Глава десета. За християнските мъченици и за свидетелствата за
историческото битие на Иисус Христос
Евангелието не призовава към страдания, но всеки, който изповядва
Евангелието, встъпва в борба със злото и затова неволно се подлага на мъчения.
Християнската Църква e израствала в период на гонения
и християнските мъченици за вярата са били онези живи камъни, върху които е
била създадена Църквата.
Тертулиан (153—222 г.): „Страданията на апостолите ни служат като ясно
свидетелство... Нека летописите на империята да заговорят, подобно на
йерусалимските камъни! Нерон пръв в Рим окървави люлката на вярата. Именно
тогава Петър, след приковаването му на кръста, бе скрит от чужда ръка; Павел,
римският гражданин, се пробужда за нов живот чрез благородството на своето
мъченичество. Четейки за тези факти, аз се уча да страдам“. Това свидетелство
на Тертулиан за християнските мъченици е заедно с това и прекрасно
свидетелство за историческото битие на Иисуса Христа.
Щастлива е Църквата, в чието лоно апостолите заедно с кръвта си са излели своето
учение.
“Религиозното чувство е доста консервативно по отношение на ритуалите на култа.
Ако Евангелията не са изпитани във времената на апостолите, кога в такъв случай
се е появило „нововъведението“ — четенето на тези последните? Посланията не
може да се представят за древност, тъй като те се смятат за принадлежащи на
лица, живели едва преди сто и петдесет години“, — Тертулиан. В лицето на този
писател имаме надежден изразител на християнските вярвания от втората половина
на II век и изтънчен познавач и дори свидетел на онези вярвания, които са имали
християните.
Не по-малко известни са и свидетелствата на юдейските и езическите историци
за Иисус Христос.
Йосиф Флавий, този знаменит юдейски историк и държавен деец, принадлежи едновременно
и на юдейството, и на гръко-римския свят. Бидейки евреин, той служил на Рим, и
пишел, както и всички учени по това време, на гръцки. До нас са достигнали два негови
големи труда: „Юдейската война“ и „Юдейски древности“. Ние намираме у писателя
(Йосиф Флавий) много важно за нас съобщение за Иоан Кръстител, за неговите
проповеди и популярност сред народа. Той го нарича „Праведен (или благ) мъж“,
както на друго място той нарича Иисуса Христа „Мъдър мъж“. Разказвайки за това,
че Ирод предал на смърт Иоан, Йосиф Флавий добавя на това място, че гибелта на
войската на Ирод, случила се скоро след това, била Божие наказание за смъртта
на Иоан Кръстител. Следващото много важно съобщение е неговият разказ за
смъртта на Иаков, брата на Иисуса Христа, а за самия Христос той споменава само
мимоходом. Това означава, че Иаков го интересува много повече, отколкото „Иисус,
наричан Христос“. Йосиф Флавий пише: „В онова време живял Иисус, Мъдър Човек,
ако изобщо би могло да Го наречем Човек; Той творял необикновени дела и учел
хората, които с радост слушали истината. Той имал много ученици измежду юдеите
и измежду елините. Пилат заповядал да Го разпънат, защото Той бил обвинен от
началниците на нашия народ. Но това не попречило на Неговите ученици да продължават
да Го обичат както преди. Три дни след Своята Смърт Той им се явил жив, както
това е било предсказано от пророците, предсказали и много други чудеса; и сега
все още съществува народ, наречен на Негово име християни“.
Общата мисъл на текста се отнася до личността на Иисуса, утвърждава Неговото
съществуване, като известна по онова време личност.
Плиний-младши — известен писател от онова време, написал за личността на
Христа през 110 година с латински текст в писмо до император Траян. Бидейки
назначен за управител на провинция Витания, Плиний-младши съобщавал на
императора, че като пристигнал на мястото на своето назначение, той открил в
областта християни. По-нататък в писмото той съобщава: „Храмовете на нашите богове
(тоест езическите) са празни и вече отдавна не се принасят в тях жертви...“
(Писмо до римския император Траян).
Тацит (55—120 г.) — един от най-големите римски историци, дава изключително
ценни сведения за Христа, за Неговото предаване на смърт при Понтия Пилата и за
гоненията срещу християните при Нерон. Тацит пише за събития с държавна
важност, а за Христа и за християните пише дотолкова, доколкото намира връзка
между тях и гражданските събития. В своя труд Тацит е посочил времето, когато е
живял Иисус Христос, и названието на Неговите последователи (при управлението
на Тиверий и Пилат) и, накрая, свидетелството за извънредно голямото
разпространение на християнството. Тацит е писал, може би, по думите на
очевидци, във всеки случай, времето на написването на неговите „Анали“ е много
близко до описваните събития. Освен това той, като известен държавен деец, е
можел да използва не само показанията на очевидци, но и държавните архиви. Във
всеки случай, невъзможно е да се предполага тук фалшифициране или по-късно
вмъкване на текст.
Светоний (70—140 гг.) е римски историк, известен на света като биограф на
цезарите. В „Живота на Клавдий“ той пише, че императорът е изгонил от Рим
юдеите, които под влияние на Христос не преставали да предизвикват безредици. (За
същото може да се прочете в „Деянията“, гл. 13:20). В „Живота на Нерон“ историкът
Светоний пише, че „императорът подложил на наказание зловредния род на християните,
заразени с ново суеверие“. Следователно, Светоний знае, че през шестдесетте
години християните вече представлявали нещо цяло (религиозна организация),
обединена от общото учение и носеща името на своя Основател.
Христос, като личност, през онези години все още не бил широко известен на
върхушките на езическия свят. Вярата в Него като Спасител на света по това
време едва е започвала да се разпространява сред обикновения народ,
първоначално изключително в затворената юдейска среда или пък сред езическото
простолюдие.
Ако през втората половина на I век нещо се е случвало в изолираните от
света юдейски синагоги, всичко това е можело да интересува античния грък или
римлянина единствено от гледна точки на запазване на обществената тишина и
спокойствие. Затова е понятно, защо толкова приглушено се изказват високопоставените
римски историци за Христа като за историческа личност. Те смятали себе си над
това, подробно да пишат за „някакъв умрял Иисус, за когото твърдят, че Той е
жив“. Толкова по-ценни са такива косвени свидетелства от тях.
