Вдъхновителите заради лъжата
Престъпленията се вдъхновяват от идеи, подбуди или тънки сметки, чиито носители са или отделни лица, или съобщества на хора, ръководени от определени цели. Историко-националните престъпления освен това се вдъхновяват често от цяла поредица предшестващи ги исторически и национални обстоятелства, елементи и фактори от политически характер, логически довеждащи до неизбежността на заключителната катастрофа.
Би било голямо заблуждение да се разчита на изчерпателното представяне в настоящите материали и мисли на обширността и дълбочината на всички исторически обстоятелства и причини, довели Царстващия Дом в Русия до трагедията в Ипатиевския дом и задачата на текущата работа по разследването на престъплението се ограничи единствено с края на последния акт на историческата драма, оформила постепенно се около Августейшото Семейство на Дома Романови.
Естествено, разследването на извършеното престъпление и изучаването на обстоятелствата, съпровождащи това изключително по религиозно-фанатичната си жестокост събитие, не можеха да се ограничат само с простото установяване на данните: кой от съветските дейци и адепти на тази власт е взел фактическо участие в унищожаването през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година на членовете на Царското Семейство в град Екатеринбург; кой през нощта на 18 срещу 19 юли същата година е хвърлил в Ниже-Семиченската шахта край Алапаевск Великата Княгиня, Великия Княз и Князете от Дома Романови, държани под стража от съветската власт в този град, и накрая, кой е отвел от хотела в Перм през нощта на 21 срещу 22 юни същата година Великия Княз Михаил Александрович в гората зад Мотовилихинския завод и го е разстрелял?
Още данните от предварителното следствие на Сергеев даваха основание да се съзре съществуването на обща идея във всички тези престъпления, на общ план за тяхното изпълнение и общо ръководство от някакъв единен център. Сергеев предполагаше, че по отношение на всички изброени престъпления такъв вдъхновяващ център е бил изключително Уралският областен съвет или неговия президиум. Според него, тези убийства не можеха да се разглеждат по друг начин, освен като самочинни актове на местните съветски представители, действащи напълно самостоятелно, на своя лична отговорност, и напълно отричаше причастността към идеята, плана и ръководството на тези събития на централната власт в Москва. Характерно е, че именно такава теза се прокарваше и от представителите както на централната, така и на местната власт. Това се вижда от техните официални съобщения за разстрела на бившия Цар, в които се казваше, че разстрелът е бил извършен „по постановление на президиума на областния съвет на РК и КД на Урал”, а след това и от инсценирания по-късно от тях в Москва процес по повод убийството на цялото Царско Семейство, на който цялата инициатива за престъплението беше приписана на фантастичния член на Екатеринбургския съвет и председател на чрезвичайната комисия есера Яхонтов, когото именно разстреляли заради това уж извършено от него с цел дискредитиране на съветската власт самочинно престъпление.
Изглежда, самият живот вече в достатъчна степен е показал, че на никакви официални съобщения и заявления на съветските власти не може да се вярва. Професионална лъжа и лъжа на професионалисти – по друг начин не може да бъдат характеризирани методите и средствата за управление и дейност на съветските представители на болшевишкия режим. Със същата лъжа бяха изпълнени и техните официални съобщения за разстрела на бившия Цар, първо, защото никаква присъда на президиума за разстрела на „Николай Романов” не е била постановявана, макар дори и само по тази причина, че е бил разстрелян съвсем не само бившия Цар, а цялото Царско Семейство, и второ, защото убийствата на Членовете на Дома Романови са се случили не само в Урал, но и на други места в Европейска Русия и всичките в същия този период на лятото на 1918 година. Следователно, вдъхновяващият тези престъпления център би трябвало да се намира не в Урал, а на друго място в Русия или по света, откъдето идеите и плановете на центъра са се привеждали стриктно в изпълнение на място от послушните не само по форма, но и по дух агенти на главатарите на този център. В Урал са били само ръководителите и извършителите на престъпленията.
Тези съображения накараха Соколов да насочи работата на следствието по по-широки пътища, с цел да се освети степента на причастност към кошмарното, зверско убийство на бившия Император и Неговото Семейство на представителите на централната власт в Москва. С тази цел бяха предприети нови издирвания на различни документи в бившите съветски учреждения и в изоставените от тях квартири, в телеграфните и пощенските учреждения на Екатеринбург, Перм, Тоболск и Тюмен. Бяха взети мерки за изясняване на дейността на главатарите на престъплението след бягството им от Екатеринбург и бяха предприети стъпки с цел издирването и арестуването на чиновете от охраната на „дома със специално предназначение”, част от които след превземането на Перм от нашите войски бяха избягали от съветската власт и се укриваха сред населението в Сибир. Специално внимание Соколов отдели на разпитите на цял кръг от лица измежду тези, които придружаваха Царското Семейство в Тоболск и познаващи отблизо Неговия личен живот, и от друга страна, на разпитите на онези от местните жители, които през времето на пребиваването на съветската власт в Екатеринбург бяха имали някакво отношение към нейни отделни представители и са можели случайно да чуят от тях съждения и мнения както по въпроса, който непосредствено касаеше престъплението, така и относно характеристиката изобщо на общото положение на съветската власт по това време в Русия. И накрая, за по-широко осветляване на въпроса и изследването на идеите, вдъхновили престъплението, бяха събрани различни материали, литературни трудове, брошури и бележки от периодическия печат, излагащи и оценявали събитията от последно време и позволили в известна степен да се изучат въпросите от исторически и национален характер, които имаха отношение към преживяваните в Русия събития.
