Писмата на о. Серафим (Роуз) до духовния му син. 1975 година

1975 година

4/17 януари, 1975 г.

Пиша ти накратко, само една бележка към изпратената нова касета на отец Михаил Помазанский – той, между впрочем, току-що ни написа, че се радва да научи, че сме започнали да превеждаме неговата книга („Православно Догматично Богословие“ – о. А. Йънг) и много се надява да види превода завършен! Така да бъде и да ни помогне Господ да намерим начини да го издадем. Вече съм на 45 страница от превода, а общо това са около 200 страници¹.

Прилагам и писмото на Каломирос. Отговорих кратко на неговия въпрос. По време на последния Събор нищо не беше казано в подкрепа на гърците зилоти, дори на онези, които търпят гонения на Атон. Нашите епископи се опитват с всички да имат добри отношения и са склонни към някои компромиси. Писмото на нашите архиереи до Митрополията (ПЦА – о. А. Я.) беше доста слабичко и, както архиепископ Аверкий и епископ Нектарий ни казаха, то не трябваше да се изпраща без призив за запазване на истината и за избягване на светските пътища. Нашият Синод има оправданието на своето независимо съществуване, единствено ако той самият е ревностен и с това дава положителен пример на юрисдикциите, които са отпаднали или отпадат. Ние не трябва да бъдем нерешителни и да плуваме по течението, в това няма смисъл. Но нашият Господ Бог е с нас и владика Йоан ни е посочил правилната посока (той ни казваше да не се боим да обвиняваме патриарх Атинагор /Константинополския – ред./, дори на мнозина това да не се харесва). Всички изпращани ни скърби служат единствено за нашето укрепване пред идващите трудни времена. С нас е Бог!

Желаем на вас и на цялата ви община радостно да посрещнете празника Богоявление. Пази благодатността на това време на годината, за да можеш да понасяш бъдещите скърби. Не унивай, че вашата община в Етна е толкова „крехка“, това е част от изпитанията, през които всички ние преминаваме. При нас тук вчера пристигна един млад посетител, който мисли да поживее в окръга няколко седмици. Минал е през йогата и е правил „чудеса“, после е намерил целта си в това да бъде извън всякакви секти, в „Библейското“ Християнство (буквално разбирано). В резултат на всичко това за него пазенето на съботата е най-главната заповед и той настоява да му дам доказателства, да му докажа въз основа на Писанието, че това не е така. Изражението на очите му явно свидетелства, че се намира в прелест и няма намерение да излиза от нея. Хората като него противостоят на харизматичното движение, но те самите са му доста родствени. Изглежда, че само малцина от тях са способни да намерят истината на Православието.

Бележки:

1.  Този превод беше публикуван от Братството на преп. Герман Аляскински една година след кончината на отец Серафим, през 1983 г. Отец Михаил Помазански доживя до издаването на превода на своята книга; той почина през ноември 1988 година, няколко дни преди да навърши 100 години.

 

7/20 януари, 1975 г.

Поздравяваме ви с празника Богоявление! Много сме благодарни за писмото ти и за касетите, и особено за ръкописа на „Догматичното Богословие“. Отец Михаил избягва академичните клопки, защото разбира цялото православно богословие толкова добре, че може да го представи просто, ясно и от правилната гледна точка. Враговете наричат това „джорданвилска идеология“, но това е просто чисто Православие, без каквито и да било академични претенции, в неговата проста и достъпна форма.

Ние самите имахме няколко отрезвяващи опита с хора, на които имахме доверие и възлагахме върху тях големи надежди. Y. беше един от тях. Той можеше да стане ревностен и плодотворен труженик в Христовото лозе, но сега… Той има все същия егоцентричен, самодоволен поглед върху реалността; знаейки толкова много за Православието и правилно чувствайки самата ситуация в Православието, той сигурно никога няма да принесе плод, защото времето минава и той може да пропусне възможността да направи нещо съзидателно. Дори се страхуваме, че той може несъзнателно да нанесе вреда, изхождайки от своята „правилност“. Разбираш ли? С такъв човек трябва да бъдете много внимателни и да не му откривате тайните на сърцето си, нито вашите надежди и страхове за бъдещето относно православната община и проч.

