Историческите места
Като вървиш по Вознесенския проспект от гара Екатеринбург 1-ва и се качиш на височината, излизаш на широкия с правоъгълна форма Вознесенски площад, най-високата част на град Екатеринбург.
Отляво на ъгъла на този площад се извисяват известните от историческия роман “Приваловските милиони” бели здания на Харитониевските палати със старинна архитектура и колони. По-нататък, още по-наляво, в дъното на площада величествено се издига красивият и строен, целият в бяло Вознесенски събор.
Надясно от проспекта, на противоположната на събора страна на площада, там, където полегатият връх на хълма вече започва да се спуска надолу и където се влива в проспекта Вознесенският переулок, на самия ъгъл се намира една хубава не много голяма, бяла господарска къща. Днес това е историческа къща – домът на Ипатиев.
През януари 1919 година, по времето, когато следственото производство преминаваше в ръцете на Н. А. Соколов, на покрива на Ипатиевския дом се развяваше бяло-зелен флаг: генерал Гайда, назначен за Командващ Сибирската армия, заповяда там да се нанесе неговият щаб. Единствено с усилията на прокурора на окръжния съд три от стаите в дома на Ипатиев не бяха заети от щабните маси и не бяха посещавани от многобройната, навираща се навсякъде щабна и външна публика. Това бяха: ъгловата стая, служеща за спалня на бившия Император и Императрицата; съседната на нея стая на Великите Княжни и на долния етаж – стаята, където беше извършено злодеянието, съхраняваща все още по стените и пода кървавите пръски на великите мъченици от Августейшото Семейство. Тези стаи бяха заключени, а последната освен това и запечатана с печат на окръжния съд.
Домът на Ипатиев имаше непълни два етажа; лявата му страна, гледаща към Вознесенския переулок, задната страна, гледаща към градинката, и част от дясната страна, гледаща към предния двор, бяха разположени по низходящия склон на хълма и по тази причина долният етаж на къщата започваше от левия ъгъл на къщата с ниско полукръгло прозорче и постепенно увеличавайки височината си, обикаляше лявата страна на къщата, задната и част от дясната страна. Затова предната страна имаше един етаж с големи прозорци, високо разположени над земята и под тях отдушниците-прозорци на мазето. Парадният вход на дома, гледащ към Вознесенския площад, имаше само 3-5 външни стъпала и около 8 стъпала вече зад входната врата вътре във вестибюла и водеше направо на втория етаж на дома, където беше настанено Царското Семейство. Парадният вход на долния етаж гледаше към Вознесенския переулок и след него следваше антре, в което отдясно се намираше вратата на стаята, където беше извършен разстрелът. От дясната страна на дома към предния двор водеха две разположени една до друга врати на черните входове от горния и долния етаж. През този черен вход на долния етаж са били изнасяни телата на убитите Членове на Царското Семейство и са били качвани на товарния автомобил на Люханов, паркиран в предния двор до водещата към площада порта.
От задната страна на дома на горния етаж имаше малка тераса-балкон върху дървени подпори; от нея се спускаше стълба към градината – мястото за разходка на арестантите. Зад предния двор се намираше задният двор с каретното помещение, плевните и други работни помещения, а от лявата страна той беше отделен с ограда от градината. От стената на дома, ограждайки градината, по протежение на Вознесенския переулок и зад градината имаше висока 2 сажени (1 сажен е равен на
“Тук е извършено убийство и грабеж”, - каза изпълняващият длъжността прокурор в Екатеринбургския окръжен съд Кутузов след кратък оглед на дома на Ипатиев на 28 юли 1918 година. Опитният поглед на юрист, видял всякакви неща в живота си, не можеше да не определи веднага физическото явление на случилото се между стените на дома на Ипатиев събитие.
