Вещите и документите
В Омск към вещите и документите, събрани в Екатеринбург и отнасящи се до делото за убийството на Царското Семейство, по разпореждане на Върховния Управител бяха прибавени и вещите, събрани от генерал-майор Голицин в Алапаевск, които принадлежаха на убитите там Велика Княгиня Елизавета Фьодоровна, Великия Княз Сергей Михайлович, Князете Иоан, Игор и Константин Константиновичи и граф Владимир Палей. Освен това адмирал Колчак предаде в комисията получената от него още преди това кутия с някои по-ценни вещи на упоменатите Височайши Лица. Общо взето се насъбраха доста вещи. Те бяха разпределени по сандъци, куфари и пътни чанти без описи на съдържащото се в тях, а някои вещи и документи, снети от тялото на Великата Княгиня, Великия Княз и Князете, не бяха своевременно дезинфекцирани и по тази причина част от тях напълно беше съсипана под влияние на останалите по тях секрети от разложението. Шапките, палтата и обувките на Великия Княз и Князете след съдебния оглед и вписването им в протоколните постановления се наложи да се изгорят поради невъзможността да се намери в Омск херметично хранилище с достатъчни размери за по-нататъшното им съхранение. Да се прекрати разложението по пътя на дезинфекцията, вече не беше възможно.
От вещите, събрани в Екатеринбург, преди всичко бяха прегледани и проучени онези вещи и документи, които бяха намерени при огледите на дома на Ипатиев, дома на Попов, помийната яма в двора на дома на Ипатиев, при проучванията и издирването в района на “Ганина яма”, в стаите на бившия областен съвет и в пощенско-телеграфната кантора. Всички тези вещи и документи по същество се явяваха веществени и документални доказателства по делото и затова всички те бяха подложени на детайлно изследване, проучване и описание. Най-важните и най-необходимите от тях по следствено указание освен това бяха подлагани на експертиза от специалистите, на научни анализи, фотографиране и подробно протоколно описание. При изследването на всички тези вещи в следствено отношение, по-голямата част от тях, в това число и представляващите голяма материална ценност, бяха внесени в нови описи, отново подредени, опаковани, запечатани и предадени по указание на Върховния Управител на съхранение на сигурно място, тъй като комисията не смяташе за възможно да пази при себе си всичкото това ценно в историческо и национално отношение имущество, представляващо реликви на загиналото Царско Семейство.
След това бяха прегледани вещите, иззети от бившите охранители и техните семейства и познати в Екатеринбург, Верх-Исетския и Сисертския заводи, а също вещите и документите, останали в каретното помещение в дома на Ипатиев и в хранилището на Волжско-Камската банка. Доколкото времето позволи, писмата, дневниците и книгите, принадлежали на Членовете на Царското Семейство и загиналите с Него приближени, бяха огледани и използвани като материали от историческо и национално значение, но в общи линии бегло, оставяйки тази област на изследване за бъдещето в по-благоприятна обстановка от онази, в която се провеждаше следственото производство. За тези вещи и документи също бяха съставени подробни описи и списъци, след което те отново бяха подредени в специални сандъци, опаковани, запечатани и дадени за съхранение пак там, където бяха предадени и горепосочените вещи.
Преглеждането, сортирането и проучването на вещите и документите, останали след убийството на Членовете на Царското Семейство, дадоха на следствието няколко много ценни и характерни указания:
1) Сред вещите на Царското Семейство, намерени както в стаите на дома на Ипатиев, така и в каретното помещение в този дом, не бе намерена нито една вещ от носено бельо, дрехи, рокли, обувки и връхни дрехи. Докато в бюфета в столовата бяха намерени 57 икони и иконки, принадлежащи на Членовете на Царското Семейство, нито в стаите, където Те бяха живели, нито в купищата разхвърляни вещи и в претършуваните сандъци в каретното помещение нямаше нито едни чорап, нито една долна риза, нито една носна кърпа, нито обувка, нито шапка, с една дума – нищо от дрехите и бельото. Всички тези вещи до една бяха откарани от Исаак Голошчокин и Янкел Юровский.
При проучването на това обстоятелство успяхме да установим следните факти: разводящият на охранителния отряд Анатолий Якимов и охранителят Филип Проскуряков разказаха, че назованите ръководители на престъплението, заминавайки от Екатеринбург за Москва, освен скъпоценностите, принадлежащи на Царското Семейство и свалени от Нейните Членове след убийството, основно събирали, опаковали и изпращали на гарата бельо, обувки и дрехи на Августейшото Семейство. По-нататък от сметките на комисаря, бившия кронщадски матрос Хохряков, превозвал заедно с комисаря Родионов Царските Деца от Тоболск в Екатеринбург, стана ясно, че с втория ешелон на Царското Семейство са били превозени 2700 пуда багаж (пуд – руска мярка за тежина, равна на 40 фунта , или около 16,4 кг – Бел. прев.). Всички събрани сега в Екатеринбург вещи представляваха товар от едва 150 пуда, или значи почти нищо от цялото имущество на Царското Семейство, докарано от Тоболск. Като потвърждение, че сметката на Хохряков е правилна, служат разписките, приложени към сметката за опаковането на вещите, пренасянето им, пренатоварването им в Тюмен, превозването им с параход, по ЖП-линията и с файтони в Екатеринбург. Освен това, Филип Проскуряков, позовавайки се на думите на охранителя Талапов, който бил с него на гарата по време на евакуацията от Екатеринбург, свидетелствува, че с вещите от дома на Ипатиев комисарите напълнили три големи американски товарни вагона.