Резултатите от разследването дадоха много материал; материал, може би, недостатъчен за окончателното установяване на фактическите вдъхновители, идеите, вдъхновили престъплението, но достатъчен, за да се твърди, че вдъхновителите на трагичните събития са били не в Урал. Въпросът за разследването на престъплението в тази област не е приключен и не може да бъде приключен в този кратък срок, който имаха на разположение следствието и разследването. В окончателните си изводи това по същество е въпрос за бъдещите историци и бъдещата Русия. А настоящето разследване в цялото последващо повествование на тази книга дава само суровия материал и някои мисли, произтичащи: 1) от общия характер на болшевишкото движение в Русия; 2) от основните характеристики на някои от най-главните съветски дейци и 3) като следствие на някои исторически събития, предшествали съвременната катастрофа в Русия и разигралата се трагедия в Ипатиевския дом.
Сред народите на Русия, както и сред всички останали народи по света, живее държавно разпръснат, но тясно сплотен в племенно отношение еврейски народ. Отличителни черти на цялата четирихилядна история на този народ са: невероятната слабост на държавните устои на нацията и изключителна сила на племенното начало на семитската раса. За целия дълъг срок на своето световно съществуване еврейският народ е успял да се задържи като самостоятелна национална държава едва около 515 години (от Исус Навин до разделянето на Юдея от Самария), но дори и в течение на този кратък държавен период на живот еврейството поради вътрешни раздори осем пъти е губило своята самостоятелност, попадайки за различни срокове от време под робството на други народи, тъй като чисто самостоятелен народ Израел е бил едва около 330 години (тоест по-малко от една десета част от своето историческо съществуване).
Историята на Израел, а по-късно на еврейския народ – това е история на почти постоянни, непрекъснати духовни и социални революции. Нито едни друг народ не би издържал онези революционни потресения с техните последствия, които е издържало еврейското племе и, вероятно, или напълно би изчезнал от арената на световното съществуване, или, ако би се съхранил, то в съществено видоизменено племенно състояние и извън каквото и да е значение в политическия и духовен живот на другите народи по света.
Но еврейският народ не изчезна, не се асимилира и не загуби световното си значение. Евреите, говори се, са страшна световна сила. Тяхната расова енергия, издръжливост, способност да оцеляват и твърдост са побеждавали и ще побеждават всички онези невероятни гонения, тормоз и изтребления, с които е изпълнена историята на този народ от времето на Египетския плен до наши дни. На днешния еврейски народ бива приписвано съсредоточаването в ръцете му на колосални материални богатства по целия свят. Смята се, че той има изключително влияние върху политическите и особено върху социалните световни проблеми. От еврейския народ и свързания с него еврейски въпрос се боят и заедно с това го ненавиждат и презират, както се боят от някоя отвратителна, мръсна болест и я презират.
В древната история на света на Израил е било дадено повече, отколкото на който и да било друг народ: Израил бил народ богоизбран, онзи народ, който от средата на своите чеда дал на света Великите Пророци на религията на Единния Бог; по-късно дал Светата Дева – Божията Майка; Месията – Христа и най-великите проповедници на учението на любовта – Апостолите Павел, Иоан и Петър. Еврейският народ в своята мистична и знаменателна история послужил за онзи ствол на дървото, към което се прихванали разклоненията на християнското учение от цял свят.
И заедно с това евреите, казват хората, са източник на почти всички социални катастрофи, периодично спохождащи света. Еврейският народ създаде днешните Бронщейновци, Апфелбаумовци, Голошчокиновци и Юровски и даде основата на Лениновците, Красините, Белобородовците и Ермаковците за техните съвместни социалистически експерименти над нещастния Руски народ. Еврейският народ, казват, ненавижда всички християнски народи в качеството им на вечен укор за престъплението на предците му, както и като свои естествени религиозни противници. Еврейският народ е онова зло, онзи народ на „синовете на Лъжата”, който се стреми да изгражда на земята своето царство, царство антихристиянско, което да покори Християнския свят…
Така ли е това?
Еврейският народ ли е зло? – народ на „синовете на Лъжата”? На еврейския народ ли е дал това определение Великият Учител?
„Понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе”, - казва апостол Павел.
Всъщност, никога „еврейският въпрос” в Русия не е бил заплашен да приеме такива болезнени и остри форми, каквито могат да се създадат в случай на крушението на съветската власт. Уманското клане, Запорожските погроми от ХVІ век могат да се окажат нищожни по сравнение с онзи взрив на народната ненавист към евреите, с онази дива и сляпа злоба, които днес се трупат във всички кътчета на Европейска и Азиатска Русия, сред коренните народи на разорената Русия под влиянието на извънредните условия, произтичащи от същността на болшевишкото учение.
Носители на идеите, проповядвани от болшевиките, са индивиди от най-различни нации от цял свят. Но не може да се отрече факта, че в Русия евреите съставляват прекалено голям относителен процент в средите на най-главните съветски ръководители и това обстоятелство създава у масите твърдото убеждение, че всичкото зло, сполетяло Русия, произлиза от евреите.
Болшевиките проповядват принципите на интернационализма. В очите на масите този принцип е изгоден и желателен единствено за евреите, разпилени по целия свят. През 2500-те години на своето интернационално положение те са се приспособили към него, завладели са в почти всички страни финансите, търговията и печата, което в условията на тържеството на интернационала ще им предостави и политическата световна власт. Оттук сред националните народни маси се е оформило мнението, че еврейството използва крайните социалистически идеи и форми само като средство за постигане на тяхната лична, самодържавна, световна хегемония.
Болшевизмът теоретически отхвърли всички религии, но на практика на гонения бяха подложени в Русия само християнските църкви, християнските религии. Съветската власт не закачаше нито равините, нито синагогите, нито еврейските религии. Това особено рязко подчерта специфичния дух на съветската власт, макар и безусловно нейните главатари от еврейското племе сами да се отрекоха и от своята религия. Въпреки това в руската народна маса дълбоко се вкорени изводът, че антихристиянството на болшевишкото учение е създадено и се прокарва от евреите.
Масовото заемане от страна на евреите на висшите административни и политически длъжности в съветските органи на управление, специалните привилегии, които ползват тези лица, служат единствено за потвърждаване на народната мълва за ролята на евреите в съвременните събития в Русия. Провъзгласените от руско-еврейските главатари на болшевишкото учение принципи на народовластието, проповядваните от тях лозунги за всемирно равенство, братство и свобода не само не разрешиха в Русия историческия болен и мрачен „еврейски въпрос”, а точно обратното, задълбочиха го и едва ли може да се съмняваме в неизбежността в недалечно бъдеще на невероятни масови, кървави еврейски погроми. Десетки хиляди Ицековци, Мовши, Срули, Саровци, Ривоковци и прочее бивши граждани на Израил, а днес жители на различните мръсни градчета Теофиполи, Белгороди, Чартории и Межибужии ще заплатят с разгроми, разорение, с имуществото и живота си за социалните, кървави и зверски експерименти на своите съплеменници Бронщейновци, Цедербаумовци, Тобелсоновци, Голошчокиновци и Юровски и едва ли някой е в състояние да предотврати тези нови потоци кръв, надигащия се ужас на насилията над еврейските голтаци от страна на излъганата и изнасилена тълпа на народите в Русия.
Еврейските главатари на съветската власт върху кръвта на християнската интелигенция отгледаха и закалиха руския пролетариат за завършването на кървавата болшевишка епопея с кървави еврейски погроми.
Разрешавала ли е някога кръвта „еврейския въпрос”?
Никога.
„Еврейският въпрос” в дълбокото му значение е идеен въпрос. Преследванията, насилията, побоищата не разрешават проблемите с идеите, а утвърждават техните последователи и им създават ореол на мъченици, жертви. Така, в първите три века на ужасни гонения, на зверски изтребления на верска основа на последователите на идеите на Христа християнството укрепнало, разраснало се и победило окончателно света.
В борбата на идеите побеждава не силата. Напразно бива пренебрегван този закон.
И въпреки това, както в периода на най-древната история, когато Израил е бил обкръжен от езически народи, така и в най-новата история в християнския свят и властите, и обществените кръгове, и цели народи са вървели постоянно по лъжливия път на разрешаването на „еврейския въпрос” чрез кръв, насилие, побоища, без да се спират в подбудите си дори от желанието си поголовно да изтрият еврейския народ от лицето на земята и с това уж да приключат с неговия въпрос.