С нетърпение очакваме новата глава за Киреевски, който, може би, има по-голямо значение днес, отколкото си мислим. Киреевски се е надявал, че Православието може да предложи изход на попадналия в духовна задънена улица запад. Към днешна дата възродената философска мисъл в Русия започва да задава същия въпрос, да се опитва да даде отговори на него. В нашите следващи броеве се каним да пишем за възгледите на Солженицин и новите руски религиозни мислители. За нещастие, те са далеч от това, да черпят вдъхновение от светите отци, а вместо от тях – от такива модернисти и „мъдреци от този свят“, като Бердяев¹. Но явно нещо значително се случва в Русия. И по същество, положението на Руското Православие не се отличава чак толкова много от положението на Американското Православие; то не трябва бъде просто неделна религия, а начин на живот, в съгласие с учението на светите отци. Някои от тези въпроси ще бъдат повдигнати в твоите последни глави за Киреевски, след главите за светите отци.

Понякога просто отпускаме ръце заради физическите трудности, те изглеждат непреодолими (днешното ни затруднение е да разтопим оловото в линотипния котел), но, отново, това само ни смирява и е много по-добре да се научим на търпение и смирение, отколкото да получим веднага всичко, което искаме, а после да открием, че вътре в нас цари пустота, с което се сблъскват съвременните православни интелектуалци. Да ни помогне Господ да Му се доверим, защото Той може да ръководи ежедневния ни живот по-добре, отколкото ние самите бихме могли.

Бележки:

1. Николай Бердяев (1874-1948 гг.), руски религиозен философ.

 

Петък след Томина неделя, 1975 г.

Уви, уви, вражда и завист от всички страни! Единственият отговор е – да забравим всичко и да се занимаваме със своите дела.

Отдавна ни беше известно „прохладното“ отношение към нас от страна на някои хора (отец Пантелеймон и неговите последователи – о. А. Йънг), но се стараехме да поддържаме с тях дружески отношения. Събрахме лаврови листа за Връбница за два гръцки манастира и две гръцки енории и в отговор получихме топли благодарствени писма. Въпреки това е тъжно да видиш, че отец Никита не е споменал за „Беседите на преп. Макарий“¹ в своя енорийски вестник. Той изобщо за светите отци ли е или не? Как може тогава да бъде оправдано това, че той рекламира протестантско издание и не е споменал за едно превъзходно православно издание. Това, че той го е премълчал, свидетелства единствено за това, че неговото лично страстно отношение натежава над съзнанието за общата цел, която лежи пред всички нас. Но това, явно, е именно едно от проявленията на синдрома на „безумните неофити“

Въпреки това нека да правим това, което можем, докато имаме време. Трябва скоро да завърша моята част за еволюцията! Ще бъде интересно да видим реакцията на новата книга. Пак мълчание? Навсякъде господстват дребните страсти! Нашата единствена надежда е да се държим просто и доверчиво и постоянно да се движим напред.

Получихме няколко запитвания (от различни млади хора), които искат да прекарат лятото с нас, така че, вероятно, при нас ще се появи един или няколко братя за два-три месеца. Но те всичките са така ужасно непостоянни – и ние знаем откъде идва това.

Бележки:

1. „Беседите на преп. Макарий“ бяха издадени от издателството „Eastern Orthodox Books“, чийто собственик беше духовният син на о. Серафим Владимир Андерсън (днес йерей).

 

5/18 юли, 1975 г.

Преди два дни, след утренята, на вратата ни почука не друг, а самата J. K., цялата мокра до кости след своето пътешествие до нас пеша от Рединг! (Горският я беше настигнал по средата на пътя и я докара). Оттогава тя живее в нашето хотелче и се кани утре да си тръгва – просто искаше да прекара известно време в горската пустош и малко да си поговори с нас. Да насочи Господ стъпките ѝ в правилната посока. И, разбира се, случи се така, че нашият последен летен помощник от Джорданвил, който прекара един месец при нас, се оказа същият онзи млад човек, който преди няколко месеца ѝ беше направил предложение, и той като я видя тук, помисли, че му се привижда! Но, явно, тя е доста монашески настроена. Ние, между другото, тъкмо завършваме нашия нов брой на „The Orthodox Word“, посветен на женското монашество.

 

Предисловие към писмото

По това време две млади жени бяха решили да се преместят в Етна и да се включат в изграждането на нашата православна община. Това много ни радваше, защото те мислеха да поживеят заедно и да изпитат себе си дали са способни за монашески живот. Въпреки това, познавайки техния своеволен нрав, ние се опасявахме, че от това нищо няма да излезе.

22 юли, 1975 г.

