Глава ІІ
Н. А. Соколов и планът за работа
“На дата 7 февруари 1919 година съдебният следовател по особено важни дела при Омския окръжен съд Н. А. Соколов, пристигайки лично при бившия Главнокомандващ Западния фронт генерал-лейтенант Дитерихс, му предяви ордер от г. министъра на юстицията от 7 този февруари под №2437 и го помоли да му предаде намиращото се у него дело за убийството на бившия Император Николай Александрович и Членовете на Неговото Семейство. Генерал-лейтенант Дитерихс му предостави оригиналното следствено производство на члена на Екатеринбургския окръжен съд Сергеев, озаглавено: “Дело за убийството на бившия Император Николай ІІ и Членовете на Неговото Семейство.” В това дело се оказаха налични двеста шестдесет и шест номерирани, прошнуровани, запечатани с червен восъчен печат на Екатеринбургския окръжен съд и скрепени с подписа на Сергеев листа. Всички листа на делото, шнурът и печатът се оказаха цели. В делото освен това беше вшито и неномерирано съобщението на началника на Екатеринбургската пощенско-телеграфна кантора от 20 януари 1919 година под №374 на името на Сергеев.
За местонахождението на делото у него генерал-лейтенант Дитерихс предяви предписанието на Върховния Управител от 17 януари 1919 година под №36.
Съдебен следовател Н. Соколов.”
С този акт новоназначеният съдебен следовател Николай Алексеевич Соколов пристъпи към делото, представляващо цяла ера в историята на Русия и руския народ. В тази минута се виждаше по пребледнялото му, сериозно изражение на лицето, по нервно треперещите му ръце, че той дълбоко и убедено съзнаваше отговорността, която поемаше пред своя народ и история. Той разбираше, че занапред целия му по-нататъшен живот трябваше да бъде посветен изключително на работата по разкриването на това кошмарно престъпление и оставянето за бъдещето на Русия на всестранен, обоснован и, най-главното, правдив материал за истинното разбиране от страна на руснаците на историята за трагическата кончина на пряката линия на Дома Романови и правилната оценка на национално чистите и верни на вярата на своя народ Глава и Членове на Августейшото Семейство.
Среден на ръст, слаб, дори направо мършав, леко прегърбен, с нервно движещи се ръце и нервно, постоянно хапене на мустаците; редки, тъмнокестеняви коси, голяма уста, черни като въглен очи, големи устни, жълтеникав цвят на лицето – ето външният вид на Соколов. Негов отличителен белег беше изкуственото око и известно кривогледство на другото, което създаваше впечатление, че той винаги гледа малко встрани.
Първото впечатление е неприятно.
Когато, бягайки от Пенза, той се беше преоблякъл като обикновен, беден селянин, беше заприличал на много характерния тип бродяга, босяк, хитрец от повестите на Максим Горкий. По онова време у мнозина, които се бяха сблъсквали с него, заради външния му вид се пораждаше съмнение в благонадеждността му относно предаване на него на следственото производство по Царското дело и казваха това дори на Върховния Управител. А мнозина, изобщо недоброжелателно настроени към разследването на това дело, използваха външността на Соколов, за да подриват в дълбокия тил доверието към работа на Соколов и да представят постановката на следствието и разследването като напълно несериозно начинание на някои висши чинове, които си нямат друга работа.
Човек трябваше да познава Соколов, първо, като следовател, а второ, като човек, човек с руски характер и национален патриот. Първото ще стане ясно от само себе си при последващия разказ. За второто е нужно да се кажат няколко думи именно сега, защото то в настоящето дело имаше същото значение, каквото в живописта има талантът да се подберат боите за най-близкото пресъздаване на изобразявания върху платното предмет до истинския природен вид по точност, цвят и яркост на светлинното впечатление.
