М. К. Дитерихс. Убийството на Царското Семейство и членовете на Дома Романови в Урал.Глава ІІІ. Работниците-изпълнители

Работниците-изпълнители

До 26 април на съветските ръководители в Екатеринбург и през ум не им минавало, че Царското Семейство може да се озове в столицата на Червения Урал и никакви мерки по подготовка на помещенията в град Екатеринбург за приемане и издръжка на Августейшите Тоболски Затворници не били предприемани. Също така никой от началниците на станцията на Екатеринбургския железопътен възел не бил получавал предупреждения за предстоящото докарване откъм Тюмен на бившия Император или Неговото Семейство. Затова, ако се съди по всичко последвало този ден, може с достатъчна достоверност да се каже, че онова секретно съвещание на президиума, за което споменава в разказа си комисарят Сакович, е станало именно на 25, или дори на 26 април 1918 година. Ето така повествува за това историческо съвещание Сакович:

„Случайно бях поканен на съвещанието на съвета на комисарите преди преместването на Царската фамилия в град Екатеринбург от Тоболск. Съвещанието се провеждаше във Волжко-Камската банка, в малка стая, поправям се, че съвещанието беше на Коробковската улица в бяла двуетажна сграда от лявата страна, ако се идва от центъра на града, май преди първата пряка. Това беше през март или април. Тъй като не се касаеше за здравеопазването, аз не вземах участие в разговорите и четях вестник. Само чух, че говореха за необходимостта от преместване и за това, дали да организират саботаж срещу влака или да го пазят от провокаторски саботаж, имаше нещо от този род. Когато започнаха да гласуват, аз не пожелах да участвам в гласуването и обясних, че това не се отнася до здравеопазването. На това събрание бяха всички посочени по-горе комисари, а може би, някой и да не е бил, помня добре, че бяха Голошчокин, Белобородов, Сафаров, Тупетул и Войков. Бяха общо около 7 или 8 души.” След няколко дни, давайки показания по време на друг разпит, Сакович внесе някои характерни щрихи в своя първи разказ: „Като се явих на събранието, протестирах срещу моето присъствие там, но това не помогна и аз останах, и станах очевидец на отвратителни сцени; например, беше повдигнат въпросът, от кого не мога да си спомня, за това, да се организира саботаж при преместването на Царя. Този въпрос беше предложен за гласуване и беше решено да се премести бившият Император от Тоболск в Екатеринбург; помня, случайно научих, че по въпроса за преместването на бившия Император в Екатеринбург е имало някаква преписка с центъра на болшевишката власт и от центъра ясно е било казано, че за целостта на бившия Император Екатеринбургските комисари отговарят с главата си.”

Следователно, от тези показания преди всичко следва, че това съвещание се е провеждало не в помещението на областния съвет и не с пълния официален състав на президиума на съвета; участта на Царското Семейство е била обсъждана на друго място и само от определени главатари на съветската власт. Така че решението на тази шепа престъпници не може да се смята не само за решение на областния съвет, но и дори за решение на президиума на този съвет. Това просто било решение на групичка тъмни заговорници, прикрили се след това, благодарение на официалното си положение и влияние, зад името на цели официални органи на съветската власт.

После, Сакович добре запомнил участието в това съвещание на Голошчокин, Сафаров, Войков, Тупетул и Белобородов: трима евреи, един латиш и един руснак. Запомнил ги, естествено, защото инициативата за „отвратителните” въпроси, най-активната дейност изхождала именно от тези лица. Кой именно е могъл да стои начело на решилите участта на Царското Семейство? Чии гласове са имали доминиращо значение? Самият Сакович чрез своето показание дава категоричен отговор: извергите-евреи – Исаак Голошчокин, Сафаров, Войков.

