Работата на офицерите
Утрото на 25 юли даде ново направление в работата на част от офицерите в Екатеринбург: да изяснят на всяка цена какво е станало с Царското Семейство.
Силно вълнение обхвана офицерите, влезли в града, когато стана известно в какво състояние се намира дома на Ипатиев, където беше държано Царското Семейство. Всичко живо, което беше свободно от служба и боеви наряди, се запъти към дома. Всеки искаше да види това последно пристанище на Августейшото Семейство; всеки искаше да вземе най-дейно участие в изясняването на въпроса, който измъчваше всички: къде са Те?
Едни оглеждаха дома, разбиваха някои заковани врати; други се втурнаха да преглеждат разхвърлените вещи, дребни предмети, книжа, късове хартия; трети изгребваха пепелта от печките и ровеха из нея; четвърти тичаха из градината, двора, надничаха във всички килери, мазета, и всеки действуваше сам за себе си, нямайки доверие на другите, боейки се един от друг и стремейки се по-скоро да намери някакви указания – отговор на вълнуващия всички въпрос.
Всеки чувствуваше, че тук нещо се е случило, нещо голямо, мрачно и трагично… Но какво?
Убили ли са ги?...
Да, тук имаше кръв.
Не може да бъде, мислеше си почти всеки. И зверството има граници.
Къде са се дянали онези, които не са били убити?
И преглеждайки безброй обикновени вещи от домакинството, захвърлени части от тоалета, игли за коса, безопасни игли, закопчалки, копчета, игли за плетене, лентички, парцали, връвчици, парче чорапи, корсети – никой не допускаше, че зверството може и да няма предел.
Освен офицерството в дома на Ипатиев в значително по-голямо количество се бяха насъбрали множество най-различни хора. Тук имаше и дами, и буржоа от града, и момчета от улицата, и продавачки от пазара, и просто мотаещи се без работа еснафи. Някои бяха доведени тук от сериозни цели, сериозен интерес, някои бяха дошли просто от любопитство или заради навика да ходят там, където се е насъбрала тълпа, а някои бяха дошли и с конкретната мисъл: дали няма да успеят да ударят келепира, да отмъкнат и да продадат нещо. И докато офицерството и добронамерените посетители обикаляха къщата, оглеждаха стаите, правеха предположения, споделяха впечатленията си и обменяха различни слухове – хората, дошли в къщата „ей така”, и хората, домъкнали се тук с определеното намерение да ударят келепира, награбиха и отмъкнаха множество най-различно захвърлено имущество и много от нещата после можеха да се намерят на пазара и по битаците.
Много неща бяха отнесени от някои хора и за спомен.
Следобед Началникът на гарнизона изпрати воински наряд. Всички бяха изведени от дома; къщата и портата бяха затворени и беше поставен караул за охрана. Беше заповядано никого да не пускат без специално разрешение на военните власти.
Военните власти на града решиха да сложат ред и да организират работата по издирването. Началникът на гарнизона, генерал-майор Голицин, назначи специална комисия от офицерския състав, предимно курсанти от Академията на генералния щаб, под председателството на полковник Шереховски, а за да може работата на комисията да протича при по-нормални технически условия, в нейния състав беше поканен съдебният следовател Намьоткин от започналия да се формира Екатеринбургски окръжен съд.
Офицерите от комисията се захванаха за работа с жар, ревностно, но като дилетанти. Нямаше план и системност. По това време в града бяха разпространени най-разнообразни версии и слухове за това, което бяха направили болшевиките с Царското Семейство: едни говореха, че бившия Цар са го закопали в градината и офицерите прекопаха цялата градина; други твърдяха, че са Го разстреляли някъде извън 2-рия Екатеринбург (извън чертите на града и предградията – Бел. прев.) и офицерите в търсене на тялото на Царя разкопаваха почти всяка могилка, натъквайки се на труповете на множеството жертви на съветския режим, но не намираха нужното тяло; трети казваха, че тялото през нощта с вързани за главата и краката камъни е било хвърлено в градското езеро и доброволни рибари-офицери цял ден претърсваха с канджи и мрежи доста обширното по размери Верх-Исетско езеро. Бяха разровени и няколко гроба на градското гробище, където специален човек откарваше труповете, които съветските палачи му предаваха след разстрелите. Но тялото на Царя никъде не можеха да го намерят.