Що се отнася до J. K. (една от жените, които се присъединиха към нашата община в Етна – о. А. Йънг), предупреди я за опасността от синдрома на „моменталното обожение“. Тя трябва да се научи:

1. На решимост (тя, може би, смята, че има решимост, но:)
2. Решимостта е безплодна, ако не произтича от ръст на осмислената вяра.
3. Без постоянната невидима бран със самия себе си не се извършва  духовен ръст.
4. Нашият ум трябва да бъде постоянно насочен към целта на живота.
5. Всичко това подготвя човека към ревностна дейност.

Помоли се за нас, изоставаме във всичко, но Бог е с нас!

 

17/30 юли, 1975 г.

Прилагам твоята статия за Киреевски. Отлично! Тъкмо това, което е нужно. Прочетохме я вчера вечерта в нашата Ново-Валаамска богословска академия (названието на нашата „лятна школа“) и тя беше подходящо заключение на серията дълги мои лекции (17 часа на касети) за господстващите течения в западната мисъл, от Франциск Асизки до Теяр. Теяр, между другото, когато прочетох нашата статия за него от „Християнския еволюционизъм“, беше възприет с отвращение като архизлодей на западната мисъл. Най-популярна беше беседата за консерватизма през 19 век, герои на която бяха цар Николай I, Достоевски и Константин Победоносцев. Студентите, струва ми се, получиха значителна полза и някои много се вдъхновиха. На мене също ми е много полезно да организирам всички мои мисли. Отец Герман повече говори за литературата, доста поучително, и освен това ще проведе заключителните лекции през следващите два дни.

Радваме се да чуем за вашия напредък с параклиса. Само не започвай да наричаш вашата преправена барака „църква“ и не прави грандиозни планове. Вие сте просто една малка група православни християни     , които живеят в отдалечено място и съвсем не сте „енория“, т. е. нещо официално, регистрирано в епархията. Сега L. M. (втората жена, която пристигна в Етна – о. А. Йънг) много се нуждае от бавен и естествен ръст на новата почва, без излишно внимание. Бог знае, какво ви готви бъдещето, но нека то да дойде тихо и естествено, доколкото е възможно. Това мирно и незабележимо състояние може да бъде много полезно и за J. K., ако ѝ стигне търпението и усърдието за постепенното устройване на своя душевен дом и ако тя успее да се удържи от гибелното влечение да „отиде в пустинята“ на мига.

Нашият светлосин камион все още не е съвсем в движение, така че най-вероятно няма да можем да ви посетим на празника на св. пророк Илия, което, може би, е за добро, за да не си мислите, че се е случило нещо велико, само заради това, че сте заковали няколко нови дъски на стената на вашия параклис.

 

Преображение, 1975 г.

При нас вчера всенощното бдение мина много добре, започнахме го на върха на планината и го завършихме в храма. L. M., изглежда, е готова сериозно да живее по-новому (в Етна – о. А. Йънг), но J. K. попада в обичайните капани на „безумните неофити“. Не изпадай в униние заради нея, тя просто ти преподава урок, показвайки с личен пример как не трябва да се живее! Сега с твърде малко неща може да ѝ с помогне. Тя трябва първо да се научи да вярва на някого, освен на себе си, а това не се удава лесно.

Идването на отец Никита (Паласис – о. А. Йънг) премина доста мирно, но аз през цялото време усещах определена сдържаност. Имаше теми, по които „не можехме да беседваме“, и като цяло се усещаше липсата на единомислие.

 

15/28 август, 1975 г.

Приветстваме те в нашия Господ Иисус Христос и те поздравяваме с празника на Пресвета Богородица. Молим се да прекараш тези дни мирно и благодатно.

