1974 година
Предисловие към писмото
Въпреки че дотогава бяхме
направили няколко поклоннически пътувания да скита, отците едва в началото на
1974 година успяха да посетят нашия дом и параклиса в Етна. Там по това време
освен нас имаше още две семейства на новообърнати във вярата и малкото
параклисче беше боядисано и преустроено (скоро се наложи да бъде разширено).
Отците изпяха заедно с нас акатист на Господа Иисуса Христа, като ни научиха на
красив руски разпев. Те пееха с такова покайно чувство, че макар и да се
намирахме в много скромна обстановка, „не знаехме къде сме, на земята или на
небето“, както преди хиляда години казали пратениците на светия княз Владимир
след посещението им на православно богослужение. Отците, като забелязаха колко
сме трогнати, ни предупредиха да не придаваме прекалено голямо значение на
нашите емоции, защото емоциите, както и въображението, са следствие на нашата
паднала природа и затова към тях трябва да се отнасяме много внимателно.
С отец Серафим решихме да
напишем статия за йезуита Теяр дьо Шарден, учен еволюционист, който е писал
еретически богословски статии, основани върху теорията за еволюцията. Но тази
идея скоро я изоставихме, защото ни стана ясно, че е много по-нужна цяла книга
за еволюцията от православна гледна точка, за което много разсъждавахме в
следващите няколко писма.
Никой от нас не
подозираше, че на отец Серафим му оставаха да живее само още осем години. Като
се оглеждам назад, става ясно, че у него с приближаването на края все повече и
повече се проявяваше чувството на потребност от неотложна, незабавна дейност,
сякаш той предчувстваше, че дните му вече са преброени. Тази неотложност беше
закалена от вярата на отец Серафим в Божия Промисъл, но понякога той изпитваше
и разочарования.
17/30 януари, 1974 г.
Благополучно се прибрахме
(от Етна – о. А. Я.) и ще започнем да
печатаме новия брой на „The Orthodox Word“, веднага щом динамо-машината бъде
поправена. Нашият списък с книги, които „е необходимо“ да се напечатат, докато
има възможност, силно се разрасна, но ние можем да правим само това, което е по
силите ни.
Пращаме ти последната
касета, тълкуванието на Апокалипсиса на архиепископ Аверкий (Таушев). На
втората страна, след Апокалипсиса, записах за вас някои кондаци и тропари (на
неделя на фарисея и митаря – „Покаяния отверзи ми двери“ – ред.), за всеки случай, ако не знаете, че се полага те да бъдат
пети от тази седмица и до 5-та неделя на Великия пост. Пеят се на утренята, но
те дотолкова отговарят на духа на подготвителните седмици за поста, че ние обикновено ги пеехме на ранната
литургия в събора по време на причастния. Вие можете да ги пеете в края на
часовете1. Те дават правилна настройка в началото на постния период.
Руснаците започват да въздишат и плачат, когато отново ги чуват година след
предишния пост.
Много ви благодарим за
Вашето гостоприемство миналата неделя. Върнахме се обратно, както обикновено, с
няколко капки бензин в резервоара, след като ми се наложи да направя голям кръг
през Ред Блъф заради отнесения мост на Боуман роуд. Колата три пъти загасва по
пътя нагоре и едва стигнах у дома!
Да укрепи Господ вашата
община в бъдещите дни и месеци. Господ знае всичко много по-добре от нас, на
нас ни остава само да Му вярваме. Моли се за нас.
Бележки:
- Харесваше ни да четем часовете и изобразителните
всяка неделя в нашия параклис.
Предисловие към писмото
От време на време отците
пращаха при нас посетители, обикновено благочестиви православни християни, у
които имаше монашески настроения и симпатии и на които им бяха близки руските
корени, както и на самите отци. К., самотна жена от Източното крайбрежие, беше
една от тях.
1/14 февруари, 1974 г.
Поздравяваме ви в нашия
Господ Иисус Христос с празника Сретение Господне! Моля те, прости нашата
небрежност с поздравлението (или непоздравлението) на Сусана и Фелиция с
техните имени дни. Да им даде Господ Бог много години, изпълнени с духовен
ръст.
