Изводите от първия период на разследването и следствието
С това приключи първият период от опитите на частни лица, военни организации и официалната съдебна власт на град Екатеринбург да разкрие престъплението, извършено от съветските власти през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година в Ипатиевския дом и да хвърли светлина върху действителната съдба, сполетяла Августейшото Семейство.
Оставяйки настрана няколко отделни ентусиасти, опитващи се самостоятелно да провеждат издирвания, но не оставили след себе си никакви документални следи, може да се заключи, че през този период работите по разкриването на престъплението са се водели едновременно, но слабо обединени от три разнородни по характер, дух и техническа способност групи: офицерската, на углавното разследване и официалната следствена. Всяка от тези групи беше избрала за своята работа някаква област за изследване и, провеждайки своята дейност почти без всякаква връзка с данните, получени от другите групи, остави след своите трудове такива материали в “Делото”, които позволиха при последващото изследване да се съди както за целите, преследвани от дадената група работници, така също и за това, в каква мяра и в каква степен целесъобразно е било изпълненото от тази група в избраната от нея област на изследване.
Офицерската група беше избрала за своя област на дейност издирването на телата на убитите Членове на Царското Семейство. Официалната следствена група – областта на установяване на факта, дали е било извършено в дома на Ипатиев убийството на цялото Царско Семейство или не. Углавното разследване, стоейки между тези две групи и критически отнасяйки се както към дейността на едната, така и на другата от посочените групи, избра за своите издирвания областта на установяване на достоверността на различните версии изобщо за изчезването на Царското Семейство от дома на Ипатиев.
Целта, характерът и насоката на работа на първата група, във връзка с постигнатите резултати, се определят в доклада на помощник-прокурора Н. Магницкий от 20 декември 1918 година, който бе назначен за наблюдение на работата на офицерите по издирването на телата в района на “Ганина яма”.
“Към момента на моето пристъпване към работата, - казва Магницкий, - вече имаше предположение, че труповете на Царското Семейство и на самия Император се намират на 14 версти от град Екатеринбург в гората в шахтите, разположени в близост до пътя за село Коптяки… Върху тази шахта именно беше насочено основното внимание… Още преди моето пристъпване към работа там вече беше започнала дейност под наблюдението на щабс-капитан Андрей Андреевич Шереметиевский, който впоследствие, заминавайки за фронта, беше заменен от неговия брат Александър Андреевич Шереметиевский. Трябва да отбележа, че по онова време в града както от страна на длъжностните, така и от частни лица не срещахме съчувствие към това дело и единствено благодарение на енергията на началника на гарнизона генерал Голицин, любезността на Верх-Исетското заводоуправление и труда на доброволците, позволявам си така да се изразя, бяха постигнати някои неща.” Бяха получени мощни водоизпомпващи средства, в работите взеха участие минни техници и специалисти и за 6 дни шахтата беше освободена от водата.
Телата ги нямаше в шахтата.
Магницкий отбелязва специално дейността на Шереметиевский, “който, работейки в невъзможни условия, беше единственият човек, отнасящ се сериозно и с любов към работата. По онова време около 10 дни валя дъжд. Нощуването в гората под дъжда в местност, намираща се близо до водещите се боеве (на около 20 версти), понякога съвсем без топла храна, не отслабваха енергията на този човек, а аз дори бих казал, че я усилваха. Особено ярко това се набива в очи, когато човек, работещ безвъзмездно, търпи лишения и не роптае, а от друга страна ще приведа следния пример: длъжностното лице, днес вече уволненият началник на углавното разследване Кирста, комуто специално бе възложено това дело, комуто бяха отпускани средства, за да го води, напълно игнорира тази част от дознанието и с много усилия се наложи да бъде доведен на мястото на работите, и той тук, на място, в разговора си с щабс-капитан Шереметиевский си позволи да се възмущава от доброволците, работещи по това дело.”