Незначително количество бельо и обувки беше намерено при обиските на охранителите. Така например, у Иван Старков бяха намерени четири носни кърпички, принадлежащи на Великите Княжни, а у Михаил Летьомин – чаршаф на Императора, възглавница, чаршаф и калъфка за възглавница на Императрицата, мъжка риза с изрязани инициали, кафяви лачени дамски обувки, вероятно, на Великата Княжна Мария Николаевна и мъжки боти с ластик или на доктор Боткин, или на някого от слугите. Но по-голямата част, безусловно, беше откарана от главатарите на съветската власт, сред които Исаак Голошчокин, вероятно, беше един от най-големите грабители и по пътя за Москва е раздавал вещите на някои от своите приятели и познати. Обаче е раздавал вещите твърде пестеливо, на специално отличилите се болшевишки дейци, и то “по протекция”, както се изрази за него една видна пермска болшевишка деятелка, някоя си Голубьова, работеща като касиерка в изпълкома. По нейните думи, вещите на Царското Семейство били докарани от Исаак Голошчокин от Екатеринбург при нея и тя е показвала на Семьон Логинов, за когото ще стане дума в бъдеще, по време на тяхното съвместно пътешествие в Москва дадените й от Исаак Голошчокин пухена възглавница на Императрицата и дамски обувки с копчета от много хубава мека кожа, принадлежащи на някого от Царското Семейство, но на кого именно, тя не знаела. Освен това в Екатеринбург след убийството на Царското Семейство мнозина виждали любовницата на комисаря Дидковский с ботушки, шити по мъжки фасон и принадлежащи на една от Великите Княжни. Такива ботушки имали всички Велики Княжни; с тях Те още в Царско Село, а после и в Тоболск работели през зимата с Баща си в снега по разчистването на градината или двора.
А че у Царското Семейство вероятно е имало много дрехи, може да се съди дори само по това, че при преглеждането на вещите бяха намерени 140 броя закачалки за рокли и връхни дрехи.
2) Сред вещите, намерени в дома на Ипатиев и в каретното помещение, нямаше нито едно ювелирно изделие от принадлежащите на Царското Семейство и представляващо дори незначителна ценност. Павел Медведев казва, че когато влязъл сутринта след убийството в дома в стаята на коменданта заварил Исаак Голошчокин и Янкел Юровский, а на масите, по дивана имало камари от камъни и златни вещи.
При преглеждането на документите, иззети при огледа на стаята на коменданта, сред останалите книжа беше намерен разкъсан пощенски плик, върху който се беше съхранил надписът: “Златни вещи на Анастасия Николаевна”. Дали е съществувал този плик още докато Великата Княжна е била жива или неговият произход трябва да се отнесе към времето на разпределяне на награбените скъпоценни вещи на Царското Семейство от Исаак Голошчокин и Янкел Юровский след убийството и ограбването на телата – този въпрос остава открит, но съдейки по отсъствието в надписа върху плика на титуловане, второто предположение има повече основания. Пликът беше показан на камериерките на Великите Княжни, но те не бяха виждали у Великата Княжна Анастасия Николаевна такъв плик, макар и да бяха вземали участие в укриването на златните вещи при преместването на Семейството от Тоболск в Екатеринбург.
Павел Логинов, машинистът на влака, откарал комисарите от Екатеринбург, срещнал в Перм бившия помощник-председател на Екатеринбургската чрезвичайна следствена комисия Валентин Сахаров, когото познавал още като дете, и на пръста му се кипрел златен пръстен с тюркоаз. На въпроса на Логинов за произхода на пръстена Валентин Сахаров отговорил, че той, вероятно, е английска изработка, тъй като е свален от ръката на Великата Княжна Анастасия Николаевна.
Възможно е Исаак Голошчокин и Янкел Юровский, като са обрали скъпоценните вещи от телата на убитите, да са ги разпределили по пакети според принадлежността им, а след това са били принудени да наградят с нещо своите сътрудници от чрезвичайката, дошли в дома на Ипатиев малко по-късно, и затова се е наложило да отворят един от запечатаните вече пакети.
3) Вещите, захвърлени и оставени от съветските престъпници в каретното помещение в дома на Ипатиев, принадлежаха преимуществено към предметите, използвани в кухнята и трапезарията, които нямаха характер на вещи от първа необходимост: разкомплектовани комплекти тенджери, форми и формички; отделни капаци от тенджери; тенекиени кутии за продукти; остатъци от сервизи за хранене, за чай; бурканчета и съдове за кухнята и т. п.
А вещите, или по-скоро остатъците от вещите, събрани в стаите, където живееше Царското Семейство, напротив, принадлежаха почти изцяло към категорията вещи и предмети от първа необходимост: четки за зъби и за нокти; гребени, гребенчета, игри; сапунерки и различни стъклени и порцеланови кутийки от прах за зъби; игли, конци, карфици, копчета, секретни копчета и всякакви други дреболии за ръкоделие и кърпене; флакони от тоалетна вода; шишенца от лекарства, които Императрицата, страдаща от болно сърце, и Наследникът Цесаревич, боледуващ от наследствената болест хемофилия, постоянно са употребявали. Пак тук трябва да се отнесат и някои дребни предмети от религиозно значение, които Членовете на Царското Семейство винаги са носели със себе си и никога не са се разделяли с тях, а именно: шишенца със Светена вода и миро от различни свети места и монастири, иконки, висящи над креватите, и нателни, икони и иконки на особено почитаните от Семейството светии, Евангелия и Свещени книги. При това поне 75% от всички посочени вещи от първа необходимост се оказаха във вид на пепел, въглени и обгорели остатъци, с които бяха пълни горивните камери на печките както в стаите, заемани от Царското Семейство, така и в стаята, където е живял Янкел Юровский, стаите от долния етаж на дома на Ипатиев, където се e помещавала вътрешната охрана, и казарменото помещение на дома на Попов, където беше разквартирован отрядът на външната охрана.
В приложение 1 (към настоящия отдел) са поместени извадки от описите на вещите и предметите, намерени в стаите, където е живяло Царското Семейство, и събрани в каретното помещение на дома на Ипатиев като най-характерни за потвърждаване на изразеното мнение за различния характер на предметите, намерени на едното и другото място. Къде са се дянали вещите на Царското Семейство, разграбени от убийците, не успяхме да установим, но съдейки по това, че Исаак Голошчокин и Янкел Юровский са се насочили от Екатеринбург към Москва, може да се мисли, че основното количество бельо, дрехи и обувки на Царското Семейство е станало в Москва достояние на новия съветски елит.