Получихме писма от тебе, от L. M. и от J. K., от четенето на които (особено на J. K.) ни се изясни картината. Няма никаква надежда за J. K. да се засели с L. M., нито сега, нито по-късно и ние усилено я съветваме да не се заселва сама в къщурка или фургонче, а да се върне обратно в Ню-Йорк, където има „единство на духа“ с някого. Откровено казано, писмото на J. K. ни показа, че синдромът на „безумния неофит“ при нея е развит в неговата най-тежка форма, която обикновено е смъртоносна – тя най-вероятно дори няма да остане православна. При нея няма нищо друго освен студено отношение към хората, критика и самооправдание. За нея в уединението се крие духовна отрова. Тя може и да не изпадне в някаква префинена прелест, но гордостта у нея може да достигне огромни размери. Вече имаме опит в работата с такива случаи на синдрома на „безумните неофити“ и това заболяване не се поддава на лечение. Тя може да бъде изцелена единствено чрез истинско послушание, но тъкмо на това тя изобщо не е способна. Между другото, тя не е на послушание при нас и ние само сме ѝ давали дружески съвети от общ характер с изключение на онзи случай, когато я уговорихме да замине за Етна и да помогне на L. M., и сега, когато я съветваме да се върне обратно в Ню Йорк. Ние наистина се надяваме, че тя няма да прекара при вас тази зима, тъй като това само ще ви бъде в тежест на вас и L. M. И не си мисли, че можеш да ѝ помогнеш, тя само ще те обвини, че „оказваш натиск“ върху нея. Разбира се, трябва да се отнасяте внимателно към нея, но нека тя да се държи спрямо вас на онова разстояние, което за нея е удобно. Най-важното е да не ѝ доверяваш нищо: нито твоите планове, нито надеждите, нито църковните проблеми; тя по-късно само ще разпространи всичко това навсякъде. Нека всичко това да ти послужи за придобиване на опит. Нашата паднала човешка природа е много силна; тези, които се доверяват само на себе си, няма да устоят. Само едната добра воля в тази ситуация е безсилна.

L. M. пише, че се кани да направи престол за „бараката“. Пази Боже! С появата на престол параклисът ще се превърне в „църква“ и при вас ще се появят най-различни изкушения. Нека тези изкушения да почакат, докато не станете по-готови да ги понесете. Ние нямахме престол до самото утро в деня на отслужването на първата литургия в нашата църква. Нека така да бъде и при вас.

Тази зима, май, ще бъде изпитание за вас, но имай мъжество и разсъдителност. Бог няма да допусне да претърпите онова, за което не сте готови. Колко тесен е пътят към спасението и колко внимателно трябва да вървим по него!

Моли се за нас. Тази неделя се кани да ни посети една англиканска община и се нуждаем от молитвите на владика Йоан, за да разкрием пред тях Православието.

Пътуването ни до вас ще се състои, навярно, едва след две седмици. Още много работа ни предстои по „The Northern Thebaid“¹, макар че, слава Богу, новата автоматична печатарска машина работи прекрасно. Докато Господ търпи нашето съществуване, ще се стараем да принасяме плод!     

Бележки:

1. Тази книга – събрани жития на преподобните отци от руския север, беше написана под влияние на И. М. Концевич.

 

24 авг./6 септ., 1975 г.

Ти, струва ми се, правилно се държиш с J. K. Изобщо за нея и за всички вас: колкото по-малко абстрактно мислите за духовния живот и колкото повече просто се подвизавате в ежедневните трудове, молейки се според силите (т. е. без „всенощни всекидневни бдения“, което J. K. веднъж пожела да организира), толкова по-добре за вас. Настройте се към ревностно Православие и след това се подвизавайте ден след ден, и Господ ще ви даде мъдрост. Радвам се, че нашето писмо малко е поразтърсило J. K., но трябва трезво да гледаме на нещата и да не очакваме някакви велики духовни „промени“. Ако тя може да се успокои и да прекара зимата мирно и не в уединение, това вече ще бъде голямо постижение. Ако тя след това пожелае да сподели начина на живот на L. M., ще трябва сама да стигне до това разбиране.

Що се отнася до нашето идване в Етна, пак се получи забавяне, свързано с това, че все още не сме приключили с печатането на „The Northern Thebaid“, така че най-вероятно ще можем да ви посетим едва след около две седмици. Междувременно нашият местен механик ще започне ремонта на нашия стар зелен камион, за който намерихме евтин мотор.

Миналата неделя посетихме N. P. Той остави у нас много добро впечатление – напълно в духа на нашето „Севернокалифорнийско Православие“, откъснат е от всички и се грижи за своето спасение. Жена му и двете му малки деца всичките са православни. Били са кръстени в Гръцката Архиепископия в гр. Сан Хосе, но когато той видял нашия Санфранциски Катедрален събор и неговите служби, почувствал, че неговият дом е „Руското“ Православие. Той ще живее на 15 мили на юг от вас в едно туристическо ранчо, където ще работи като общ работник, а жена му като келнерка.