Тогава пристъпиха към повторен оглед на Ипатиевския дом. За участие в огледа и за опознаване на вещите поканиха доктор Деревенко и старика Чемадуров; в качеството на експерт-историк в огледа взе участие професорът от Академията на Генералния щаб генерал-лейтенант Медведев, а специално в техническо-юридическото ръководство на огледа – споменатият съдебен следовател Намьоткин.
Разбира се, цялата отговорност за характера, всестранността и пълнотата на огледа лягаше върху последния, и в това отношение, по независещи от военните власти причини, изборът на Намьоткин беше крайно неудачен. Човек на крайно сухото формално начало, ленив по натура, небрежен в огледите, невнимателен към показанията, без инициатива и каквито и да било идеи в работата – той се отнесе към своето участие в огледа на дома на Ипатиев крайно небрежно, само колкото да отбие номера.
Първият техническо-юридически оглед на дома на Ипатиев, почти веднага по пресните следи на безобразничилите и разпореждалите се в него престъпници, трябваше да даде изключително ценни данни за цялото последващо следствено производство. Само пълното отразяване чрез протоколното постановление на видяното, намереното и забелязаното със сигурност можеше впоследствие да замени за следствената работа изтритите от времето и посещенията на многобройните посетители първоначален вид и следи от престъплението, останали след бягството на престъпниците от Екатеринбург.
Съдейки по съставения от Намьоткин протокол, огледът на дома на Ипатиев от негова страна се бе ограничил с прост обход на стаите от горния етаж на къщата и посещение на една от стаите на долния етаж, същата тази, в която имаше следи от кръв и куршуми, с обозначаване размера на стаите, броя на прозорците и вратите в тях, предметите от мебелировката, при най-повърхностно упоменаване на характера на намерените в дома вещи. Външен оглед на дома Намьоткин въобще не направи, не огледа стените, не отбеляза положението на оградите, не отрази първоначалната картина с фотографиране на къщата, градината, стаите, дворните постройки. Вътре в къщата – не проучи внимателно разхвърляните вещи, не ги събра, не състави описи; не събра внимателно пепелта от печките с остатъците от обгорели късове хартия, писма, записки; не огледа вътрешните стени, касите на вратите и прозорците, не отбеляза надписите върху тях, бележките и подписите на някакви външни лица, не принадлежащи към кръга от арестувани, а в стаята със следите от кръв на долния етаж, натъквайки се на порнографски рисунки и надписи върху тапетите, допусна участвуващите в огледа да изстържат, а на места и напълно да откъснат от стената произведенията на престъпниците, съсипвайки и унищожавайки по този начин почерците – веществените следи от престъпленията и личностите на престъпниците.
Че в долната стая беше извършено някакво убийство, в това никой от оглеждащите къщата не се съмняваше. Понеже труп или трупове в стаята със следи от кръв не се намериха, значи те някъде са били изнесени. Не беше трудно да се види, че за да се излезе на улицата, трябваше да се мине през цялата редица от стаи на долния етаж към изхода в предния двор при главната порта, тъй като другият изход беше заграден с оградата. Намьоткин не проследи този път, не огледа подовете на стаите на долния етаж, където не можеше да няма кървави следи от носените през тях убити хора, а може би, и някакви вещи и дребни предмети, изпаднали от покойниците и можещи да помогнат да се установи личността на убитите.
