорошно преселване зад граница, потривал ръце и весело правел извода: “Е, сега животът ни е осигурен; ще заминем в Америка и ще демонстрираме там в кинематографа главите на Романови.”

Каква беше действителността сега?

Ясно беше, че Исаак Голошчокин е останал неудовлетворен от работата на Ермаков и неговата компания на 17 юли, а, може би, е получил съответните указания отгоре, едва на 18 юли той самият заминава за Коптяковската гора да ръководи новото укриване на телата и с тази цел в гората докарват 10 пуда нафта, 9 пуда сярна киселина и още три железни бъчви с нещо в тях.

След като Исаак Голошчокин извършил своето тайнствено укриване на телата, железните бъчви били откарани обратно в града с плетенките, а след няколко дни хората от другия лагер намерили в района на “Ганина яма” клади, намерили няколко разсечени скъпоценности, принадлежащи на Царското Семейство, намерили част от Техните нателни иконки, намерили остатъци от техните обгорели дрехи, бельо и обувки и намерили няколко обгорели “парчета” от нечии едри кости.

Ето краткият списък на материала, събран от следственото производство по третото предположение, легнало в основата на работите по разкопките и проучването на района на “Ганина яма”, с цел да се осветли въпроса, дали Исаак Голошчокин е изгорил телата на Членовете на Царското Семейство или не.

Проучването в това направление изискваше много постепенни и внимателни работи: от издирванията през август 1918 година кладите и пепелта от тях бяха разхвърляни; малкият, но най-важен участък от местността между Старата бреза, шахта № 7, глинестата площадка и галерия № 3 беше отъпкан, отчасти – разровен, на места и изровен. Самата шахта № 7 макар и да беше проучена, това беше направено невнимателно, повърхностно, единствено с цел да се намерят в нея телата, при това малкият кладенец на шахтата въобще не беше огледан. Ако Исаак Голошчокин е горил телата, ако е използвал при това нафта, киселина, в района на “Ганина яма” лесно биха могли да останат следи от тези действия, които биха се съхранили дори и до днес, но стъпкани, смачкани и тяхното издирването изискваше много детайлно проучване на повърхността и внимателни разкопки.

В резултат на това дейностите бяха разпределени в три групи: проучване на целия район на вътрешния обръч на охраната; разработка и проучване на шахта № 7 и специално проучване и изследване на повърхността на местността в участъка, граничещ с глинестата площадка. Тези дейности започнаха на 23 май, но към изпомпването на водата от шахтата можеше да се пристъпи едва след 12 юни, тъй като проучването на повърхността не допускаше присъствието близо до шахтата на голям брой хора и по тази причина разработката на шахтата беше започната по-късно.

Детайлното изучаване на целия район на “Ганина яма” даде следните съществени указания:

А) До ямата, в която беше паднал камионът, докарал телата на Членовете на Царското Семейство до глинестата площадка, както вече беше споменато, имаше малко пепелище. При неговото проучване в него бяха намерени останки от обгорели дъсчици, каквито се употребяваха за качествени опаковъчни сандъци. Необгорелите краища на тeзи дъсчици и пръстта под тях имаха странни следи от изгаряне, което не беше предизвикано от огън. Тези дъсчици и пръстта бяха изпратени за експертиза, която установи съвсем сигурно, че както дъсчиците, така и пръстта под тях са били подложени на въздействието на киселина. Очевидно е, че тези дъсчици са били от онзи сандък, в който е била докарана в гората сярната киселина; последната се е намирала, явно, в некачествен съд, пропускащ киселината, която е попаднала върху дъските от сандъка. За това свидетелстваше още и синът на градинаря в дома на евреина Войков – че когато сандъкът е бил доставен в двора на къщата, файтонджията се опитал да го премести в другия файтон, но си е изгорил панталона с киселината. Във всеки случай, беше установено съвсем сигурно, че киселината, която на 18 юли е била докарана в Коптяковската гора, е била доставена от Исаак Голошчокин на мястото на укриването на телата.