И накрая, при съпоставката на първото и второто показание на Сакович може да се направи извод, че първоначално съвещанието било свикано съвсем не за обсъждане на въпроса, дали да се премества Царското Семейство в Екатеринбург или не, а по-скоро, за да се реши начинът, по който може да бъде унищожено Царското Семейство, и едва при гласуването по силата на някакви обстоятелства съвещанието приело решение То да бъде преместено в Екатеринбург. Тези обстоятелства впоследствие ще станат напълно ясни, но в никакъв случай не опасението да се лишат от главите си накарало тогава Исаак Голошчокин и останалата компания да се откажат от своите първоначални замисли, защото към тази публика такива заплахи от центъра изобщо не е имало. Сакович сигурно е вмъкнал по някаква причина тук в показанията си, може би, съществуващите думи на Ленин, адресирани към командващия армията Берзин, за което вече беше споменато в раздела за заговорите.

Във всеки случай, ясно е, че убийството на Царското Семейство през нощта на 16 срещу 17 юли въобще не било предизвикано от случайно стекли се обстоятелства, а е било предрешено от извергите-евреи от съветската власт още през април 1918 година. И обратно, решението да се засели за известно време Царското Семейство в Екатеринбург било за тези дейци напълно случайно, което е и видно от всичко последвало. На 27 април областният жилищен комисар Жилинский неочаквано пристигнал в дома на Ипатиев, повикал живеещия там със семейството си собственик и му предявил секретно предписание пак от 27 април с №2778. В това предписание Ипатиев бил уведомен, че по постановление на областния съвет неговият дом се реквизира за „специално предназначение” и му се нареждало, разбира се, със съответните заплахи от разстрел да напусне дома до вечерта на 28 април. В определения срок Ипатиев, естествено, освободил помещението и домът бил приет с разписка от жилищния комисар с подробен опис на оставените в него мебели и предаден за охрана на червеноармейците, повикани от резерва на 3-та червена армия.

На тези хора именно се паднала охраната през първите дни на докараните в дома рано сутринта на 30 април бивш Император, Императрица и Велика Княжна Мария Николаевна. Хората от охраната били подменяни от резерва всеки ден и затова не можа да се установи кой именно през тези първи дни е бил охрана. Явно, още тогава на 30 април главатарите на заговора гледали на временното заселване на Царското Семейство в дома на Ипатиев като на много кратковременно и едва след обмяната на сведения с комисаря Яковлев, докарал бившия Цар от Тоболск, се изяснило, че това пребиваване може да се проточи, което именно предизвикало нови мероприятия по организацията на по-надеждна и отговорна, специална охрана за „дома със специално предназначение”.

От всички заводи и фабрики, намиращи се около Екатернибург, според свидетелството на самите работници и техните семейства, за най-болшевишки се смятаха: Сисертския завод, намиращ се извън града, и Злоказовската фабрика – в самия град. На 9 май в Сисертския завод в помещението на местния совдеп пристигнал по поръчение на Исаак Голошчокин „комисарят оратор от 1-ва боева Уралска дружина” Сергей Виталиевич Мрачковский и заповядал да се съберат работниците на митинг. Комисарят Мрачковский бил добре познат на мнозина от работниците в Сисертския завод, тъй като още през месец февруари немалка част от тях ходили под негово командване да воюват на Дутовския фронт. Сред тази работници бил и Павел Спиридонович Медведев, който по време на похода се сдружил с Мрачковский. На митинга в патетична, ласкателна за работниците реч, Мрачковский съобщил за преместването на бившия Цар и Неговото Семейство от съветските власти в Екатеринбург и за решението на властите да възложат Тяхната охрана на самите работници. Затова в заключение на речта си той предложил на работниците да се записват доброволци в отряда за охрана и съобщил, че ще плащат заплата по 400 рубли на месец. Последното било особено примамливо за мнозина, по която причина веднага започнало записването на доброволци. Мрачковский възложил на Павел Медведев самото записване, а самият той щателно проверявал „благонадеждността”, от неговата гледна точка, на желаещите да попаднат в редиците на охраната и приемал далеч не всички. От дадения вече по-горе пример, касаещ Михаил Летьомин, може да се съди, от какво се е ръководил Мрачковский, определяйки „благонадеждността” на работниците от охраната на нещастното Царско Семейство, попаднало в лапите на зверовете.