“Валтасар бе в тази нощ убит от своите поданици (Двустишие от “поемата на немския евреин Хайне” – “Цар Валтасар” – Бел. автора)”, - гласеше надписът на стената в стаята на разстрела и хвърляща светлина върху духовното явление на станалата тук през нощта на 16 срещу 17 юли историческа трагедия. Както смъртта на Халдейския цар е определила края на една от най-крупните ери в историята – преходът от политическото господство в Предна Азия от ръцете на семитите в ръцете на арийците, така смъртта на бившия Руски Цар набелязва друга страшна историческа ера – прехода на духовното господство във Велика Русия от областта на духовните догмати на Православната ера в областта на материализираните догмати на социалистическата секта…
Всичко в дома, което беше поне малко ценно и което можеше да изкуши убийците, всичко беше разграбено; а всичко, което за тях не беше ценно и беше излишно – изтърбушено, разхвърляно, изпочупено, разкъсано и изгорено. Безпорядък цареше във всички стаи; всички печки бяха претъпкани с пепел, обгорели остатъци. На долния етаж невероятен боклук и мърсотия свидетелствуваха, че тези стаи отдавна не са виждали почистване.
И единствените, които поразяваха с чистотата си и отсъствието на боклук, бяха парадното антре на долния етаж и малката, вече на половината в мазето стаичка с прозорче с решетка, към която водеше антрето. Тук нямаше нито мърсотия, нито отпадъци от казарменото битие, както в другите стаи на долния етаж; нямаше нито парцалче, нито късче хартия и подът имаше определено вид на наскоро измит и старателно почистван с дървесни стърготини и отчасти с пясък. Малки следи от замиване на пода се виждаха и по цялата анфилада от стаи на долния етаж, свидетелствуващи, че по този път са били изнасяни телата на убитите до товарния автомобил в предния двор.
В разстоянието между вратите на парадния вход на долния етаж и на дървената площадка пред верандата на този вход върху тънък слой от разнесен с крака пясък се бяха съхранили следи от боси крака с бучици пясък по краищата на следите, напоени с кръв. До верандата отстрани беше насипан доста пясък и в него имаше същите бучици, напоени също така с кръв. Беше ясно, че хората, които са мили пода, бяха ходили боси по него, използвали са за измиване освен стърготините също и пясък, стъпвайки по него с мокри, окървавени крака и този пясък е ставал на бучки и е падал от краката им при излизането на верандата, където е бил измитан в ъгъла.
В стаята, където бяха настанени Великите Княжни, нямаше кревати; Техните походни легла, докарани от Тоболск, сгънати бяха сложени заедно с целия багаж в каретното помещение. Но когато за носене на вътрешната охрана са дошли палачите от чрезвичайката, тези последните са взели от каретното помещение походните легла и са ги поставили за себе си в средата на голямата стая на долния етаж, където те се и оказаха на 28 юли. На едно от тези легла, стоящо близо до пътеката, нямаше калъф на задната табла; той се търкаляше горе в столовата с кървави следи от изтривани в него ръце. Някой, или Янкел Юровский, или Исаак Голошчокин, или Белобородов, оглеждащи след убийството труповете и свалящи от своите жертви пръстените, часовниците, гривните, отивайки бързешком горе, за да грабят, като е минавал покрай леглата на палачите, е смъкнал от най-близкото калъфа и без да спира, изтривайки в движение престъпните си лапи, по пътя е захвърлил калъфа в столовата.
Такива според свидетелството на сериозни хора, присъствали на огледа на дома на 28 юли, се обрисуват следите на престъплението, оставени от убийците в дома на Ипатиев и нефиксирани своевременно от Сергеев.
Ъгловата стая на горния етаж с два прозореца, гледащи към Вознесенския площад, и с два – към Вознесенския переулок, е служела за спалня на бившия Император, Императрицата и Наследника Цесаревич. На левия прозорец, гледащ към площада, има отвън гъста желязна решетка. На десния прозорец върху лявото черчеве от ръката на Императрицата е нарисуван египетският знак за благополучие и под него е поставена датата: “17/30 април
В съседната преходна стая по протежение на Вознесенския переулок вратата е без двете крила; това е стаята на Великите Княжни. Тя има един прозорец с двойна залепена с книжни ленти рамка без малко прозорче и се намира тъкмо над стаята от долния етаж, където е било извършено убийството. Стаята е била почти без мебели: до стената има стоящо огледало, два фотьойла, масичка, два стола – всичко това са вещи на Ипатиев. Но по целия под, в печките – вещи, принадлежали в миналото на Великите Княжни, скъпи за Тях спомени, подаръци на Родителите и близки хора, свидетелствуващи за нежна дружба, любов и грижа, царящи между Членовете на това Семейство и също цял куп останки от свещени предмети и книги, служещи за духовна поддръжка на Сестрите през последните мрачни дни на Техния земен живот.
