Съдържание:
12.13.2010
Свет. Лука (Войно-Ясенецкий). НАУКАТА И РЕЛИГИЯТА.
Свет. Лука (Войно-Ясенецкий). НАУКАТА И РЕЛИГИЯТА.
Съдържание:
Съдържание:
Cветител и изповедник Лука (Войно-Ясенецкий), архиепископ Симферополски
Cветител и изповедник Лука (Войно-Ясенецкий), архиепископ Симферополски
СВЕТИТЕЛЯТ-ХИРУРГ:
Житие на архиепископ Лука (Войно-Ясенецкий)
КНИГИ:
Аз обикнах страданието...
Дух, душа [и] тяло
Науката и религията
Проповеди, Великопостни беседи
Свет. Лука (Войно-Ясенецкий). НАУКАТА И РЕЛИГИЯТА. Глава тринадесета. Мисли на велики учени за взаимоотношенията между науката и религията
Глава тринадесета. Мисли на велики учени за взаимоотношенията между науката и религията
Нютон (1642-1727 г.) в своя капитален труд "Системите на света" пише: "Небесният Владика управлява целия свят, но не като негова душа, а като Властител на Вселената. Вследствие на Неговата върховна власт ние Го наричаме върховен Бог. Той управлява целия свят, чрез това, което е, и чрез това, което може да бъде. Той винаги и навсякъде е Същия Единен Бог. Ние Му се удивяваме поради Неговото съвършенство, почитаме Го и се прекланяме пред Него поради Неговата безпределна власт. А Бог без върховна власт, без промисъл и без цел в своите творения не би бил нищо друго, освен съдба или природа. От сляпата физическа необходимост, която винаги и навсякъде е еднаква, не би могло да произлезе никакво разнообразие и всичкото това съответстващо на мястото и времето разнообразие на сътворените предмети, което съставлява строя и живота на вселената, е могло да произлезе само по мисълта и волята на самобитно Същество".
Карл Линей (1707-1776 г.) е най-големият изследовател на природата през XVIII век. В един от своите трудове той говори за това, че човек може да осмисли Бога чрез Неговите творения. "Вечният, безпределен, Всемогъщ Бог мина покрай мене. Не го видях лице в лице, но отблясъкът на Божеството изпълни душата ми с безмълвно уважение. Видях Божията следа в Неговото творение и навсякъде, дори в най-дребните и незабележими Негови творения. Каква сила, каква мъдрост, какво неизказано съвършенство! Наблюдавах как одушевени същества, стоейки на най-високата степен, са свързани с царството на растенията, а растенията на свой ред с минералните вещества, които се намират в недрата на земното кълбо, и самото земно кълбо бива притегляно към слънцето и в неизменен порядък се върти около него, получавайки от него живот. Видях как слънцето и всички други звезди, цялата слънчева система, безкрайното звездно небе се движи в пространството, бива поддържано в пустотата по волята на непостижимия първоначален Двигател, Съществото на съществата, Причината, Управляващия и Пазителя на света, Господа Създател на всяко творение".
Чарлз Дарвин (1803-1882 г.). Около името на Дарвин се води борба. Опитват се да противопоставят дарвинизма на религията. Според нас, на всеки мислещ човек трябва да му е ясно, че никаква теория за произхода на видовете, стига тя да не противоречи на здравия смисъл, не може да противоречи на Библията, тъй като в Библията се излага само принципната страна на въпроса за произхода на човека, а именно, че Бог завършва сътворението на света със създаването на човека. Библията казва, че човекът е венецът на създанието, образ и подобие на Самия Бог. Тя твърди, че човекът (по своя строеж на тялото) е създаден от пръст, земя, а по своя божествен дух душата на човека е "дихание на Божеството". За това, как са се появили всички видове на земята и колко дълго е продължавал процесът на тяхното развитие, а също за самия процес на създаване на човека, Библията нищо не казва, защото това е вече от сферата на науката, но не и на религията. Затова дарвинизмът, напълно независимо от това, дали е истинен или неистинен, като естественонаучна теория не може да бъде противопоставен на религията. Но тъй като има хора, които се придържат към други възгледи, по-добре е на всички да покажем как е гледал на този въпрос самият Дарвин.