4) Изключение бяха оставените от съветските дейци книги в каретното помещение, принадлежащи на Членовете на Августейшото Семейство, и част от играчките на Наследника Цесаревич. Освен това, както вече беше казано, в дома на Ипатиев бяха намерени захвърлени Евангелия и Свещени книги на загиналото религиозно Семейство. Може би, ако властта на болшевиките се беше задържала в Екатеринбург по-дълго, тези книги и играчки щяха да бъдат разграбени от причастните към престъплението охранители и странични хора, но военните събития следваха с прекалено бързо темпо и творците на злодеянието бяха принудени да напуснат дома на Ипатиев преди пълното разхищаване на имуществото.
Всички тези книги не бяха от Царскоселската библиотека; това бяха книги, лично принадлежали на всеки един от Членовете на Семейството, като подаръци от родителите или предишни близки приятели и познати. Затова почти върху всяка книга има бележки: кога е получена книгата, кому принадлежи и върху болшинството от тях от кого именно е получена. Специално впечатление прави, че тези любими, скъпи за Децата книги, са изцяло руски, английски или френски. Нито една немска книга у никого от Тях не е имало и изобщо немски книги във вещите на Царското Семейство не бяха намерени. Единствено Е. А. Шнейдер е имала Евангелие на немски език, тъй като беше лютеранка.
От тези намерени книги на Великата Княжна Олга Николаевна принадлежаха: 3 английски и 2 френски книги; освен това 2 френски книжки принадлежаха едновременно на двете големи Сестри.
На Великата Княжна Татяна Николаевна принадлежаха: 7 английски и 17 руски книги, а именно: Молитвено правило за готвещите се за Свето Причастие, Благодеянията на Божията Майка, Часослов, Писма за християнския живот, За търпенето на скърбите, Житие и чудеса на св. Симеон Верхотурски, Житие на Преподобния Серафим Саровски, Акатист към Богородица, Дванадесетте Евангелия, Моят живот в Христа, Утешение при смърт на близки на сърцето ни хора, Сборник от благоговейни четива, Беседи за страданията на Филарет, Канон на Великия Андрей Критски, Сборник служби, молитви и песнопения; Историята на Петър Велики от Чистяков; Смел живот от Чарская.
На Великата Княжна Мария Николаевна – 2 английски и 4 руски книги: Л. Толстой, Война и мир; Отблясъци на Попов; Книжка за нагледно обучение по чужди езици, Авенариус, Към Париж.
На Великата Княжна Анастасия Николаевна – 4 книги от съчиненията на Лажечников.
На Наследника Цесаревич – Правила за свирене на балалайка, Спомен за Тоболск, Книга за спомени за 1917 година, Тетрадка по френски език.
На Императрицата – Нилус, Великото в малкото; Аверченко, Синьо със златно; Аверченко, Разкази за оздравяващите; Три тома от съчиненията на Чехов и 1 френска книжка.
А част от книгите, които Царското Семейство е взело от библиотеката на Царско Село със себе си в Тоболск, бяха намерени в помещението на Волжско-Камската банка, но в много ограничено количество и с разкомплектовани томове на събраните съчинени и липсващи броеве на списанията. Явно с книгите някой се е разпореждал и голяма част от тях е присвоил.
Но и сред тези книги също не беше намерена нито една немска книга. Точно обратното, правеше впечатление наличието на книги с антигерманска насоченост: брошурата “Немското зло”; Густав Лебон, “Основните причини за войната”; Крамб, “Германия и Англия” и т. н. Освен това характерно беше наличието на списък с “фамилии и псевдоними на съвременни съветски дейци”, брошурата “А. Ф. Керенский” и редица сериозни книги със социалнополитическа насоченост: Лев Бернстед, “Как земята да се даде на народа”; Пешехонов, “Национализацията на земята”; Ядринцев, “Сперанский и неговите реформи”; Семьонов, “Демокрацията и армията”; брошурата “Земята и свободата”; Милов, “Политическите партии” и т. н.
Много книги имаше по история и география на Русия, книги с философско и духовно съдържание и разкомплектовани списания от периодическия печат: Исторически вестник и Вестник на Европа. Белетристика имаше твърде малко и сред тези издания върху книгата на Мелников-Печорский “В горите” имаше бележка: “Прочетох в Тоболск, септември 1917 г . Николай”, а върху книгата на Л. Толстой “Анна Каренина”: “Четох в Тоболск, февруари 1918 година. Николай.”
В Екатеринбург в дома на Ипатиев надзирателите бяха лишили Царското Семейство от възможност да използват книги; зъботехникът Исаак Голошчокин и ротният фелдшер Янкел Юровский, явно, не са имали намерение специално да крият от Царското Семейство защо Го държат в Ипатиевския дом и през последните два месеца и половина от своя земен живот Августейшите мъченици са имали на разположение неразлъчните спътници на Императрицата, които тя е успяла да вземе със себе си: “Евангелието”, “Лествицата”, “За търпенето на скърбите” и “Библията”. Филип Проскуряков разказваше, че обикновено е четял Императорът или Императрицата, а всички останали затворници, събрани заедно в столовата, са слушали или са се занимавали с някакво ръкоделие. Понякога в паузите Те пеели. “Неведнъж съм чувал тяхното пеене, - казваше Проскуряков. – Те пееха изключително и само духовни песни.”
Явно, в това приближаване към Бога, в твърдото съзнание за скорошното заставане пред Неговото Лице Царското Семейство е имало сила на духа да Го моли:
За враговете кротко да се молят,
днес сили свръхчовешки Ти вдъхни
в устата на стоящите пред гроба,
пред дверите му верни Теб раби.