„Щом бъде получено това писмо, – писал Птоломей Филипатор в заповед до жителите на Египет и местните военачалници и войни, - незабавно упоменатите от нас хора с жените и децата им да бъдат изпратени при нас, за да получат смъртно наказание, безпощадно и позорно, достойно за такива злоумишленици. Ако те един път бъдат наказани, ние се надяваме, че в бъдеще нашите държавни дела ще се приведат в съвършено благоустройство и най-добър ред. А ако някой укрие някого от Иудеите, от старец до дете, без да правят изключение и кърмачетата, трябва да бъде изтребен с целия му дом по най-жесток начин. А който издаде някого, ще получи имението на виновния и още две хиляди драхми от царската хазна, ще получи свобода и ще бъде почетен. Всяко място, където бъде хванат укриващ се Иудей, трябва да бъде опустошено и изгорено така, че за никого от смъртните то да не бъде годно за нищо за вечни времена.”
Така е мислел езичникът два века преди Рождество Христово и за същото мечтаят днес мнозина, дръзващи да считат себе си за християни.
Не бяха в състояние, явно, да превъзпитат възгледите на масите относно „еврейския въпрос” и социалните теории за братството, проповядвани в съветска Русия от Ленин, Бронщейн и техните съмишленици от интернационалната политическа вяра. Съдейки по достигащите до нас сведения, в съветска Русия още сега избухват на места еврейски погроми, изтребват се комисарите-евреи и хиляди еврейски семейства бягат накъдето им видят очите, зарязвайки своето имущество и богатство. „Еврейският въпрос” е задълбочен, разширен и въздигнат до степен на религиозен и национален въпрос от съветския режим.
Съветската власт в Русия се отъждествява с еврейската власт. Ленин, Красин, Бухарин, Парский, Белобородов, Медведев, Ермаков и останалата плеяда руски болшевишки ръководители и изпълнители за психологията на народа, на масата запазват значението на самолични дейци, собствени имена. Бронщейн, Цедербаум, Нахамкес, Сахаров, Юровский – в същата психология – се приемат като колективи, нарицателни имена, това е еврейският народ. Такава е историческата психология на масите по отношение на каквото и да било събитие, в което участва поне едни евреин. Тя е била възпитана така от историята на „еврейския въпрос”, според същината на основните положения, от които той се е образувал, и по вина на различни представители на самия еврейски народ.
Когато се случва някакво събитие, в което участват евреи или поне един евреин, психологията на масите винаги обобщава тяхното участие и отнася събитието към разряда на извършените уж от целия еврейски народ. За постъпките и деянията на един евреин за виновен се смята целият еврейски народ. Народните маси засега не са способни да разграничават Янкел, вехтошаря от Теофипол, от Янкел Свердлов, председателя на ЦИК в Москва; Исаак Юровский, часовникаря в Харбин, от Янкел Юровский, ръководителя на идейното престъпление в Ипатиевския дом; Рубинщейн, гения на музикалния свят, от Бронщейн, гения на кървавите социалистически операции. За тълпата, а и за значителна част от интелигентната обществена маса всяко зло, извършвано с участието на един или друг Янкел или Лейба, се изчерпва с нарицателното определение – евреин. Лейба Бронщейн е евреин; Исаак Голошчокин е евреин; Янкел Теофиполский е евреин; Срул Чарторийски е евреин. Следователно, престъпленията на Бронщейн, Голошчокин, Янкел, Срул са престъпления на евреите, на еврейския народ. Евреинът никога не действа сам; зад единия, който и да е, винаги стоят всички други евреи, целият народ.
Такава е психологията на масите.
Това е първата съдбовна историческа грешка, усложняваща съответното разрешаване на „еврейския въпрос”.
Из средите на руския народ е произлязъл Ленин, но никой няма да каже, че целият руски народ се състои единствено от Лениновци или изповядва ленинските принципи. Едно време в Англия се появил знаменитият Джак-изкормвачът, но никой не е направил отговорен за това целият английски народ. Но стига от средите на еврейското племе да се появи един Бронщейн или някой евреин, обвиняван в ритуално убийство или в някакво друго престъпление срещу обществото, и целият еврейски народ ще бъде считан за солидарен с Бронщейн или друг престъпник и за виновен, както са виновни пред обществото тези престъпници.
В съществуването на това изключително явление за еврейския народ са виновни най-вече самите представители на това племе.
Днешният еврейски народ е народ, като всички други и няма никакви причини той да бъде по-добър, отколкото другите народи. По-скоро обратното, разпиляването му по целия свят, сред най-разнообразни племена, съприкосновението с елементи на различни морални и нравствени качества и свойства може само да умножава количеството отрицателни синове на еврейското племе, да способства за създаването в средите му на изключителни углавни и политически престъпници, за появата на тъмни и уродливи секти, учения и различни зверски верски увлечения. Въпреки това разнообразните еврейски представители – административни, религиозни и обществени – не желаеха да се съобразяват с общите условия, съществуващи за всички други народи, и при всяко обвинение на евреин за каквото и да било смятаха за нужно да издигнат глас в негова защита, обикновено още преди съдебното гледане на делото, от името на целия еврейски народ. Достатъчно е да си спомним делото на Драйфус или поне по-познатото за Русия дело на Бейлис, обвиняван през 1911 година за ритуалното убийство на момчето Юшчинский.