Що се отнася до отец Пантелеймон – уви, уви, уви, бедата, от която се бояхме, май се приближава¹. Владика Аверкий ни написа едно отчаяно писмо за „този дързък млад архимандрит“ и неговите последни деяния. Очакваме новини от владика Лавър и дотогава няма да говорим нищо повече. Но бъди готов за удари. Отец Пантелеймон, явно, затяга своята хватка около шията на православната младеж, използвайки харизматичността на своята личност, от която само малцина могат да се отвърнат.

Бележки:

1. По онова време пламнаха резки разногласия между архиепископ Аверкий (Таушев), настоятеля на Св.-Троицкия манастир в Джорданвил, и архимандрит Пантелеймон, който беше дръзнал да „поучава“ мастития йерарх.

 

10/23 септември, 1975 г.

Просто кратка бележка. Зарадвахме се да чуем, че L. M. не е била особено огорчена от новината за отец Пантелеймон. Нищо ново не сме чули, но получихме от владика Антоний копие на писмото му до отец Пантелеймон, написано в много меки тонове, в което той го умолява да се върне към смирението и кротостта, с което той се е отличавал по времето, когато владиката го е познавал в Детройт преди много години и също така моли отец Пантелеймон да не посещава неговата епархия, докато не измоли прошка от владика Аверкий. Единият от нашите послушници малко се огорчи от всичко това и каза, че не знае „на кого може да се вярва сега?“. Отговорът на този въпрос е постижим единствено чрез нашето потапяне все повече и повече в духа на Православието и в съответния начин на живот.

Обсъждаме встъпителната статия за новия календар, което, както винаги, поставя пред нас въпроса, какво отношение съкровищата на Православието имат към ужасния съвременен свят? И отговорът е все един и същ – това е Ковчегът на спасението за нас и всеки опит да го съхраним за себе си способства за спасението на другите.

Нашият зелен камион утре трябва да излезе от сервиза, но ще повярваме, едва когато видим това. Междувременно нашата динамо-машина се повреди и през последните няколко дни усърдно се готвим за зимата.

Започна ли J. K. да преписва текста от касетите? Или изобщо нещо да прави? Толкова много неща може да се направят!

 

Предисловие към писмото

По онова време научихме, че на север от нас, в щата Орегон, има голяма община на староверци. Ние се заинтересувахме от тях и благодарение на това се запознахме с P. Q., който също така с доброжелателен интерес се отнасяше към тази община и беше активен защитник на нейните интереси пред местните американци. Сега той поиска да приеме Православие заедно със своето семейство. Предложихме на P. Q. да доведе при нас някои свои приятели-староверци да се запознаем.

19 септември/2 октомври, 1975 г.

J. K. ни написа, че отец Никита е заявил: „Руснаците дават заден ход“. Ние все още нищо не сме чули за това, но самата идея, че „гърците“ воюват с „руснаците“ звучи като пакости на безумни неофити. Но нашата Църква е преживяла и по-големи изпитания. Цялото това последно изкушение (не само последната провокация) беше твърде тежко, но Бог явно не ги е допуснал напразно, а за наше вразумление. В истинския християнски живот нищо не може да се равнява на смирението. Да ни укрепи Господ всички нас да понасяме това с мъжество и да принесем добри плодове, според нашите възможности!

Да насочи Господ P. Q. и семейството му към спасителното Православие! Говори му всичко, което можеш, но нищо не идеализирай прекалено. Тези староверци са очарователни, но са далече от духа на Православието – може би, като матвеевците¹.

Бележки:

1.  Група гърци-старостилци, които смятат, че само те са единствената истинна Църква в целия свят.

 

21 септември/4 октомври, 1975 г.

Всичките тези дрязги (на отец Пантелеймон и неговите последователи срещу ръководството на Руската Задгранична Църква – о. А. Йънг), които уж бяха позатихнали, разбира се, на деветдесет процента са дрязги на самия отец Пантелеймон и са далеч от това, да утихнат; те в бъдеще не предвещават добро. С времето ние ще трябва неизбежно да се сблъскаме с това, но трябва да помним, че отец Пантелеймон не е авторитет в нашата Църква и неговият следващ „драматичен акт“ трябва да бъде приеман с голямо подозрение. Около него се усеща много силна миризма на политика и един ден той ще допусне смъртоносна политическа грешка. Нека да бъдем бдителни и да сме готови за това.