Б) Като потвърждение на това лесничеите, на които бяха показани намерените дъсчици, свидетелстваха, че същите такива са били намерени от тях върху глинестата площадка, до шахта №7, когато те са ходили там още през юли 1918 година. Оттук ставаше напълно понятно както намирането при шахтата на парчета ново опаковъчно въже, така и фактът, че то е било разрязвано или разсичано: сандъкът със сярна киселина е бил докаран до самата глинеста площадка, където именно са се намирали телата, тук, за да не обръщат сандъка при развързването, въжето е било разсечено, сандъкът е бил разкован и е бил използван като сухо дърво за разпалването на кладите.

Следователно, използването от страна на Исаак Голошчокин на киселина при укриването на телата може да се смята за почти сигурно. За какви цели е била използвана тя, засега остава неясно, тъй като следствието не успя да извърши необходимата медицинска експертиза. Нека господата лекари да отговорят: способства ли сярната киселина за унищожаването на тялото при изгарянето му в огъня или тя е могла да има друго приложение?

В) В намерените на “полянката на лекарите” листа от медицински справочник, който е можело да бъде използван единствено от лекар, показват, че операцията по укриването на телата е изисквала присъствието на лекар. Неговата помощ е могла да бъде необходима или при използването на киселината от работилите там хора, или при някакви особени хирургични манипулации над телата. Пръстът, намерен в шахтата, беше, безусловно, отделен по хирургичен път, напълно чисто, по фалангата на втората става. Парчетата от обгорелите кости, ако те изобщо принадлежаха на телата на Августейшите Мъченици, носеха определено следи от разсичането им, както и някои предмети от скъпоценностите, които са били зашитите в костюмите и сутиените на Великите Княжни. Цялата тази дивашка операция по разсичането на телата за по-голямо удобство при горенето им, разбира се, не изискваше присъствието на лекар. Но, ако предварително действително са били отделяни главите на нещастните жертви на Исаак Голошчокин, ако в трите тайнствени железни бъчви, откарани след това обратно в града с плетенките, е имало спирт за заливането на отделените глави, то за тази операция е бил нужен именно лекар.

Г) Извън района, непосредствено прилежащ до глинестата площадка, никакви вещи или предмети, принадлежали на Членовете на Царското Семейство, не бяха намерени. Както и никъде на друго място в района на разработките нямаше каквито и да е следи от престъпниците, освен в участъка от ямата, където беше паднал автомобилът, до “Ганина яма” включително, при това всички следи бяха концентрирани и се сгъстяваха в посока към полянката и прилежащите до нея глинеста площадка, шахта №7, пепелището до Старата бреза и галерия №3. По-нататък в околността бяха намирани някои предмети и следи от хора, но всички те, след проучването им, след разпит и показването им пред различни свидетели и експерти, се оказа, че нямат никакво отношение към даденото дело.

Цялата работа на Исаак Голошчокин на 18 юли е била съсредоточена край глинестата площадка и не е излизала извън пределите на полянката. При тази работа не е имало кой знае какъв шум; не е имало и такова движение на каруците, каквото би трябвало да има, ако например бяха докарвали пръст. В гората, близо до рудника, живееха чифликчии; те нищо гръмко, шумно не бяха чували. Един от тях привечер на 18 юли се промъкнал пълзешком на около 20 сажени от пътя за Коптяки, така че първата отбивка вече е била останала вляво от него. От него до рудника по права линия е имало 200 сажени; на пътя стоял на стража часови-червеноармеец с винтовка; било тихо и никакъв шум от посока на рудника не се чувал. Дали е имало дим над гората – той не бил забелязал, вече се стъмвало.