Тогава били приети от Мрачковский общо следните 33 работници от Сисертския завод:

• Медведев Павел Спиридонович
• Проскуряков Филип Полуектович
• Талапов Иван Семьонович
• Летьомин Михаил Иванович
• Луговой Виктор Константинович
• Сафонов (Файка) Вениамин Яковлевич
• Никифоров Алексей Никитич
• Столов Егор Алексеевич
• Котегов Иван Павлович
• Дроздов Егор Алексеевич
• Емелиянов Фьодор Василиевич
• Вяткин Степан Григориевич
• Беломойнов Семьон Николаевич
• Котегов Александър Алексеевич
• Алексеев Александър Кронидович
• Подкоритов Николай Иванович
• Шевелев Семьон Степанович
• Садчиков Николай Степанович
• Туригин Семьон Михайлович
• Семьонов Василий Егорович
• Стрекотин Александър Андреевич
• Стрекотин Андрей Андреевич
• Котов Михаил Павлович
• Русаков Николай Михайлович
• Тьоткин Роман Иванович
• Старков Иван Андреевич
• Старков Андрей Алексеевич
• Орлов Александър Григориевич
• Чуркин Алексей Иванович
• Попов Николай Иванович
• Кесарев Григорий Александрович
• Добринин Константин Степанович
• Зайцев Николай Степанович

От този списък работниците Медведев, Летьомин, Сафонов, Котегов Иван, Вяткин, Беломойнов, Шевелев, Стрекотин Андрей, Котов, Старков Иван и Добринин били членове на комунистическата партия.

На 19 май Мрачковский докарал формирания от сисертските работници отряд в Екатеринбург и го настанил отначало в Новия Гостиний двор (хотел в Екатеринбург – Бел. прев.), където били настанени червеноармейците от резерва на 3-та армия. Тук Павел Медведев бил назначен за началник на този отряд, получил названието „охраняващ отряд на дома със специално предназначение”, а Семьонов и Добринин – за разводящи, но тъй като Семьонов скоро напуснал, на негово място за разводящ бил назначен Иван Старков. От целия отряд само Иван Старков и Добринин били в миналото войници, а всички останали не били носили военна служба, понеже като работещи в завод, който по време на войната работел за отбраната, били освободени от служба във войската. Следователно, никой от тях не бил изпитвал тегобите на походната служба и не е могъл да чувства умората на 4-годишната война.

На 22 май, в навечерието на докарването на Наследника Цесаревич и Великите Княжни Олга, Татяна и Анастасия Николаевни от Тоболск в Екатеринбург, отрядът бил преместен в дома на Ипатиев и бил настанен тук в стаите от долния етаж на къщата. От 24 май отрядът започнал да носи вътрешната и външната охрана на дома; имало общо 11 поста: два вътрешни и шест външни. Вътрешните постове били: един на парадния вход до стаята на коменданта, а другият – на площадката във вътрешното преддверие, където имаше врати към тоалетната и банята и откъдето имаше стълба към долния етаж на къщата. Картечните постове били: един на терасата пред столовата, водеща към градината; един на прозореца на тавана и един на прозореца на средната стая на долния етаж. Външните постове били: един до портата, близо до парадния вход; втори на ъгъла, образуван от лицето на оградата по Вознесенския проспект и Вознесенския переулок; трети между оградите, ограждащи цялата къща, под прозорците на Царя и Царицата; четвърти в предния двор до входната врата на къщата; пети в задния двор, до портичката на изхода от градината, и шести в градината. Часовите стояли на пост по 4 часа на смяна, а разводящите дежурили по една седмица. Проверка на охраната извършвали идващите често в дома Исаак Голошчокин, Белобородов и Дидковский. Тези господа влизали във вътрешните стаи, обитавани от Царското Семейство, без предупреждение, при това не сваляли нито шапките, нито галошите, нито връхните дрехи, и без да разговарят с никого от затворените в дома, мълчешком влизали в абсолютно всички стаи.

