Глава девета. Евангелският хуманизъм в произведенията на руските
художници
“Изкуството е красота, само тогава то изпълнява своето истинско предназначение,
когато се придържа към добродетелта, морала и религията“, — И. Е. Репин.
“Религията е създала изкуството и литературата. Всичко велико, което е било създадено
от най-дълбока древност, се намира в зависимост от това религиозно чувство,
присъщо на човека също, както и идеята за красотата заедно с идеята за доброто“,
— А. С. Пушкин.
Образът на Христа, като най-светъл, възвишен идеал, като конкретно въплъщение
на съвършенството на човешката личност, като ярък пример за непоколебимостта на
духа и дълбините на ума, като образец на изключителното самопожертвование, е
привличал към себе си всички наши изтъкнати майстори на четката.
Христа са рисували: Иванов, Репин, Суриков, Брюлов, Семирадский, Верешчагин,
Марков, Крамской, Поленов, Ге, Маковский, Перов, Корзухин и много други.
Картините на Репин: „Свети Николай Чудотворец спира ръката на палача,
вдигната над хората, осъдени на смърт“, „Христос-Целител“, „Възкресението на
дъщерята на Иаир“; на Иванов: „Явлението на Христа на народа“; на Маковски: „Дойдете
при Мене всички отрудени“; на Крамской: „Христос в пустинята“; на Нестеров:
„Света Рус“, „Пътят към Христа“, „Християни“. На тема „Христос-Целител“ е рисувал
Крамской, Поленов, Мясоедов и скулпторът Антоколский: „Христос в Гетсиманската
градина“. „Разпятието на Христа“ са рисували: Васнецов, Верешчагин, Сведомский,
Ге. „Надгробният плач за Христа“ е нарисувал Врубел.
Великата тема „Христос и народът“ е започнал у нас Иванов със своята
знаменита картина „Явлението на Христа на народа“. Лицата на всички изобразени
на картината са обърнати към Христа. От Него човечеството очаква новия и вечния
Завет, даващ смисъл на човешкото съществуване.
“Вече не аз живея, а Христос живее в мене“, — е можел подир апостол Павел
смело да възкликне и Крамской в онези минути, когато е сътворявал своя „собствен
Христос“.
Христос за мислещия човек, за човека, търсещ истината, вървящ по пътя към
съвършенството, е крайният идеал.
Човек намира единство с Христа на онази висота на духа, за която е трудно да
се говори с термините на всекидневния живот.
Всичко най-добро, което носи човек в себе си, естествено се стреми към
Христа, защото от древни времена е известно изречението: „Душата на човека по
природа е християнка“.
На висотата на духа човек става сякаш едно цяло с Христа. Но в това
единение човек не губи себе си, а утвърждава себе си, не затъва в това
съвършенство, а намира своето истинско „Аз“.
Ето защо истинският хуманизъм намира своето въплъщение единствено в
християнството.
Художникът едва тогава създава нещо наистина гениално, когато разгадае
замисъла на Твореца на вселената. Това добре е разбирал Репин: „Разбира се, над
всичко са великите, гениалните създания на изкуството, съдържащи в себе си
най-дълбоките идеи заедно с велико съвършенство на формата и техниката; там са
вложени мислите на Самия Създател, неизразими, непостижими... Те, като висши
откровения, са внесени неволно, непосредствено, по вдъхновение свише, осеняващо
само гениите в редките минути на просветление“, — И. Е. Репин.
Църквата Христова, поставяща като своя цел благото на хората, именно от
хората търпи нападки и порицания, и въпреки това тя изпълнява своя дълг,
призовавайки към мир и любов. В такова едно положение на Църквата има и много
утешителни неща за верните й членове, защото какво могат всички усилия на
човешкия разум срещу християнството, ако двадесетвековната му история говори сама
за себе си, ако всички враждебни нападки ги е предвиждал Самият Христос и е дал
обещание за непоколебимостта на Църквата, като е казал, че и портите адови няма
да надделеят Неговата Църква.