К. пише, че се кани на
път за вас да намине в събота при нас. Нека послужи вашата среща за духовна
полза. Преди всичко да възрастваме в духовното разбиране, не в „рационалното“ –
което е постоянна язва за всички нас, бедните неофити. Да просветят нашата тъма
светите отци и да ни научат как да мислим право!
Събрах огромна купчина
извадки от светите отци, с няколко ключови идеи, които касаят теорията за
еволюцията. Става очевидно, че статията, ако даде Бог сили да бъде завършена,
ще се превърне в нещо като бомба за „съвременното Православие“! Когато приключа
с писането на бележките, тогава ще остане просто да бъдат сглобени в едно и
тогава ще видим как то ще се съчетае с това, което ти вече написа. Може би, ще
включа там също така идеите на Киреевски1 за значението на
последователната светоотеческа философия за живота и също така един ценен материал
от очерка на епископ Игнатий Брянчанинов „Духът на времето“.
Препрочитайки писмото на
отец Ефрем до тебе (относно еволюцията – о.
А. Я.), бях поразен от контраста между неговите прекрасни цитати от отците
(проверих цитатите от преп. Исаак Сирин и те абсолютно съвпадат с руския текст)
и това, че те изобщо не се отнасят към същината на този въпрос. Нашата малка
книжка (за еволюцията – о. А. Я.)
може да ни даде добра възможност да изложим нашия възглед върху православното
светоотеческо направление, което не е просто събиране на цитати от светите
отци. (Между другото, като препрочитах „Шестоднева“, открих, че светител
Василий Велики действително е разбирал дните на творението като състоящи се от
24 часа! Но за нас това не е основният въпрос). За да бъде убедена
православната интелигенция, цялата статия трябва да бъде много мъдро съставена.
За това трябва да се молим на Бога.
Целият този въпрос стана
толкова сложен, че сега се налага детайлно изследване, което ти вече си
предприел. Моли се за нас.
Бележки:
- Иван Киреевски е мирянин, който е живял в Русия
през 19 век, той е получил своето образование на Запад, но е станал съзнателен
православен християнин след като се оженил за духовната дъщеря на един от
великите руски старци.
2/15 февруари
Просто бележка. Относно
твоята глава „Първият човек“ – много добре! Скоро ще я изпратим обратно с някои
бележки. Това е в по-голямата си част суров научен материал, който ще ти е
нужен, за да направиш изводите относно научната страна на теорията за
еволюцията.
Цялата ни книга за
еволюцията, изглежда, много удачно се сглобява парче по парче и, без съмнение,
така е по-добре, отколкото да се действа по някакъв предварително замислен
план. Откровено казано, дори не сме и мислели за някои богословски аспекти,
които по-късно сами се разкриха.
Ще се радваме да ви видим
на 1 март. Моля те, моли се за нас.
8/21 февруари, 1974 г.
Очакваме вашето посещение
тази събота. Но бъдете готови: днес сутринта падна 6-8 инча сняг (15-20 см) и
продължаваше да вали, когато тръгнах за Рединг. Ще ви се наложи, вероятно,
половината път да вървите пеша нагоре.
Виждам, че отец Евсевий
Стефану1 в новия брой на „Logos“ пак се опитва да
използва преп. Симеон Нови Богослов, за да защищава своето петдесятничество! Колко
е важно правилно да бъдат представяни светите отци и в правилен контекст, за да
могат хората да ги разберат.
Бележки:
- Отец Евсевий, грък, православен свещеник и
редактор на списанието „Logos“, бе попаднал под влиянието на харизматиците и се
стараеше напълно да съвмести тяхното учение с учението на Православната Църква,
издирвайки цитати от светите отци, които да потвърждават неговите възгледи.
19 февруари/4 март, 1974 г.
Надяваме се, че това
писмо ще ви завари в добро здраве и постнически трудове. Прилагаме твоите две
глави с нашите бележки. Главата за Теяр, вероятно, ще трябва да бъде
преработена няколко пъти, докато стане достатъчно силна; това ще стане по-ясно,
когато бъде написана останалата част от раздела за „Християнския
еволюционизъм“.
