„Ако трябваше, и с чума щяхме да ви заразим“
С това откровено заявление немските офицери в Берлин приветстваха руските офицери, докарани там след поражението на хетман Скоропадский в Украйна.
Ленин и Бронщейн, според тяхното собствено мнение, са борци за световната власт на пролетариата и са изтребители на капитализма; обаче според мнението на сключилите с тях сделка германци са наемни началници на политическия авангард на Германия в борбата за световната власт на немския капитал. Германската армия на капитала с цялата си могъща сила на своя национализъм поддържа авангарда, унищожаващ капитала. Колосален абсурд, който можеше да се роди единствено в главата на юнкерска Германия, “оглупяла от победите”.
Резултатите от построяването от немците на тази нова Вавилонска кула не закъсняха — напълно неочаквано за генерал Хофман и цялата безумстваща юнкерска Германия техният щедро платен агент Лейба Бронщейн, иначе казано Лев Троцкий, комисар на совнаркома, още върху първия договорен акт с Германия отказа да постави своя подпис. Лейба Бронщейн изобщо не страдаше от страхлива покорност и раболепно преклонение пред немския шовинизъм, подобно на генералите Гутори, Бонч-Бруевичи, Клембовски, Балтийски, Одинцови и останалата плеяда руски Иуди и природни болшевики отдясно.
Германия беше принудена да обяви война на своите съюзници в построяването на Вавилонската кула.
Тежко време настана тогава за съветската власт. Петолъчката, трайно утвърдила се, както изглеждаше, над светите събори и стени на Кремъла на Белокаменната Матушка Москва се разклати. Немците заеха Украйна, обединиха се с присъединилия се към тях донски казак генерал Краснов, лишиха своите протежета в Москва от хляб, устремиха се към Псков и Петроград, затвориха пътищата за снабдяване откъм морето, притиснаха гарвановото гнездо на совнаркома от всички страни и в самото гнездо настаниха своя сатрап Мирбах като емблема на немската власт над създадения от тях съветски режим в Москва.
Железният юмрук на самонадеяните и слепи тевтонски юнкери-генерали стегна примката на шиите на Ленин и Бронщейн и заедно с тях заплашваше да задуши в ужасните мъки на гладната смърт 100 милиона поданици на съветската държава. Застена народът; воплите на гладните хора, плачът на подутите от глад деца, проклятията на обезумялата от произвола на властта тълпа, вледеняващите с ужаса си викове и стонове на безбройните жертви на развихрилите се лумпени и разюзданата, полупияна съветска опричнина (опричнина – специалната войска на Иван Грозни, служеща му като опора в борбата с княжеско-болярската опозиция – бел. прев.) изпълниха Русия от край до край и изглеждаше така, сякаш няма такава сила, няма такава воля, която би могла да разтвори тези хищно надвиснали над Русия нокти на измамените и излъганите германски диваци.
Върху Ленин и Бронщейн се надигаше опасност и от една друга страна — младите Сибирски войски и доброволци от цяла Русия, консолидирали се под крилото на чехословашкото въстание, бързо напредваха от недрата на Сибир към бреговете на Волга и горите на Урал. Откъм север от Архангелск и Мурманск се стремяха да протегнат на сибиряците ръка за свръзка и помощ англичаните и кръгът от външни врагове се готвеше да се затвори около царството на болшевишката държава. Искрите на надигащите се по периферията на Съветска Русия срещу поробителите на народа и узурпаторите на властта пожари на вътрешните въстания се разпръскваха все по-надалече и по-надалече и вече пламваха градовете по средното и горното течение на Волга, заплашвайки да се прехвърлят в самото сърце на Русия.
Ужасът на гладните бунтове, от една страна, произволът на наглата чуждоземна, наемна опричнина — от друга, заплахата от поголовно народно въстание, от трета страна, и всичко това стягано и притискано от външните руски и чуждестранните сили на враговете и бившите съюзници, ето я обстановката, в която се оказаха към лятото на 1918 година наетите и докарани от Швейцария синове на Лъжата, непосредствените изпълнители на политическата авантюра на лекомислените и заслепени германски шовинисти. В създадения от тях централен апарат на тази политическа авантюра, носещ съкратеното название “совнарком”, “цареше страшен хаос, обърканост и пълен безпорядък”, казва един от идейните руски комунисти, попаднал по това време от провинцията в Москва за получаването на ръководни указания, но върнал се обратно без нищо, заради невъзможността да получи каквото и да било от главата на цимервалдската шайка, другаря Ленин.