После комисията тръгна към намиращия се срещу Ипатиевския дом, на Възнесенския переулок, дом на Попов, където се помещаваха хората от отряда на охраната, и го огледа. И там също така след разхвърляния ненужен боклук, парцали и предмети от войнишкия казармен бит се намериха вещи, принадлежащи на Царското Семейство: кутийка с десет стъкла от вълшебен фенер; овална дървена иконка на Ангела Хранител с надпис на обратната страна от ръката на Императрицата: „Христос Воскресе, 25 март 1912 г . Ливадия”; три макари с лента Кодак; овална медна ключалка с инициали „А. Ф.” и Императорска корона, откъсната от някакъв сандък; метален вензел „А. Ф.”, също явно откъснат от някакъв кожен куфар или пътна чанта и накрая отново камари от пепел в печките с прегорели остатъци от различни вещи: мъниста, играчки и хартия. Но огледът на дома на Попов дори не попадна в протокола на Намьоткин, а стана ясен впоследствие от разпитите на участниците на огледа.
От дома на Попов комисията тръгна към двора на дома на Ипатиев, огледа каретния двор и хвърлените там вещи на Царското Семейство, надникна в помийната яма. От нея, оцапани с мърсотии, бяха извадени: голяма икона на Феодоровската Божия майка в златна, потъмняла от времето риза, но с отрязан много ценен брилянтов венец. Тази находка направи силно впечатление на присъстващия тук Чемадуров; той заяви, че с тази икона Императрицата никога не се разделяла и никога не би се разделила при никакви условия по време на пътуване.
След това сред извадените вещи се оказаха: дървена дъсчица с остатъци от икона върху нея и надпис на обратната страна – „Спаси и сохрани. Мама. 1917 г . Тоболск”; още един остатък от икона върху дървена дъсчица; дамска батистена бяла носна кърпичка, обрамчена с дантела; черна копринена дамска торбичка-чанта; бяла женска блузка; черна военна вратовръзка с пришита към нея лента на ордена „Св. Владимир” 3-та степен, каквато носеше доктор Боткин; парче Георгиевска лента, откъсната явно от военен шинел.
Колкото и повърхностно и бегло да беше направен огледът на дома на Ипатиев тогава, въпреки това той остави ярко впечатление сред участвувалите в него офицери.
„Убити са, и са убити всички,” – казваха едни, излизайки след огледа от къщата.
„Не може да бъде; такова нещо не може да допусне човек … в това е невъзможно да се повярва,” – казваха други, стараейки се да се освободят от тежкото впечатление, тегнещо върху душата.
Доктор Деревенко, който участвуваше в огледа, беше спокоен. Той споделяше мнението, че не всички са убити. На присъстващия прокурор от Екатернибургския окръжен съд Кутузов доктор Деревенко му направи впечатление на човек, който е знаел, че престъплението е трябвало да бъде извършено.
Старикът Чемадуров, след като беше намерена Феодоровската икона на Божията Майка, изпадна в мрачно, потиснато настроение. Почти със злобен тон той отговаряше на задаваните му въпроси и все повтаряше, сякаш на самия себе си: “Не знам, нищо не знам какво и станало с моя Император и Неговото Семейство.”
Всички са убити – това беше вътрешното усещане на хората. Убити са, но не всички – казваха онези, които не искаха да вярват във възможността да бъде извършено такова ужасно злодейство, или онези, които бяха подтиквани от специални причини, известни само на тях.
Ето това бяха общите решения и мнението на населението на град Екатеринбург в първите два-три дни след освобождаването му от съветска власт.
На 27 юли сутринта при военния комендант на 8-ми градски район, капитан Гирш, се яви поручик Андрей Андреевич Шереметиевский и, като предяви цял куп обгорели вещи и предмети от различни части на облекло, бельо и обувки, разказа следното.