Експанзивен, страстен, той се отдаваше на всяка работа с цялата си душа, с цялото си същество. С душа несравнимо много по-голяма от неговата външност, той беше вечно търсещ, жадуващ любов, топлина, идеалност. Като човек самолюбив и фанатик в своята професия, той нерядко проявяваше избухливост, припряност и подозрителност към другите хора. Особено това се проявяваше на първо време, при първото запознанство, когато той се сблъскваше с хората, приближени на покойното Царско Семейство. Отдавайки се на това дело всецяло не само като професионалист и дълбоко руски характер, но и поради изключителната си преданост към загиналия Глава на Царствуващия Дом и Неговото Семейство, той заради своята експанзивност беше склонен да вижда недоброжелателност от страна на тези свидетели, ако те не можеха да му дадат отговор на задаваните от него въпроси.
От дете роден ловец, привикнал към лишенията на чергарския живот на ловците, към причакването с часове на глухаря или тетрева на токовищата им, той беше развил в себе си в максимална степен наблюдателността, разпознаването на характерните белези и безкрайното търпение при достигането на целта. Постоянното общуване по време на лов със селото, със селянина, бяха родили в него от дете привързаност към обикновените хора, любов към своето, руското, патриархалното, и дълбоко познаването на селската душа, достойнствата и недостатъците на своя народ, своята среда.
Завършил университета, като млад юрист, той се връща отново при народа и този път прониква в друга народна среда – среда престъпна, углавна, понякога жестока до зверство. Но тя не го отблъсква, не го кара да разлюби своя народ; напротив, като развит, образован, начетен и идеен човек, той и тук намира място за любов, защото вижда винаги основните причини, корена на злото на престъпността в болшинството разследвани от него обекти – невежеството и безкултурието – и се привързва към народа още повече заради основното качество на руския човек – жалостта. Той придобива способността да разговаря с престъпника, да го накара да каже истината като на изповед, да си признае; той беседва с него, гуляе, живее, пие чай, пуши, и упорствуващият до вчера престъпник, днес започва да говори, разказва, увлича се, дори плаче понякога. Поразително е, че престъпниците, които той беше изкарал на светло, почти никога не хранеха към него злоба; най-често тяхното отношение към него се изразяваше с думите “много хитро ме хвана”, с тон на учудване, а не злоба.
Криейки се по време на своето бягство от Пенза от болшевиките и насочвайки се към нашите войски, в едно село той се натъкнал на мужик, който около три години преди това бил изобличен от него в убийство и ограбване на жертвата. Мужикът бил съден и получил голяма присъда. Революцията му дала възможност да се върне у дома в разореното в негово отсъствие семейно гнездо. Той познал Соколов и Соколов го познал. Наоколо било пълно с червеноармейци. Мужикът можел лесно да отмъсти. Но той не направил това, взел го при себе си в къщата, нахранил го и го оставил да пренощува. А на сутринта, като изпращал Соколов, му донесъл старата си, съдрана шапка и му я подал с думите: “Сложи си тази, че то твоята е прекалено хубава, ще се досетят.”
Като син на руско, обикновено и честно семейство, Соколов е бил възпитаван, растял е и е съзрявал с твърдото, непоколебимо съзнание, че за Русия и руския народ “без Бога на Небето и Царя на Земята” няма живот. Образованието и университетът не само не бяха поколебали у него тази вяра, но я бяха укрепили още повече, а страстността на натурата и любовта към законността го правеха изключително предан монархист по убеждение. Керенский и всичко породено и останало в наследство от керенщината той ненавиждаше до дъното на душата си, а самия Керенский наричаше единствено с името “Ааронка”. Нелюбовта към него се разпалваше у Соколов и на чисто професионална юридическа почва, тъй като Керенский даде достъп на адвокатите до редовете на прокуратурата, с което, според Соколов, той подри из основи “святая святих” на цялото наше съдопроизводство.
Ето такъв беше в бегли черти вътрешният облик на съдебния следовател Соколов.