От разговора с Магницкий се изясни, че тогава е била огледана и промита тинята само от дъното на големия кладенец на шахтата, в която именно били намерени: нечий отрязан пръст, изкуствената челюст на доктор Боткин и другите предмети, упоменати по-горе. Грунтът на малкия кладенец на шахтата неизвестно защо не е бил изследван. “И така, шахтата нищо ново, освен гореказаното, не даде. Но от целия ход на дознанието се виждаше, че именно тук някъде около шахтата е завършила онази кървава трагедия, с разследването на която се занимавахме. Затова, като се посъветвахме с прокурора, реших да изследвам цялата прилежаща местност. Чрез показания на свидетелите успяхме да установим, че от 17 до 19 юли 1918 година включително от така наречения “отряд със специално предназначение” се е охранявало именно това място, където се намираше изследваната от нас шахта, охранявала се е тази местност на протежение от около две квадратни версти. Никого не са пускали там, ходели са там автомобили-камиони и червеноармейци, но какво са правили там, не е известно.”
“Границите на охраняваното място успяхме да установим съвсем точно и затова беше решено да се изследва цялата тази местност, а именно местността “Четире брата”. На това място навремето, преди около 10-12 години, се е добивала желязна руда с помощта на шахтите. Когато изоставили разработката на находището, една част от шахтите с времето се срутили, някои се съхранили, както, например, онази, която изследвахме, а една част останали в полусрутено състояние. Всички стари шахти в тази местност наброяват до 60. Заради дъждовете, които валяха в края на юли и август, всички следи, които биха могли да останат, естествено, се оказаха размити, защото всички шахти са заобиколени с глина, която лесно се разтваря при дъждовно време. Така че нямаше вероятност да се намерят каквито и да било следи около шахтите, можеше да попаднем единствено на някакви случайни, на което ние основно и разчитахме. Изследването на такива полуразрушени шахти е свързано с голяма опасност и затова за огледа им се наложи да организираме малък отряд, състоящ се от специалисти по минно дело – щайгери и местни хора от Урал, предимно ловци, привикнали да ходят по такива места и съзнаващи опасността от такова ходене. В края на август този отряд обиколи всички шахти, изследвайки ги според силите си и възможностите, но съществени резултати не бяха постигнати. Това се обяснява с факта, че да се изследва полузасипана шахта може единствено с помощта на крепежни елементи, а за такива ние нямахме нито сили, нито средства. Този отряд можеше да каже единствено по външния им вид, че нищо, което да дава указания за това, че в тези шахти са хвърлени труповете, не е намерено, а дали вътре има нещо – не може да се каже. Не трябва да се пренебрегват и дъждовете, които, разбира се, размиха именно външните следи. Предположението, че от шахтата, ако там има трупове, ще излиза миризма е неоснователно, тъй като в болшинството от шахтите през цялото лято има лед и разложението на труповете ще започне едва след доста време, а още повече в глинеста почва.