Тези две вътрешни стаи са били последният приют в живота на Августейшото Семейство на бившия Император Николай Александрович.
До стаята на Великите Княжни по протежение на Вознесенския переулок, но без свързваща врата между тях, имаше ъглова стая, в която е била настанена Анна Демидова. От нейната стая и от стаята на Великите Княжни се излизаше към столовата, от която три врати водеха: едната към салона, другата – към бюфета, преходна стая, в която се помещаваше доктор Боткин, и третата – на терасата и в градинката. Прозорците на салона гледаха към Вознесенския проспект, а на преходната стая на доктор Боткин към градинката; от нея имаше коридор към кухнята и врата към вътрешното антре или площадката, където се помещаваха тоалетната и банята и откъдето вътрешната стълба се спускаше към долния етаж на дома. Там долу стълбата водеше към задното антре, от което през две стаи на долния етаж, разположени по протежение на задната страна на къщата, се стигаше до парадното антре на долния етаж и стаята, където е било извършено убийството. Тази стая беше най-затънтената в къщата, тъй като освен, че беше разположена дълбоко в земята, наполовина в мазето, тя беше оградена от Вознесенския переулок и с два реда висока ограда, ограждаща и парадния вход на долния етаж. Светлината на запалените електрически лампи в тази стая изобщо не се виждаше откъм улицата. Уличката беше тиха и в същото време малцина от жителите се решаваха да минават по нея покрай домовете на Ипатиев и Попов. Разположението на стаята наполовина в мазето в значителна степен поглъщаше всякакъв шум, излизащ от тази стая, и трябваше да заглуши изстрелите по време на разстрела.
Стените на всички стаи на долния етаж, където бяха разквартирувани отначало работниците-охранители, а после охранителите-палачи, външната стена на дома на терасата, където дежуреха часовите, будката на дежурния часови на ъгъла, образуван от оградите, бяха изпъстрени с многобройни разнообразни, цинични и мръсни надписи, порнографски рисунки, неграмотни хулигански стихове и фрази от Хитровия пазар. Във всяка градска градина или място, определено за обществени разходки, в беседките, върху скамейките и всякакъв вид перила можеха да се видят същите, по нищо не отличаващи се от тези произведения. Това е отражение на множеството тъжни причини от последното десетилетие и най-важното – условия от възпитателен характер, които в известно отношение поставяха еднакъв печат върху юношата от привилегированите класи и юношата на обикновения еснаф, и върху момъка от село и от завода, и върху хулигана, израснал в бордеите на “Вяземската лавра” или Хитровия пазар (центровете на криминалния свят в дореволюционна Русия съответно в Санкт-Петербург и Москва – Бел. прев.).
Тъжно, тягостно-тъжно впечатление предимно се раждаше при вида на тези паспорти на духовната немощ на хората, собственоръчно възпроизведени от авторите в порив на притъпяване на своето човешко съзнание. Жално ти става после за тези хора; до болка жално ти е за тяхната слепота за собственото им същество. Но още повече е жалко за техните родители, възпитатели, ръководители, средата, която ги окръжава, и обществото, влияещо върху тях, грижещи се за опазването на техния живот, а погубващи душите.
“Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.”
За какво говорят тези жалки автори-охранители от Сисертския завод и Злоказовската фабрика в своите писания и драсканици?