5) Нито дневниците на Императрицата и Августейшите Деца, нито изобщо някакви документи на Негово Величество бяха намерени сред събраните в Ипатиевския дом книжа и вещи. Документите от държавно значение и личната кореспонденция на Императора бяха конфискувани още от Керенский в Царско Село, за което ще бъде разказано във втората част от тази книга. Но дневници все още имаше у Императора и Той продължаваш да ги води и в Тоболск. При преместването от Тоболск в Екатеринбург, по думите на Чемадуров, дневниците са били сложени в отделен сандък и изпратени с целия багаж. Тъй като Царското Семейство не получи своя багаж в Екатеринбург, възможно е съветските дейци да са присвоили дневниците още при самото превозване на багажа от Тоболск в Екатеринбург, а не чак след убийството. Поне на такива мисли навеждат думите на Янкел Свердлов; когато на заседанието на президиума на ЦИК на 18 юни 1918 година той казва на колегите си, че документите за заговора са изпратени от Екатеринбург по специален куриер, а след няколко фрази заявява, че “на разположение на ЦИК сега се намират извънредно важни материали и документи на Николай Романов, неговите собственоръчни дневници” и т. н. Тази вмъкната дума сега ни кара да мислим, че дневниците на Императора вече са били в Москва преди пристигането на куриера, изпратен след убийството, още повече че Янкел Свердлов изброява категории различни документи и писма, което от Екатеринбург едва ли са могли да му съобщят по онова време, пълно със суматоха, тъй като за тази цел е трябвало малко или много да разгледат и проучат заграбените в Ипатиевския дом документи към момента на разговорите с Москва по пряката линия, а както казва файтонджията Йолкин, на 17 юли Янкел Юровский през цялата първа половина на деня се е возил из града.
Напълно случайно се е запазил и беше иззет от Михаил Летьомин собственоръчният дневник на Наследника Цесаревич за 1917 година. Това е малка книжка с твърди, облечени в синьо моаре със златна щампа корици. На обратната страна на първия вътрешен хартиен подвързващ лист с ръката на Императрицата горе на страницата е положен кръст и под него е написано: “Всея твари Содетелю времена и лета во Своей власти положивый, благослови венец лета благости Твоея, Господи, сохраняя в мире Императора, молитвами Богородицы и спаси ны”. А на следващия вътрешен пак такъв лист: “На моя скъп Алексей от Мама. Царско Село.”
Трогателно, по-детски, е записвал Цесаревичът в дневника своите наблюдения върху трагически-парещите събития от тази тежка за Неговите Родители и за цялото Семейство година. Той е боледувал и то сериозно, затова, естествено, доминиращи мотиви на записките са бележките за здравословното състояние и разрешаваните Му във връзка с това развлечения през деня. Но Той е наблюдателен, отбелязва, разбира се, по-своему и събитията от външния живот, оставящи у него едно или друго впечатление: “Днес идва Керенский; скрих се зад вратата и той, без да ме забележи, влезе при Татко.” “Когато пътувахме към гарата, край нас препускаше кавалерия”, това е при заминаването от Тоболск. “Ходихме на църква; по целия път стоеше шпалир от войници.” “Днес пак не ни пуснаха на църква. Глупаци.” “Колко тежко и скучно е.” – това е една от последните записки в Тоболск. В Екатеринбург Наследникът Цесаревич не е направил нито една записка.
Като общо правило, отначало записките в дневника следват почти ежедневно; духът им е бодър, весел. После след преместването в Тоболск записките се правят все по-рядко и по-рядко, а съдържанието им става все по-тъжно и по-тъжно, сякаш някакво предчувствие се е прокрадвало в Неговата млада душа и на Него не му се е искало да отразява това състояние в дневника. Веднъж Той се изразил така: “ако ще ни убиват, нека не ни мъчат дълго.” Павел Медведев казва, че “след първите залпове Наследникът е бил още жив, стенел е; до Него се приближили Юровский и два или три пъти стрелял в Него от упор. Наследникът притихнал.”
От дневника на Наследника Цесаревич се вижда, че въпреки опитите на отделни личности от охраната по един или друг начин да засегнат, оскърбят Членовете на Семейството, болшинството войници явно още дълго време в Тоболск са продължавали да пазят уважение, почтение и любов към бившия Император именно като към бивш Цар, който дори в положението си на арестуван е продължавал да проявява към тях постоянни знаци на внимание, добро отношение и грижа. Наследникът Цесаревич много често споменава фамилиите на любимите войници, разговорите с тях на Него и Баща Му и тази близка връзка явно се е запазила до смяната на войниците от охраната с латишите, докарани от Родионов и Хохряков. Наследникът отбелязва, че в Тоболск Те с Императора са ходели в помещението на караула и там се заседявали, беседвайки с войниците. Известно е, че когато в Тоболск бил изпратен от Керенский новият комисар Панкратов с помощника си, грубия Николский, те започнали да въвеждат разни строги правила, за да се предотврати бягство или похищение на Царското Семейство. Огромно било изумлението на Панкратов, който веднъж, влизайки в караулното помещение на охраната, заварил там Императора с Наследника Цесаревич да седят на масата с войниците от караула и да разговарят приятелски. Вероятно тогава този революционер от Царско време разбрал, че ако между Властителя – Царя на Русия – и народа е станал разрив, довел до революцията и низвергването на Царя от управляващите класи, не бившият Император Николай Александрович е бил причината за разрива, а всички онези, които си въобразяваха, че стоят по-близо до народа, които си въобразяваха, че по-добре разбират народа и поставиха себе си между Царя и народа.
6) Нито в дома, нито в каретното помещение не се намери нито един хубав сандък или куфар, принадлежащ на Царското Семейство, в който са били превозвани техните вещи. Явно, от тях са се възползвали убийците за извозване на награбеното имущество, при това от тях са били откъснати гербовете и инициалите, които бяха намирани както в дома на Ипатиев, така и в дома на Попов. В каретното помещение бяха останали само железните кухненски сандъци, в които обикновено се съхраняват продукти и припаси, и няколко счупени и изпотрошени опаковъчни сандъци. Сред оставените и разхвърляни вещи се намериха няколко големи рамки от фамилни портрети, но самите портрети не бяха се запазили: те бяха изтръгнати, скъсани и изгорени. Така са били унищожени големите портрети на всички Царски Деца, с изключение на портрета на Великата Княжна Татяна Николаевна, какъвто въобще не е имало. Портретът на Великата Княжна бил поръчан малко преди началото на февруарската революция; заради голямата цена на портрета Императорът и Императрицата бяха принудени след своя арест да спрат тази поръчка и портретът не беше направен.
В дома на Ипатиев се бяха запазили: сламена кушетка и параван на Императрицата, които тя беше взела със себе си от Царскоселския дворец; инвалидната количка на Наследника Цесаревич, в която Той беше прекарал последните месеци от живота си, тъй като от времето на преместването в Екатеринбург болестта не Го напускаше и Той изобщо не можеше да ходи. От жителите на града бяха получени: шейна за Наследника Цесаревич, в която през зимата са Го возили на разходка по време на болестта и масичка за вълшебен фенер. Самият фенер не беше намерен сред вещите.