Изпращаме ти също така
материала за руските почитатели на Теяр, който вече приведох в почти
окончателния му вариант, за да бъде включен в канавата на цялата статия. Ако у
тебе се появят някакви въпроси по повод изпратения материал или ако ти се
стори, че той не е подходящ, моля те, веднага ни съобщи, защото цялата статия
трябва да звучи убедително не само за монасите (или миряните, или за някоя
единствена позиция или гледна точка), а за широк кръг мислещи и православни
хора. Също така прилагаме някои цитати от Теяр, които наскоро намерих,
използвай ги, както намериш за необходимо.
При нас наваля още малко
сняг и студената зима все още продължава. Новият „The Orthodox Word” трябва да
излезе до няколко дни. Моли се за нас.
Предисловие към писмото
Доктор Каломирос по това
време беше изпратил второ писмо до отец Серафим, в което разглеждаше въпроса за
еволюцията. Тъй като Каломирос беше медик, отец Серафим се надяваше, че той ще
подходи към този въпрос не само от научна гледна точка, но ще може да разпознае
несигурността на аргументите и „доказателствата“ на еволюционистите. Но тава не
се случи. Точно обратното, Каломирос се опитваше да натика светоотеческото
учение в теорията за еволюцията, при това така, че стана ясно, че той няма
обширни знания нито в научната, нито в светоотеческата област. Това предизвика
голямо разочарование.
2/15 март, 1974 г.
Надявам се, че това писмо
ще ви завари преуспяващи след три седмици постни трудове. След подвига на поста
каква радост получаваме през Пасхалната седмица (службите също стават кратки.
Колко мъдро Църквата всичко устройва за нашата паднала природа)!
Почти приключих с
писането на отговора до доктор Каломирос и мисля, че Господ ми помогна да
представя всички светоотечески изказвания (или почти всички), които събирах, в
последователен и лесен за разбиране вид, което ще бъде доста по-ефективно,
отколкото ако бях предприел „трезв и обективен“ подход, който влизаше в
първоначалния ми план. Един от египетските отци веднъж казал на преп. Йоан
Касиян (приблизително): „Радвам се, че ти така глупаво зададе своя въпрос,
защото сега мога ясно да изложа истинното учение“. Каломирос изложи „глупавия“
еволюционизъм толкова добре, че отговорът към него неволно сам се пише. Макар
че съм запознат със светите отци само повърхностно, тяхното учение относно
еволюцията е толкова ясно, че съм направо поразен, че еволюцията има такава
власт над умовете на православните. Толкова е силна властта на този свят и
неговите модни идеи. Ще ти изпратя копие от писмото на Каломирос и моето писмо,
когато приключа с печатането му; то е почти два пъти по-дълго от неговото писмо
до нас.
А сега, разбира се, след
като го написах, не ми става много ясно какво отношение това писмо ще има към
нашата книга, която е абсолютно необходимо да бъде издадена! Може би, тя би
била по-ефективна под формата на писмо, само че то трябва да се преработи и да
се раздели на глави и с всички твои научни и философски материали, вмъкнати на
подобаващите им места. Така че, прочети и кажи какво мислиш и ще видим какво ще
отговори Каломирос. Това писмо действително трябва да го поразтърси. Разбира
се, мнозина ще бъдат недоволни от това, че отново бива повдиган, а не се
премълчава въпросът за еволюцията, но тук сме съгласни с Каломирос, че този
въпрос трябва да бъде повдигнат и осветлен в истинската светоотеческа светлина.
В желанието да се премълчава това, което в много православни умове предизвиква
смущение, е нещо нездраво.
Може би, тази книга за
еволюцията ще предизвика повече спорове, отколкото която и да е друга от
англоезичните православни книги, издадени в продължение на много години (а може
би, не; не съм пророк). Затова, а също така поради това, че тя, за да постигне
най-голям ефект, трябва да излезе като неочакван сюрприз и шок сред нашето
православно самодоволство, моля те, не споменавай за моето писмо или книга
засега на никого, докато не си изясним какво трябва да предприемем по-нататък.
Относно атаката срещу
отец Пантелеймон от страна на отец Теодорит1, всички тези спорове
сред гърците-старостилци са много огорчаващи. Освен всичко друго тук са
замесени личности и това вече само по себе си внася бъркотия, но истинските
въпроси, много от които са много фини и деликатни, изискват голям такт,
търпение и любов, а не богословски и канонически тиради. На нас ни се струва,
че много неща могат да бъдат казани в полза и на двете страни (на
старокалендарното движение), и двете страни са допуснали грешки.