Съзнавайки, че така или иначе мястото все пак трябва да бъде изследвано, реших да направя още един опит, прибягвайки до помощта на съществуващата в град Екатеринбург организация на бойскаутите и ловци-доброволци. Тогава по заповед на генерал Голицин в мое разпореждане бяха откомандировани 50 бойскаути под командването на капитан Березовский. На помощ им се притече летящият отряд от углавното разследване и любители-ловци. Претърсвайки във верига цялата местност, която е била охранявана от “отряда със специално предназначение”, те успяха да намерят само една винтовка и шинел. През този ден аз повторих изследването на шахтата и отново безрезултатно. Трябва да отбележа, че всичките направени от нас претърсвания можеха само по щастлива случайност да дадат добри резултати, но ние не се отчайвахме и търсехме, защото друг изход нямахме. Както вече изложих по-горе, средства нямахме, навсякъде срещахме инертност, а често дори и недоволство. При такива условия да се провежда претърсване на старите шахти, означаваше да имаме 3 % вероятност за успех… Често получавахме сведения, че еди къде си трябва да се намират труповете на Царя и Неговото Семейство. Всички тези сведения се проверяваха пак според силите и средствата. И никъде нищо не бе намерено. Наистина, в старите шахти намерихме пет трупа, но всички те принадлежаха на австрийци. Чистосърдечно ще кажа, че изследваната от нас територия не е изследвана, защото, ако ми зададат въпроса, къде са царските трупове? – направо ще кажа: аз не ги намерих, но те са в местността “Четире брата”. Каквото можахме да направим – направихме. Това място е изцяло покрито с гора и блата с податлива почва; то трябва да се изследва не от момчета-бойскаути, ние прибягнахме до тях по необходимост, а от зрели хора и дори специалисти. Та ако сравним картината на убийството на Великите Князе в град Алапаевск с убийството на Императора и Неговото Семейство, неволно трябва да кажем, че картината е напълно тъждествена. Същите шахти, същите пожарища и същата охрана на местността. А нима намереният отрязан пръст и челюстта на доктор Боткин, който е бил убит заедно с Царското Семейство, не посочват, че труповете се намират някъде наблизо? А обиците на Императрицата, а зашитият в корсета й брилянт, а следите от изгорените в огъня корсети и други дрехи? Ето всички тези и още много други данни ме навеждат на извода, че ние сме търсили именно там, където трябва да се търси и не намирайки нищо, все пак работехме, защото се надявахме поне на тези 3%.”
Целта на работите, която е поставила пред себе си тази първа група работници по издирването, е напълно определена в доклада на Магницкий: да се намерят телата. Характерът и резултатите от работата в това направление също абсолютно точно се оценяват от самия Магницкий: “изследваната от нас територия не е изследвана.” За последващите изследвания се определя съвсем ясно, че в тази област на проучване на престъплението, извършено от съветската власт, работите трябва да започнат отначало. Това касаеше и самата шахта, претърсването на която не беше доведено докрай. Магницкий не е прав единствено в това, че се позовава на дъждовете, размили следите на престъпниците; след една година бяха намерени все още остатъци от съществуващите на мястото следи от престъпниците, а в периода на дейността на Магницкий, вероятно, те са били много повече и те можеха да дадат на Магницкий несравнимо по-големи резултати, отколкото претърсването по примитивен начин на горите и блатата в местността “Четире брата” от бойскаутите.
Не е прав Магницкий и по отношение на съпоставянето на обстановката на укриването на телата на Великите Князе в Алапаевск с обстановката на укриването на телата на Царското Семейство в Екатеринбург. Първо, по онова време, когато се извършваше издирването на телата от офицерите и Магницкий в местността “Четире брата”, все още нищо не беше известно за местонахождението на телата на Височайшите Алапаевски Затворници, по тази причина наличието на шахта в района на “Ганина яма” не можеше да предизвика в мислите аналогия в начините на укриване на телата. Второ, никакви огньове и никаква охрана при Ново-Семичевската шахта, където бяха хвърлени телата на Великите Князе, не са съществували. И трето, и което е най-важно, Магницкий пропусна известните нему обстоятелства, че в Алапаевск изпълнител на разпореждането на евреина Сафаров е бил макар и звяр, но все пак руснак – работникът Абрамов, а в Екатеринбург укриването на телата непосредствено е ръководил Исаак Голошчокин.
Що се отнася до материалите, оставени в “Делото” от углавното разследване, то те по-скоро показваха, че целта на неговата работа е било да докаже, че никакво престъпление не е било извършено от съветската власт. Обаче, от друга страна, материалите от углавното разследване не даваха възможност категорично да се заключи, какво именно са направили в такъв случай съветските власти с Царското Семейство, тъй като те изобилствуваха с разнообразни версии и предположения, циркулиращи по онова време в различните кръгове на нашето общество, без да установяват нито една от тях с поне малко имащи под себе си основание факти.