7) Но ако от бельото, дрехите и обувките нищо не беше останало в цял вид, малко количество от тези предмети, във вид на почти напълно изгорели остатъци, се оказа в пепелта на печките в стаите, заемани от Царското Семейство. Тук можеше да се намерят обгорели: парчета от копринени чорапи, пръстенчета за корсетни шнурове, пистони за сутиени, копчета, кукички и секретни копчета от бельо, копчета от дрехи, катарами и закопчалки от жартиери, парчета от разни платове и овъглени остатъци от обувки. Заедно с това в същата пепел в обгорял, а понякога и в разтопен вид се срещаха много остатъци от рамки и рамчици, различни иконки, метални части от чантички, различни кутийки, при това върху някои остатъци се бяха съхранили надписи, свидетелствуващи, че това са били вещи, запазени от Членовете на Царското Семейство за спомен от родните места и близки хора.
8) Точно обратното на това, което беше отбелязано по-горе относно характера на вещите, намерени в дома на Ипатиев и в каретното помещение, трябва да се каже по отношение на вещите и дребните предмети, събрани в района на “Ганина яма” и в шахтата, проучвана от офицерите. Ако в първия случай намирането на остатъци от бельо, дрехи и обувки беше като че изключение, а скъпоценни предмети въобще не бяха намерени, във втория случай, обратното, всички намерени предмети се отнасяха единствено или към части от облеклото, бельото и обувките, или към ювелирните скъпоценности и вещи, които можеха да бъдат или в джобовете, или носени от Членовете на Царското Семейство.
Всички тези вещи и предмети бяха разделени на две групи: първата – вещи, намерени при огледа на пожарищата в района на “Ганина яма”, и втората – вещи, намерени в самата шахта.
В първата група бяха включени следните предмети:
1. Брилянт на Императрицата с тегло 12 карата. Той беше обрамчен със зелено злато и платина и принадлежеше към голямо скъпоценно украшение. По заключение на експертите, стойността на такъв брилянт в дореволюционно време възлизаше на 20 000 рубли.
2. Кулмински изумруден кръст с перлени висулки;
3. принадлежал е на една от Великите Княжни. Той беше силно обгорял, особено перлите, от които само една беше запазила все още естествения си цвят.
4. Три топазови мъниста на Великите Княжни от дълги огърлици.
5. Късче от брилянтово украшение. По него имаше следи от някакво разсичащо оръжие, с което явно е било отделено от цялото украшение.
6. Две малки закопчалки с алмазчета от обувките на Великите Княжни.
7. Седем тънки пружинки от закопчалки на ювелирни изделия.
8. Остатъци от шест корсета, от които 3 – на зрели фигури, 1 – среден размер и 2 – на по-малки фигури.
9. Осем чифта и една отделна закопчалка от женски жартиери, с които те се закопчават към корсетите.
10. 16 закопчалки и 4 кукички от женски жартиери за закопчаване към чорапите.
11. Девет пистончета за шнурове за корсети или сутиени.
12. 7 закопчалки от мъжки тиранти или от коланчета на панталони и жилетки.
13. Три кукички от мъжки костюми.
14. Три части от катарами от женски колани.
15. Медна катарама с герб малък размер и закопчалка към нея от кожен колан на Наследника Цесаревич.
16. 5 големи и едно малко медни копчета с гербове от шинела на Императора или Наследника Цесаревич.
17. 4 копчета от дамски костюми, 3 седефени копчета от бельо; 6 метални вносни копчета от мъжки дрехи; 4 метални копчета от фирмата на Лидвал и 2 бели, платнени от бельо.
18. Четири секретни вносни копчета от женски рокли.
19. Метална катарама и американско ключе от дамска чантичка, и метална рамка и закопчалка от същата чантичка или портмоне.
20. 28 обгорели парчета от хубава джобна четка за коса.
Във втората група бяха включени следните предмети:
1. Отрязан женски пръст и две парченца човешка кожа.
2. Перлена обица с брилянт на Императрицата.
3. Четири части от разчупена перла, възможно, от същия чифт, с посочената по-горе обица.
4. Закопчалка с брилянтчета за закачването на някакво украшение.
5. Две разчупени частици от някакво златно украшение.
6. Един топаз и парче от друг пак такъв, явно от дълга огърлица.
7. Сгъваема джобна рамка на Императора, с три парченца от скъсана снимка на Императрицата, още от времето, когато Тя е била булка.
8. Три строшени и счупени иконки, носени на шията: едната на Николай Чудотворец, втората на св. Гурий, Самон и Авив, и третата – не може да се разбере чия е. С тях 28 парченца разрушен емайл от тези иконки.
9. Игла за вратовръзка.
10. 35 пистончета за шнурове от корсети или сутиени; 15 копчета от женски рокли; 14 петелки и 18 кукички с различен размер от мъжки и дамски дрехи; 2 копчета; 4 винтчета и 2 пирончета от хубави обувки.
11. Катарама от дамски колан.
12. Черна кадифена лентичка.
13. Изкуствената горна челюст на доктор Боткин.
14. Две парчета от зелен кристал от флакон и капачка с Императорска корона. Флаконът е принадлежал на Императрицата.
15. Два револверни куршума от автоматичен револвер.
16. Три парченца от ръчна граната.
17. Малка окопна лопата, с която, явно, са работили убийците.
Всички тези вещи бяха намерени силно обгорели и ръждясали. Всички те подлежаха на експертиза, изследване и предявяване на сведущите лица, за което ще бъде казано в следващите раздели на тази глава. Засега правеше впечатление, че златните предмети бяха намирани с явни следи от разсичане; това не бяха счупвания, съвсем ясно беше, че бяха разсичани. На силни удари са били подложени, явно, и топазите, за което свидетелствува намереното парче; ако перлата можеше да се счупи, когато просто бъде настъпена с крак, то топазът от такъв натиск няма да се счупи; трябва силен удар по него с нещо твърдо и тежко.