Запознаването с материалите на следственото дело на Сергеев не остави у Соколов ни най-малко съмнение във факта на убийството в дома на Ипатиев през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година на цялото Царско Семейство, а не само на бившия Император, както съобщи съветската власт. Но самото следствено производство на Сергеев, по мнението на Соколов, дори в юридическо отношение въобще не отговаряше на своето предназначение, както заради множеството допуснати в него пропуски от гледна точка на чисто следствената техника, така и заради липсата на пълнота при осветляване на установените от следственото производство факти, съпровождащи извършването на престъплението.
В техническо отношение напълно отсъствуваха в следственото производство постановления, които трябваше да определят, какво е било предприето от самото следствие за установяването на един или друг факт за разкриването на престъплението; веществените доказателства, както предметите, така и документите бяха оставени от следствието без проучване, експертиза, предявяване на запознатите лица и не бяха използвани с цел разследване на престъплението. Цяла редица свидетели, посочвани от материалите, не бяха разпитани. Местата, така или иначе свързани с престъплението, бяха огледани повърхностно, следите изобщо не бяха използвани и фиксирани. Участниците в престъплението не бяха установени и изобщо делото носеше по-скоро характер на дознание, а не на следствено производство.
Що се касае до данните, установяващи самия факт на извършеното престъпление, следствието на Сергеев оставяше напълно открит въпроса – чие е това престъпление: на Медведев, Янкел Юровский, на местната или областната власт, или на централната, или, в края на краищата, на някаква група лица, група дейци? В такова състояние, в каквото се оказа следственото производство след седем месеца работа, то не само не можеше да послужи за начало на съдебен процес, но трудно беше да се даде изобщо някакво повече или по-малко обосновано заключение. Естествено е всеки, комуто кажат – в Ипатиевския дом е убито цялото Царско Семейство, да попита: от кого е убито? Сергеевското дело дава един отговор: от Янкел Юровский. Но нали е абсурдно да се допусне, че Янкел Юровский, колкото и “влиятелен” съветски деец да е, може да извърши самостоятелно това престъпление, без да има за това пълномощия или указания отгоре? Този въпрос Сергеев изобщо не беше осветлил от намиращите се у него материали и дори не беше засегнал. В това отношение той споделяше гледната точка на официалните съобщения на съветската власт.
Възлагайки на Соколов продължението на воденето на следственото производство, Върховният Управител чрез министъра на юстицията му заповяда да състави за Съвета на Министрите кратка докладна записка за убийството на Царското Семейство за изготвянето на правителствено съобщение относно извършеното в Екатеринбург злодеяние. Обстоятелствата се стекоха така, че това съобщение не последва, но съставяйки докладната си записка, Соколов се натъкна на показанието на Сакович за обсъждането в президиума на областния съвет на въпроса за унищожаването на Царското Семейство по време на превозването Му от Тоболск в Екатеринбург; на телеграмата на Белобородов до Исаак Голошчокин в Москва за организирането на някаква работа, касаеща Царското Семейство, съгласно указанията на центъра; на указанието на Капитолина Агафоновна за участието в разстрела на някакви “петима главни”, пристигнали от съвета, и на указанието от Алапаевското дело, че разпореждането за унищожаването на Великите Князе е било направено от Екатеринбург с подписа на евреина Сафаров.
Като взе под внимание, че, според показанията на Павел Медведев, разстрелът в Ипатиевския дом е бил ръководен от Янкел Юровский, на Соколов не можеше да не му се набие в очи обилието на съветски дейци с еврейски фамилии, имащи най-пряко отношение към въпросите, касаещи съдбата на Царското Семейство в Екатеринбург и Великите князе в Алапаевск. От друга страна, Соколов знаеше, кои са евреите Сафаров и Войков, знаеше, че те изобщо не са бивши уралски дейци, а са пристигнали в Русия с главатарите на централната власт. Той виждаше, че с телеграмата на Белобородов се установява близостта на Исаак Голошчокин с Янкел Свердлов и по този начин при съществуването на конкретна връзка на част от местните съветски дейци с представителите на централната власт беше напълно допустимо, че убийството на Царското Семейство можеше да бъде резултат на указания, изхождащи от Москва.