Ще посочим цитати от неговата знаменита книга "Произход на видовете", в която ясно са изложени неговите възгледи по въпроса за взаимоотношенията на Бога и вселената. Той самият няколко пъти е преиздавал тази книга, при това последният път малко преди смъртта си, следователно, към тези възгледи той се е придържал до края на живота си. Преди всичко привличат вниманието епиграфите, поместени в началото на книгата. Първият епиграф: "Но по отношение на материалния свят можем да допуснем, в крайна сметка, следното: можем да видим, че явленията биват предизвиквани не от отделни вмешателства на Божествената сила, оказваща своето влияние във всеки отделен случай, а чрез установяване на общи закони" - Хюъл. Тук, както виждаме, изобщо не се отрича самото наличие на Божествена сила и значението й в произхода на вселената. Вторият епиграф разяснява смисъла на думата "естествен". Третият епиграф е насочен вече против онези, които искат да противопоставят човешкия разум на Божествения Разум и да използват дарвиновата теория за развитието като нещо антирелигиозно: "Заключаваме по тази причина, че нито един човек, грешно надценявайки здравия смисъл или неправилно приемайки умереността, не трябва да мисли или твърди, че човекът може да навлезе прекалено дълбоко в своето изследване или изучаване на книгата на Словото Божие или книгата на Божиите творения, богословие или философия. Но нека хората да се стремят към безкрайното усъвършенстване или успехи в едното и другото" - Бекън. Процесът на науката.
Този епиграф, поставен като начало на целия научен труд, толкова ясно говори за това, към какъв мироглед се е придържал самият Дарвин, че всякакви спорове са просто излишни.
Ако епиграфите са интересни, още по-голям интерес, разбира се, представляват заключителните думи на книгата, в която Дарвин прави изводите от своята теория за произхода на видовете: "Всички тези прекрасно построени форми, толкова различни помежду си и така славно зависещи една от друга, са били създадени благодарение на закони и сега действащи около нас. Тези закони в най-широкия смисъл са — ръст и възпроизвеждане, наследственост, почти необходимо произтичаща от възпроизвеждането; изменчивост, зависеща от прякото или косвеното въздействие на условията на живот или от упражняването и неупражняването. Прогресията на размножаването е толкова висока, че тя води до борба за живот и до нейното последствие — естествения отбор, водещ след себе си раздалечаване на признаците и измиране на по-малко съвършените форми. По този начин от тази свирепстваща в природата война, от глада и смъртта непосредствено произтича най-висшият резултат, който умът е в състояние да си представи, — образуването на висшите форми на живот на животните. Има величие в този възглед, според който живота с неговите различни проявления Творецът първоначално е вдъхнал в една или ограничен брой форми; и в същото време, докато нашата планета продължава да се върти съгласно неизменните закони на притеглянето, от такова просто начало са се развили и продължават да се развиват безбройно количество най-прекрасни и най-изумителни форми". С тези думи завършва книгата "Произход на видовете".
В своя не по-малко знаменит труд "Произходът на човека и половият отбор" Дарвин в главата "Произход на идеята за Божеството" пише: "Следва да се отбележи, че въпросът за произхода на идеята за Бога няма нищо общо с въпроса за самото битие на Бога-Творец, въпрос, на който най-великите умове на човечеството са давали утвърдителен отговор".
"На мене, — казва Дарвин на друго място, — ми прави много по-силно впечатление друг източник, убеждаващ в съществуването на Бога и изхождащ не от чувствата, а от разума. Такова убеждение възниква вследствие на извънредната трудност и дори невъзможност да се разглежда безграничната и чудесна вселена заедно с човека, притежаващ дар да обсъжда миналото и да мисли за бъдещето, като резултат от слепия случай или необходимост. Когато мисля за това, чувствам се принуден да призная Първопричината, която притежава в известна степен човешки интелект, и аз напълно заслужавам названието теист, тоест вярващ в Бога".
Луи Пастьор (1822-1895 г.): "Ще дойде ден, когато ще се смеят над глупостта на нашата съвременна философия. Колкото повече се занимавам с изучаването на природата, толкова повече се спирам в благоговейно изумление пред делата на Твореца. Моля се по време на работа в лабораторията" .