Криейки се от болшевиките по време на тяхната власт в Екатеринбург, той живеел в село Коптяки, на 18 версти (руска мерна единица за дължина равна на 1,067 км – Бел. прев.) на северозапад от града. На 17 юли няколко селяни от селото, тръгвайки сутринта по работа в града, били неочаквано задържани на пътя в гората, надалеч от така наречената местност “Четире брата (Четиримата братя)”, от въоръжени червеноармейци, яздещи коне, и върнати обратно в селото. При това червеноармейците им обяснили, че гората е отцепена и в нея не пускат да се влиза, защото те правят там маневри и ще стрелят. И наистина, когато вече се отдалечили, връщайки се към селото, селяните чули в далечината от посока на така наречената “Ганина яма” глухи взривове като че от две-три ръчни гранати.
Обаче селяните не повярвали на обясненията на червеноармейците и като знаели за приближаването на белогвардейците, заподозрели болшевиките в укриване на оръжие в този затънтен край, затова когато болшевиките скоро напуснали Екатеринбург и заминали в посока към Перм, а това се случило вече след като се разчуло за разстрела на бившия Император от тях, селяните, като се събрали около осем души, пак тръгнали към същия онзи район на “Ганина яма”. Тук те се натъкали на следите на две скорошни пожарища: едното до старата открита шахта, а другото – наблизо, на горската пътечка, под една голяма бреза. Тревата около огнищата и шахтата била силно отъпкана. В старата шахта, на повърхността на водата, с която била пълна, плували свежи борови клонки, пръчки и обгорели главни.
Като се поровили в огнищата, селяните намерили: обгорял изумруден кръст, топазови мъниста от огърлици, закопчалки от обувки с дребни брилянтчета, военна катарама детски размер от кожен колан, 6 чифта предни корсетни закопчалки, 17 метални корсетни банели, 17 мъжки закопчалки от тиранти, 17 закопчалки от женски жартиери, стъкло от медальон, стъкло от очила, 6 военни копчета с гербове и множество различни, големи и малки, мъжки и женски, метални и костени копчета, кукички, скоби, пирончета и винтчета и парчета изгоряла кожа от обувки и токове. Всички намерени вещи били силно обгорели и повредени.
Селяните съобразили, че болшевиките не са крили тук оръжие, а нещо са горили и крили и като се върнали в селото, предали всички намерени вещи на него, Шереметиевский.
Тези нови сведения предизвикаха голямо смущение сред комисията офицери, назначени за разследването. Огледът на вещите, донесени от Шереметиевский, и сравняването им с вещите, намерени в дом на Ипатиев, не оставяха никакво съмнение в тъждествеността на вещите и принадлежността им на Царското Семейство: същите закопчалчици от обувки с брилянтчета, същите копчета, кукички и скоби, същите закопчалки от жартиери и тиранти и т. п. На всички им стана ясно, че болшевиките са горили в Коптяковската гора дрехите на Членовете на Царското Семейство. От това, като логическо следствие от впечатлението, оставено след огледа на дома на Ипатиев, се роди страшното и определено убеждение: Августейшото Семейство е убито; телата са откарани от престъпниците в гората, там са Ги обискирали, съблекли и хвърлили в шахтата, а дрехите, бельото и всичко останало са изгорили, за да скрият следите. Всички, които по нравствени подбуди се съмняваха до този момент във възможността да бъде извършено такова зверско престъпление, сега се отказваха от своите съмнения. За всички фактът на убийството на всички Членове на Царското Семейство стана истина, която изискваше единствено да се намерят телата на убитите, за да се превърне окончателно в реалност.
Изглеждаше толкова просто и лесно да се намерят телата на убитите. Къде на друго място биха могли да бъдат, ако не там, в шахтата, където да горили дрехите, или някъде наблизо, зарити до шахтата, което не е трудно да се намери. Но по-естествено е те просто да са хвърлени в старата шахта. Така мислеха и на това разчитаха всички офицери от комисията и техните мисли всецяло бяха обзети сега от тази страшна шахта.
