Предисловие
По своя житейски път срещаме два типа хора. Едните
в името на науката отричат религията, другите заради религията недоверчиво
се отнасят към науката. Срещат се и такива, които са съумели да намерят
хармония между тези две потребности на човешкия дух. И не е ли тази хармония
онази норма, към която трябва да се стреми човек? Защото и двете потребности се
коренят в недрата на човешката природа. И не се ли състои в това кризата на
образования човек, че при него «умът и сърцето не се погаждат»? Не разедини ли именно
тази едностранна «умственост» интелигенцията и народа в Русия? И дори само това,
че в днешно време под флага на науката, която уж отдавна е опровергала религията,
сред народа се насажда атеизъм и антихристиянство, ни кара дълбоко да обмислим
и фундаментално да решим въпроса: противоречи ли науката на религията?