Днес се надявам да
завърша последната и най-важна част от писмото си до Каломирос относно
природата на човека – за което той изказа нещо опасно близко до августинизма,
основано на неправилно тълкуване на думите на преп. Серафим Саровски!
Бележки:
- Отец Теодорит, монах-светогорец, написа писмо,
което критикуваше настоятеля на Преображенския манастир в Бостън, архим.
Пантелеймон.
Послесловие към писмото
Това писмо беше написано
по времето, когато ситуацията с гърците-старостилци беше по-малко объркана,
отколкото сега. Гневните забележки, които сега обменят различните страни, ако
се случваха по онова време, много биха огорчили отец Серафим. Дори през 1974
година той вече се изказваше с неудоволствие за недостойната полемика, която изхождаше
от всички страни, но правеше това само в частни разговори, като не желаеше да утежнява
ситуацията, тъй като Руската Задгранична Църква имаше много общо с
гърците-старостилци.
14/27 март, 1974 г.
Изпращаме ти сърдечни
поздрави за твоя имен ден. Да те благослови Господ с много години плодотворни
трудове и със спасение на душата! Шествай и занапред по твоя даден от Бога път
и сей семената на Православието навсякъде, където можеш.
Писмото до Каломирос все
още се пише, вече напечатах 20 страници и още 15 останаха (плътен текст). Надявам
се да свърша до събота, но може и до понеделник.
Светата Пасха, 1974 г.
Христос Воскресе!
Възлюбени в Христа, Алексей, Сусана, Иван и Фелиция (по-нататък следват имената
на другите членове на нашата малка община от вярващи – о. А. Я.) и всички православни християни в Етна, и онези, в чиито
сърца все още предстои да се открие истинната Христова вяра.
Нека изобилно да
пребивава във вас радостта на възкръсналия наш Спасител в тези светли пасхални
дни и да се съхрани във вас вечно благодатта, която получихте в дар от Него!
Нека да не ви победят никакви изкушения, никакъв мрак да не пресече пътя ви и
да не ви посети никакво изпитание, в което да не се обърнете незабавно към
Христа, нашия всемилостив Бог, потъпкал смъртта и обезсилил властта на дявола.
Пребивавайте в Христовата
благодат и Той ще ви насочи към спасението. Помнете края на вашия живот, никога
незалязващия ден на Христовото Царство и вие ще узнаете защо сте живи и към
какво се стремите. Христос Воскресе!
Предисловие към писмото
Освен всичко останало в
следващото си писмо отец Серафим откликна на статията в енорийския вестник на
отец Никита „Orthodox
Christian Witness“ за евтаназията и
също на статията в едно друго списание за четенето на молитви за изгонване на
бяс над плачещите икони – към което призоваваха последователите на отец
Пантелеймон.
Така отец Серафим в хода
на обичайния църковен живот при възникването на различни големи и малки въпроси
ни учеше на правилен църковен възглед по най-сложните проблеми. Той правеше
това доста естествено и непринудено.
24 април/7 май, 1974 г.
Ще се радваме да ви видим
тази събота. Времето при нас е лятно след последния снеговалеж преди десет дни.
От миналия октомври това са първите дни при нас, когато температурата превиши
70 (F) градуса, а днес може да достигне 80. Ако щеш
вярвай, но нашата зеленчукова градинка расте и вчера набрахме три репички!
Грахът и картофите също растат добре. Тази градина е нещо като експеримент, главно,
за да разберем колко вода ще е необходима, за да поливаме този парцел; но ако
това сработи, се надяваме да си направим обикновена градина с цистерна за
поливане.
Относно забележките на
отец Никита (за евтаназията – о. А. Я.)
оставам с впечатлението, че те си общуват на някакви свои специални вълни,
които са напълно различни от нашите. Техният ръководен принцип, явно, е този:
„ако се съмняваш, обвини ги в ‘римокатолически манталитет’“, независимо дали това има някакво отношение към дадения въпрос или не.