Тези нови набелязващи се от материалите обстоятелства, набиващото се на очи участие на евреите от съветската власт в съдбата на Царското Семейство и допустимостта на причастността на централната власт към убийството поставяха пред следственото производство сериозна и трудна задача: какво е това? – случайности, прости съвпадения или действителни факти. Ако действително убийството на Царското Семейство и останалите членове на Дома Романови е било вдъхновявано основно от еврейските дейци на съветската власт, може предварително да се предвиди, че в следствен порядък едва ли ще може да се набавят достатъчно веществени и документални данни за установяването на непреложността на този факт. В същото време въпросът беше извънредно сериозен: той рязко засягаше винаги болния в Русия “еврейски въпрос”, поради което той в никакъв случай не можеше да бъде игнориран и за да се освети той колкото се може по-пълно, беше необходимо, освен разследването по следствен път, да се проучи той чрез допустимите средства и по пътя на разследването.
Освен това, при потвърждението на изключителната причастност на евреите от съветската власт към убийството на Царското Семейство напълно очевидно се подчертаваше националното значение на това трагическо за Русия събитие. От тази гледна точка не можеше да не се отчита, че това дело изобщо не може да бъде разглеждано като достояние единствено на Русия от настоящия момент. То ще принадлежи основно на Русия от бъдещето, възродената Русия и придобива вследствие на това историческо значение от изключителна важност и определена национална насоченост. Оттук задача на разследването и следствието ставаха издирването и събирането на материали, не само служещи за разкриването на престъплението, неговите изпълнители, ръководители и вдъхновители, но и материали, обрисуващи в национално отношение убитите бивши Император, Императрица и Августейши Деца.
И, накрая, напълно неразрешим към настоящия момент оставаше въпросът, дали може делото за убийството на Царското Семейство да стане предмет на съдебен процес и кога? Времето за това можеше да настъпи и много скоро, но можеше и да се отдалечи в много далечно бъдеще. В първия случай беше необходимо колкото се може по-бързо да се завърши следственото производство в такива рамки, че то безусловно да позволява да се започне самият съдебен процес. Във втория случай следственото производство трябваше да има изключителна пълнота, щателност и завършеност във всяка отделна област на своето изследване на престъплението, за да имат онези, които ще го използват в бъдеще, колкото се може по-изчерпателен материал по установяване на фактите и определени отговори на въпросите, които могат да възникнат в бъдещата възродена, християнска и национална Русия. При това не можеше да не се държи сметка за това, че ако това дело стане в далечно бъдеще предмет на съдебен процес, тогавашните съдии вече няма да имат възможност да виждат на място много от онова, което по-ясно от всякакви думи говореше за извършеното престъпление, а ще трябва да съдят единствено въз основа на оставеното им следствено производство и материалите от общото разследване. В това отношение следствената работа сега трябваше да се усложни и да се продължи с възможно най-пълно и точно фиксиране по всички възможни начини на най-важните веществени доказателства и документи, следи от престъплението, проведени издирвания и т. п.
Изхождайки от изложените общи съображения, за по-нататъшното следствено производство и национално-историческото изследване беше разработен списък на дейностите, подлежащи на изпълнение от следователя Соколов и лицата, привлечени към разследването, за всестранно изучаване на събитията, случили се в град Екатеринбург. Този списък на дейностите предвиждаше:
1. Разпределение на всички събрани по делото вещи и документи на две групи: вещите и документите, които трябва да останат към следственото производство в качеството си на “веществени доказателства” и вещите и документите, имащи не толкова горепосоченото значение, колкото представляващи национално-историческа ценност като предмети, принадлежащи на Царското Семейство и убитите Членове на Дома Романови.
2. Изследване и изучаване на веществените доказателства.
3. Изследване и изучаване на местата, свързани с убийството в Екатеринбург на бившия Император и Неговото Семейство.