Владимир Илич Улянов, по прякор Ленин, поставен от немците начело на техния политически план за настъпление срещу Русия, е тип напълно определен и ясен: “дясната вежда му е по-висока от лявата, дясната ноздра е по-ниско от лявата; асиметрия в лицето, сочеща дегенеративност, изроденост. Такива хора страдат от мания за величие, те са упорити в отстояването на мнението си” — такова е заключението на лекаря за Ленин, а проведената от него дейност добавя — физически дегенерат, умствен и морален дегенерат. Проповедник на социалистическата свобода и равенство и садистичен престъпник, наслаждаващ се сред стените на своя кабинет на ежедневно подаваните му списъци на разстреляни, удавени, удушени и изтезавани жертви на реформите на всемирното братство и любов. Лидер на разкола на социал-демократическата партия, който се ръководеше не толкова от идеите, колкото от стремежа да завладее капиталите на Партията и продажен главатар на цимервалдската шайка, скрил се от своите господари и от народа зад стените на руския Кремъл, охраняван от наемни зверове от интернационалната гвардия от мерзавци от Унгария, Германия, Латвия и Китай.
Ленин беше готов отново да се продаде пред лицето на създалата се обстановка: той заговори за необходимостта от сътрудничество с буржоазните класи, за допустимостта на свободното волеизявление в периферните области на бивша Русия, за неизбежността на всевъзможни отстъпки спрямо народните маси. Той признаваше неудачността на проведените опити и по време на тайните заседания със своите ортаци откровено смяташе работата за провалена, изказвайки мисълта, че е време да се омитат.
А Лейба Бронщейн?
Създалата се обстановка ни най-малко не го потресе; този ад на земята на Съветска Русия беше именно онази атмосфера, в която най-ярко се проявяха силата на волята, енергията, хитроумието и цялата отрицателна гениалност на този човек-демон. Докато Ленин седеше непрекъснато в своя кабинет и измъдряше начини за най-благополучната и обезпечена нова покупко-продажба на съвестта и... живота си, Бронщейн, като зъл дух, се мяташе по всички кътчета на своето стенещо, но официално облагодетелствано от него царство. Където и да се появеше със своите опричници, потоци кръв, заревата на пожарите, неописуемите мъчения и зверства застилаха и заливаха с кръвта, пролята от въстаналите, искрата на протеста, разпалена от изстрадалия народ. Не око за око и зъб за зъб, а със стотици, хиляди човешки живота се разплащаха за един живот на съветски деец, за една-едничка мисъл на противодействия спрямо него — Лейба Бронщейн. “Няма нищо по-добро от избухнало въстание, — казваше Лейба. — Това е като цирей, пробил навън; един силен и ловък удар на ланцета и — всичко е свършено”. “Никакви отстъпки, никакво снизхождение; разстрел, огън, мъчения, терор — това е единственият отговор на всякакви заплахи”. Той долиташе за минута в Москва, за да разгроми категорично тук на някой митинг колебанията на Ленин, да внесе от себе си тайни поправки в ленинските разпореждания, и отново хукваше из Русия, носейки със себе си кръв, кръв и само кръв безкрай.
В този период на съществуване на новосъздаденото царство на последователите на религията на Лъжата между главатарите на болшевизма отляво безусловно настъпи разкол; по-силни, исторически закалени, фанатично жестоки идейни борци се оказаха синовете на Лъжата от еврейското племе, начело с Лейба Бронщейн, Нахамкес-Стеклов и Янкел Свердлов. Техните помагачи, в болшинството си синове на Лъжата от тяхното си племе, бяха пръснати навсякъде и внедрени във всички официални съветски организации по места и в центъра. Множество разпореждания, изхождащи от официалната съветска власт, незабележимо за нея самата бяха видоизменяни и осъществявани по места така, както това беше нужно и желателно за възтържествувалата по това време партия на Лейба Бронщейн. Той беше в онова трудно време властелин на съдбите на Русия и таен глава на болшевишката власт, а не Ленин, който запазваше само официалното положение на глава. Той беше главен вдъхновител и организатор на знаменитата чрезвичайка, всесилния жесток орган, съсредоточил всъщност в ръцете си почти напълно държавната власт в съветска Русия. Този орган стана в действителност онзи административен орган, който управляваше страната, а не съветите, президиумите и изпълкомите, останали като официални органи на властта и създаващи външната форма на народовластието на съветския режим.