Д) Като свършил работата си, Исаак Голошчокин заповядал да се разхвърля пепелището; разхвърляли само едно, онова същото, което се намирало до шахта №7. Пепелището до Старата бреза не било разхвърлено; то било разрушено от издирванията през август 1918 година. Явно, на първото пепелище са придавали по-голямо значение; може би, защото то е било на съвсем открито място, а в сметките на Исаак Голошчокин не е влизало да показва своята работа върху глинестата площадка; може би, и защото в този огън са били изгаряни телата на онези, от чиято пепел дори са се страхували Исаак Голошчокин и Янкел Свердлов.

Като разхвърляли пепелището, работниците разхвърлили от него въглените, обгорелите и необгорели остатъци от различни предмети в различни посоки около глинестата площадка, приблизително на площ от около 30 крачки в радиус от центъра на глинестата площадка. Част от вещите и въглените паднали във фуниевидната яма на галерия №3, част в изкопа вляво от шахта №7, част зад глинестата площадка, в намиращия се там доста гъст храсталак. В ямата на галерия №3 бяха намерени главни от огъня; някои от тях бяха до 2-3 вершка в диаметър. Следователно, бил е разпалван силен огън, с продължително действие, от такъв род, какъвто не би бил нужен, ако са искали да изгорят само дрехи, бельо и обувки. Освен това, наличието тук на остатъци от огън показваше, че ако фуниевидната яма е била използвана за укриването на телата, огънят е бил разпален и разхвърлян вече след като потребността от ямата отминала. Иначе казано, ако телата не са били изгорени заедно с дрехите и бельото, то те би трябвало да са били погребани напълно разсъблечени, дори без чорапи.

На склона на изкопа, намиращ се най-близо до шахта №7, бе намерено плетеното от Императрицата шнурче от торбичката, намерена преди това заедно със счупената иконка, върху което тя е била носена на врата. Шнурчето беше прерязано или разсечено, което е могло да стане или при желание да се лиши тялото от всякакви външни признаци за опознаване при погребването в земята, или при отделянето на главата от тялото с цел тя да бъде съхранена в спирт.

Между корените на храсталака, растящ зад глинестата площадка, бяха намерени още три големи парчета от обгорели едри кости; пак там заедно с тях се оказаха напълно овъглени, леко разпаднали се парчета от изгорели обувки, две железни планки от корсети и железен обръч от фуражка. Още не беше извършена експертиза на костите. Лекарят-експерт се изрази така: “Що се отнася до костите, не изключвам възможността за принадлежност на всичките до една от тези кости към човешко тяло. Категоричен отговор на този въпрос може да даде само професор по сравнителна анатомия. А видът на тези кости свидетелства, че те са били разсичани и са били подложени на въздействието на някакъв препарат, но какъв именно, може да каже единствено едно научно изследване.” По онова време беше невъзможно да се извърши такова изследване, но някак си е трудно да се предположи, че странични кости биха могли да попаднат в огъня заедно с предметите от облеклото, бельото и обувките на Членовете на Царското Семейство.

Това общо изследване на целия район даваше по-скоро повече данни за това, че Исаак Голошчокин е скрил телата чрез изгарянето им в огньове, отколкото обстоятелства, опровергаващи такова едно предположение. Всеки път, когато ни се иска да се откажем от тази идея, се налага да даваме на фактите малко пресилени тълкувания като това, например, че телата са били погребвани напълно голи. Колкото и да са били при това обезобразени телата, Исаак Голошчокин отлично е разбирал, че за руснака-християнин има значение не намирането на физически цяло тяло, а на дори и най-незначителни остатъци от тях, като свещени реликви на онези тела, чиято душа е безсмъртна и не може да бъде разрушена от Исаак Голошчокин или друг подобен нему изверг от еврейския народ.

Парната машина на Верх-Исетския завод се оказа неизправна и докато я поправяха, изпомпването на водата от шахта №7 ставаше с помощта на две силни ръчни помпи. Работата започна на 12 юни и до 25 юни водата беше отстранена. Проучването на шахтата извърши лично следователят Соколов.