Първоначално за комендант на „дома със специално предназначение” бил назначен Александър Дмитриевич Авдеев, машинен работник от фабриката на Злоказов, родом от Осинския уезд (административна единица в Царска Русия – Бел. прев.) в Пермска губерния. Преди постъпването си във фабриката на Злоказов той работел на разработките на залежи на скъпоценни изкопаеми в района на Челябинск. Това беше най-обикновен тип разпуснат фабричен работник, който бил и в Петроград, където четири пъти бил затварян в Крести (затвор „рус. Кресты, бълг. Кръстове” в столицата Петроград, построен през 1892 г. – Бел. прев.) за пиянски свади и хулиганство и се хвалел, че пред нищо не се спира в живота си, и всички, които му пречели, ги премахвал от пътя си. Той вечно бил пиян или здравата подпийнал. Беше на около 35-40 години, блондин, с малки мустачки и обръсната брада; обличаше се в рубашка цвят хаки, шалвари, високи ботуши и носеше през рамо казашка шашка.

Авдеев не живеел в дома; той идвал ежедневно около 9 часа сутринта и си отивал в 9 вечерта. Постоянно в дома в стаята на коменданта живеел помощникът на Авдеев, също работник от Злоказовската фабрика, Александър Мошкин. Цялата характеристика на този човек се изчерпва с атестацията на неговите другари от фабриката и подчинените от охраната: „пиянде, крадльо, като работник за нищо не става.” Той се страхувал от Авдеев и в негово присъствие се държал сдържано, не си позволявал много-много да вдига шум и да пие. Но когато вечер Авдеев си тръгвал, Мошкин събирал в комендантската стая приятелите си от охраната, в това число и Медведев, и веднага започвала разпивка, пиянски викове и песни, които продължавали до късно през нощта. Крещели с цяло гърло най-често модерни революционни песни: „Вий жертва паднахте в неравна борба” или „Ще се отречем от стария свят, ще отърсим праха му от нозете си” и т. п. Но във вътрешните стаи, където живеело Царското Семейство, Мошкин се страхувал да ходи, колкото и да бил пиян и не пускал там и другите охранители.

Така сисертските охранители дежурили около 4-5 дни, но после поради това, че не били привикнали към военна служба, заявили, че нарядите са тежки и поискали да бъде увеличен съставът на отряда. Тогава на 30 май по заповед на Исаак Голошчокин Авдеев отишъл в Злоказовската фабрика и довел събрания там допълнителен отряд под общото началство на Анатолий Александрович Якимов, работник от същата фабрика. Общо, този път с Якимов, дошли 29 души, а именно:

• Соловьов Александър
• Гоншкевич Василий
• Пермяков Иван
• Шулин Иван
• Петров Василий
• Петров Авксентий
• Сидоров Алексей
• Логинов Василий
• Логинов Иван
• Смородяков Михаил
• Путилов Николай
• Корзухин Александър
• Лесников Григорий
• Кшешчеев Иван
• Устинов Александър
• Смородяков Александър
• Варакушев Александър
• Хохряков Степан
• Прохоров Александър
• Дерябин Никита
• Лабишев
• Фомин
• Дмитриев Семьон
• Скороходов
• Пелегов Василий
• Бруслянин Леонид
• Осокин Александър
• Романов Иван
• Вяткин Павел

Тези хора били разпределени така: първите десет от посочения списък, бивши неразделни другари с Мошкин, били настанени в стаите от долния етаж в дома на Ипатиев и назначени да носят служба изключително по вътрешните постове, а всички останали били присъединени към сисертските работници и цялата тази копания била махната от долния етаж на дома на Ипатиев и преместена да живее в реквизираното помещение в дома на Попов, срещу дома на Ипатиев от страната на Вознесенския переулок. Всички охранители, настанени в дома на Попов, от този момент носели служба единствено на постовете на външната охрана и при картечниците. Началник на целия обединен отряд все пак останал Павел Медведев, а Анатолий Якимов станал трети разводящ в отряда.

Освен изброените хора, в дома на Ипатиев бил настанен и един военнопленник-австриец, Адолф, който прислужвал в комендантската стая, приготвял самоварите за Авдеев и Мошкин и изпълнявал всякакви дребни поръчения. Този Адолф останал в качеството си на прислужник и след това, при Янкел Юровский и Никулин. Кой бил той и къде се дянал след убийството, е неизвестно. Освен това към дома била зачислена и лека кола, която била на разположение на коменданта, неин шофьор бил работникът от същата Злоказовската фабрика Люханов. Този Люханов бил същия онзи шофьор, който сменил край Американския хотел съветския шофьор на камиона от гаража и който откарал с този камион телата на убитите в района на „Ганина яма”.