Преди всичко те свидетелствуват за своята безпределно невежество; в своята развратеност, в своя цинизъм и пълно отсъствие на поне малко съзнателна мисъл те, очевидно, виждат положителните страни на внушаваните им високонравствени лозунги на свободата, равенството и братството, но за съжаление, в плоскостта на тесния, материален социализъм. Те се опияняват от своята плоска литература; вижда се как захласвайки се, съревновавайки се един с другиго, всеки се старае да издокара, да измъдри нещо още по-цветисто от другия. Вижда се, че цялото им революционно съзнание се е концентрирало единствено в областта на този безпределен цинизъм в най-широки рамки.
Какво вземат те за теми на своята площадна литература навсякъде, в стиховете, прозата, вица, псувнята? Клюките, гнусотията, мърсотията, създадени изкуствено от мълвата, създадени от угодническата преса и агентите на германския генерален щаб и … нито дума нещо свое, народно, битово, социално, духовно; нито дума за каквато и да било вина на Царя по отношение на народа, обвинения в гнет, насилия, непосилно бреме и жестокости. Нито дума за онази неща из областта на правителствените провинения на Царя пред народа, с които така се стараеха изкуствено и предвзето да им натъпчат главите.
Нито дума…
Само мърсотия и цинизъм…
Престъпникът, който се стреми да скрие своето участие в престъплението, почти винаги оставя за себе си някакво съобщенийце точно там, където най не предполага. Същото се случи на някои хора и в Ипатиевския дом.
Кой е стоял на пост на терасата на 15 юли 1918 година?
“Вархат”, той собственоръчно е отбелязал това на касата на прозореца и се е подписал на унгарски.
Кой е спал на една от койките (походните легла) на долния етаж?
“Рудолф Лашер”, разписал се в потвърждение на това върху стената на немски.
Кой е стоял зад вратата в десния ъгъл на стаичката на долния етаж по време на разстрела?
“Исаак Голошчокин и Янкел Юровский”, това казват живите свидетели, но и без тях надписът на стената – “Валтасар бе в тази нощ убит от своите поданици”, написан на немско-еврейски жаргон, сам по себе си свидетелствуваше за неговите автори и на самото престъпление.
Ипатиевският дом беше съхранил в себе си достатъчно следи от убийците, за да се каже: между неговите стени в стаичката на долния етаж бяха разстреляни всички Членове на Царското Семейство и намиращите се с него доктор Боткин, Анна Демидова, Алексей Труп и Иван Харитонов. Дори и през март 1919 година по стените и пода на тази стая се бяха запазили следи от пръски кръв. Експертизата на тази кръв, а също на кръвта, останала в следите от куршуми в парчетата под и стени, показваше, че тази кръв е човешка кръв. Експертизата на посоките на улеите от куршумите показва, че жертвите не само са били разстрелвани, но и са били доразстрелвани, когато вече са лежали на пода. Следите от разрязване по тапетите долу, близо до пода, показват, че тук не само са разстрелвали, но вероятно са и пробождали с щикове ранените от револверните куршуми. Болшинството следи от куршуми и самите куршуми, заседнали в стените и пода, принадлежат на револвери от системата Наган, но имаше също и куршуми и от револверите Колт и Маузер. Разсредоточеността на следите от куршумите из стаята показва не само вероятната борба за живот от страна на обречените на разстрел, но и нервозността и безпорядъчността на стрелбата от страна на престъпниците. Следите от куршумите в стаята бяха между 28 и 35, при това по-голямата част от тях бяха от куршуми, неминали през човешко тяло, тоест показващи големия брой неточни изстрели, което можеше да се случи при разстрел от такова близко разстояние заради прекомерна нервност и притеснение от страна на стрелящите.
Домът на Ипатиев беше окончателно освободен от квартируването на нашите щабове и управления в средата на март 1919 година и арендуван от омското правителство от собственика му Ипатиев. Възнамеряваше се той окончателно да бъде придобит от държавата, но военните събития, предизвикали оттеглянето ни от Урал, оставиха този въпрос неразрешен.