Ние също забелязахме веднага слабостта в различаването на „активна“ и „пасивна“
евтаназия, без дори да се замисляме за практическата страна на проблема, която
ти правилно посочи, просто защото това внася една идея, срещу която е написана
и самата статия: че съществува някаква „добра“ евтаназия и тази идея на
съвременното постхристиянско езичество е по някакъв начин законна. Нашето
православно мислене трябва да бъда по-точно!
В статията на отец Никита
за плачещите икони има едно авторитетно твърдение, доколкото го помня: „В
Православието над плачещите икони на първо място винаги са се чели молитви за
изгонване на бяс…“ И не се привежда нито едно потвърждение на такова смело
твърдение, докато в миналите броеве на „The Orthodox Word” ние публикувахме
сведения за 16 плачещи икони в историята на Руската Църква – и нито над една от
тях не са се чели молитви за изгонване на бяс. Преди всичко винаги се е служел
молебен пред иконата и народът е бил призоваван към покаяние. И пак – нашето
православно съзнание трябва да бъде по-точно, а не просто „както му се стори“
на един или друг.
Атонският монах отец
Теодорит ни изпрати своето възвание в защита на монасите от Есфигменския
манастир на Света Гора Атон, то ще влезе в нашия нов брой. Получихме също така
английския превод на неговото писмо до отец Пантелеймон. Неговите доводи звучат
напълно разумно, но разбира се, саркастичният му тон само ще увеличи
съществуващата между тях пропаст. Двете страни цитират каноните безспир, а се
иска единствено любов и разбиране – и това заявление, знам, би могло да излезе
направо от устата на някой икуменист, което само доказва колко труден е станал
истинният път на Православието в наши дни. Но нищо, ще се молим и ще правим
онова, което всеки може според силите си, и ще се молим да знаем какво да
правим и да говорим, когато самите ние бъдем въвлечени в подобни спорове. С
радост очакваме срещата с вас тази събота.
Предисловие към писмото
Един друг църковен
вестник напечата забележително житие на епископ Калист, един от лидерите на
гръцките старостилци по онова време. Попитах отец Серафим дали не си струва да
препечатаме това в Никодимос. Неговият отговор заслужава вниманието на онези,
които се поддават на съблазънта да пишат похвални жизнеописания на живи
църковни деятели.
31 май/13 юни, 1974 г.
Прегледах преписания
„Християнски еволюционизъм“ и мисля, че си прав. Текстът напредва успешно, но
свързаността на текста ще изисква определена полировка. Отначало докрай цялата
изучавана тема изисква логична последователна взаимовръзка и всички доводи
трябва да бъдат необорими.
Жизнеописанието на отец
Калист действително е много трогателно, но бъди внимателен! По-добре ще бъде
изобщо да не се занимаваш с него в близко бъдеще. Въпреки че той е съслужил с
нашите епископи в тази страна, все пак отношенията на нашия Синод с неговата
юрисдикция на старостилците не са съвсем ясни и отец Теодорит, и доктор
Каломирос свидетелстват, че официалният печатен орган на техния Синод е отправил
няколко нападки срещу нашата Църква. Нашите епископи се отнасят към всичко това
внимателно и недоверчиво и би било по-добре да не се публикува нещо, което може
по-късно да послужи като източник на скандал и което несъмнено може да бъде
изтълкувано от някои гърци в другата юрисдикция (с други думи от всички
гърци-старостилци, с които имаме поне някакво общение) в смисъл, че
„синодалното списание заема позицията на едната страна“ в един вътрешен спор на
Гръцката Църква. Освен това в публикуваното негово жизнеописание епископ Калист
е изобразен като светец, и при това приживе! Това е много опасно и изобщо не е
в православната традиция.
Току-що прочетох
„Архипелаг Гулаг“ на Солженицин и се опитвам да напиша рецензия, мисля, че това
е една от най-важните книги на нашето столетие! За съжаление, религиозният
аспект в нея напълно отсъства и затова болшинството от читателите няма да
разберат цялото значение на описаното. Напълно е възможно и самият Солженицин
да не разбира напълно всичко. Но той е създал класическо описание на съветската
действителност.
7/20 юни, 1974 г.
