Глава единадесета. Християнството и робовладелският строй
Ако християнството утешаваше само робите, успивайки тяхното
съзнание, то би било сила, забавяща и спъваща развитието и хода на историята.
Но християнството винаги е било прогресивна сила.
Обаче, ако християнството вместо изискването за високонравствен живот беше
тръгнало по пътя на чисто политическата борба, то би се превърнало от
религиозно движение в политическо. Понятно е за всеки, че това би довело
младата религия до гибел. Новото учение много скоро би било потопено в кръв
точно по същия начин, както е било потопено в кръв знаменитото въстание на
робите под предводителството на Спартак или национално-религиозното
освободително въстание на юдеите срещу римското владичество под
предводителството на Бер-Кохба в началото на II век.
Какво би станало, ако Христос вместо право и открито да върви на смърт, беше
вдигнал бунт в Йерусалим и в случай на удачен изход беше се възцарил в
страната, основавайки теократична държава от нов тип? Християнската религия би
се локализирала в малка жалка държава, съществуването на която би наброявало някакви
десетки години.
Какво би станало, ако Христос бе оставил Своята проповед и се беше скрил, спасявайки живота Си? Човечеството
нямаше да има пред себе си Голготския Кръст, като идеал за подвиг, който
побеждава страданията. А християнското учение, християнската религия изобщо нямаше
да съществува.
Но както виждаме от историята, методите на християнството в борбата с
робовладелския строй са били по-действени и оръжието на християнството
по-силно, отколкото копията и мечовете. Християнското оръжие е било духовно, то
е подкопавало моралните устои на робовладелското общество, то е показвало,
преди всичко, моралната несъстоятелност на робовладелската идеология. То изваждало
наяве всички язви на този строй и ги излагало на всеобщ позор. Тази сила на
морално въздействие се оказала по-голяма от грубата сила на римската държава,
защото тя прониквала в самия стан на врага и поразявала неговата воля и
съзнание, и заедно с това не само утешавала, но и укрепявала духовните сили на
страдащите.