От Ипатиевския дом пътят към село Коптяки минава през града отначало по Вознесенския проспект, а после завива надясно по Главната улица на града и по нея при хиподрума излиза извън пределите на града. По-нататък, минавайки през Верх-Истеския завод, пътят се насочва към кордоните на Казанската и Пермската железопътни линии и като премине двете линии, навлиза в гъста смесена, труднопроходима гора, която се простира до самото село Коптяки, на протежение 12-16 версти. На около 3 версти на север от кордона на Пермската железопътна линия Коптяковският път пресича още при спирка №120 Горнозаводската железопътна линия, но преди това още, примерно по средата на разстоянието, той се раздвоява и към горнозаводската линия подхожда по две разклонения: северно – към прелеза при кантон №184, северно от спирка №120, и южно – към прелеза при кантон №185, южно от тази спирка.
На северното разклонение, на около 150 крачки преди да се стигне до железопътната линия, има блатисто тресавище; тук рано сутринта на 19 юли връщащият се от Коптяковската гора в града заедно с червеноармейците от Ермаковския конен отряд и 4-5 плетени каруци товарен автомобил на Люханов заседнал в тресавището; хората от автомобила и червеноармейците отишли до кантон №184, взели траверси от наредената до будката камара и направили върху тресавището мост, по който минал автомобилът. Този мост си стоеше на мястото и през май-юни 1919 година.
Южното разклонение на Коптяковския път, преминавайки през прелеза до кантон №185, свива наляво по протежение на железопътната линия и при кантон №184 се съединява пак със северното разклонение. Пътят отново навлиза в гората и продължава примерно на около 3 версти, до така наречената местност “Четире брата”, без да се разделя. Местността “Четире брата” е получила названието си от растящите някога край пътя четири могъщи вековни бора, издънки от един корен; днес от тези исполини са останали само два изгнили пъна. Точно когато минава покрай тези пънове, Коптяковският път отново се раздвоява на две разклонения: основното разклонение се отклонява малко на север и след около 3 версти преминава през поредица от ливади, носещи общото название “Болшой покос (Голямата коситба)”. Именно това разклонение е използвано при пътуването от града до село Коптяки и обратно и то се смята за част от Коптяковския път. Второстепенното разклонение, отклонявайки се при местността “Четире брата” малко на юг, има значението на зимен път и носи местното название “път към бента”, тъй като на хълма “Болшой покос” пресича по бента едно много мочурливо блато. Дигата на този бент съвсем се е порутила, по нея не може да се мина на колела, затова явно са използвали този път само през зимата, когато блатото е замръзвало.
На около две версти северно от “Болшой покос” и бента двете разклонения се съединяват и по този начин обгръщат в гората един обширен район, който носи общото название – район на “Ганина яма”. Следователно, по протежение на Коптяковския път този район имаше дължина до 5 версти, а напреко в най-отдалечената една от друга част на разклоненията ширината достигаше до 2 версти. Примерно по средата на този район, по-близо до главното разклонение и на верста и половина от “Четире брата”, има малко езерце, което именно се нарича “Ганина яма”.
От това езерце по посока на “Четире брата”, тоест на югоизток, се намират стари изоставени рудни разработки, представляващи мрежа от порутени шахти, изкопи, срутени големи и малки открити рудници, превръщащи цялата тази местност в силно изровен, разкопан и насечен район. Само старите шахти тук са повече от 30, а броят на бившите изкопи, открити рудници е трудно дори да се определи, тъй като всички те са успели да обраснат с трева, храсти и дървета след като тук е било изоставено добиването на желязна руда.
От главното разклонение на Коптяковския път към тези изоставени разработки има отбивки, по които явно преди се е извозвала добитата руда. Първата от посочените отбивки, започвайки на около 150 сажени от “Четире брата”, излиза до центъра на разработките и след това почти по границата им се насочва към “Ганина яма”, където именно свършва. Останалите три отбивки от Коптяковския път излизат на тази първа отбивка на различни места по дължината й и затова тази първа отбивка се явява нещо като основна линия, обслужваща разработките.
Изобщо целият район на тези разработки е много затънтен, съвсем встрани от проходимите пътища, скрит е от гъста труднопроходима гора и е извънредно удобен за укриването тук на много тела, без да се прибягва до сериозни изкопни работи. Така поне изглежда на пръв поглед. Това място е било добре известно на Пьотър Ермаков, тъй като до “Ганина яма” се е намирала ливадата на неговия приятел и сътрудник във всякакъв род разстрели и реквизиции, Александър Болотов, също жител на Верх-Исетския завод.