Не може да не бъдат отбелязани също така намерените иконки-медальони; на едната от тях се е запазила изработената собственоръчно от императрицата торбичка, изплетена от малинов цвят конци “Ирис”, със следи, каквито остават по конците при продължително носене на изделието върху тялото. Принадлежността на тези иконки на Членовете на Царското Семейство се установява чрез цяла поредица от свидетели измежду лицата, пребиваващи с Тях в Тоболск и преди това: Чемадуров, Тутелберг, Иванов, Тегельов, Ерсберг. Следователно, става ясно, че телата на убитите, докарани при шахтата в района на “Ганина яма”, преди тяхното окончателно укриване са били разсъбличани почти до голо, тъй като по друг начин да се свалят или откъснат нателните иконки не е било възможно.
По-нататък прави впечатление тъждествеността на предметите, намерени в самата шахта, с предметите, намерени извън шахтата, на повърхността на земята, но близо до шахтата, там, където са били огньовете. Тъй като с изключение на нателните иконки почти всички предмети, намерени в шахтата, носеха явни следи на предварителното им пребиваване в огъня, ясно е, че в шахтата те са били хвърлени умишлено, като че ли след разхвърлянето на огнищата, с цел укриването на следите от тях. Следователно, онези, които са горили вещите, дрехите, обувките на Членовете на Царското Семейство, въобще не са се ръководили от някакви симулативни цели, както се говореше за това в града, а, напротив, искали са да скрият и своето деяние, както криеха и самия факт на убийството на Царското Семейство.
И, накрая, най-впечатляващо и затова с още по-голямо осъзнаване на ужаса, вниманието се спираше върху намерените остатъци от изгорени корсети, и именно шест корсета с три различни размера. Броят на корсетите можеше точно да се определи от шестте чифта предни закопчаващи планки; размерът на корсетите се виждаше от дължината както на тези планки, така и на другите намерени метални корсетни банели. Шестте корсета съответствуваха на шестте женски тела, които е можело да бъдат докарани тук с товарния автомобил от Ипатиевския дом: на Императрицата, на Великите Княжни Олга, Татяна, Мария и Анастасия Николаевни и Анна Демидова.
9) В дома на Ипатиев в бюфета в столовата бяха намерени всички онези най-скъпи за Семейството икони, които бяха докарани от Него от Царско Село, а част от тях получени в Тоболск от различни лица. Сред тези 57 икони върху три от тях имаше надписи, направени от ръката на Григорий Распутин. Ето тези надписи:
а) върху иконата с изображението на лика на Неръкотворния Спас през 1908 година Распутин е написал: “Тук ще получиш утешение”;
б) върху иконата Благовещение на Пресветата Дева през 1910 година той е написал: “Бог радва и утешава (за което) известява (както и за това) събитие (и като) знак дава цвете”;
в) върху иконата с изображението на Божията Майка “Достойно ест” през 1913 година Распутин е написал: “Благословение на достойната Именница Татяна за голяма любов в християнството, а не по форма.”
Надписите са цитирани в поправен вид; а самият Распутин пише ужасно неграмотно, съединявайки понякога две-три думи в една, а понякога, както се вижда на втората икона, пропуска думи, поради което е доста трудно да се разберат неговите ръкописи.
Без да засягаме изобщо в настоящата част от тази книга значението на Распутин като оръжие, извадено на преден план от определени партии и обществени кръгове за своите гнусни политически цели, за което ще стане дума в третата, последна част на тази книга, тук, изхождайки от цитираните надписи на Распутин, не е възможно, спомняйки си целия онзи ужас от мърсотия, с която обществото заливаше Царското Семейство заради Неговото отношение към Распутин, да се откажем от желанието да напомним на честния руски християнин думите на Апостол Павел към Коринтяните: “Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.”
10) Вещите, събрани в помещението на бившия областен съвет, в сградата на Волжско-Камската банка, се оказаха основно принадлежащи на графиня Гендрикова, Е. А. Шнейдер, генералите Татишчев и Долгоруков. Тук с преглеждането, сортирането и откарването на вещите са се разпореждали председателят на областния съвет Белобородов, неговият другар Сафаров, двамата делопроизводители братята Толмачови и секретарят прапоршчик Мутних, а след тях – двамата пазачи: Лилов и Новосьолов и продавачката в бюфета Балмишева.
Бяха останали значително повече вещи, отколкото в дома на Ипатиев; останали бяха и малко предмети, бельо, дрехи, обувки и дори някои скъпоценности, на обща сума няколко хиляди рубли, ако не и повече. И което е най-ценно – останали бяха всички дневници на Анастасия Василиевна Гендрикова, писмата на Императрицата и Великите Княжни до нея и много различни бележки и изрезки от списания и вестници, направени от Анастасия Василиевна и генерал Долгоруков.
Лилов разказваше, че преглеждащите сандъците и куфарите гореназовани чинове на совдепа много бързали и се интересували не толкова от вещите, колкото от самите сандъци, тъй като те, изсипвайки от тях вещите на пода, ги натъпквали със скъпоценности и пари от хранилището. А вещите, явно, са били разграбени вече след това от различните бивши служащи от областния съвет. Това е характерно в смисъл, че прекалено ярко се набива в очи разликата в действията на едната част от ръководителите на съветската власт в Ипатиевския дом от другата част също такива ръководители в помещението на Волжско-Камската банка. Там във всяко действие на Исаак Голошчокин и Янкел Юровский прозира идеята, обмисленността, целта; а тук при Белобородов, евреинът Сафаров, братята Толмачови, прапоршчика Мутних имаме само обикновен грабеж на най-ценното имущество, чуждото имане. Там имаме щателно унищожаване на собствените следи, следите на своето деяние, тук наблюдаваме изкарването на показ на характерната, обща болшевишка черта – грубия произвол. Там имаме кощунствено отношение към всяка една Светиня: счупени и изгорени икони, счупени флакони със Светена вода, Светини, изхвърлени в помийната яма, а тук всички свещени предмети бяха останали неприкосновени, непокътнати, неосквернени от изчадията на еврейския народ.