Дървената подпорна стена на големия кладенец на шахтата е стара, но навсякъде добре съхранена. В стената са забити железни скоби, по които в предишни времена е ставало спускането в големия кладенец. Цялата подпорна стена е в пълна изправност, но по самите греди има много външни дребни драскотини и пукнатини, възможно и от попадането в тях на малки парчета ръчни гранати, които бяха намерени тук при издирванията през август 1918 година. Дълбочината на големия кладенец до пода се оказа само 5 сажени и 7 вершка. Подът е настлан с полукръгли дъски с дебелина 3 вершка. Под пода започва континентална земя, почвата на която е твърда, глинеста, премесена с чакъл. Върху дървения под беше намерена малко тиня, която беше събрана цялата и качена горе за специално изследване. По същия начин беше взет за изследване слой почва под пода на дълбочина 4 вершка.

Подпорните стени на малкия кладенец се оказаха в същия вид както и на големия кладенец. Никакви повреди и ремонти не се виждаха по тях. На дъното на малкия кладенец имаше пръст, при това нейната повърхност се оказа по-висока от пода на големия кладенец с 12 вершка. Беше ясно, че тази пръст е била натрупана наскоро и напълно приличаше на глината от глинестата площадка. Цялата тази маса земя беше извадена от малкия кладенец и разстлана с цел да бъде изследвана върху специален брезент. Под натрупаната земя се откри под от дялани дъски с дебелина 1 вершок, настлани направо върху континенталната почва. На нивото на пода след отстраняването на натрупаната пръст беше открит подземен проход в източна посока, дълъг 7 аршина, висок 1 аршин и три четвърти и широк един аршин и една четвърт. Коридорът е укрепен с дървени хоризонтали греди, подпорки, столици и ребра. Той завършва със стена, също укрепена с полукръгли дъски и една подпорка. Дъските от стената бяха извадени, при това под нея нищо, което да привлича вниманието, не беше намерено. Целият коридор беше в съвсем изправен вид и носеше следи от неприкосновеност от дълго време.

Така, състоянието на двата кладенеца на шахта №7 напълно изключва всякаква възможност някъде в нея или в нейната разработка да се намират труповете на Августейшото Семейство.

Това трябваше да се очаква, тъй като нито размерите на шахтата, нито участието на Исаак Голошчокин в укриването на телата не се съгласуваха с идеята за сигурното укриване на следите от извършеното престъпление. Единствено предвзета мисъл можеше да създаде такова напрегнато внимание към тази шахта и да отвлече навремето вниманието на следствените власти и офицерите от детайлното изучаване на граничещия с нея район по пресните следи на престъпниците.

При извличането на натрупаната пръст, намерена в малкия кладенец на шахтата, на дълбочина три вершка от повърхността лежеше трупът на малкото кученце, принадлежащо на Великата Княжна Анастасия Николаевна. Това кученце беше подарено на Великата Княжна от един ранен офицер, лежал във военната болница, наречена на името на Нейно Височество, при това то беше толкова малко, че Великата Княжна го носеше или в ръкава на костюма си, или в маншона. Убийците са открили кученцето, вероятно, вече след докарването на телата на глинестата площадка; това може да бъде показател за това, че в Ипатиевския дом след убийството телата не са били оглеждани и не са били претърсвани или дори и да са били преглеждани, това е било много повърхностно, което се съгласува и с показанията на Медведев и Якимов. От друга страна, това, че кученцето е било у Великата Княжна, свидетелствува, че Анастасия Николаевна, и съответно, по всяка вероятност, и Другите, е била облечена за път и тъй като не се разделяла при пътуванията с кученцето, го е взела със себе си, слизайки в стаята на убийството.

След това цялата тази пръст от малкия кладенец беше прегледана и промита в решето, при това в нея бяха намерени следните предмети:

1. 12 парчета от някакво белезникаво вещество, примесено с глина. Веществото има силна миризма на лой и лесно се троши в ръце. На външен вид много прилича на разтопена от горените тела лой, смесила се с глината под огъня. Обаче да се установи окончателно характерът и произходът на веществото може единствено чрез много сложна експертиза в специална научна лаборатория.