И така, посетил ви е отец
Пантелеймон! Ние също имахме добра среща с него. Никакви спорни въпроси не сме
засягали, при това имаше толкова много хора, че при цялото ни желание нямахме
възможност за подобна дискусия. Отец Н. също беше избрал този ден за своята
визита (и за пръв път той доведе със себе си жена си и децата). Отгоре на всичко
през целия ден се лееше дъжд като из ведро (повече от инч, двеста галона вода
за нашата зеленчукова градина) и спря да вали, едва когато всички си заминаха!
Сигурно в това да се крие някакъв смисъл, но ние сме прекалено твърдоглави, за
да го разберем.
Ако даде Бог, К. ще дойде при вас следващата неделя. Вашата долина
напоследък я посещават много православни. Ще бъде интересно да чуем какво ще
каже отец Пантелеймон по повод еволюцията. Той ни съобщи, че ти пише писмо от
20 страници, което той засега не е завършил. Моли се за нас.
Отец Пантелеймон каза, че дякон Лев Пухало е „параноик“; той отказва да
разговаря с отец Пантелеймон и смята, че се намира в прелест. О, Боже!
Предисловие към писмото
Малко по малко в скита на
преп. Герман започнаха да се появяват все повече и повече хора, често съвсем
млади, които живееха в пустинята от време на време. Понякога това бяха
тийнейджъри с различни семейни проблеми, които техните родителите изпращаха при
отците, за да се поправят. Тъкмо по това време един от тези юноши реши да
напусне Платина и да се пресели при нас за неопределено време. Той не
обясняваше причината за своето напускане на пустинята и не се отнасяше критично
към отците, но беше видно, че се намира в потиснато състояние. В следващото
писмо отец Серафим говори за това.
8/21 юни, 1974 г.
Това е просто кратка
бележка по повод Y., който, сигурно, още живее при вас. И двамата смятаме,
че е важно да те предупредим, не се плаши напразно, но имай предвид, че той
сега е в ужасно тежко и опасно духовно състояние. Външно той много знае за
това, как другите мислят за Православието и какви са техните душевни
преживявания, но вътре в себе си той е много неуравновесен и смутен; всеки път,
когато той „поучава“ или „ръководи“ другите, вреди и на тях, и на самия себе
си. Външното познаване на Православието без вътрешен мир и убеденост, и
намирането на своето място в живота може да причини много вреда, даже когато се
преследват най-благи намерения.
Затова настоятелно те
съветваме и те молим за едно: не замисляй и не започвай с него никакви съвместни
начинания.
Ние не изпитваме към него
никаква лична антипатия, смея да те уверя; много го обичаме и му желаем
спасение. Но тук съществува една духовна опасност, за която ти изобщо не
подозираш, и затова ти пиша за това. Свещеното Писание казва: „Горко на един“.
Сега Y. на никого няма доверие и се надява единствено на
себе си, и това го прави истински „безумен неофит“ (вероятно, в духа на отец
Лев Пухало). Моля ти се, моли се за него да може той да използва своя даден му
от Бога талант за служение на Бога, а не за своите „добри идеи“, които изхождат
от падналото човешко естество.
Ще се опитаме да организираме
посещение на Владика Нектарий при вас с Курската икона „Знамение“. Той се кани
да дойде при нас сутринта на 3 юли, на следващия ден след деня на кончината на
архиепископ Йоан, така че най-вероятно той ще дойде при вас някъде около обяд,
ако ние успеем да организираме всичко това. Но не знам точно какви са неговите
планове, затова не мога нищо определено да обещая.
Моли се за нас. Господ е
с нас, а изкушенията само ни укрепяват!
Предисловие към писмото
Визитата на отец
Пантелеймон при нас, общо взето, беше приятна. Колкото и странно да е, въпросът
за еволюцията и Плащаницата изобщо не бе засегнат. Той помоли за прошка, ако ни
е обидил с нещо, след това започна да обяснява колко е опасно за нас да живеем
„в затънтено място“, без общение с всички останали и че трябва да живеем до
обикновена енория, за предпочитане близо до него и до някого, който би могъл да
ни ръководи. Очевидно, той нямаше добро мнение за духовното окормление от
страна на платинските отци.