И накрая, според документите, към „дома със специално предназначение” бил зачислен „домакин на дома със специално предназначение” и тази длъжност изпълнявал някой си Михаил Чашчин, но никой от охранителите, минали през следственото производство, в това число и самият Медведев, никога не били чували за него и не подозирали за съществуването нито на такава длъжност, нито на такова лице. Кой бил той и каква била неговата роля, е неизвестно.

В посочения си състав охраната на Царското Семейство от сисертските и злоказовските работници носела службата си от 30 май до 4 юли, тоест пет седмици. Всички разпитани свидетелстват единодушно, че безусловно за времето на своята служба тези работници не си позволявали никакви хулигански или груби действия по отношение на когото и да било от Членовете на Царското Семейство. Работниците изразявали пред роднини и познати учудването си по повод естественото и простичко общуване с тях от страна на бившия Цар, който нееднократно по време на разходките в градината ги заговарял, разпитвайки ги за предишното им житие-битие, за семейните дела и болшинството от работниците не странели от тези разговори. Не подлежи на съмнение, че ако работниците постъпвали в охраната с известно предубеждение към бившия Цар и Неговото Семейство, влизайки в по-близко съприкосновение с Тях и наблюдавайки Техния живот, се отказвали от това предубеждение и тяхното отношение се променяло в благоприятна за Царското Семейство посока. Така например, се знае, че Авдеев и Мошкин, като разрешили да се носят на Царското Семейство отвън мляко, яйца, масло и други продукти, в последствие не се ограничили само с това, а започнали да предават на носещите хранителни продукти жени поръчки, изхождащи от бившия Император и Членовете на Неговото Семейство: да Му донесат тютюн, да донесат конци и т. п.

„Най-съзнателният” от работниците от охраната, Павел Медведев, се държал настрана и не разговарял с никого от Царското Семейство. Като избяга при нас от червените, той се криеше в Перм, служейки като санитар в нашата 139-та болница. Веднъж в негово присъствие служещите в болницата чели вестник, където били описани условията, в които било държано Царското Семейство в дома на Ипатиев. Когато всички си отишли и останала само една милосърдна сестра, Медведев не се сдържал и й казал: „Това не е истина, сестро, което го пишат във вестника, аз съм очевидец, бях там конвоен, не е истина, че лошо са ги хранили и зле са се държали с Тях, отношението към Тях, т. е. към Царското Семейство, от страна на охраната беше добро, хранеха Ги добре – сервираха им супа и малки котлети, а също четвърт мляко на ден.” А по време на разпита, проведен от Сергеев, Медведев между другото казва: „Не съм се интересувал от въпроса кой се е разпореждал със съдбата на Царското Семейство и дали е имал право на това, аз само изпълнявах заповедите на онези, на които служех… Повтарям, че непосредствено участие в разстрела аз лично не съм вземал.” Жената на Павел Медведев се оплакваше от мъжа си: „Напоследък стана непослушен, никого не признаваше и като че и собственото си семейство престана да жали.” Не може да не се съгласи човек със заключението на Мария Медведева: Павел „никого не признаваше”. Той не признаваше в същото време и Царя, а и би било странно да е другояче: той е „съзнателен”, следователно, вървящ по пътя на социалното развитие под влиянието на ръководещите го мисли и възгледи на класите и кръговете от обществото, а не от духовното, и се е отдалечил от духовната идеология на своя народ, скъсал е с него, както е скъсал и със своето семейство: „семейство престана да жали.” За него през онзи период на състояние на неговия мироглед Царят е можело да бъде единствено Властител. Онези, които го ръководели, му говорели: „Царят за нищо не го бива, той само мачка и разстрелва народа” и го свалили от престола. И какво останало в понятията на Медведев за бившия цар? Той станал човек като всеки друг и както с всеки друг, „началството” може да направи каквото си иска с него, с този човек.