Ето какво представляваха в общи черти пътят и районът, които бяха избрани от Исаак Голошчокин и Янкел Юровский като място за последното и вечно упокоение на бившия Император и Неговото Августейшо Семейство.
Методичното изучаване на материалите във връзка с детайлния оглед на местността дава следната картина на обстоятелствата от 17-19 юли 1918 година в пределите на гореописания район.
На около 100 сажени от кантон №184 по пътя за село Коптяки има насип върху едно пресъхващо блато; преди да се стигне до този насип има една суха могила. На тази могила, скрита от гората, сутринта на 17 юли се появила застава от червеноармейците от “специалния отряд” на Исаак Голошчокин и не пускала да мине никого от пътуващите от града за Коптяки. Всички под заплахата от незабавен разстрел били връщани обратно към кантон №184.
На другия край на Коптяковския път пред “Болшой покос” била разположена пак по същото време още една такава застава, която не пускала никого от село Коптяки в града.
Много късно през нощта на 16 срещу 17 юли, дори по-скоро рано на разсъмване на 17 юли, през прелеза до кантон №185 преминал товарният автомобил на Люханов, напълнен до половината с телата на Августейшите мъченици и покрит с някакъв сив плат или брезент. Камионът свил наляво, минал кантон №184 и като изминал от него около 50 сажени по Коптяковския път, едва навлизайки в гората, спрял. Шофьорът и неговият помощник слезли от камиона и дошли в кантон № 184 да вземат кофа с вода, тъй като машината “била загряла”. Жената на кантонера се разсърдила, че са я изплашили през нощта, на което шофьорът отговорил:
“Вие, господа, тука си спите, а ние цяла нощ се бъхтим. Като за първи път ще ви простим, но следващия път не правете така.”
След известно време камионът потеглил. До насипа го пресрещнали няколко червеноармейци на коне от отряда на Пьотър Ермаков и го повели по-нататък към местността “Четире брата”. Пътят бил труднопроходим за камиона: честите дъждове много били разкаляли почвата; в ниските места било мочурливо, а на височините от почвата стърчели грамадни корени от крайпътните дървета. Автомобилът се движел с голямо усилие, често спирал, буксувайки и оставяйки след себе си в калта и в мочурливите места дълбоки бразди от колелата.
Като стигнал до първата отбивка при разработките, той завил по нея. Пътеката била обрасла с висока трева и млади дървета, коловозът – тесен. Тежкият камион оставил върху нея грамадна следа: смачкал тревата, изпочупил и изтръгнал много млади дървета, а на старите одрал кората и одраскал стволовете с краищата на каросерията така, че и през май 1919 година тези последните следи все още ясно се виждаха. На това място, където отбивката излиза при разработките, една от ямите, служила някога за сортиране на рудата, твърде много изместваше пътя към големите дървета и камионът, заобикаляйки я отдясно, не разчел завоя, пропаднал в ямата с лявото задно колело, продънил се и заседнал. Явно се наложило да го разтоварят тук, за да измъкнат автомобила от ямата.
До откритата шахта и глинената площадка, където селяните и офицерите били открили следи от огньове, имаше около 200 крачки; от млади борчета и брезички, насечени близо до мястото на аварията, пънчетата от които бяха останали да стърчат, били направили носилки, вероятно използвайки за тях платнищата от палатки или брезент, с които е бил покрит автомобилът и едно парче от които беше намерено в шахтата. Хората слезли от конете, вързали ги за дърветата, на които конете огризали кората и за да се предпазят от комарите по време на работата по разтоварването и изваждането на телата от колата, запалили огън до самия път. Тук работили Ермаков, Костоусов, Леватних, Ваганов и всички най-близки приятели на Ермаков, образуващи един вид неговия щаб. Част от тях отнасяли телата на площадката до шахтата, където именно хвърлили впоследствие пръчките от носилките, друга част осъществявали близката охрана, третата изваждала камиона от ямата.