4. Организиране на издирването на престъпниците и свидетелите по делото и събиране на сведения за лицата, причастни към извършеното злодеяние.
5. Разпити за изясняване на делото от юридическа, историческа и национална гледна точка.
6. Издирване на телата на мъченически загиналите бивш Император, Членовете на Неговото Семейство и намиращите се с Тях придворни и слуги.
Съвкупността на всички тези дейности трябваше да представлява съдържанието на “Делото за убийството в град Екатеринбург през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година на бившия Император и Неговото Семейство” и да даде възможно най-пълните материали, издирвания, фотографии и планове по произтичащите от делото въпроси от юридически, исторически и национален характер, вкарани в рамките на установените от закона форми за следствено производство. Всички документи трябваше да бъдат възпроизведени в три екземпляра: един оригинал и две копия, предадени от следователя за съхранение на конкретни лица, определени по съглашение с Върховния Управител.
Съвсем ясно е, че разследването на убийството на Царското Семейство, придобивайки историческо и национално значение, се превръщаше в извънредно обширна задача, която онези работници, върху които падна задължението да я започнат, не можеха да разчитат да я доведат до край в пълния й обем. Особено това касаеше събирането на материали за всестранното историческо и национално осветляване на събитията. Като оставим настрана голямата конспиративност на дейността на еврейските съветски дейци и главатарите на съветската власт, недосегаемостта на главните престъпници и свидетели на престъплението за следствието и разпиляността на лицата от обкръжението на Царското Семейство през последните месеци от живота Му, изменчивите условия на гражданската война не даваха възможност да се разчита на достатъчно време дори за издирване и събиране на изчерпателен материал непосредствено в района на извършеното престъпление. Нашата власт на Урал въобще не можеше да се смята за сигурна, а връщането на болшевиките заплашваше, безусловно, с нови мерки от страна на вдъхновителите и ръководителите на престъплението по отношение на унищожаването дори и на онези малко на брой следи от тяхната роля и участие в убийството на Царското Семейство, които още оставаха в района на Екатеринбург.
Вземайки под внимание, че въпреки всичко в бъдеще може да настанат такива времена, когато руският народ ще поиска да доведе започнатото разследване и следствие до пълен край и установяване на конкретната истина за трагедията на Дома Романови, подлежащите на изпълнение дейности по продължаването на следствието и разследването се предвиждаше да бъдат провеждани по план, който включваше едновременно изучаване на обстоятелствата, съпътствуващи извършването на престъплението, по три направления: юридическо, историческо и национално. При това всяка отделна дейност от следственото производство в областите на проучване, от които в бъдеще трябваше да бъде създадено едно общо дело, подлежеше на изучаване и протоколиране, доколкото е възможно, в напълно завършен в посочените направления вид. Така например, ако беше разпитван свидетел, разпитът не се ограничаваше само с юридическата страна на делото, а се стараеше да изчерпи информацията от дадения свидетел и за целите на историческото и националното осветление на въпроса, разбира се, дотолкова, доколкото даденият свидетел беше способен да даде данни в това отношение; ако се проучваха надписите на някоя стена в стаите на дома на Ипатиев, действието не се ограничаваше с протоколиране на данните от надписите, но ги фиксираше и с фотографски средства, те се превеждаха от специалистите на руски език, ако бяха написани на чужд, правеше се експертиза на почерците, поставяше се за цел да се установят авторите, времето на написването на надписа и обстоятелствата, които са го съпровождали, и т. н.
По този начин се имаше предвид, от една страна, да бъдат използвани идващите свидетели и още съхраняващите се на място следи на престъплението колкото се може по-пълно докато дейностите можеше все още да се провеждат в района на Екатеринбург, и от друга, да се предостави възможност на онези, на които ще бъде съдено в бъдеще, да използват материалите от предидущите дейности като напълно изчерпващи въпроса във всяко едно отношение и, по възможност, освободени от съмнения в тяхното съществуване в дадения момент и от произволното тълкувание на тяхното значение в изминалите събития.