По повод на ритуалните убийства съществува обширна литература, водеща началото си едва ли не от ІІ век, когато самите евреи тогава са обвинявали първите християни в ритуални престъпления. Имало ли е такива уродливи секти? Съществуват ли те сега? Това е въпрос за специално разследване. Във всеки случай давността на този въпрос не позволява да се съди за него повърхностно и колкото повече той се осветлява по същество, толкова по-скоро истината би станала известна на света. Вместо това представителите и защитниците на еврейския народ при всяко възникване на обвинение спрямо когото и да било от евреите в ритуално престъпление надигат по този повод такъв световен шум, който, от една страна, разпалва единствено страстите на спорещите страни и не способства по този начин за установяването на истината, а от друга страна, самите те въвличат по някаква причина в борбата на страстите името на целия еврейски народ. Така, например, едва беше възбудено делото срещу Бейлис, и 813 равини сметнаха за нужно да издигнат голословен протест срещу повдигнатото срещу Бейлис обвинение:
„Ние, равините, посветили целия си живот на всестранното изучаване на еврейската вяра, на нейната писменост и устни предания, протестираме с дълбоко възмущение и негодувание срещу кощунственото обвинение и приемаме свещения дълг пред лицето на Всемогъщия Бог, Бога на Израил, и пред целия свят тържествено да заявим:
Никъде, нито в Свещеното Писание, нито в Талмуда, нито в коментарите към тях, нито в Зогара, нито в Кабала, нито в каквито и да е произведения, имащи макар и само далечно отношение към еврейското вероучение, нито дори в устните народни предания, никъде не се съдържа дори най-малък намек, който би давал повод за подобно обвинение.”
Могат ли такива голословни заявления да разубедят някого, след като преди повече от 1500 години по едни или други причини е било създадено убеждението, че ритуалните убийства съществуват. Дори по същество протестът на равините е прекалено слаб, тъй като при желание самата Библия дава много поводи да се съзира съществуването в древен Израил на убийства, много приближаващи се по свойствата и характера си до ритуалните убийства (например, епизодът с убийството на децата на Рицпа от цар Давид: „и ги предаде в ръцете на гаваонци, и те ги обесиха на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.” Това е била изкупителната жертва за изпратения им от Господ глад). Не е възможно да се разубеди със слово хилядогодишната мълва, а в същото време едно събитие, което касае един евреин, да се оспорва с религията на цялото племе, с името на целия народ и неговия Бог. Тъй като съдебните процеси от този характер са крайно сложни и тъмни и не осветляват напълно истината благодарение на страстността, привнасяна и от двете страни, сред народната маса протестите, подобни на цитирания, правят обратното впечатление – виновен е не само Бейлис, а и целият народ, който се е надигнал в негова защита и категорично и ясно нищо не е доказал.
Защитниците на другия еврейски лагер, противниците на равините, изпадат в противоположната крайност: те се ръководят от основната отрицателна черта на еврейската нация, погубило я в социалните експерименти – колосалното самомнение.
„Дали се харесваме или не се харесваме, - пише по повод заявлението на равините един от тези представители, - това в края на краищата ни е напълно безразлично. Ритуално убийство при нас няма и никога не е имало; но ако те искат непременно да вярват, че „има такава секта”, моля, нека да вярват, колкото им се иска. Какво ни е грижа, откъде накъде да се притесняваме? Нима се изчервяват нашите съседи за това, че християните в Кишинев са забивали гвоздеи в очите на еврейските бебета? Съвсем не; ходят с изправена глава, гледат всички право в очите и са напълно прави, защото така и трябва, защото лицето на народа е царствено, не подлежи на отговорност и не е длъжно да се оправдава дори тогава, когато има за какво да се оправдава. От какъв зор да се бутаме на подсъдимата скамейка ние, които от много-много отдавна сме чували цялата тази клевета, когато днешните културни народи още не ги е имало на този свят, и знаем нейната, и нашата, и тяхната цена? На никого не дължим отчет, пред никого не сме на изпит и никой не е дорасъл да ни държи сметка. Преди тях сме дошли и след тях ще си отидем. Ние сме такива, каквито сме, за себе си сме добри, други няма да бъдем и не искаме да бъдем.”
Такъв род изказвания на представителите на еврейския народ действат върху масите още по-зле, отколкото протестите от рода на цитирания по-горе протест на равините. „Други няма да бъдем и не искаме да бъдем”, - звучи като предизвикателство и при общата неприязненост и ненавист към евреите служи не като убеждение, а като масло, наливано в огъня. Написалият тези редове лично ще остане в сянка; неговите думи, неговото перчене се възприема от масата като глас на еврейския народ и като просвистял над тълпата бич и ще я насъска към ексцеси срещу бедните еврейски хорица, които за нищо не са виновни.