Повърхностното и бегло изучаване на писмените материали, останали от убитите А. В. Гендрикова, Е. А. Шнейдер, И. Л. Татишчев и В. А. Долгоруков, зае около пет седмици и ще послужи като данни за някои изводи в третата част от настоящата книга. В допълнение към показанията на живите свидетели, минали през следственото производство, документите и записките, останали от хората, близко стояли до интимния живот на Царското Семейство, дават много материал за осветляване на последните години от царствуването на бившия Император Николай Александрович и Императрицата Александра Фьодоровна тъкмо от гледната точка на народната идеология на руския Цар като “Помазаник Божий”.
Анастасия Василиевна Гендрикова водеше дневника си от 1906 година, последният направен от нея запис в дневниците й в Тоболск, под дата 4 май 1918 година, гласи: “Отрядът е заменен от червеноармейци.” В този ден охраняващият преди Царското Семейство отряд от войници, дошли със Семейството от Царско Село, е бил заменен от отряд латиши, които комисарят Родионов докарал със себе си. По-нататък Анастасия Василиевна не е водела записи; вероятно, смяната на охраната с латиши прекалено ясно им е дала да разберат какво ги очаква всички тях.
Преди самата Февруарска революция през 1917 година Анастасия Василиевна спешно заминала за Ялта при заболялата си сестра. Все още непристигнала на мястото, в Севастопол тя научила за преврата; още на другия ден, отказвайки се от възможността да се види със сестра си, тя незабавно се качва на влака и се връща обратно по възможно най-бързия начин в Царско Село. В двореца тя успява да стигне същия ден, когато генерал Корнилов обяви на Императрицата за Нейния арест и предупреди придворните, че който иска, може да остане и да раздели участта на Арестуваната, но да решават веднага, тъй като след това никого няма да пускат в двореца.
“Слава Богу, - пише този ден в дневника си Анастасия Василиевна, - успях да пристигна навреме, за да бъда с Тях.”
Тя води записките си в дневниците почти ежедневно, напълно обективно записвайки събитията от текущия придворен живот и без да се впуска в каквито и да било обсъждания, съждения и заключения. Единствено през един кратък период, предшествуващ и последвал убийството на Распутин, в нейните записи се чувствува, че в нея се е извършвала някаква борба, драма на почвата на сякаш и нея засегналите съмнения, а може би, не толкова съмнения, а досада, болка. Тя явно е ненавиждала Распутин и при цялата й сдържаност това чувство прозира в дневника, чувството на лично начало, и може би, в минутата на своята тежка самота на земята тя се е усъмнила в чистотата на своята вяра, отклонила се е от простотата в Христа и се е поколебала…
“Чаках цяла седмица да ми напишете, - пише й Императрицата седмица след убийството на Распутин, - Вашата майка не би постъпила така.”
“И да мисля, че същата опасност може и Него да Го грози?”
Ето го онзи ужас, с който е било изпълнено цялото същество на Императрицата. Ето от какво Тя се е опасявала при убийството на Распутин. Ето какво е било тъпкано в калта от всички нас, мачкало се е с мръсни ръце, протегнати в заслепението на безмерната гордост към престола на земната власт. Тя, Царицата, беше по-чиста от всички нас. Тя се е опасявала за Неговия живот, на своя Цар, Царя на руския народ. “Помазаника Божий”, който ние, всички интелигенти, в безмерната гордост на своя ум бяхме забравили. Тя се е опасявала за своя Мъж, за човека, когото, като жена, е обичала от петнадесетгодишна възраст, с когото още тогава си е разменила пръстени, с които не са се разделяли през целия им семеен живот: Тя беше получила от Него рубинен пръстен, който носеше на шията на верижка заедно с иконки; Той беше получил от Нея сапфирен пръстен, което носеше на пръста заедно с венчалната халка. Остатъци от тези пръстени впоследствие бяха намерени до шахтата; Бог не е пожелал тези символи на великата, свята любов на земята между Тях да попаднат в ръцете на Исаак Голошчокин.
11) В документите, събрани от Сергеев по Царското дело, касаещи една или друга дейност на съветските представители, напълно отсъстваха:
а) фотографии на различни дейци, причастни към престъплението;
б) биографични сведения за тези дейци, тяхна характеристика, описание на външността, особени белези;
в) сведения за състава на най-главните Екатеринбургски съветски органи на властта;
г) частната кореспонденция на различните дейци и данни за връзките, от една страна, с Москва, от друга страна, с жители на града.
Единствен документ от този род беше писмото на Янкел Юровский до доктор Архипов, намерено и иззето от чиновете на углавното разследване. Съдържанието на писмото, със запазена ортография е следното:
“Кенсорин Сергеевич, в случай на моето заминаване на фронта яз в името на нашите с Вас отнош се надявам да не откажете съдействие на моята стара майка в случай на нейното преследване единствено заради това, че тя е моя майка. Вие разбира се ръзбирате че за моето местопребиваване тя няма нищо да знае по радитова че и аз самият не зная това, но и в случай че аз го знаех естествено нямаше да й го кажа просто заради чистотата на нейната съвест вслучай че я разпитват. Обръщам се към Вас още и затова че Вие сте строг в своите принципи дори в условията на гражданска война и при условие когато бъдете на власт. Имам основания да смятам че Вие с Вашите принципи ще останете сам но всепак ще сьумеете да окажете влияние за това моята майка която изобщо не споделяше моите възгледи виновна следователно само за това че ме е родила, а също за това че ме е обичала. Аз значи в случай на падането на властта на съветите в Екатер. да й дадете подслон за времето на възможния погром или да предотвратите и самия погром на апартамента вземайки под внимание че аз не съм продавал бизнеса си за да не остав. служ. без работа която е много-много далеч от болшевизма. Това може би е предсмъртно писмо надявам се дане бъркам обръщ. към вас. А. М. Юровск…”
Писмото е характерно както по съдържание, така и по грамотността, за един от най-видните местни дейци на съветската власт в Екатеринбург и несъмнено беше полезно да имаме същите такива документи от другите най-главни ръководители на престъпните замисли и разпоредителите със съдбата на многострадалната Русия. Служащите на комисаря Янкел Юровский дори без да са болшевики, имат пълното право да се занимават с ненационализиран труд, защото работят за благото на комисаря; а останалият руски народ няма това право. Янкел Юровский не намира съчувствие относно своите възгледи нито сред своите служащи, нито дори у собствената си майка; на охранителния отряд, на който той е началник в Ипатиевския дом, той явно също поради несъчувствие към неговите собствени възгледи не се доверява; пред цялата общественост на Урал лъже, страхувайки се от правдата, също, очевидно, не разчитайки на съчувствие към възгледите си. И въпреки това и той самият счита себе си, и съветската власт именно него го признава за изразител на волята на народа, представител на народната власт. През 1917 година Лейба Бронщейн, сваляйки властта на Аарон Керенский, викна към народа: “Ние съборихме властта на Керенский, ние я повалихме по гръб и стъпвайки с крак върху гърдите, викнахме към общоруския работник и селянин: елате и вземете онази власт, която единствено принадлежи на народа…” Как ли в този момент, вероятно, диво и дяволски се е кикотел той в душата си над онези, което са го слушали.