2. 5 парчета разтопено олово, изляло се под въздействието на огъня от гилзите.

3. Сребърна, позлатена значка на Уланския полк под патронажа на Императрицата, с дата 1803-17/V-1903, поднесен на Нейно Величество от полка в деня на столетния юбилей на полка. Императрицата носеше тази значка на верижка на шията.

4. Сребърна рамчица от малка нателна иконка на една от Великите Княжни и парчета цинкова пластина със следи от боя, представляващи остатъци от самата иконка.

5. Парче перла от най-високо качество.

6. Парче от някакво златно украшение, отсечено с разсичащо оръжие.

7. Топазено мънисто от огърлица на Великите Княжни.

8. Капса от корсет, секретно копче, две медни винтчета от скъпи обувки, три тънки гвоздейчета от обувки, пет парченца бяло тънко стъкълце от медальон, хубава безопасна игла. Всички тези предмети са били подложени на въздействието на огъня.

9. Пет парченца от син плат, с цвета и качествата на плата от пътните костюми на Великите Княжни.

Едно парче черен плат с бели райета, като плата от палтото на доктор Боткин.

Две парчета черен плат, едно – светложълт и едно – бял с розови райета.

Всички парчета плат също имаха следи от обгаряне.

10. Парче хубава кожа от обувки със следи от изгаряне.

11. Парче от ръчна граната.

12. 7 обгорели парчета дърво, от които три представляват големи главни, позволяващи да се направи заключение, че е бил разпален голям огън за кладата.

По същия начин беше изследвана тинята, извадена от дъното на големия кладенец на шахтата, където през август 1918 година офицерите намериха отрязан пръст, явно женски, и изкуствената челюст на доктор Боткин. Сега, при промиването на тинята, бяха намерени още:

1. Девет обгорели парчета от същия син плат, какъвто беше намерен в пръстта, натрупана в малкия кладенец.
2. Две парчета стъкло от шишенце със соли за инхалация; три зелени от флакон на Императрицата и четири бели парчета стъкло или от рамчица, или от медальон.
3. Три парчета от ръчна граната.
4. 20 парчета въглени с различна големина.

Всичките изброени предмети са попаднали в шахта №7, когато убийците са разхвърлили пепелището, намиращо се на глинестата площадка. Това се потвърждаваше както от свойствата на почвата, която беше натрупана в малкия кладенец на шахтата, така и от следите от глина, запазили се върху болшинството от предметите; тяхната експертиза установи пълната тъждественост с почвата от глинестата площадка. Освен това характерът, свойствата и качествата на предметите, намерени в шахтата, напълно съответстваха на предметите, намерени при детайлното изследване на повърхността на земята в района на Старата бреза, шахта №7 и глинестата площадка.

Последното беше извършено с голяма предпазливост и детайлност. Преди всичко, работейки с ножове, хората прегледаха отново почвата на цялата площадка на онази дълбочина, до която беше отъпкан нейният горен слой. След това бяха снети горните слоеве почва изпод пепелищата и от глинестата площадка и пресети през решето и, накрая, както тази пресята почва, така и почвата, снета около шахта №7, беше промивана през система от решета. Първите две дейности бяха извършени напълно; а последната, тоест промиването, до 10 юли, денят на спирането на работата по разследването, не беше завършена; успяхме да промием почвата изпод пепелищата и около една четвърт от почвата от глинестата площадка.

В резултат от извършеното проучване бяха намерени следните предмети:

А) В почвата изпод пепелищата до Старата бреза:

1. Олово, разтопило се и изляло се от гилзите.
2. Женски: обикновена закопчалка за жартиери, 3 обикновени копчета и 1 една петличка.
3. Мъжки: голямо копче, голяма кукичка и петлица, явно от палто, 2 копчета от панталон от фирмата на Лидвал и 1 голямо секретно копче.
4. Парченца плат с различен цвят и качество, силно обгорели.
5. Етикетче с надпис “Хим. Лаб. Стела”.