Но цитираните думи на защитника на еврейския народ и заедно с това противник на примирителната тактика на равините говорят и за нещо друго:
„Други няма да бъдем и не искаме да бъдем.” Това е присъдата от евреина над историческия деец от Израил. Това не е случайно изплъзнало се заключение, в тези седем думи е изразена същността на натурата на древния Израилтянин, съхранила се обаче неизменна от старозаветните времена до наши дни и довела го по историческия път от величие – в миналото, до нищожност – в настоящето; страстност с несдържаност, от една страна, и колосално самомнение с лъжлива гордост – от друга.
„Други няма да бъдем и не искаме да бъдем” – не създава „царственост на лицето на народа”, както, може би, смята изказалият това заключение евреин, а служи единствено за неговото унижение, тъй като всички останали народи, прогресирайки културно, се стремят вечно напред, към усъвършенстване, към постигане на висша хармония между природния дух на народната маса и формата на своето държавно устройство.
„Други няма да бъдем и не искаме да бъдем” – вероятно, със същото самомнение, това страстно е горяло в умовете и сърцата и на онези старейшини и книжници на Израилския народ, които са отхвърлили протегнатия им от Христа хляб на живота. Но те не само Го отхвърлили; те съумели да направят целия днешен еврейски народ съучастник в своето престъпление. През 33-та година след Р. Х. малка групичка Иудейски ръководители извършила престъпление и като отхвърлила учението на Христа, не признавайки Го за Месия, създала антихристиянството. Само след 500 години приблизително разпиленият по целия свят еврейски народ вече целият бил антихристиянски.
Първите християни всичките били от еврейския народ. Къде изчезнали техните потомци?..
Та нали благодарение на изключителната духовна сила на тези евреи, разнесли светлината на Христовото учение по света, християнството е могло в продължение на първите 300 години от своето съществуване да издържи невероятните гонения, насилия и изтребление и не само да не погине, но и да победи света със силата на висшата любов и непоколебимата вяра в истината на Сина Божий. Къде все пак са изчезнали потомците на тези безкрайно могъщи по дух евреи?..
Случила се е непостижима за ума мистерия, евреите-християни изчезнали от лицето на земята. В наше време народните маси са убедени, че Христос е отхвърлил еврейския народ. Така за престъплението на шепа евреи може да страда целият еврейски народ.
И така е във всичко, винаги.
Какво е това? Божий Промисъл или мрачната тайна на сектантството?
Вярващият, че всичко води началото си от Единния Бог, има в отговор думите на Ангела Уриел: „ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе, как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния.”
Еврейският въпрос и болшевишкото учение по същността на своя произход имат еднаква основа, произлизат от един корен – религията на Лъжата.
Това не е онази делнична, евтина лъжа, която храни „еврейския въпрос” с ритуални престъпления, извратени тълкувания на принципите на Талмуда, Кабала и Зогара; това не е онази демагогска лъжа, с която е изпълнена дейността на съветските главатари и с която те насищат своите речи, закони, книги, вестници, за да прикрият несъстоятелността на бездушното болшевишко учение. Това е онази световна, материалистическа, историческа лъжа, която от най-древните времена на съществуването на човека го е въвлякла в борбата с Божествеността на всяко начало на земята. Това е онази лъжа, която в болшевизма сплита в едно учение идеите на комунизма с насилието, зверството и безпределната кървава мъст, а в „еврейския въпрос” – християнската заповед за любовта с израилския завет – „око за око и зъб за зъб”. Това е онзи Лъжа, за която Христос предупреждавал Своите ученици: „Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.”
Това е Лъжата, претворяваща на земята Божествените и Христовите начала на социалните човешки взаимоотношения в политическата форма на материализираното социалистическо учение. Това е Лъжата, която префинената гордост на човешкия ум се стреми да представи като на Правдата на земята.
Безполезно е да се смята, че „еврейският въпрос” е присъщ изключително и само на еврейския народ. От висша Лъжа страдат всички мислещи народи по света и на еврейския народ принадлежи само историческото първородство в този въпрос, предопределено от неговата Божествена избраност. Давността на тази ужасна болест сред еврейския народ и съответстващата й, може би, по-голяма възприемчивост сред еврейските индивиди са й дали наименованието „еврейски въпрос” и в представите на масите, които не разбират и не навлизат в неговата същност, той е придобил специфично значение, присъщо само на целия еврейски народ. При това въпросът от колосално световно значение, въпросът на битието на човечеството под влияние на най-долните човешки чувства, под влияние на некултурността на масите е низведен в областта на сектантската и битовата обособеност на еврейското племе, с обременяването им понякога от горе на всичко с многобройни клевети и легенди, създавани от мълвата, невежеството на масите и от далеч не християнски принципи.