Сега за посещението на староверците при вас. Те са сектанти и техният дух, а не външните обреди, ги отделят от Православието. Ако Господ доведе един или много от тях в Православието – добре, но не следва да се отнасяме снизходително към тяхното сектантска гордост. Старецът Паисий Величковски е бил против да се приемат староверци (в неговия манастир – о. А. Йънг), дори те да не са искали нищо друго, освен да им оставят единствено двупръстието – не заради самото двупръстие, а затова, защото това свидетелствало за наличието у тях на сектантски манталитет. Разбира се, по-късно Руската Църква разрешила на староверците да се придържат към двупръстието и старопечатните книги. Староверецът, който идва в Православието, трябва да разбере, че външният обред, който те съхраняват, не е същността на Православието.

Нека тяхното посещение да си остане посещение. Поговори с тях за общите интереси, но не се старай да се оправдаваш и да обясняваш защо не живеете по правилата, по които те живеят. Ако те пожелаят да дискутират за нещо, дай им отговор, както съветва апостол Петър – според мярата на силите си.

Староверецът Пимен Софронов (иконописецът, който изографиса гробницата на блажения архиепископ Йоан), след убеждаването му от страна на отец Димитрий Александров¹, няколко месеца преди смъртта си в един от нашите храмове в Светата Земя, се причасти със Светите Тайни. Но, разбира се, той не беше строг староверец, като някои истински сектанти.

Бележки:

1. Отец Димитрий Александров след време стана единоверчески епископ в Руската Задгранична Църква с името Даниил.

 

Предисловие към писмото

Няколко староверци от Орегон наистина ни посетиха в неделя и бяха в нашия малък параклис по време на службата без свещеник. Ние не се интересувахме специално от тяхното външно благочестие и строго отношение към обредите, а повече от това, кои и какви са те. След няколко години младият староверец, четец в Ири, Пенсилвания, Пимен Саймън, премина в Руската Задгранична Църква с цялата си енория, нашите епископи ги благословиха да запазят стария си обред. Впоследствие той беше ръкоположен за свещеник. Благодарене на усилията на отец Пимен тази група придоби не само правилен дух, но е и пример за благочестие за мнозина енориаши от нашата Църква.

По онова време започнаха да циркулират многобройни слухове, водещи началото си от манастира на отец Пантелеймон. Те често се изливаха в открити писма, едно от които беше адресирано лично до мене, или в статии, публикувани в енориашкия вестник на отец Никита Паласис. Основно тяхната критика беше насочена срещу архиепископ Аверкий (†1976 г.), настоятеля на манастира в Джорданвил, а също така към отношението на членовете на Задграничния Синод към различните групи гърци-старостилци и към техните епископи. Това ми изглеждаше твърде прискърбно и доста назидателно, аз започнах да страдам от това, което отец Серафим наричаше болест на „малодушието“ – изкушението да отпуснеш ръце.

Тъй като критиката и слуховете, излизащи от манастира на отец Пантелеймон, се водеха изключително на лично ниво, отец Серафим, както и преди, се надяваше, че всичко ще се разреши, макар че беше много огорчен от нападките срещу архиепископ Аверкий. Но когато нападките се насочиха срещу светия отец – блажения Августин – търпението му свърши. Той почувства, че това вече е нападение срещу Църквата и това трябва да бъде казано открито.

2/5 октомври, 1975 г.

Твоето състояние ни е много познато. От известно време ни наляга същата тази „болест“. За щастие, когато имам пристъпи на тази „болест“, о. Герман обикновено се намира в нормално състояние и обратното, така че успяваме да се измъкнем от дълбините на отчаянието и сме способни да продължаваме работата си.

Мисля, че причините за тази „болест“ са много прости: ти, както и ние, си много доверчив и винаги виждаш в хората доброто, независимо от техните постъпки. След известно време делата на тези хора започват да свидетелстват за това, че те не само не ти се отплащат с взаимно доверие, но дори напротив, по-скоро самите те сеят навсякъде недоверие. И после за капак те започват да те обвиняват в разпалване на недоверие и това наистина се оказва достатъчно, за да изпадне човек в униние.

Срещу това има едно много просто лекарство което се състои в това, за което ти говорехме преди няколко години, когато беше подложен на нападки от страна на нашите гърци: не им обръщай никакво внимание. Не им отговаряй, не оправдавай себе си или другите пред тях, но също така: не вярвай на нито една тяхна дума и не изпълнявай нито едно от техните искания.