От ямата, където пропаднал автомобилът, по-нататък по посока на “Ганина яма”, както вече беше казано по-горе, пътеката върви по края на голям, дълбок изкоп, който опира до една открита шахта, изследвана през август 1918 година от офицерите. Веднага зад шахтата, пак в същата посока, се намира малко, плоско възвишение – площадка със следи от упоменатото пепелище. Това възвишение се е образувало от нахвърлената там глина. На изток от шахтата и възвишението има полянка, а от северозапад към шахтата води полска пътечка, по която може да се излезе на “пътя за дигата”.
Цялата трева по полянката, около шахтата и глинестото възвишение беше много смачкана от хорски и конски крака; конете явно са били привързани за окръжаващите полянката дървета, тъй като кората на дърветата беше изгризана, а по земята около дърветата имаше конски изпражнения. През цялата полянка минаваше дълбока следа от автомобил, явно направил тук обратен завой след като са го изтеглили от ямата; виждаха се и следи от колела на каруци или файтони, които са дошли на полянката от страната на “Ганина яма”, където излизаше четвъртата отбивка от главното разклонение на Коптяковския път. До шахтата се въргаляха отсечени или прерязани краища на ново въже от някаква опаковка и пръчки, окастрени от двата края, които са служили за носилки.
Около шахтата и особено по склоновете на глинестото възвишение бяха разхвърляни остатъците от кладата; в най-голямо количество те бяха натрупани в една дупка на края на възвишението. Именно тук се намираха онези обгорели предмети от облеклото, обувките, бельото и роклите, за които стана дума по-горе; при детайлното преглеждане на всичко, събрано тук в пепелта, се намериха и малки парчета от нечии обгорели и раздробени кости, а следователят Намьоткин разказа, че когато те за пръв път са били при шахтата, отгоре върху тази натрупана пепел лежало едно обгоряло на вид ребро, което се разпаднало на ситен прах, когато той се опитал да го вземе. Изобщо впечатлението на хората, първи дошли тук, беше такова: около шахтата са били изгаряни не само предмети от облеклото, бельото и обувките, но вероятно са били горени телата на самите убити, а след това останките и пепелта са били разхвърляни наоколо в тревата и само мястото на пепелището е било засипано с глина. И наистина, обгорели вещи можеше да се намерят навсякъде около шахтата и възвишението и дори в съседните изкопи и ями. Същите остатъци бяха намерени и в шахтата.
На пътеката, стигаща до шахтата от северозапад, на около 30 крачки от шахтата имаше друго пепелище, в което бяха намерени обгорели части от облекло, бельо, обувки и също обгорели парченца от нечии кости. Следственото производство успя да получи снимка от това пепелище, направена преди пепелището да бъде разровено от коптяковските селяни, а може би, дори и веднага след като огънят е загаснал. Съдейки по тази снимка, кладата е имала не по-малко от 3 аршина дължина, до 2 аршина ширина и аршин и повече височина. По своя външен вид и размер пепелището приличаше на хълмче на прясно зарит гроб. Коптяковските селяни, натъквайки се в остатъците от пепелището върху глинената площадка на скъпоценен изумруден кръст, като видели после това второ пепелище на пътеката, съсредоточили цялото си внимание върху издирването на нови скъпоценни предмети. Те го разровили, размесили в него пепелта и неволно раздробили ценните парчета от кости, тъй като последните от действието на огъня бяха станали много крехки. Все пак общото заключение на всички идващи тук коптяковски селяни също се свеждаше до това, че в огньовете бяха изгорени самите тела на убитите Членове на Царското Семейство.