Създалата се с течение на времето под влиянието на посочените причини външна обвивка, едни вид кора, покрила целия еврейски народ, е скрила истинната същност на „еврейския въпрос” и не позволява на християнските народни маси да се приближат до правилното му разрешение. От друга страна, всеобщото презрение и неприязън към целия еврейски народ не позволяват да се пробуди справедливото съзнание, че Бронщейновците, Апфелбаумовците, Тобелсоновците, Сафаровците, Голошчокиновците, Юровските не представляват целия еврейски народ, а са в действителност същите такива негови изчадия, изключителни изверги, синове на Лъжата, каквито са и руските Лениновци, Красиновци, Парски, Черновци, Керенски, Белобородовци, Ермаковци по отношение на руския народ.
Голяма вреда нанасят онези руснаци, които прикриват истинското ужасно зло, криещо се в световния „еврейски въпрос”, под обвивката на натрапваните на целия еврейски народ ритуални престъпления, фантастични сионски протоколи и различни учения на сектантски изверги. Това предизвиква у християнските народи само всеобщо и изкуствено озлобление, а озлоблението ще роди престъпна слепота и ще предостави на синовете на Лъжата възможност да се крият зад гърба на целия народ на Израил, безпрепятствено да продължавайки да сеят зло и да умножават по този начин своите привърженици сред другите народи по света.
Опасното световно зло на „еврейския въпрос” не е в еврейския народ, а в онези лежащи в основата му принципи на социалистическите учения, които исторически са били издигани от различни представители на еврейската мисъл, мечтали от най-древни времена в горделивостта на ума си и самомнението си да станат творци на земното битие извън волята и закона на единственото истинно начало на цялото вселенско творение – Единния Бог. Това е следствие на борбата в света от началото на неговото съществуване на две основни тенденции на човешката мисъл: материалистическата и идеалистическата. Извънредната гордост и болното самомнение, развиващо се в средите на отделните мислители, са затъмнили тяхната мъдрост и са ги отклонили от възприемането на действителната религия на битието с начало на всичко в Духа-Бог. В противовес на религията на Духа те са издигнали религията на социализма, а Божествеността на началото на всичко в Духа са заменили с кумира на самостоятелно съществуващата материя.
Тази висша Лъжа, замяната в законите на битието на идеологията с материя е послужила за основа за възникването от най-древни времена на световния „еврейски въпрос”, както за това особено ярко свидетелства дори и само цитираната по-горе заповед на Птоломей Филипатор. Предизвиканата от този въпрос в самия Израил борба на тенденциите на човешката мисъл е поучителна и знаменателна за другите народи по света, повтарящи днес същите грешки в духовния и политическия живот, през които е минал еврейският народ в продължение на своя древен държавен, национален и самостоятелен живот. Силните в религията на Духа християнски народи трябва не да странят от еврейския народ, а да умеят да уважават в история неговото огледалото, отразяващо в себе си повтаряните от съвременните народи социални експерименти на отцепниците от стародавните времена на Израил.
Не Бебеловците, Марксовците, Ласаловците и Сен-Симоновците са създатели на съвременните материализирани социалистически учения; корените на техните принципи, основите на лъжливите постулати лежат в далечните, старозаветни търсения на мисълта на представителите на Израилското племе. Бронщейновците, Тобелсоновците, Лениновците, Черновците, Зензиновците и останалите съвременни проповедници на днешните разнообразни социалистически платформи и програми имат своите предшественици още в допотопния период на човешкото съществуване. За тези синове на Лъжата библейското сказание упоменава още в думите на Енох, „седмия от Адам”: „ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници.” „Те са роптачи, - добавя Апостол Иуда, - недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели.”
Ученията на съвременните социалистически световни мъдреци, опериращи в материалистическите тенденции на мисълта, не създават нещо ново, съвършено, а се блъскат и тъпчат на едно и също място на човешкото самомнение, на което са се блъскали и тъпчели техните предшественици в социалистическите теории, форми и експерименти в древната история на Израилския народ. Аарон, Корей, Валаам, Офни, Финес, Илий, дори отчасти такива като Соломон, Ездра, Раби Акиба и стотици други лица – това са прародителите на съвременните учители и последователи на социализма, революционерите срещу религията на Духа и идеологическите тенденции на човешката мисъл. В областта на създаването на светъл живот и битие за човечеството върху принципите на материализирания социализъм човешката мъдрост не е направила нито крачка напред в сравнение с онова, което разказва древната история на Израил и както в дохристиянския период на съществуването на Израил социалните експерименти на ръководните лица и съсловия са причинявали единствено катастрофи за народните маси, така и днес светът подлага себе си на същите изкушения от разорение, робство, гибел, следвайки сляпо пророците на лъжливи идеи, каквито е преживял в свое време еврейският народ.
