Заключение
Който иска да знае за християнската религия по-подробно, нека сам да
вземе в ръце Евангелието и да го прочете самостоятелно. Думата „Евангелие“
означава „Радостна вест“. Вестта за възможен нов живот, раждането в света на „нов
човек“, създаден по образ Божий, е била донесена на земята от Иисус Христос.
Той дойде в света, за да сподели с хората техния живот, да даде на хората
учение, което, подобно на огън, може да възпламени човешките души.
„Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече
пламнал!“ — казва Христос на Своите ученици. (Лк. 12:49)
Той дойде в света, за да научи хората на свобода. „Новият човек“, както той
бива разбиран в Евангелието, е преборил в себе всички изпитания, които е
преборил Христос, и изпълнява Христовите заповеди. Бъдете съвършени, както е
съвършен вашият Небесен Отец, милосърдни, търсете правдата, познайте истината,
бъдете синове на светлината.
Заповедта за любов към Бога, като към Отец, и за любовта към хората, като към
братя, не била позната на древният свят. От този момент историята на
човечеството се дели на два периода — преди Христа (обозначава се преди нашата
ера) и след Христа (от рождението на Христа започва летоброенето на нашата ера).
Евангелието, дадено на човечеството от Христа, е направило преврат в човешкото
съзнание, то е станало причина за преоценка на онези ценности, с които е живял
древният свят. Евангелието е религия на призваните към нов живот. Но призваният
все още не е съвършен. И сред призваните не всички се прераждат за нов живот.
Както е казал древният пророк: „мнозина са звани, а малцина избрани“ (Мт. 20:16).
Според Евангелието, животът е безпределна борба на светлината с мрака в човешката
душа. Бойното поле е сърцето на човека. Тази борба винаги е в ход и в историята
на човечеството. Историята е непрекъсната смяна на явленията. Сменят се нормите
на живот, променят се понятията, остаряват и отиват в небитието традициите,
падат и се разрушават човешките кумири, но сред този вечно вълнуващ се океан от
явления, учения и идеали остава неизменно едно учение: „да любите един
другиго,... Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си (живота
си) за своите приятели“ (Иоан 15:12—13).
Христос пръв не само научил хората на тази заповед, но и пръв я изпълнил,
отдавайки живота си за спасението на света.
Ще минат векове, хилядолетия, ще се сменят едно с друго ученията, но тази
заповед на Христа ще остане завинаги всесъвършена, незаменяема и ненадмината.
Тя дава смисъл и съществуване, сила и воля за живот.
Христос, Синът Човешки, завинаги ще остане идеал и винаги хората ще почитат
и ценят това, което е възвестено в Евангелието. Неговите заповеди ще бъдат
пътеводна звезда.
Христос е Светлината на света. И тази Светлина ще свети на хората, докато те
съществуват на земята.
Иска ни се още един път да цитираме думите на великия руски хирург,
професор Н. И. Пирогов, който е казал: „Като вярваме, че основният идеал на
учението на Христа, по своята недосегаемост, ще остане вечен и вечно ще влияе
върху душите, търсещи мир чрез вътрешна връзка с Божеството, нито за минута не
можем да се съмняваме в това, че на това учение е съдено да бъде неугасима
пътеводна светлина по криволичещия път на нашия прогрес“.