А характерът и начинът на ръководене на разследването по Царското дело се обрисуват в достатъчна мяра от доклада на прокурора на Пермския окръжен съд Намарин от 3 октомври 1919 година, който водеше общо наблюдение върху следственото и углавното разследване в района на Перм.
“В специалния отряд при мене дойде Кирста, когото преди това не бях виждал. Той донесе със себе си дознанието, което веднага прочете. Очаквах да чуя строго делови доклад, тоест изложение на установените от дознанието факти и логически изводи от тях. Оказа се нещо съвсем друго. Аз, да си призная, бях изумен от това, което стана. Кирста започна да ми рисува кръгове, които трябваше графично да изобразят логическия ход на неговите мисли при разследването на делото. Аз внимателно, сериозно се стараех да се отнеса към това, което ми говореше Кирста, желаейки да разбера по какъв път върви той, търсейки истината – по пътя на анализа или по пътя на синтеза; от какви основни положения изхожда той. Обаче от никакви указания, от каквото и да било подобно нещо нямаше и помен. Имаше само общи фрази и общи идеи, каквито съществуват във всяко едно углавно дело. И изведнъж съвсем неочаквано за мене, без всякакви позовавания на каквито и да било факти, Кирста ми заяви: “Така че Августейшото Семейство е живо и трябва да бъде спасено”. Беше нещо напълно безсмислено.
След такова дълго встъпление Кирста премина към самовъзхваляване и започна да говори, че има само трима знаменити детективи в Русия и един от тях е той, Кирста.
След това дълго и напълно неуместно встъпление Кирста премина към доклада, тоест към излагане на фактите. Обаче целият доклад се свеждаше до това, че той, Кирста, е намерил в Перм някоя си Наталия Мутних, която ще му открие местонахождението на Августейшото Семейство и той, Кирста, ще Го спаси. Той казваше при това, че той самият рискува Мутних и нейните съмишленици да му отмъстят; че е получил от Мутних писмо със заплахи. При това Кирста правеше жестове, все едно че писмото беше в джоба му, но не ми го показа. Той приключи по повод тази Мутних с уверението, че все пак тя е в ръцете му. След това ми прочете показанията на Мутних и Уткин.
У мене, в края на краищата, остана неприятно чувство от този “доклад” и аз, когато се видях с Тихомиров, пак го предупредих да бъде по-внимателен.”
От всичко това следваше, че на последващото разследване му предстоеше да проучи целия този материал, събран от углавното разследване, за да изясни, кое в него е сериозно по отношение на разкриването на престъплението, а кое се отнася към областта на слуховете и фантазиите. Да се използват сегашните агенти на углавното разследване за по-нататъшните работи, не беше възможно.
Що се касае до работата на третата група – следствената, нейните материали към 20 февруари 1919 година обрисуваха картината на станалите събития в Екатеринбург, както това се вижда от постановлението на члена на съда Сергеев, в следния вид:
На 21 юли 1918 година чрез разлепените из града печатни съобщения населението на град Екатеринбург беше известено за състоялата се през нощта на 16 срещу 17 юли по постановление на президиума на областния съвет екзекуция на бившия Император; в същите съобщения беше съобщено, че Жената и Синът на бившия Император са изпратени на сигурно място.
По време на възникналото по този повод на 29 юли 1918 година, след освобождението на град Екатеринбург от съветската власт, предварително следствие са установени, между другото, следните данни: на 30 април 1918 година по разпореждане на централния изпълнителен комитет на съветите на работническите и селските депутати са били доставени в град Екатеринбург бившият Император Николай Александрович, съпругата му Александра Фьодоровна и дъщеря им Мария Николаевна.