Именно тези пророци на лъжливи социални идеи се явяват действителните творци на световния исторически въпрос, носещ названието „еврейски въпрос”. Това название е започнало да се появява в историята от времето на Вавилонския плен на Израил и началото на неговото световно разселване и се е запазило до наши дни. Неговият истинен смисъл, като на революционно социалистическо учение, е бил затъмнен с течение на времето под влияние на посочените по-горе причини и хората са започнали да го смятат за въпрос, присъщ на целия еврейски народ.
Това е другата от онези най-големи, съдбовни, исторически грешки, бронирали решаването на „еврейския въпрос”. Борбата с него – това е борба с Лъжата на социалистическите учения, но тъй като от друга страна „Еврейският въпрос” погрешно се смята за въпрос на еврейския народ, всякакви опити за активна, коренна борба с неговите основи се посреща в света като актове на проява на нетърпимост към еврейския народ и неговата антихристиянска религия от страна на групи с християнско вероизповедание. А религиозната нетърпимост е недопустима поради самия дух на учението на Христа.
Страстната, търсещата работа на мисълта в древния Израил не е могла да не привлича вниманието на мъдреците от другите народи по света. Характерно е, че най-великите умове на древна Гърция: Солон, Питагор, Платон, Сократ, влизайки при посещенията си в Египет и Сирия в съприкосновение с евреите, са били по-благоразположени към възприемането на идеалистическите тенденции на мислителите от Израил, намерили израз в религията за Единния Бог, отколкото материалистическите, положили основата на религията на социализма. Но когато при започването на разселването на Израил в съприкосновение с отцепниците от религията на Духа влезли масите от чуждоземните народи, мислителите от по-нисш порядък Лъжата на материализираното социалистическо учение, религията на социализма под влияние на най-разнообразни причини и условия на земното битие получила възможност постепенно да се разпространи сред другите племена и да зарази умовете на много работници на мисълта на народите по света, а още повече на онези хора, които търсели да придобият чрез това учение лични земни блага, земна слава и земна власт. Учението, родило се в Израил, както и религията на Единния Бог, се превърна в световно и сега би било актуално „еврейският въпрос” да бъде назоваван с неговото истинско име – „световен социалистически въпрос”, отделяйки го по този начин напълно от името на еврейския народ и освобождавайки го от обединяваното с него антихристиянство на еврейското племе.
Борбата с Лъжата на материализираните социалистически учения – това е борба с всичко, което е противно на понятието за единното начало на всичко от Единния Бог; това е борба с безбожието в религиозно отношение; борба за идеологията на човешкото битие на земята. Това е борба за идеи от висш порядък, за целия смисъл на човешкото съществуване. Победата в тази борба се постига не със силата на оръжието, не с физическо насилие, а със силата на духовните принципи, издигани в противовес на силата на принципите на Лъжата. Христос на покрива на храма победил силата на изкушенията на Лъжата със силата на вярата в Своето предопределение, а на създаденото от Него ново християнско общество заповядал като оръжие за постигане на победата над Лъжата да използват новото идеалистическо начало на социални взаимоотношения между хората: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.”
Старозаветният принцип – „обичайте се едни друг, както самите себе си” – Христос е развил в идеята: за да живеят хората заедно, не може да не се обичат едни други, както не е могъл да не възлюби Самият Проповедник на любовта, Христос, отдал доброволно живота си за ближните. Любовта е основата на всички взаимоотношения между последователите на Христа. За победата над Лъжата трябва да обичаме другите повече, отколкото самите себе си, създавайки силата на християнското общество чрез постоянното стремление да постигаме висшата любов, в готовността да отдадем живота си един за друг.
„Еврейският въпрос” и съвременните социалистически учения са от една религия, религията на социализма, религията на Лъжата. Бронщейновци, Цедербаумовци, Нахамкесовци, Тобелсоновци, Голошчокиновци, Юровски – това са синове на еврейския народ по племе, но не по дух, не по религия. Те са също толкова революционери на еврейския народ, колкото и на всеки един християнски народ. Борбата с „еврейския въпрос” е борба със социализма, с отрицанието на Бога по дух и с многобожието по форма, тъй като всяко социалистическо учение си има своя създаден от него бог, служи само на своя бог и не признава създадените богове на другото социалистическо учение.
Керенски, Черновци, Лениновци, Авксентиевци и сонмове други руски световни социалисти от различни типове и направления – това са родните братя на Бронщейновците и Голошчокиновците по дух, но могат да бъдат и врагове, според създаваните за себе си богове на Лъжата.
Но за истинните последователи на Христа, религията на Единния Бог, те винаги са били, са и ще бъдат само синове на Лъжата.
Това са вдъхновителите заради Лъжата на историческите, политическите и религиозните престъпления. Това са вдъхновителите заради Лъжата на зверското верско убийство на Царското Семейство в град Екатеринбург.