Веднага пристъпиха към организиране на пътуване в района на шахтата. Офицерите бързаха: искаше им се по-скоро да намерят и да измъкнат скъпите тела и поне мъртви да Ги изтръгнат от ръцете на съветската власт. Тази власт в представите на офицерството вече беше придобила ясни очертания: всички знаеха, че начело на палачите в Ипатиевския дом стоеше Янкел Юровский; всички знаеха, че със съдбата на Царското Семейство в местния совдеп се разпореждаше Исаак Голошчокин; всички знаеха състава на президиума на местния совдеп, сред 12-те члена на който имаше 7 евреи, 1 латиш и 4 руснаци. Всички разбираха от чии ръце ще бъдат изтръгнати телата…
Пътуването беше определено за 29 юли, но не можаха да се уговорят с Намьоткин и се наложи да го отложат за сутринта на 30 юли.
Междувременно на 20 юли офицерската комисия научи, че при временно изпълняващия длъжността съдебен прокурор Кутузов се е явил доброволно жителят на град Екатеринбург Фьодор Никитич Горшков и заявил, че от свой познат, бившия следовател Михаил Владимирович Томашевский, живял по времето на болшевиките в квартирата на комисаря Старков, е чувал, че цялото Царско Семейство е разстреляно. При това Томашевский казвал, че е чувал от лице, което било или очевидец, или е било приближено на съветската власт, подробностите около извършването на това убийство. За това, къде са били откарани труповете – нищо не казал.
Това показание даде основание на изпълняващия длъжността прокурор Кутузов да предложи на следователя Намьоткин да пристъпи към предварително следствено производство и така на 30 юли Намьоткин пътуваше към района на шахтата вече не само като поканено техническо лице, но и като следовател по пряко възложена му служебна задача. Обаче тази промяна в неговото служебно положение не подобри нещата и в района на шахтата Намьоткин прояви същата индиферентност и повърхностност по отношение на изпълнението на своите задължения, както и при огледа на дома на Ипатиев.
На 30 юли сутринта, като взе със себе си също и доктор Деревенко и старика Чемадуров, група офицери се отправи към шахтата. Веднага, заради непростима небрежност на Намьоткин, беше направена непоправима грешка: тръгнаха не по този път към село Коптяки, по който убийците би трябвало да са карали труповете, ако те действително ги бяха карали натам, а избраха по-удобния път – с влака до гара Исет, оттам с файтонджии, превозващи почиващите през лятото, до село Коптяки и едва от него тръгнаха към района на “Ганина яма”, тоест стигнаха до шахтата точно от обратната страна. По този начин Намьоткин, като не подсказа на офицерите необходимостта да пристъпят към издирването с изясняване на следите на престъпниците, сам ги подтикна да съсредоточат вниманието си изключително върху шахтата, което впоследствие се оказа фатално в работата на офицерите и унищожи почти всички следи преди началото на издирванията от страна на следователя Соколов.