На 24 май същата година са били доставени и останалите Членове на бившето Царско Семейство: Наследникът Цесаревич Алексей Николаевич и Великите Княжни Олга, Татяна и Анастасия Николаевни. За живеене на Царското Семейство и на пребиваващите с Него лица бил предоставен реквизираният за тази цел двуетажен дом на Ипатиев, намиращ се на ъгъла на Вознесенската улица и Вознесенския переулок. От седемте стаи на горния етаж (без да се смята кухнята и преходните стаи) шест са били предоставени от Уралския областен съвет на работническите и селските депутати за ползване от Семейството. На коменданта е била поверена охраната на Царското Семейство; пак той е отговарял за условията на Нейното пребиваване под стража съгласно указанията на областния съвет.
На първо време охраната на дома на Ипатиев се осъществявала от хората на червеноармейците, а после през втората половина на месец май за носенето на службата по охрана на дома бил формиран специален отряд от работници в Сисертския завод, Екатеринбургский уезд, на брой 30 души; съставът на командата впоследствие бил допълнен с още 15 работници от Екатеринбургската фабрика на Злоказови и 10 латиши.
До края на юни 1918 година комендант на дома на Ипатиев е бил работникът от Злоказовската фабрика Александър Авдеев, а негов помощник – работникът от същата фабрика Мошкин, но след това посочените лица били уволнени и длъжността на комендант била заета от един от видните агенти на “съветската власт” бившият фелдшер от местния военен лазарет Яков Михайлович Юровский. Към момента на встъпването в длъжност на Юровский като комендант в дома са се намирали: бившият Император, Императрицата, Наследникът, Великите Княжни Олга, Татяна, Мария и Анастасия, а от приближените и слугите – лейб-медикът Е. С. Боткин, камериерката Анна Демидова, готвачът Харитонов, лакеят Труп и 14-годишното момче Сидньов. Охранителният отряд от работници е бил настанен в дома на Попов, намиращ се срещу дома на Ипатиев, а отрядът от червеноармейци се помещавал на долния етаж на дома на Ипатиев и е носел караулна служба на постовете вътре в дома. Общо били учредени единадесет караулни поста, от тях – два картечни. Един от картечните постове е бил поставен на долния етаж на дома на Ипатиев при прозореца, гледащ към градината.
Домът на Ипатиев се е охранявал до 21 юли, от тази дата охраната е била снета и на 22 юли домът е бил предаден в разпореждане на собственика му.
При проведения по време на следствието оглед на дома на Ипатиев са получени следните данни: в помещенията, заемани от Царското Семейство, в безпорядък са разхвърляни остатъци от вещи, не представляващи голяма ценност, принадлежащи на Царското Семейство; в горивните камери на печките е намерено голямо количество пепел и обгорели остатъци от различни изгорени книжа, документи и вещи. В една от стаите на долния етаж, чийто прозорец гледа към Вознесенския переулок, съседна на килера, са намерени в стената следи от проникване на куршуми; същите следи от изстрели са намерени и в дъските на пода, с явни признаци за наличието на кръв, попила в дървото по хода на каналите от куршумите; намерени са и заседнали в стената, в пода куршуми от револвер. На пода на стаята и по стената са намерени явни следи от замиване.
Цялото имущество, принадлежащо на Царското Семейство, с изключение на малкото останали вещи, е разграбено.
При огледа на местността, намираща се на 15 версти от града, близо до село Копятки, са намерени следи от изгорели огньове и в пепелта са намерени: брилянт с тегло около 12 карата, признат от свидетелите за принадлежащ на бившата Императрица, обсипан с изумруди кръст, признат за принадлежащ на една от дъщерите на Императора, и разни остатъци от изгорени части от обувки и дрехи. В една от намиращите се в тази местност шахта са намерени парчета от взривена бомба, откъснат пръст, изкуствена челюст, призната за принадлежаща на лейб-медика Боткин, и перлени обици, признати за принадлежащи на бившата императрица.
Чрез показанията на свидетелите Михаил Летьомин и Мария Медведева е установено, че старши в охранителния отряд (разводящ) е бил Павел Спиридонович Медведев, взел непосредствено участие в разстрела.