Б) В почвата изпод пепелището до шахта №7, от глинестата площадка и в слоя около шахта №7:

1. 30 обгорели парчета от едри кости. Някои парчета имат напълно ясни следи от отделянето им чрез разсичащо оръжие. Други са се образували под действието на горене в огън.
2. 18 парченца олово, изтекло от гилзи.
3. Една празна обгоряла никелова гилза Наган.
4. Два куршума от наган, силно деформирани откъм главата, както това бива при удар на куршума в кост.
5. Три частици от златни верижки за нателни иконки.
6. Обгорели метални парченца от пластинки от малки нателни иконки.
7. 13 напълно овъглени парченца от някакво вещество, превръщащо се в прах и при най-малкия натиск.
8. Парче рубин “кабушон”, най-вероятно от онзи пръстен, който е бил подарен от Императора на Императрицата, когато Тя е била още на 15 години и който Тя през целия си живот е носила на верижката с нателните иконки.
9. Две парчета сапфир “кабушон”, също вероятно от пръстена на Императора, подарен Му от Императрицата през 1891 година, с който покойният Император никога не се разделяше.
10. 13 цели перли и 4 парчета от перли с много добро качество. Според свидетелството на лицата, приближени на Царското Семейство, най-добрите перли са били зашити в Тоболск в торбичка, която Великата Княжна Олга Николаевна е окачила на шията си.
11. 17 топазени мъниста и 2 парчета от същите мъниста. Топазени гердани са имали всички Велики Княжни.
12. Два брилянта от много чиста проба, явно от някакво украшение.
13. Шлифован рубин, с правоъгълна форма, високо качество.
14. Парче от едър тъмен аметист.
15. 14 парчета от изумрудени камъни с различна големина и добро качество.
16. Шест златни и платинени парченца, отсечени от украшения. В едното от платиновите парченца се е съхранил брилянт от добра проба.
17. Откъсната част от златна верижка от гривната на Императрицата.
18. Златната рамка от пенснето на доктор Боткин.
19. Малко флаконче със соли за инхалации, принадлежащо на Императора или Великата Княжна Олга Николаевна.
20. Пет парченца от обгорял лилав плат, подобен на онзи, от който е била роклята на Императрицата.
21. Три парченца обгорял син плат от пътните костюми на Великите Княжни.
22. Три парчета войнишко сукно от шинел. По качеството си сукното прилича на онова, от което е бил направен шинелът на Наследника Цесаревич, който му е ушил шивачът Норденщрам. Парчетата много лесно се разнищват, все едно че са разядени от киселина.
23. 8 различни копчета с добро качество; 4 метални петлички от дрехи, от които три са женски, с много добро качество. Всички предмети са обгорели.
24. Черна кадифена лента, най-вероятно от шапка. Шнурче, изплетено от Императрицата от конци “Ирис”. Няколко парченца различни платове, цветът и качеството на които е почти невъзможно да се определи, тъй като част от тях са силно обгорели, а другите са напоени с глина.
25. 6 метални корсетни банели, ъгълче от корсетна метална пластинка от закопчалка, част от метала от обгорели или разядени от киселина корсетни метални пластинки и 14 корсетни капси.
26. Желязна лента, зашивана в тулията на военните фуражки с добра изработка. Друга една такава лента беше намерена още през август. Такива ленти имаха фуражките на Императора и Наследника Цесаревич.
27. 13 остатъци от обгорели обувки. В някои се бяха запазили винтчетата и гвоздейчетата, по качествата и характера на които експертите правят заключение, че обувките са били от най-високо качество.
28. 57 парчета от различни стъкла: от портретната рамчица на Императора, от медальони или иконки, от пенснето на доктор Боткин, от различни малки шишенца и флакончета. На едно от парчетата от зелено стъкло се е запазила отпечатаната на френски дума “придворен”.
29. 6 парчета от различни части на ръчна граната. Използвана гилза от револвер Колт, пак такава от браунинг и същата от наган.
30. Парчета разкъсана на части написана с молив бележка. След съединяване на парчетата, се оказа, че бележката е телеграма на военния комисар Анучин до комисар Мрачковский за спешното изпращане в Екатеринбург на Костромския пехотен полк.