Медведев, вероятно, не се интересувал и от това, що за „началство” имал; когато то престанало да му се нрави, той го напуснал, защото „станал непослушен”. Преди революцията в него бил убит критерият на духа; след революцията новото „началство” разколебало в него и критерия на материята: хранели добре, давали „супа, малки котлети и четвърт мляко” – мляко по една чаша и четвърт на ден за всеки от затворените в дома. Затова и заключението на Медведев за доброто отношение на отряда към Царското Семейство трябва да се приема с ограничителни условия: „отрядът не си позволявал нищо лошо.” Той се състоял от същите хора, какъвто бил и Медведев, с тази разлика, че у тях, по-малко „съзнателните” работници от Медведев, ръководилите ги преди революцията и развращавалите ги след нея не бяха успели да убият окончателно, както у Медведев, духа на руския човек. За болшинството от тях бившият Цар така и си оставаше бивш Цар и колкото и да се опитвали помежду си да се убеждават едни друг, че Той е същият човек като всеки от тях, нито един не си позволил право в очите, в Негово присъствие, някакво непристойно държане и само зад гърба му се стараели да се правят на големи атеисти и да убеждават себе си и другите в това чрез площадна литература по стените на дома и стаите им.

Еволюционирането на настроенията и отношението на масата работници-охранители в полза на Царското Семейство, явно предизвикало, в края на краищата, опасения сред главатарите на съветската власт и като предвидили скорошната развръзка на събитията, те били принудени да вземат спешни, изключителни мерки.

На 4 юли комендантът Авдеев бил отстранен от длъжност; неговият помощник Мошкин бил арестуван; всички злоказовски работници, носещи вътрешната охрана, били уволнени от отряда. На Мошкин и на работниците им било предявено обвинение в кражба от Царското Семейство на някакво златно кръстче и за това тяхно поведение било дори съобщено на фабричния комитет. Интересно е, че по повод на тази измислена от съветските главатари кражба се състояло екстрено събрание на работниците от Злоказовската фабрика, което постановило, че крадливите работници „могат да изкупят вината си само чрез кървави рани.” Всичките били пратени на фронта, но скоро те се разбягали и много от тях спокойно се върнали във фабриката.

Вместо Авдеев за комендант на „дома със специално предназначение” бил назначен членът на президиума и председател на чрезвичайната следствена комисия Янкел Юровский, който за свой помощник взел от състава на същата тази комисия Никулин и 10 палача за вътрешната охрана на дома, които останалите охранители наричали „латиши”. Цифрата 10 не е категорично определена: Проскуряков казва „приблизително 10”; Медведев се изразява така „те бяха десетина души”, а Якимов, който дава най-подробните и точни цифри при пресмятанията, казва, че в разстрела са участвали „5 латиши и 5 руснаци от вътрешната охрана, в това число и Никулин”. Тази неточност произтича от това, че свидетелите запомнили най-вече броя на хората, участвали в разстрела. А тъй като тези „палачи” всички ги били виждали малко, защото Янкел Юровский не пускал охранителите в дома, а пристигналите малко преди разстрела Пьотър Ермаков и Александър Костоусов никой от охранителите не познавал, точната цифра на доведените от Янкел Юровский с него палачи от чрезвичайката никой не можел да определи. Изглежда, по-точно те били само 7-8 души, от които 5 не били руснаци и 2 или 3 руснаци. От руските палачи е известна фамилията само на едни – Кабанов. Веднъж Кабанов дежурил на поста на вътрешната площадка; минаващият покрай него Император, който притежаваше изключителна памет за лица, като се вгледал в Кабанов, се спрял и му казал: „Познах ви, служехте в Моя Конен полк.” Кабанов отговорил утвърдително. За този епизод самият Кабанов разказал на Якимов, откъдето последният научил фамилията му.

От петимата палачи, които не били руснаци, са известни фамилиите на трима: латишът Лякс, маджаринът Вархарт и Рудолф Лашер. Назоваваха още и фамилията на латиша Берзин, но не може да се твърди, че такъв е имало в състава на вътрешната охрана. Всичките те не говорели руски. След тях имало един, явно евреин, който служел за нещо като преводач между Янкел Юровский и останалите, но фамилията му остана също така неизяснена.