Н. И. Пирогов (1818-1891 г.) в своя известен "Дневник" пише: "Вярата във Висшето Същество, като източник на живот, във вселенския Разум не противоречи на научните убеждения. Ако бих пожелал сега да не призная съществуването на Бога, не бих могъл да го направя, без да си изгубя ума. Съвременниците твърдят, че случайност след случайност довежда, преминавайки от един вид в друг, до вида на млекопитаещото, а оттук е една ръка разстояние до човека, чийто ум му открива, най-накрая, че клетката, произвела го на този свят, по нищо съществено не се отличава от другата жива клетка, и че единствено благодарение на околната среда, случайността и времето тя го е извадила на бял свят - него или сродната му маймуна. Привържениците на тази доктрина са поставили на пиедестал случайността, заменяйки с нея Бога и са отхвърлили как ненужна вехтория и плана, и целесъобразността в мирозданието. В доктрината миналото е примирено с настоящето и това е привлекателната й страна; всичко е родено, не е сътворено. Но какво представлява тази случайност без органичната образуваща сила, водеща до известен род групировки, — не знам. Или изобщо не съществува случайност или между случайността и всички тези действия и причини има връзка. Случайността ще бъде при един такъв възглед не повече от действие, чиито причини са неизвестни, а за много събития, може да се твърди, и никога няма да бъдат известни".
Алберт Айнштайн (1879-1955 г.) е най-големият световен учен-физик, открил теорията за относителността. През ноември 1930 година А. Айнштайн отговорил на журналиста, който се заинтересувал от неговото мнение за битието на Бога: "Моята религия се състои в чувството на скромно възхищение пред безграничната разумност, проявяваща себе си в най-дребните детайли на онази картина на света, която сме способни само частично да обгърнем и осъзнаем с нашия ум. Тази дълбока емоционална увереност във висшата логическа стройност на устройството на вселената представлява именно моята идея за Бога".
"Да знам, че на света има неща, непосредствено недостъпни за нас, но които реално съществуват, които се осъзнават нашия разум и скриват в себе висша мъдрост и висша красота, да знам и чувствам това е извор на истинна религиозност. В този смисъл аз принадлежа към религиозните хора".
Знаменитият Нютон е познат на всички като крупен учен в областта на физиката. Но малцина го познават като богослов, написал тълкования на Книгите на Новия Завет.
Понякога хвърлят към Църквата упрек, че тя уж преследвала напредничавите хора и най-добрите представители на науката. Като пример се посочват съдбата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно.
Николай Коперник (1473-1543 г.) — професор по астрономия, свещеник от полската църква, един от титаните по сила на мисълта, по страст и характер, по многостранност и научни знания. Крупен държавен деец, лекар-безсребреник, виден участник в католическия Лютерански Събор (1513-1517 г.), създател на хелиоцентричната система на света. Както очевидно на всички е добре известно, откритието на Коперник вкратце се свежда до това, че не слънцето се върти около земята, а земята около слънцето. Коперник остава верен служител на Католическата Църква, остава истинен и нелицемерен християнин, изпълнявайки в живота си заветите на Христа, безвъзмездно оказвайки лекарска помощ на всички бедни. На никакви преследвания от страна на Църквата той не е бил подлаган и мирно умрял в родината си, заобиколен от приятелите си.
Епохата, когато живеели Коперник, Бруно, Галилей, се отличавала от нашето време с редица особености. В частност, още не било изживяно наследството от древни времена истината да се определя чрез насилие. Първо, през онази епоха още не е имало строга диференциация между религията, философията и науката. Тогава и науката, и западноевропейската философия все още едва прохождали под крилото на своята обща майка-религия и тя все още покровителствала и едната, и другата.
Хората, съдили Галилей, били едновременно и представители на Църквата, и представители на науката, а в съда над Джордано Бруно били вземани под внимание и чисто политическите моменти. Може би, Бруно нямаше да загине на кладата, ако не беше обвинен за изказването му срещу манастирските доходи, срещу имуществото. Както е засвидетелствано от оригинални документи, инквизиторите по време на разпита специално са съсредоточили вниманието си именно върху това. Какво да се прави, хората не обичат да им отнемат богатството.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