Близо до откритата шахта, между нея и ямата, където беше пропаднал автомобилът, има още една полянка, скрита от шахтата зад няколко дървета и храсти. На тази полянка под дърветата има пън от отрязано старо голямо дърво. Около пъна се валяха черупки от яйца, парчета от съветски вестник и няколко листа от някакъв медицински справочник. Явно, докато другите са работели над телата, там, до шахтата и възвишението, тук, на пъна, някой е седял, ял е яйца и е изпуснал няколко листа от носения у него по някаква причина справочник. Това не беше пособие, което би могъл да използва фелдшер, например, какъвто от известните участници в укриването на телата беше Янкел Юровский; това беше, според заключението на експертите, лекарско пособие, достъпно само за лекар. Малка подробност, която навежда на въпроса: за какво им е било на убийците при укриването на телата на своите жертви присъствието на лекар на място?
На 18 юли преди обед в Коптяковската гора са идвали два товарни автомобила; единият е докарал бензин за другия автомобил, заседнал при “Ганина яма”, и бъчва, около 10-12 пуда, с нафта; другият камион е докарал още три бъчви с нещо. Двата камиона са били задържани от червеноармейската застава на север от кантон № 184 и товарът от тях е бил возен по-нататък с ермаковските каруци, или плетенки, както ги наричат местните жители. След обяд на същия този 18 юли в Коптяковската гора са пристигнали Исаак Голошчокин и Янкел Юровский. Исаак Голошчокин е пристигнал с лека кола с още някакви две лица от чрезвичайката, но е оставил автомобила до кантон №184, а по-нататък е тръгнал със спътниците си пеша. Много късно вечерта тези спътници са се върнали от гората при кантон №184 и са заминали с леката кола за града; а след тях заминал за града и един от камионите, пристигнали през деня. Исаак Голошчокин останал в гората през нощта. Чак на разсъмване на 19 юли леката кола пак дошла в Коптяковската гора и този път била допусната да навлезе навътре по пътя за Коптяки значително по-надалеч. В гората откъм шахтата при него излязъл Исаак Голошчокин; той явно не бил спал цяла нощ и когато минавал през Верх-Исетск, дремел в автомобила и се люшкал наляво-надясно. Заедно с него по същото време заминал за града вторият от камионите, идвали в Коптяковската гора през деня на 18 юли.
Рано сутринта на 19 юли се върнали във Верх-Исетск Ермаков, Костоусов, Леватних и останалите членове от отряда на Ермаков, а с тях и червеноармейците, носещи охраната на заставите. Ермаковските били на коне, а останалите пътували с каруци или в плетенки, които били повече от 20. С 4-5 плетени каруци карали някакви бъчви. С цялата тази команда минал през Верх-Исетск и камионът на Люханов, откарал в Коптяковската гора телата на Членовете на Царското Семейство; неговото задно колело било омотано с въжета. Всички върнали се хора имали уморен вид, а някои членове на ермаковския отряд били много изцапани с глина и пръст. На жените си, роднините и близките никой от тях не се решил да разкаже за това, което са правили в гората, и едва след около три дни, когато бягайки от Екатеринбург те минавали през Коптяки, накарали местните селяни да ги карат с талиги към Тагил, когато изпращали коларите да си вървят обратно, бидейки силно на градус, се хвалели пред селяните: “Ние вашия Николка и всичките там ги изгорихме.”
Явно и на каторжниците по натура, неспиращи се пред никакво зверство над жив човек, онова, което ги бил накарал да направят Исаак Голошчокин над вече мъртви тела, им направило онова впечатление на изключителен ужас, който сковал устата на изпълнителите и осигурил на Исаак Голошчокин това, че те няма да проговорят, освен в пияно състояние, когато всеки разбира, че “малко ли глупости ще надрънка един пиян.” Може би, разчитайки точно на този ужас у изпълнителите Войков така уверено заявил: “Светът никога няма да узнае за това.”
Действително, на основание на последвалото подробно изследване на района на шахтата и глинестото възвишение и детайлното проучване на обгорелите остатъци, намерени в този район, може да се направи само предположение за това, какво Исаак Голошчокин, Янкел Юровский и подобните на тях изверги са били способни да извършат над телата на Августейшите Мъченици в Коптяковската гора, защо парчетата кости бяха намирани раздробени, скъпоценностите разсечени и всичко старателно изгорено, но едва ли някой ще може да разчита да чуе от устата им подробностите на този последен акт на страшната Екатеринбургска трагедия.