И какво именно е направил извергът Исаак Голошчокин с телата на жертвите си? Нека предлаганият материал по издирването на телата на убитите Членове на Августейшото Семейство да помогне на всеки четящ да се направи окончателен извод. А работилата комисия, оценявайки съвкупността от всички данни, установени от следственото производство, и опирайки се върху свойствата, характера и вида на намерените при издирването предмети и вещи, стигна до следните изводи:

Пьотър Ермаков и Александър Костоусов, получавайки от Исаак Голошчокин поръчение да скрият телата в района на ”Ганина яма”, са ги докарали с камиона на Люханов до глинестата площадка, при това от ямата, където е паднал камионът, до площадката телата се е наложило да бъдат пренесени с направени от подръчен материал носилки. За това свидетелстват останалите там пънчета от срязани млади брези и борчета, оказали се в близост да ямата, пръчките с почистени краища, захвърлени край шахта №7, и парче платнище от палатка или брезент, намерено пак там, с което, вероятно, са били покрити телата при превозването им и което е било използвано за направата на временни носилки.

На глинестата площадка другарите на Ермаков претърсили джобовете на убитите и повърхностно огледали дрехите им. Портмонетата и портфейлите, намиращи се, вероятно, в джобовете на жертвите, грабителите взели за себе си, разбира се; във всеки случай следи и остатъци от такива в пепелищата и в района не бяха намерени. А предметите, които за тях не са представлявали ценност (сгъваемата рамчица на Императора, флакончетата със соли, пенснето на Боткин), те захвърлили далеч от площадката, където са били оглеждани телата, в изкопа вляво от шахта №7. Трудно е да се каже кои от скъпоценностите, зашити в дрехите, са били открити и взети при този оглед. Може да се мисли, че другарите са забелязали само ценностите, скрити във външните части от костюмите и в шапките. “Вземеш коланче, ама виж, и там нещо е зашито”, - бил подслушал Кухтьонков фразата на един от тях.

От разпита на лицата, близки на Царското Семейство по време на пребиваването им в Тоболск, се изясни следната история относно скъпоценностите, принадлежащи лично на Членовете на Семейството. След като комисарят Яковлев откарал в Екатеринбург Императора, Императрицата и Великата Княжна Мария Николаевна, в Тоболск било получено писмо от Императрицата, в което Тя с условни фрази предупреждавала Децата да бъдат внимателни с останалите у Тях скъпоценности при предстоящото Им преместване в Екатеринбург. Затова Децата решили да зашият най-ценните вещи в различни части от дрехите си, носени от Тях по време на пътуване. Така например, едрите брилянти били зашити в големите копчета на сините пътни костюми; нанизите перли – в пътните шапки; различните по-малки неща – в корсажите, които Великите Княжни обличали върху корсетите. Тъй като по време на убийството всички Членове на Царското Семейство били облечени като за път, очевидно, всичко онова, което е било зашито от Тях в Тоболск, е трябвало да бъде на Тях тук, в района на “Ганина яма”. Убийците не са разсъбличали телата на жертвите си, иначе те биха открили всичко, което е било скрито в облеклото им; те се задоволили единствено с външен оглед.

След това повърхностно претърсване Ермаков с другарите си хвърлили телата във фуниевидната яма на галерия №3 и ги затрупали с пръст, просто срутвайки за тази цел горния гребен на ямата, като се намира най-близо до глинестата площадка. Този начин на погребване в болшинството от случаите използваха стараещите се да избягнат многото труд руски сътрудници на болшевишките ръководители-палачи. Ермаковските дейци сметнали своята работа за изпълнена и през нощта на 17 срещу 18 юли отишли в комунистическия работнически клуб да си починат и да си побъбрят.