Ето описанието на посещението и огледа на района на шахтата, направено от самия Намьоткин. Нека юристите сами да преценят дали Намьоткин е помогнал на горещото желание на офицерите да намерят телата и да се доберат до истината:
“По пътя от село Коптяки, във Верх-Исетска волост (най-низшата административно-териториална единица в Руската държава преди 1917 г . и в СССР преди въвеждането през 1929-1930 г . на системата на райониране – Бел. прев.), към гр. Екатернибург, приблизително на 4 версти от това село, на 16 от Екатеринбург, на 150 сажени (руска мярка за дължина, равна на три аршина, или 2,134 м – Бел. прев.) вдясно от пътя, в голяма гора се намира Исеткият рудник, с името “Ганина яма” (рудникът е изоставен преди повече от 12 години – В скоби са поместени данните, които бях изяснени и изяснени от следователя Соколов. – Бел. автора.). Самата яма представлява малко езеро. На около 50 сажени от езерото има шахта във вид на два съседни кладенеца с почти квадратна форма (в този район имаше 23 шахти и галерии). Стените им са облицовани с малки греди, дължината им в 1-я кладенец е около 1 1/2 аршина (мярка за дължина, равна на 0,711 м – Бел. прев.) и във втория – около 2 1/2 аршина. На около три сажени от повърхността има вода, върху която се виждат свежи борови клонки и дървесна кора. Спуснатият в шахтата с въже камък показа тяхната голяма дълбочина и наличието на лед под водата (дълбочината се оказа едва 5 сажени и 32 см ). На около 3 сажени от шахтата в посока “Ганина яма” се намира малка глинена площадка, върху която са разхвърлени дребни въглени и е намерена обгоряла стара дамска чантичка (размерите на следите от пожарището впоследствие се оказа около 4 аршина в диаметър). В съседната конусообразна яма (това беше срутила се или срутена галерия, с дълбочина 12 аршина) се валят малки обгорели борови пръчки (тяхната дебелина достигаше както се оказа до 1 метър ). На юг, на около 12 сажени от шахтата, на горската пътечка (коларски път) са открити признаци на неголямо обгоряло място (размерите му бяха до 3 аршина в диаметър), където са намерени обгорели парцали (сукно), копченца, закопчалки, парче дантела и някакви черни блестящи късове (парчета кости и изгоряла кожа, обувки). Присъстващият при огледа капитан Ростислав Михайлович Политковский намери силно зацапан с воднист цвят и значителни размери камък, шлифован, с плосък център в бяла с много дребни пайети рамка. Почистен от калта, той показа високо и безукорно качество на брилянт (12 карата). Близо до това място и по-близо до шахтата са намерени две малки зацапани парчета изумруд и перли. На същото това място е открито малко парче раиран плат със силна миризма на нафта. На самия край на широката шахта в глината е намерено малко парче нарезна ръчна граната.
Като се спусна с въже в широката шахта, присъствалият при обиска капитан Игор Адамович Бефталовский намери върху дървените й стени парчета и следи от взрив на ръчна граната и извади от водата лист хартия, върху който на пишеща машина беше написан списък на съветските телефонни абонати, а от тясната шахта беше извадено малко парче плат със защитен цвят, явно от палатка или брезент.
Срещу обгорялото място, върху горската пътечка, на ствола на една бреза с одрана кора е написано с химически молив: “Минен техник И. А. Фесенко, 11 юли 1918 г .”.”
Това е всичко. Намьоткин не обърна внимание на офицерите върху необходимостта да се претърси голям район и по следите на престъпниците да се търсят възможности да се стигне до мястото, където те са скрили телата. Той не обърна вниманието им върху огледа на отъпкването на тревата, давността на засипване на многобройните галерии, отвесните стени на изкопите, ямите около шахтата, които биха могли да им дадат основание да се търсят телата не само в шахтата. Напълно естествено беше, че шахтата прикова цялото внимание на офицерите: те дойдоха тук вече настроени, че телата са в шахтата или в прясно изкопан близо до шахта гроб. И тъй като нищо подобно на последното не се намери в близост до шахтата, шахтата остана единственият център, който прикова цялото внимание на офицерите.
Не стига това, ами освен вялото издирване на предмети и вещи около шахтата, Намьоткин не отбеляза в своя протокол и дори всичко онова, което беше намерено тогава. Така бяха пропуснати намерените пак там, около шахтата: джобна сгъваема малка рамка на Императора; счупени и повредени икони-медальони: на Спасителя, на свети Гурий, Самон и Авив, на Николай Чудотворец и 28 парчета емайл от счупени нателни икони; част от златно украшение с три брилянта и ясни следи от разсичането му с някакво разсичащо оръжие; парчета стъкло от зеления флакон на Императрицата, с тапа-корона.
