Глава втора. Какво е религия?
Казано в широк смисъл, религията е отношението към
Абсолюта, към Онзи, Когото наричаме Бог. Тъй като това отношение присъства у
всеки, дори у атеиста, е прието да се казва, че всеки има своя религия. Но
приемана в такъв вид, в широк смисъл, религията може да бъде и правилна, и
неправилна, истинна и лъжовна, нравствена и ненравствена в зависимост от това,
какво разбираме под абсолютна, висша и последна ценност на света и как се
отнасяме към нея — в какво вярваме и как вярваме, какво приемаме и какво
отхвърляме. Ако говорим в положителния смисъл и по същество, религията е
общение с Бога (възсъединение). И за тази именно религия трябва да говорим тук.
Религията – като преживяване – е много сложна. Това непосредствено и специфично
преживяване, което ни дава да общуваме с Бога, е молитвата. Разбира се, молитвата,
като мистичен устрем, като полет на духа, като духовен екстаз, като вяра и
чувство, не може да бъде поставяна редом с науката за каквото и да било
сравнение. Между религията в този смисъл и науката може да съществуват също толкова
противоречия, колкото са те между математиката и музиката или между
математиката и любовта. Можем да сравняваме понятия и явления, само ако ги вземаме
в една плоскост, в светлината на един критерий. Затова ще отделим от религията нейните
интелектуални (познавателни, достъпни за ума) твърдения за действителността –
онази нейна страна, която е обща както за религията, така и за науката, за да
видим дали не си противоречат тези знания и съждения за действителността едно
на друго. Или те са само в онзи смисъл разноречиви, защото говорят за равното, а не за едно и също, различни взаимно изключващи се неща?
Ето някои основни твърдения за действителността, които изповядваме ние, християните. Бог съществува
— и нещо повече — съществува единствено Той. И онова, което е в Него и с Него е
свързано. В Него всичко има своето битие, а извън Него – единствено биване и терзание на духа. Христос действително е Богочовек,
който е бил разпънат и е възкръснал и ще дойде отново на тази земя. Душата на
човека има лично безсмъртие. И сега кажете, къде в нашата наука — математика,
физика, биология, история — има твърдения, които противоречат на тези току-що
назовани съждения, — твърдения общообразователни, обективни, доказани, тоест научни?
Няма такива и не може да има по същество, защото всички тези положения касаят
същностите, които лежат извън компетенцията на науката, а не явленията, които
са й достъпни.