Същите свидетели удостовериха, че в навечерието на убийството на Царското Семейство момчето Сидньов е било преместено в помещението на отряда. Свидетелят Владимир Кухтьонков удостовери подслушания разговор на В. Исетския комисар Пьотър Ермаков и дейците на Партията на комунистите-болшевики: Александър Костоусов, Алексей Партин и Василий Леватних; съдържанието на разговора се свежда до това, че тези лица са взели участие в укриването на труповете на убитите Цар, Царица, Наследник, Велики Княжни, доктор Боткин и някои Царски слуги.
Телата на убитите до този момент не са намерени.
Задържаният на 11 февруари тази година в град Перм Павел Спиридонович Медведев обясни при дознанието, че през нощта срещу 17 юли действително са били разстреляни бившият Император, Неговата Съпруга, Наследникът, четирите Царски Дъщери, докторът, прислужницата, готвачът и лакеят; разстрелът е бил ръководен от коменданта Юровский, а той, Медведев, е набавил оръжието за тази цел и се е разпореждал с пренасянето на труповете на убитите в товарния автомобил и унищожаването на следите от престъплението чрез измиване и изтриване на кръвта както на мястото на разстрела, така и на двора. Обяснението на Медведев напълно съвпада с установените от следствието обективни данни и показанията на свидетелите.”
Въз основа на целия наличен материал Сергеев стига до заключенията:
1. “че според събраните следствени данни, събитието на престъплението е доказано;
2. че бившият Император Николай ІІ, бившата Императрица Александра Фьодоровна, Наследникът Цесаревич, Великите Княжни Олга, Татяна, Мария и Анастасия Николаевни са били убити едновременно в едно помещение чрез многократни изстрели от револвери;
3. че по същото време и при същите обстоятелства са убити намиращите се заедно с Царското Семейство: лейб-медик Евгений Сергеевич Боткин, камериерката Анна Демидова и слугите Харитонов и Труп;
4. че убийството е замислено предварително и изпълнено по изработен план, че то е било съпроводено от такива действия, които са носели характер на жестокост и особени мъчения за жертвите на престъплението, при това убийците са завладели имуществото на убитите.”
По този начин, за последващото разследване убийството на цялото Царско Семейство се установяваше като доказан факт от предварителното следствие. В това отношение по-нататъшните работи трябваше да дадат само допълнителни данни с цел достигане на пълнота на картината на извършеното от болшевиките изключително по зверството си злодеяние. В същата степен при по-нататъшната разработка се изискваше по-щателно осветляване и на някои обстоятелства, установени от Сергеев, с оглед на съществуването на противоречия в посочените материали от следственото производство. В този ред привличат вниманието следните обстоятелства, посочени в цитираното по-горе постановление на Сергеев:
1. Като беше съобщено: “Жената и Синът” на бившия Цар ли са изпратени на сигурно място или цялото Семейство?
2. Какво е накарало Ц.И.К. да разпореди преместването на Царското Семейство “на жителство”, както казва Сергеев, в Екатеринбург?
3. Защо Царското Семейство е било превозвано на части и кой именно го е превозвал?
4. Кое е предизвикало смяната на комендантите в дома на Ипатиев и какви са тези “латиши”, които са осъществявали вътрешната охрана?
5. Откъснат ли е бил пръстът, намерен в шахтата, или отрязан?
6. Какъв е бил Павел Медведев: разводящ или началник на охраната?
7. На кого и откъде е било доставено от Медведев оръжието за извършване на разстрела?
8. От кого именно е бил извършен разстрелът?
Напълно неразрешени, неизяснени и незасегнати в следствената работа оставаха два кардинални въпроса:
1. Какво са направили убийците с телата на жертвите си и
2. кои са били вдъхновителите, ръководителите и изпълнителите на това предварително обмислено и подготвено престъпление?