Да се намерят телата се оказа не толкова просто, както им изглеждаше на офицерите на пръв поглед: Намьоткин не им беше посочил правилните пътища към най-простия и лесен начин да намерят вярната следа, а за да се проникне в шахтата, трябваше първо да се източи водата от нея. Първият пропуск нанесе крайно непоправима вреда за бъдещето разследване, защото всички следи, оставени тук от съветските дейци, следите от тяхната работа тук, следите от хората, конете, от файтоните, каруците и автомобилите бяха в следващите дни заличени от самите офицери, работещи по изпомпването на водата от шахтата.
Офицерите сами почувствуваха неудовлетворителността от работата на Намьоткин. Те отлично разбираха, че в работата по разследването самите те могат да бъдат или общи работници, или наблюдаващи. Но деликатността и сложността на издирването, неговата техника, които единствено можеха да доведат до правилните изводи и положителни резултати – не бяха сред техните възможности и знания, а в ръководството на Намьоткин. Срещу него се появи озлобление и – като обща отличителна черта на онзи период – недоверие, подозрителност. Офицерите започнаха да се насочват към самостоятелни разследвания, самостоятелни действия, опасявайки се, че Намьоткин умишлено води делото към неговото потулване, а не към изясняване на истината. А това на свой ред, при отсъствието на технически знания и познаване на минното дело, не обещаваше успех.
На 2 август, без да канят Намьоткин и никакви специалисти, офицерите самостоятелно пристъпиха към изпомпването на водата от шахтата. Тази работа беше възложена на щабс-капитан Александър Андреевич Шереметиевский, като на офицер, живеещ в района на уралския планински район и разбиращ някои неща в минното дело. Като работна сила бяха използвани военнопленници-австрийци, нищо не разбиращи от тази работа. Въпреки енергията, неуморността, а понякога и самоотвержеността, показани от Шереметиевский, работата вървеше съвсем зле; на разположение на Шереметиевский бяха единствено едни слаби ръчни водоизпомпващи средства, които не даваха никакви резултати при изпомпването на водата от шахтата. Работейки денонощно, Шереметиевский не успяваше да понижи нивото на водата нито на сантиметър; ставаше ясно, че шахтата има някакъв подземен източник на вода, откъдето се пълнеше, по-мощен от водоизпомпващите средства на Шереметиевский. Колкото и да изпомпваха – водата през цялото време си оставаше на едно ниво. Времето беше отвратително, валяха непрекъснати дъждове и утежняваха условията на работа. Отгоре на всичко на 11 август работата трябваше да бъде прекъсната напълно и да се отпратят работниците, защото районът на шахтата се превърна в бойно поле заради преминаването на червените в частично контранастъпление.
За да се помогне на офицерите и да се подобри начинът на работа, по договаряне между началника на гарнизона генерал Голицин и прокурора на съда, общото наблюдение по издирването на телата в района на “Ганина яма” беше възложено на помощник-прокурора Н. Магницкий. Последният, като се запозна с проблема, който беше възникнал по време на работата на Шереметиевский, покани за изясняване на техническите причини за неудовлетворителното изпомпване на водата от шахтата минния инженер Валериан Сергеевич Котенев, който веднага устнови, че шахтата през подземни пукнатини постоянно се пълни с вода от “Ганина яма”. Следователно, за да се обезводни шахтата, трябва да се изпомпа водата от “Ганина яма”.
Работата се оказа много по-сериозна, отколкото предполагаха офицерите, но Котенев успя да намери във Верх-Исетския завод парна машина, да я поправи и на 15 август започна изпомпването на водата от “Ганина яма” и едновременно от шахтата. Водата в шахтата бързо започна да спада.
Напрегнато, тревожно очакване обзе всички офицери; с всеки изминал час водата в шахтата спадаше все по-ниско и по-ниско, растеше нетърпението, а с него се усилваше нервната възбуда от силното желание и заедно с това ужас да се изправиш лице в лице пред величието на тайната на мъченическата смърт.