Тази система на организация на съветската власт трябваше да привлече специално вниманието на изучаващите различните събития, станали през лятото на 1918 година, тъй като само тази установила се двойственост в управлението на страната разяснява много от обстоятелствата, почти напълно неуловими, ако се ползват единствено официалните документи за дейността на главатарите на болшевишкия режим. Същностната лъжа, лежаща в основата на болшевишкото учение, не можеше да не повлече след себе си лъжата и в опита за практическо прилагане на учението в живота. Лъжата трябваше да бъде повсеместна: и в проповядваната идеология, и в формулирането на нейните закони, разпореждания и заповеди, и в пътищата на осъществяването им на дело, и в самите свойствата на тези пътища, съставляващи системата на административната правителствена мрежа на управление на страната. Във всеки орган, във всяко управление, във всяко учреждение на съветската власт трябваше непременно да присъства лъжата. Защото само чрез вечната, безконечна и постоянна лъжа във всичките проявления на новостроящия се живот на хората можеше те да бъдат доведени до крайната цел, до религията на Лъжата.
Тази колосална лъжа не е възможно да се улови винаги и във всичко при изучаването на проблема, тъй като тази лъжа се създава не толкова от формата, колкото от самия дух на болшевишкото учение. Когато в тази лъжа биват въвлечени безсъзнателните и тъпи руски люде (Медведев, Ермаков, Якимов — в Екатеринбург; целият състав на изпълкома — в Алапаевск; мотовилихинските работници — в Перм) или руснаците, присъединили се към болшевизма отляво не заради идеята на религията на Лъжата, а по сметка, поради слепотата си, поради болшевизма отдясно (Саковичите, Белобородовците, Гуторите, Бонч-Бруевичите, Муравьовците, Родионовците), тогава лъжата почти сама изплува на повърхността на гнусните деяния на тези предатели на вярата и родината. Но когато творци на лъжата са непосредствено изкушените, закалените, идейните и исторически възпитаните последователи на религията на Лъжата измежду редовете на израилското племе (Бронщейн, Янкел Свердлов, Исаак Голошчокин, Сафаров), тогава е почти невъзможно да се улови лъжата; тя се чувства със сърцето, напипва се чрез логиката, но не се фиксира с документи, не изпъква като факт. Истината почти винаги остава обвита в мъглата на изкусната лъжа.
Лейба Бронщейн не се смути от заплахите на немците. Със своите ортаци той не се спря нито пред гладните бунтове, нито пред опасността от преврат, нито пред затягащия се обръч от военните сили на външните противници; не го смутиха и започналите да се колебаят колеги начело с Ленин.
Бронщейн и неговите сподвижници са преки потомци на революционерите от древния Израил; революционерите преди всичко срещу Бога, а след това и срещу всички народи, изповядващи Единния Бог, в това число и срещу своя еврейски народ. Техният революционен фанатизъм не се е спрял в древността пред разрушението, в името на борбата с Бога, на своя народ, пред неговото разселване по целия свят, пред навличането върху му на проклятието на другите народи по света. И сега Бронщейн прогони от себе си дошлите при него представители на еврейския народ, опитващи се да го уговорят да прекрати злото дело, навличащо беди на целия народ. Той се отрече от своя народ, от религията на своя народ, от антихристианството на съвременното еврейско племе.
Бронщейн и неговите сподвижници са евреи по племе, израилски революционери — по идея и последователи на религията на дявола — по дух. Тази историческа приемственост ги прави напълно изключителни по своята същност дейци в редицата на всички останали съветски работници. Те са интернационалисти не по идея, а по същество; те са противници на съществуващите държавни форми не по дух, а по мистическа, историческа наследственост от революционерите на Израил; те са безбожници не поради отрицанието на Бога, а по приемствеността от предците в древно-историческата борба с Бога. Затова в тяхната дейност преди всичко, винаги и във всичко като движещ импулс се явява борбата с Бога, с Неговата религия и всяка идеология, носеща началото на Божествеността. Съзиданието на новия живот, на нейните нови социални форми за тях е второстепенна задача, може би, следваща, но засега напълно отхвърляна, както това е било и по време на цялата им безконечна революционна дейност в историята на Ветхия завет.
И сега, когато външните и вътрешните противници притиснаха съветската власт от всички страни, когато социалистическите експерименти на Ленин заплашваха да доведат масите до изстъпления, цялата енергия, предприемчивост, дяволска жестокост и безумно зверство на Бронщейн и неговите последователи се съсредоточиха не върху оказването на съпротива на надигащата се политическа и социална опасност, а основно върху борбата с Бога, с Бога на руския народ, с неговата вяра, с всичко онова, което в исторически възпитаваните представи на руския народ беше свързано с неговия идеологически мироглед — с Божествеността на произхода или с Божествеността на освещението: Помазаникът Божий, Православната вяра, Богохранимата Държава и Патриархалното семейство.
Унищожаването на Царското Семейство и близките Му по дух Членове на Дома Романови и приближените, поругаването на вярата и гонението на нейните служители, безграничното унищожаване на народните маси, интернационализацията на армията и национализацията на жените и децата в семейството са най-близките задачи, поставили пред себе си извергите от израилското племе на болшевишкия режим.