Но или самият Исаак Голошчокин не бил удовлетворен от ермаковския начин на укриване на телата, или, което е, май, по-вярно, той е получил по този повод съвсем специални и изключителни указания от своите зверски съплеменници в Москва, във всеки случай на 18 юли Исаак Голошчокин решил да извърши “препогребване” на телата под негово лично ръководство и лично от него намислен начин. Телата на нещастните мъченици отново били измъкнати върху глинестата площадка; пак там била доставена бъчва газ, 9-10 пуда киселина и три бъчви, най-вероятно, със спирт.

Най-напред Исаак Голошчокин отделил главите им. По-горе беше споменато за онези слухове, които се разпространили в Москва в средите на съветските дейци с пристигането там след убийството на Исаак Голошчокин и във връзка с докараните от него на Янкел Свердлов някакви прекалено тежки за обема си три сандъка. Какво казват по този повод изследванията на място? Преди всичко намерените парченца от нашийни връвчици и верижки имат следи от тяхното разрязване, което е могло да стане при отделянето на главите от телата с режещо или разсичащо оръжие. Освен това, при операцията на отделянето на главите от телата падали доста големи по размер и тегло порцеланови иконки; те били захвърлени надалеч в тревата на изкопа, вляво от шахта №7 и те не са пребивавали в огън. Накрая, зъбите горят най-зле; в същото време при цялата щателност на издирванията никъде, нито в пепелищата, нито в почвата, нито в пръстта, натрупана в шахтата, не беше намерен нито един зъб.

По мнението на комисията, главите на Членовете на Царското Семейство и убитите заедно с Тях приближени са били спиртосани в трите докарани в гората железни бъчви, опаковани в дървени сандъци и откарани в Москва на Янкел Свердлов от Исаак Голошчокин като безусловно доказателство, че указанията на извергите от центъра са изпълнени абсолютно точно от извергите на място.

След отделянето на главите за по-голямо удобство при изгарянето телата са били разсичани с брадви на парчета.

Телата са били разсичани облечени. Само с такова зверство над телата може да се обясни намирането на обгорели кости и скъпоценности със следи от разсичане, а скъпоценните камъни – раздробени.

След това телата са били облети с газ, възможно и с киселина, и са били изгорени заедно с дрехите в две клади. Пепелището до шахтата, след привършването на операцията, било разхвърляно; а пепелището до Старата бреза не било пипано. При детайлно изучаване на вещите, намерени в района на едното и другото пепелище, се установява следната подробност: в района на пепелището до Старата бреза всички намерени предмети се отнасят единствено към облеклото и то по-обикновено облекло, по-евтино качество. А всички останали скъпоценности, вещи, принадлежащи конкретно на Членовете на Царското Семейство и доктор Боткин, както и остатъците от предмети от облекло и бельо от най-доброто качество и чуждестранно производство бяха намерени в района на разхвърляното от Исаак Голошчокин пепелище до шахта №7 и върху глинестата площадка. Оттук може да се направи предположението, че телата на Императора, Императрицата, Наследника Цесаревич, Великите Княжни Олга, Татяна, Мария и Анастасия Николаевни и доктор Боткин са били изгорени на кладата до шахтата, а на кладата до Старата бреза са били изгорени телата на Анна Демидова, камердинера Труп и готвача Харитонов.

Изхождайки от това, парчетата от кости и остатъците от разтопена лой, намерени в шахтата, в района на кладата до шахтата и върху глинестата площадка, ако експертизата установи тяхната безусловна принадлежност към човешко тяло, може да се считат да единствените материални реликви, останали от мъченически загиналите заради греховете на хората бивш Император Николай Александрович, бивша Императрица Александра Фьодоровна, бивш Наследник Цесаревич Алексей Николаевич и Великите Княжни Олга, Татяна, Мария и Анастасия Николаевни.

< >


Към темата Към началото Към съдържанието

-->