Курската икона на Божията
Майка е покровителка на Синода на Руската Православна Задгранична Църква. Тя е
вече на повече от 700 години, тя е чудотворна и свързана с множество събития в
Руската история, а също с някои известни светии. Тази икона почти постоянно
бива носена по целия свят, тя посещава енории и домове, навсякъде донасяйки
утешение на всички, които я почитат. Така се случи, че епископ Нектарий не се
чувстваше добре; той остана да си почива в скита и отец Серафим сам докара при
нас в Етна чудотворната Курска икона на Божията Майка, където той благослови с
нея всички. Това беше едно от първите ежегодни посещения на Божията Майка в
нашата малка община.
9/22 юни, 1974 г.
Радвай се в Господа!
Бяхме радостни да чуем за мирното посещение на отец Пантелеймон при вас, но не
се плаши от своето уединение. Можем да назовем стотици причини защо трябва да
го запазите! Струва ми се, че тук има нещо, което отец Пантелеймон не разбира.
(Между другото, Солженицин е написал писмо до „съветското правителство“, което
е предизвикало много спорове и което е забележителен „реакционен“ документ,
свидетелстващ за това, в каква задънена улица е навлязъл прогресът, а също така
потвърждаващ духовния банкрут на запада и призоваващ да се върнем назад, към
земята и проч. Струва ми се, че в това има нещо и за нас, американците. Може
би, по-късно ще напишем нещо за това).
Подозираме, че
посещението на отец Пантелеймон при вас, освен всичко друго, може би, е
признание от негова страна за това, че не са толкова много православните места,
където постоянно се поддържа огъня на живота и че подобни островчета трябва да
поддържат помежду си добри отношения. Дори такава малка фиданка, като
„Никодимос“, цъфти и плодоноси.
14/27 юни, 1974 г.
Имаме много поклонници –
на обяд в четвъртък имаше деветнадесет души, но всичко мина гладко. Освен другите,
имаше двама абитуриенти от семинарията и един дякон от Синодалния събор в
Ню-Йорк заедно с неговия шестнадесетгодишен син. Колко много различни съдби и
проблеми! Но и каква надежда се разкрива пред онези, които малко се надяват на
себе си и се стараят да не осъждат другите! И колко малко надежда остава за
онези, които са настроени иначе! Да ни направлява и помилва Господ! Моли се за
нас.
21 ноември/4 декември, 1974 г.
След спирането на дъжда и
един ден отдих най-накрая се появи възможност да напишем писма и да ги
изпратим. При нас всичко е добре, само дето ни посети лека простуда и се
стараем да завършим нашата подготовка за зимата. За щастие, зимата не бърза да
дойде при нас; тук още не е валял сняг. Календарът закъснява, но ще излезе
по-рано, отколкото миналата година! Ако даде Бог, ще го напечатаме към края на
седмицата. Както ще видиш, обещаваме да започнем печатането на нова серия
статии – по-скоро дори книга – патрология на светите отци, които са писали за
духовния живот. Чувстваме, че времената сега са последни и трябва да издадем
колкото се може повече основополагащ материал.
Разбира се, пред нас,
малодушните, възниква въпросът: за кого се прави всичко това? Стараем се да не
мислим често за това, а да продължаваме да сеем семената. Ясно е, че има
слушащи и впоследствие те ще стават все повече, особено ако успеем да започнем
издаването на книгите сега. Последният брой на „Никодимос“ се е получил
чудесно; изглежда, вече си навлязъл в своето русло. Може би, някои читатели
няма да разберат веднага важността на това, което им предлагаш, но очаквам, че
отговорите скоро ще се появят. Ти трябва всъщност да бъдеш готов упорито да
вървиш напред, без да слушаш гласовете на неодобрение и светско суемъдрие.
3/16 декември, 1974 г.
Влагаме в писмото
материала за Киреевски1. Това е текст относно „новите принципи за
философията“, които Киреевски е открил у светите отци – и това не е просто
изложение на техните трудове, а творческо възприятие на тяхното учение и
прилагането му към днешния живот. Това е именно „философията на цялостността“,
която Концевич смята за най-важната концепция на Киреевски, но която не е била
достатъчно оценена до този момент.
Статията, която написахме
за Календара, както ще видиш, по тема си подхожда с твоята статия за Киреевски;
само че ние върху примера на епископ Игнатий (Брянчанинов) един вид
подчертаваме монашеската страна на възраждането на светоотеческото учение, а
ти, така да се каже, се задълбочаваш в неговата светска област. Те двамата са
принадлежали на една и съща традиция и са се трудили за една обща цел. Тези
хора са нашите духовни благодетели от Русия през 19 век.