От момента на встъпването в длъжност на Янкел Юровсккий руските охранители от Сисертския завод и Злоказовската фабрика, живеещи в дома на Попов, носели служба само на външните постове и при картечниците. В дома, тоест на горния етаж, където се помещавало Царското Семейство, освен Павел Медведев, никой от останалите охранители не бил допускан. Самият Янкел Юровский, също както и Авдеев, не нощувал в комендантската стая, а идвал в дома около 8-9 часа сутринта и си отивал вечерта. А Никулин живеел в дома постоянно и при него вечер често идвала деловодителката от чрезвичайната следствена комисия Евдокия Максимовна Бахарева. В комендантската стая имаше пиано и Никулин вечер музицирал и пеел, повтаряйки предимно онзи репертоар, с който блеснала и мошкинската компания. А денем те заедно с Янкел Юровский пиянствали и също пеели с цяло гърло пиянски песни.

Трябва да се каже, че според свидетелството на охранителите, по времето на Янкел Юровский положението на Царското Семейство страшно се влошило. Доставката на разнообразни продукти била забранена, Янкел разрешил да се носи само четвърт мляко. Той непрекъснато тършувал във вътрешните стаи на Царското семейство и за да бъдат наблюдавани, държал всички врати отворени. По отношение на палачите не може да се каже нищо определено; има данни, че през тези последни дванадесет дни от живота Им на Царското Семейство се наложило да изтърпи много неща от тези полухора, полузверове, което вероятно се отразило на тяхното настроение и външната потиснатост, които били забелязани от дякон Буймиров, когато той на 14 юли с о. Сторожев служили последната литургия за нещастните Августейши Затворници.



Освен изброените по-горе лица от постоянната охрана в дома на Ипатиев от съветските дейци доста често идвали, както вече беше споменато, Исаак Голошчокин, Белобородов и Дидковский. Един единствен път през цялото това време Августейшите Затворници били посетени от командващия 3-та армия Берзин с проверовъчна комисия, но явно освен него никой друг от съветските дейци не бил допускан в дома на Ипатиев.

Още повече като напълно непонятно изключение се явява фактът на посещението на доктор Деревенко при Царското Семейство. Както беше казано вече по-горе, единствено за него от всички придворни се оказало възможно да остане в града, където той се настанил в частна квартира и се сдобил с обширна практика изключително измежду еврейското население в града. В началото, по времето на Авдеев, доктор Древенко посещавал дома на Ипатиев доста често; именно той се договорил с този комендант и относно това, да бъдат доставяни на Царското Семейство продукти отвън. Но някак си сред жителите на града, при които идвал Дервенко и които в никакъв случай не принадлежаха към поддръжниците на болшевиките, се бяха запазили много малко спомени за разкази на Деревенко за неговите срещи с Ипатиевските Затворници в този изключителен период от живота на Царското Семейство. Ей така, само някакви общи фрази, не казващи нищо съществено.

След назначаването за комендант на Янкел Юровский, някъде към 5-8 юли, този последният, поканил в дома доктор Деревенко и след тази среща докторът напълно престанал да посещава Царското Семейство. Самият Деревенко обяснил на интересуващите се познати причините за това така: когато той, в отговор на посочената покана, пристигнал в дома, Янкел Юровский го повел уж при Наследника Цесаревич, който лежал с болен крак и попитал за заключението на Деревенко относно състоянието на болестта на Негово Височество. Деревенко отговорил, че смята състоянието на крака на Наследника Цесаревич за много сериозно, което в никакъв случай не Му позволява да ходи. Тогава уж Янкел Юровский сам хванал крака на наследника, започнал грубо да го опипва и мачка и твърдял, че е напълно здрав. Такова грубо медицинско отношение на Янкел Юровский към Наследника Цесаревич дотолкова, демек, възмутило Деревенко като лекар, че той решил повече изобщо да не ходи в дома на Ипатиев.

Известно е само, че скоро след този случай доктор Деревенко постъпил на служба при съветската власт в местния военен лазарет, сега той остана при болшевиките в град Томск. Не се отдаде възможност на следствието да разпита този важен свидетел, тъй като не беше известно, в каква посока е заминал той от Екатеринбург и затова се налага да се въздържим от каквито и да е заключения относно тази личност.

<>

Към темата Към началото Към съдържанието