При преглеждането на документите в книжата на графиня Гендрикова се случи да се натъкнем на нейното показание, дадено пред следствените власти по повод на пристигането в Тоболск на Маргарита Хитрово. Пак тук се беше запазила и остроумната сатира на Анастасия Василиевна в стихове по повод онази суматоха сред властите, която предизвика тази млада, но лекомислена госпожица със своето пристигане и маниер да се държи, без изобщо да желае това, като участничка в заговор. При изследването на документите се оказа, че действително пристигането в Тоболск на Маргарита Хитрово е изплашило дори Керенский, който в средата на август изпратил на прокурора на Тоболския съд следната телеграма: “От Петроград, Извънредно.
Разшифровайте лично и ако комисарят Макаров или членът на Думата Вершиниц Тоболск, то тяхното присъствие.
Нареждам да се установи строг надзор над всички пристигащи с параход в Тоболск, изяснявайки личността и мястото, откъдето са тръгнали, както и пътя, по който са пристигнали, а също и мястото на тяхната крайна спирка. Изключително внимание да се обърне на пристигането на Маргарита Сергеевна Хитрово, млада светска девойка, която незабавно да се арестува на парахода, да се обискира, да й се вземат всички писма, паспорти и печатни произведения, всички вещи, не представляващи личен пътен багаж, пари; обърнете внимание на възглавниците; второ, имайте предвид вероятното пристигане на десет лица от Пятигорск, които впрочем могат да пристигат по обиколен път. Те също да се арестуват, обискират по посочения ред. Предвид това, че посочените лица вече е възможно да са пристигнали в Тоболск, проведете щателно дознание и в случай на намирането им, да се арестуват, да се обискират щателно, да се изясни с кого са се виждали. У всички, с които са се виждали, да се направи обиск и всички те занапред до следващото разпореждане да не се пускат да напускат Тоболск, установявайки над тях бдителен надзор. Хитрово ще пристигне сама, останалите, вероятно, заедно. Всички арестувани незабавно под надеждна охрана да се доставят в Москва в прокуратурата. Ако те или някой от тях вече е живял в Тоболск, да се направи незабавно в къщата, обитавана от бившето Царско Семейство, щателен обиск, като се изземе кореспонденцията, предизвикваща и най-малкото подозрение, а също всички вещи, които не са били докарани по-рано, и всички излишни пари. За изпълнението на нареждането, според хода на изпълнение на посочените действия, да се телеграфира с шифър на мене или на прокурора на Москва, чиито заповеди подлежат на изпълнение от всички власти. Моля Макаров или Вершинин да телеграфират, какъв шифър имат. № 2992. Министър Председател Керенский.”
В изпълнение на това нареждане на 18 август 1917 година от прокурорския надзор и чиновете на милицията бяха направени обиски у Хитрово и другите лица, живеещи в Тоболск и които Хитрово беше успяла да посети след своето пристигане в града. Те обаче не дадоха положителни резултати, при това Хитрово беше все пак арестувана и изпратена с надеждна охрана в Москва. Цялата преписка по това дело завършва с телеграма на прокурора от Московската съдебна палата Стаал от 21 септември 1917 година, от която с вижда, че делото на Хитрово е прекратено и няма препятствия за нейното пристигане в Тоболск.
Може да се мисли, че цялата тази суматоха е била предизвикана от това, че Хитрово, заминавайки от Петроград, цялата се беше увила с пакети и кореспонденция, която беше насъбрала за всички затворени в Тоболск, а по пътя изпращаше на своите близки картички, в които съобщаваше: “Сега отслабнах, тъй като преместих всичко във възглавницата.” Но интересът към цитираните документи не е свързан, разбира се, с Маргарита Хитрово, а с “Министър Председателя Керенский”, олицетворяващ в себе си руската власт, дарувала на Русия свободата и освобождението от полицейския режим и произвола на Царизма. Нека онези, които са страдали от полицейския режим на Царизма, забравяйки за минута своите симпатии или антипатии към него, да кажат откровено – има ли разлика в нареждането, дадено от Керенский, с нарежданията от онова време на Плеве, Курлов и подобните им лица? Трябва да си признаем – никаква, всичко е еднакво: нито предявяване на вина, нито позоваване на закона, нито определение за престъпността на деянието нито дори най-дребното, поне някакво примитивно указание, кой от подлежащите на пристигане от Пятигорск да се хване, нищо. Хващай, първо арестувай, обискирай и изпращай като арестант в Москва. Не е ли това същият онзи произвол?
Прегледаните вещи в достатъчна степен показваха, че Членовете на Царското Семейство никъде не са заминавали живи от Екатеринбург. Те не можеха поради същността на своите натури, тяхната религиозност сами да унищожат Своите Светини, да стъпчат символите на Православната Църква и по-скоро биха предпочели да загинат, отколкото да купят земния си живот с продаване на душата си на дявола.
За да запазят душите си Те бяха дали земния си живот.
“Те, Императорът и Императрицата, повече от всичко се страхуваха, че ще Ги откарат някъде в чужбина. От това се бояха Те и не го искаха.”
“Народът, - казваше Императорът, - е добър, мил, сговорчив. Него го объркаха лоши хора в тази революция. Нейни тартори са “жидовете”. Но всичко това е временно, всичко ще мине. Народът ще се опомни и отново ще има ред.” Така предаваше Техните думи Клавдия Битнер, учителка на Децата в Тоболск.