Бележки:
- Отец Серафим ме уговори да напиша за Киреевски, но
тъй като на английски имаше много малко материал, той сам преведе необходимия
за статията материал.
12/25 декември, 1974 г.
Нашият престолен празник
на преп. Герман премина мирно и радостно. Приготвихме традиционния обяд от пай
с грах, който обикновено правеше митрополит Гавриил (Санкт-Петербургски – ред.), малко сьомга, заради Аляска, и
брецелите на преп. Герман, които той правел на своите сирачета. По време на
чая, в царската стая, слушахме житията на американските светии, новомъченици,
на блажената Ксения (един от поклонниците беше получил от нея молитвена помощ)
и царските мъченици.
Споходи ни мисълта, че
въпреки страшното време, все пак още може да се направи нещо за малцината,
които търсят истината. Горим от желание да дадем това, което можем да дадем в
това безценно време на свобода, което все още ни е оставено.
Владиците Антоний
Сан-Франциски и Нектарий ни посетиха и отслужиха литургия в деня на света
Варвара! Владика Антоний знае, че нашето почитание на владика Йоан не навсякъде
среща разбиране, затова много бяхме радостни да видим как той се поклони и
целуна с благоговение иконата на владика Йоан (така той сякаш благослови нашето
местно почитание), след това в проповедта си ни призова да се явим подражатели
в нашето уединение на тристранните подвизи на преп. Йоан Дамаскин (чиято памет
в този ден почитахме): като съставители на църковни песнопения, богослови и
защитници на вярата. Да ни помогне Господ да направим поне малко според силите
си.
14/27декември, 1974 г.
Минаха два дни, откакто
се разотиде тълпата народ след нашия престолен празник и аз седя сам в нашето безлюдно
място (цялото ни монашеско братство замина по работа на различни места). Вчера
късно вечерта заваля първият сняг за тази зима и днес сутринта на земята имаше
10 инча, и ако снегът не спре да вали, сигурно ще навали 18 инча до нощес.
Красиво и вдъхновяващо. Не преставаме да благодарим на Бога за това, че ни
дарува тази пустиня. Да даде тя своите плодове!
Като говорим за бъдещето,
което изглежда доста страшно, ние сме спокойни и дори оптимистични в някакъв
смисъл. Господ няма да остави Своето „малко стадо“ и още много неща може и
следва да бъдат направени. Ти си на същата вълна с нас, а това означава, че ние
взаимно се укрепваме един друг и по Божията милост даваме необходимата помощ на
онези, които едва сега започват да „се настройват“ на вълната на светите отци.
Нашите трудове за стареца Паисий1 и твоите за Киреевски могат да
принесат много плодове, стига някои сърца да бъдат отворени за тази проповед.
Ние мечтаем да започнем серия от статии по патрология, мислим за тази серия,
която ще последва след стареца Паисий (останаха само още пет глави), – това са
учениците на блажения Паисий и след това Оптинските старци. Да ни даде Господ
сили, мъжество и разсъдителност.
Днес имах възможност да
прочета биографията на стареца Макарий2 в старо руско издание –
много вдъхновяваща. В биографията му има много поразителни детайли, включително
списък с портрети, окачени на стената в килията на стареца: негови съвременници
– архиереи и подвижници (болшинството от паисиевската школа), и на двама миряни
– един от които е бил Киреевски.
От сутринта наваля още 11
инча сняг.
Тъй като владика Антоний
ни призова да бъдем църковни преводачи и песнописци, признах на владика
Нектарий, докато владика Антоний пишеше писмо до един руски вестник в „Царската
стая“, че вече сме съставили вечерня на преп. Григорий Синаит, на когото няма
служба на църковно-славянски.
Бележки:
- Преп. Паисий Величковски е велик възродител през
18 век на светоотеческото монашеско учение. Отците преведоха и публикуваха в
поредни броеве на „The Orthodox Word“ труда на схимонах Митрофан за живота на
преп. Паисий, той бе издаден в отделна
книга през 1978 година.
- Старецът Макарий (1788-1860 гг.) Оптински –
наставник на Киреевски.
