1978 година
8/21 февруари, 1978 г.
Дойдохме вече на себе си
след почивните дни. Също така окончателно приключихме с разправиите с
нашия камион – след някои приключения му сменихме гумите, тъй като предишните
все още бяха в прилично състояние, и завлякохме камиона на 3 мили надолу по
пътя, където го продадохме на един вехтошар за 50 долара, – всичко това 8 дни
преди датата, на която изтичаше регистрацията на камиона.
Преп. Алексий, човек Божий, 1978 г.
Поздравяваме те с именния ти ден, изпяхме ти „Многая лета“. Моли се за нас! Дяволът иска да ни изкуши със съмнения: „Какъв смисъл има в това, с което се занимавате“, ако времената са толкова тежки и дори братята по вяра постъпват толкова враждебно. Току-що получихме писмо от о. Y. В него той в детайли описва нашето състояние на прелест, което основно се състои в това, че сме намерили място за блажения Августин в календара и проповядваме вместо религия „ултрадесен фанатизъм“. Боже мой, какво ни чака занапред?
Предисловие към писмото
Позвъниха ми от Медфорд, щат Орегон, – приблизително на 90 мили северно от дома ми в Етна, Калифорния, – група руснаци, гърци и сърби, които искаха да основат енория в техния град (по онова време на юг от град Юджин в Орегон изобщо нямаше нито една православна енория). Предадох това съобщение на отците и те се срещнаха в Медфорд със семействата-организатори на енорията.
Велики вторник, 1978 г.
Срещата (със семействата в Медфорд – о. А. Йънг) мина успешно и, съдейки по всичко, там ще имаме нова енория, в която ти ще бъдеш свещеник! (Те много се зарадваха на тази перспектива, очевидно поради това, че ние за тях сме прекалено „монашески“). Господ те призовава към това, но не изпадай в ужас, това ще бъде много скромна мисионерска енория – няма да ти бъде трудно.
Да ти помогне Господ добре да завършиш Великия пост. Господ, очевидно, проявява Своята милост и Промисъл в нашата мисионерска дейност.
1/14 юни, 1978 г.
Посети ни отец Иларион (днес архиепископ на Сидни и Австралийско-Новозеландски – о. А. Йънг) и у нас останаха прекрасни впечатления от неговата визита. Той е много уравновесен и в него се усеща правилен дух – това е бъдещият владика Лавър. На практика възгледите ни за нещата съвпадат, с тази разлика, че според мене, той не осъзнава цялата дълбочина на нашия „гръцки проблем“ и е по-ориентиран към организационната работа в Църквата. Той може да ни окаже важна помощ в бъдеще. Надявам се, че някога ще имаш възможност да се срещнеш и да пообщуваш с него.
30 юни/13 юли, 1978 г.
Посрещнахме подобаващо Петдесетница, а в края на същия ден имахме битка с една гърмяща змия, която намерихме в центъра на манастирския парцел (така дяволът изрази своя протест!)
Що се отнася до твоето потиснато състояние, надявам се, че вече е преминало. Ако не е, тогава, моля те, не забравяй, че всички трудове на християнина се извършват в неговото обкръжение – тук и сега, между мене, Господа и моите ближни. Ако има възможност за нещо по-голямо – на общоцърковно ниво – това трябва да бъде само допълнение към основния духовен труд. Аз и досега се учудвам колко още много можем да правим, като се има предвид какви времена настанаха сега. Също така черпи вдъхновението си от живота на праведниците, като светител Нектарий Егински, например, и нашия собствен владика Йоан – те често са били подлагани на преследване на „обществено ниво“, но това не им е пречело да принасят добрите плодове на своя духовен труд.
22 септември/5 октомври, 1978 г.
Всички благополучно се върнаха обратно, а у мен неочаквано възникна добро предчувствие за Медфордската мисия1 и всичките ми тревоги за нея се разсеяха. Разбира се, не следва да се доверяваме на чувствата, но мисля, че трябва спокойно да правим каквото можем и да възложим на Бога да произведе от това плодове.
Все по-често и по-често чуваме за духа на „теснота“ на Атон и мислим, че явно всичко е било същото и по времето на преподобния Паисий, вероятно, това е била една от причините за неговото напускане! Да ни помогне Господ на всички още повече да се приобщим към дълбочината и широтата на истинското Православие.