Ние също се чувстваме предадени от нашите гърци. През всичките тези години смятахме, че те са единомислени и единодушни с нас, че те дават всичко, което имат, за делото на англоезичната мисия. Но се оказа в действителност, че през цялото това време те са се трудили заради собствената си слава, жестоко злоупотребявайки с доверието на нашите обикновени руски епископи, свещеници и миряни, за да завземат в края на краищата властта и да провъзгласят себе си за единствените познавачи и авторитети в Православието.

Все още се надяваме, че грешим в това, но нека те да ни докажат сега това със своите постъпки и думи, а не със своите витиевати самооправдания. Години наред ние им прощавахме крайностите и грешките и, между другото, неведнъж защищавахме о. Пантелеймон и о. Никита, дори пред тебе, както ти помниш. Но сега, заради опазването на духовното си здраве и заради продължаването на плодотворната дейност на православната мисия, трябва смело да погледнем истината в лицето: това са просто университетски младежи, които си играят на Православие!

Последният брой на „Orthodox Christian Witness“ на о. Никита за блажения Августин направо предизвиква негодувание. Той нарича „богословски неграмотни“ и „латинстващи“ следните:

1. Гръцките зилоти, които твърдят, че „разбира се“ блаж. Августин е светец, щом така е смятал преподобният Никодим.
2. Архиепископ Йоан, който много го почиташе и който имаше служба на светеца.
3. Преп. Никодим Светогорец, който го е включил в църковния календар.
4. Гръцката и Руската богословски традиции от 19 и 20 век, които са били съгласни с мнението на преподобния Никодим.
5. V-я Вселенски Събор, който е признавал авторитета на блажения Августин наравно с такива величини като св. Василий, св. Григорий и св. Йоан Златоуст.
6. Всички свети отци – съвременници на блаж. Августин, нито един от които (доколкото ми е известно) не го е наричал еретик и не е оспорвал мястото му сред великите учители на Църквата, дори когато те не са се съгласявали с неговото погрешно учение за благодатта.

Църковната традиция на Православната Църква приема блаж. Августин като свети отец, макар и с уговорка, както и по отношение на свет. Григорий Нисийски на Изток. Самоувереното заявление на о. Никита е абсолютно неправославно и детско.

И това е само един от многото примери, когато нашите гърци показаха, че не са способни да обсъждат богословските въпроси – не защото те са недостатъчно образовани или умни, а затова, защото те прекалено страстно се опитват да докажат, че винаги са прави. Духът на православното богословие е съвсем друг.

Относно L. M.: ако тя защищава о. Пантелеймон, напълно възможно е тази реакция да е предизвикана от това, че тя все още не е скъсала окончателно (емоционалните) връзки с тях. Ако тя не направи това, в бъдеще я очакват скърби. Така че, изглежда, проблемът се състои в именно в това и L. M. няма да намери покой, докато или окончателно не скъса със сектата на о. Пантелеймон, или не се присъедини към нея.

За неговата секта: ако съдим по тяхното сегашно държание, нашите гърци дълго няма да останат с нас. Също така е трудно да си представим, че те ще могат дълго да останат с матвеевците, ако, разбира се, зад всичко това не стоят много пари и политика.

Току-що получихме дълго писмо от владика Лавър¹. (Между другото, като говорим за „сеенето на пагубен раздор и недоверие в Църквата“ – как иначе може да бъде наречено това, което правят гърците по отношение на владика Лавър. Попитайте за владика Лавър когото и да е от последователите на о. Пантелеймон и те ще отговорят: „О, на него не може да му се има доверие“, и проч.) Владика Лавър ни написа подробно писмо за ситуацията с гръцките старостилци и неговото писмо е сходно с това, което ни написа доктор Каломирос. Изглежда, че решението на нашия Синод за временно прекратяване на общението с епископ Петрос (докато той не урегулира отношенията си със своя собствен Старостилен Синод в Гърция) е опит да бъде удовлетворен отец Пантелеймон и да бъде предотвратено неговото незабавно преминаване в друга юрисдикция. Но ако Синодът на свой ред беше поискал от отец Пантелеймон да прекъсне всякакво общение с матвеевците, докато те не се обединят с авксентиевците, и го беше помолил нищо да не прави в Гърция без уведомлението и благословението на своя епископ, – какво, мислиш, би отговорил на това отец Пантелеймон?

Изглежда, че краят на „Гръцката епопея“ не е далече! Само скърбим за скандалите и разделенията, възникващи в резултат на тщеславието на нашите гърци. Нещастната ни американска мисия! Колко смях ще предизвика всичко това в Митрополията и Гръцката Архиепископия.