На 19 август се показа дъното на шахтата: оказа се, че телата на Августейшото Семейство не бяха в шахтата. Нямаше ги и в “Ганина яма”.
Тинята от дъното на шахтата беше събрана, промита и в нея намериха: човешки отрязан пръст и две парчета човешка кожа; перлена обица на Императрицата; горната изкуствена челюст на доктор Боткин; още едно парче перла, явно, от същия чифт обица на Императрицата, но счупена; игла за вратовръзка; окопна лопата и няколко дребни предмета, като закопчалки, копчета, кукички и т. п.
Ударът за офицерите беше страшен, всички бяха уверени, че телата непременно трябва да са в шахтата. И ето, че ги нямаше.
Тогава се втурнаха да търсят навсякъде, където според разни слухове, мнения, предположения, сведения от хора, които се нямат друга работа, можеше да се намери някаква следа, без да се съобразяват с никакви други обстоятелства и данните от обстановката. Това беше вече едно трескаво безцелно лутане, скачане от едно предположение към друго, предизвикани по-скоро от жаждата за усилена дейност, желание да се заглуши болката от излъганото очакване и безсилието тайната да бъде разкрита. Бяха огледани и разровени от край до край “Мокрий луг”, “Берьозовая избушка”, “Старие шахти”, “Красная казарма” и т. п. обекти, назовавани от други случайни хора; групи доброволци и бойскаути претърсиха цялата тази глуха и изоставена местност, избродиха целия рудник нашир и надлъж – и нищо не намериха.
Телата на Членовете на Царското Семейство никъде не бяха открити, макар че помощник-прокурорът Магницкий, резюмирайки работата, извършена от него заедно с офицерите, чистосърдечно си призна: ”че претърсената от нас местност – не е претърсена, защото, ако ми зададат въпроса, къде са Царските трупове – аз направо ще отговоря: аз не Ги намерих, но Те са в местността “Четире брата”; на офицерите тази неудача им направи твърде потискащо впечатление.
Духът спадна, появиха се съмнения.
Като се появиха съмнения, по-лесно започнаха да се възприемат различни версии.
Грешаха във версиите – губеха окончателно почвата под краката, недоверието растеше до страшни размери. И доста време след това това недоверие продължаваше да се усеща. Имаше случаи, когато делото вече беше предадено в ръцете на Соколов, да повика той някои от офицерите, които бяха участвували в разследването или имаха близък допир с него в Екатернибург, и да се чуе как помежду си те си шушукат преди даването на показанията: “може ли да му кажем всичко, което сме видели.”
Неуспехът, който сполетя офицерите при разследването на Царското дело, породи неустойчивост на мислите и мненията у тях. Появи се някаква обърканост, съсипаност, която използваха онези, на които им трябваше или им беше изгодно да потулят делото, да пречат на истината да излезе наяве. Офицерството се раздели и пое по пътя на приемането на различни версии, само и само да излезе от онзи задънена улица на неразгаданата тайна, където ги доведе изчезването на телата на Августейшото Семейство. Онези, които продължаваха твърдо да вярват в извършването на това злодеяние, мълчаха, избягваха разговорите и разпитите. Други, без да осъзнават, се хванаха като удавник за сламка за легендата, подсказана от Янкел Свердлов: Царят е загинал, а цялото Семейство е пощадено и откарано от самите болшевики в надеждно място. Трети, върнали се от отчаяние към германофилските си симпатии, бяха обзети от идеята за спасение на Царското Семейство от немците и дори назоваваха хора, които уж са видели един или друг от Членовете на Царското Семейство в едно или друго място на една или друга чужда държава.
Във всеки случай, непосредственото участие изцяло на строеви офицери в самостоятелните издирвания по Царското дело завърши почти едновременно с неуспеха, който ги постигна в местността “Ганина яма”, и след това строевите офицери се потопиха напълно в своята пряка, боева работа срещу онези, които им нанесоха ново национално оскърбление в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година.