Бележки:
- Отец Серафим отслужи литургия в енорията в Медфорд.
Писмо без посочване на датата
Видях се с F.1 във вторник и му казах, че не сме започнали да го обичаме по-малко, но всички ние чакаме кога той най-сетне ще се промени, възползвайки се от това, че Господ го е призовал. Той се съгласи с всичко, което му казах, включително с необходимостта да се раздели с навика си да се самооправдава и напълно да спре пиенето, па макар и заради онези, които толкова много са страдали заедно с него и за него. Той каза, че нищо не е пил от момента, в който отец Герман го е заварил да го прави.
Общото ми впечатление е следното: неговият навик да глези и оправдава себе си толкова дълбоко се е вкоренил у него, че разсъждавайки по-човешки, неговият случай на практика е безнадежден. Но има Бог. Трябва да продължаваме да му помагаме и да го подкрепяме, но твърдо да настояваме, че той трябва да се промени, като упорито работи над себе си.
Е, а останалото трябва да изхожда от него. Ти си направил всичко, което си могъл. Не се измъчвай повече заради него. Мисля, че всичко това ти е изпратено от Бога, за да осъзнаеш колко дълбоко се е вкоренил грехът у човека и колко упорити са човешкото своеволие и съпротива в делата на поправянето на живота дори при искрените новообърнати. Ние – онези, които искаме да помогнем, – можем да дадем само толкова, а по-нататък човек трябва сам да действа. Дълбоко в себе си ти трябва да намериш спокойствие от съзнанието, че си направил всичко, което си могъл, а останалото зависи от Бога и от свободната воля на самия F.
Бележки:
- F. беше новообърнат във вярата и се бореше със своите стари грехове –
хомосексуалност и алкохолизъм. Той пристигна при нас в Калифорния, за да
предприеме опит да промени себе си, но се сблъска с огромни трудности по този
път.
6/19 октомври, 1978 г.
Няколко думи за F. – той би трябвало да се е върнал обратно в Етна, преди още ти да си получил това писмо.
Неговото посещение при нас мина тихо и без произшествия. Ние изисквахме от него съвсем малко – основно, да следи какво говори – с това той се справи.
Аз категорично му казах, че той трябва да си намери работа и жилище, „да не нахълтва“ в живота на семейството ти и да не се превръща в паразит, да бъде изключително внимателен по отношение на това, да не върши ексцентрични постъпки, и да не прави нищо против волята ти.
Изглежда, той разбра всичко това и моментално с всичко се съгласи, но мисля, че на практика всичко ще излезе съвсем иначе. Не трябва да го дундуркаш, просто следи той да изпълнява основните правила и му дай да разбере, че ако не може да ги следва, няма да може да остане при тебе повече – както за негова, така и за твоя полза. Той няма да има никаква полза, ако ти просто ще търпиш неговите ексцентрични номера, а той ще продължава да упорства в тях.
Аз няколко пъти разговарях с него. Изглежда, че с ума си е разбрал всичко, за което му говорих, но няколко случки тук показват, че той е един от онези, които казват „да, да“, а след това продължават да постъпват по-своему. Единственият изход от това е да се изисква от него строг отчет за това, за което е отговорен. Подчертах му, че това е много важно за него – по-важно от молитвеното правило и т. п. Той страда от недъга на постоянното самооправдаване и най-доброто, което можеш да му дадеш, е чувството на реалност на ежедневния живот на нормалните хора.
Не сме му давали много духовни съвети. Теоретически той ги приема и вероятно дори започва да ги следва, но ние и двамата чувстваме, че в душата му липсва духовно доверие към когото и да било, и докато това е така, нашето ръководство няма да може много да му помогне. Той инстинктивно е концентриран върху себе си и не изглежда да е способен да разбере нещо извън това.
Да ти помогне Господ във всичко, което можеш да направиш за него, но бъди реалист и практичен човек и не си докарвай ненужни страдания, които няма да му помогнат, но могат да причинят твърде много вреди на тебе и съпругата ти.
Все още не мога да дойда на себе си след посещението на о. D.1. Той е дружелюбен човек, но има нещо крайно погрешно в онзи дух, който той е попил от своя „старец“.
Бележки:
- Монах, който избяга от манастира на отец Пантелеймон в Бостън.
