Глава шеста. Християнското учение за любовта към човека
“Вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина.“ (Иоан 12:36).
В основата на християнския мироглед стои светлия възглед за живота. Християнството
е религия жизнеутвърждаваща, зовяща хората към светлината и съвършенството.
Християнският морал е морал на формиране на човешката личност, на възраждащия
се човек. Той въздига до съвършенство и заедно с това подбужда човек да се
изтръгне от рамките на затворения индивидуализъм и да слее живота си с живота
на цялото човечество.
Не можем на няколко страници да изредим всички заповеди на Христос за
съвършенството на личните качества на човека. Ще посочим няколко от основните и
най-характерните:
„Блажени чистите по сърце...“ (Мт. 5:8).
„Блажени гладните и жадните за правда...“ (Мт. 5:6).
„Блажени милостивите...“ (Мт. 5:7).
„Блажени миротворците...“ (Мт. 5:9).
„Блажени изгонените заради правда...“ (Мт. 5:10)
Заповеди, подобни на тези, кратки като афоризми по форма, но дълбоки по
съдържание, изпълват цялото Евангелие: „бъдете съвършени, както е съвършен
и Небесният ваш Отец“ (Мт. 5:48). „Бъдете
милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лк. 6:36). „Ще познаете истината, и истината ще ви направи
свободни“ (Йоан 8:32). „Вярвайте
в светлината, за да бъдете синове на светлина“ (Йоан 12:36). „Тъй да светне пред
човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш
Отец“ (Мт. 5:16).
В основата на християнския морал лежи учението на Христос за любовта към
човека. В своите беседи Христос казва на учениците си: „Нова заповед ви
давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих... По това ще познаят
всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:34—35).
Но какво означава истински да обичаш човек? Всичко възвишено трудно се
поддава на логично определение. Как да кажеш какво е християнски живот в любов,
ако силата й се проявява преди всичко в търпението? Любовта е
дълготърпелива, пълна с благост, не завижда и никога се не превъзнася. Любовта
не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди и зло не мисли. Любовта
покрива чрез себе си множество недостатъци и противоречия; не се отнася
снизходително към тях, а като ги прикрива, ги изкоренява.
Където има любов, там винаги има доверие, където има любов, там винаги има
и надежда. Любовта всичко претърпява, защото е силна. Истинската любов е постоянна,
не свършва и никога не отпада.
Този химн на любовта е прозвучал за пръв път от устата на първите апостоли
на християнството. Цитирахме го целия чрез словата на светия апостол Павел: „бъдете
един към други нежни с братска любов, — пише той на римските християни, — преваряйте
се в почет един към други“ (Рим. 12:10). Именно любовта, — нито вярата, нито догматиката, нито
мистиката, нито аскетизмът, нито постът, нито продължителните молитви формират
истинския облик на християнина. Всичко губи силата си, ако го няма основното —
любовта към човека. Дори най-скъпото за християнина, — вечният живот — се
обуславя от това, дали човек е обичал в живота си хората като свои братя. Свети
апостол Иоан Богослов учи: „Ние знаем, че преминахме от смърт в живот,
защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт“ (1 Иоан 3:14). „Който каже: "любя
Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е
видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Иоан 4:20).
С особена сила говори за това апостол Павел: „Да говоря всички езици
човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал,
що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание
за всички неща и такава силна вяра… щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам
всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме
не ползува“ (1 Кор. 13:1—3).
Преди около две хиляди години евангелската проповед за любовта към
човека, подобно на мълния, озарява древния свят. Евангелието донася в света
нови духовни ценности: вяра, надежда, любов. Но любовта, по думите на апостола,
е по-голяма. Тя е съвкупност от съвършенствата!
Християнската религия изисква от човек постоянно израстване. Изискването за
служение на хората пронизва цялото Евангелие. „Син Човеческий не дойде, за
да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мт. 20:28).
Христос учи: „знаете, че князете на народите господаруват над тях, и
велможите властвуват върху им, между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска
между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга“ (Мт. 20:25—26). На прощалната вечеря
Христос Сам умил нозете на своите ученици. Пояснявайки Своята постъпка, Той казва:
„ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете
един другиму“ (Иоан. 13:14).
Това пример, как силните на този свят трябва да служат на човечеството. „Понасяйте
един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2).
Евангелието изисква скромност в делата на любовта, която е несъвместима с
лицемерието: „кога правиш милостиня, не тръби пред себе си... нека лявата
ти ръка не знае, какво прави дясната“ (Мт. 6:2—3).
В християнската религия голямо значение имат празниците и постите, които се
основават на Свещеното Писание. Обръщайки се към хората, пророк Исаия казва: „И
Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата
си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това
ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? Ето поста, който избрах: разкъсай
оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на
свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците
сиромаси заведи у дома си“ (Ис. 58:5—7).
Такова е било разбирането за поста още в древни времена. А ето какво казва
същият този пророк за празниците: „Ако заради съботата въздържиш ногата (тоест
постъпките) си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата
радост, свет ден Господен... да се не занимаваш с обикновените си работи... то
ще имаш радост в Господа“ (Ис. 58:13—14). (Еврейската дума „събота“ означава „покой“. При християните
вместо съботата се празнува неделята).
Книжниците и фарисеите укорявали Христос за това, че нарушавал съботата. Те
смятали, че може да се служи на Бога, забравяйки за човека. Но Христос им казал:
„съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Мк. 2:27). Тази идея пронизва цялото
Евангелие. Човечността е основата на християнската религия.