Колко пъти ни се е налагало да помагаме и състрадаваме на нашите гърци, но тяхното високомерие вече премина всякакви граници. Ако те се върнат към нормалното състояние и станат като всички редови членове на нашата Църква, тогава нашите отношения, както и преди, ще придобият нормален характер.

Затова ние, останалите, трябва да продължаваме да се движим по същия трезв път, без да си въобразяваме, че представляваме нещо, а да вършим делото на нашето спасение, стараейки се да споделяме с другите съкровищата на Православието.

Дори не си и помисляй да прекратяваш издаването на „Никодимос“. Това списание има по-голяма ценност, отколкото можеш да си представиш, и не затова, че ти си велик богослов или експерт в някаква област (опазил ни Господ, това го имаме в излишък), а защото ти си достатъчно наивен и провинциален, за да повярваш действително, че Православието е Истината, която донася в живота обновление и вдъхновение, а не е предмет на дребнава политика и страсти.

Изпращаме ти най-сетне последния брой на „The Orthodox Word“. От цяла година се канехме да сложим портрета на владика Аверкий на корицата на този брой. Нека те да си мислят каквото искат, но той е истински православен архипастир и богослов без никакво притворство или политика, той самият много е пострадал от „политиката“ в Църквата. За нас е голямо утешение да гледаме тази корица². И ние изпълнихме своя дълг по отношение на този праведник!

Цитатът от Древния Патерик, който архиепископ Теофан Полтавски използваше за подкрепа на нас, нещастните борци от последните времена:

„Светите отци от пустинята Скит в Египет пророкували за последното поколение, казвайки: „Ние какво сме направили?“ И един от тях, велик по живот, с името Исхирион, казал: „Ние изпълнихме Божиите заповеди.“ Те отново попитали: „Ще направят ли нещо онези, които ще дойдат след нас?“ Той казал: „Те ще направят половината от това, което ние сме постигнали.“ „А какво ще стане след тях?“ Исхирион казал: „Хората от това поколение няма да извършат никакви дела; но ще ги споходят такива изкушения, че онези, които не им се поддадат, ще бъдат над нас и нашите отци.““

Други отци казват: психическите изпитания за хората, които ще живеят в последните времена, ще бъдат равни на физическите изпитания на мъчениците. Но за да противостоим на тези изпитания, трябва да живеем в друг свят.

Имаш ли бележник, в който да записваш мислите на светите отци, когато четеш техните творения? И четеш ли ги винаги, та да можеш в моменти на скърби да се обърнеш към тяхната мъдрост? Започни незабавно – това е важно.

Сега четем беседите на о. Димитрий Дудко³, които той миналата година е провел със своите енориаши (непосредствено преди самия арест) в Москва. Тази книга много ни вдъхновява! Отец Димитрий принадлежи към Московската Патриаршия и неговата философия понякога не е точна, но колко смело той се изказва срещу лицемерието, атеизма и политиката в Църквата! Нивото на знанията на неговите слушатели е доста ниско и постоянно ни спохожда мисълта, че Туринската Плащаница е точно онова доказателство, което може да им помогне! Именно това е онзи „научен“ отговор за едно цяло поколение от хора, измамени от научния атеизъм. Отец Пантелеймон толкова се грижи да създаде правилно мнение за Плащаницата (което при него не се потвърждава от никакви сериозни доказателства), че той остава напълно безчувствен към нуждите на ето такива вярващи.

Бележки:

1. Архиепископ Лавър, днес митрополит и първойерарх на РПЗЦ, настоятел на Свято-Троицкия манастир и ректор на Свято-Троицката семинария.
2.  Един поразителен фотографски портрет на архиепископ Аверкий, „The Orthodox Word“, май-юни 1975 г.
3. Тези беседи бяха издадени в отделен сборник „За нашето упование“ (SVS Crestwood, NY, 1977). Тази книга отец Серафим често я препоръчваше за четене. По-късно о. Димитрий беше арестуван от КГБ и подложен на „специална обработка“.

4/17 октомври, 1975 г.

Радуйся о Господе и паки реку, радуйся. Ти се учиш на смирение и недоверие към своя собствен паднал разум.

Нашите гърци ни дават пример за класически случай на прелест, в която те са изпаднали заради тщеславие и самомнение. Резултатът от всичко това ще бъде трагичен и мнозина ще паднат в тази яма, защото вярват на отец Пантелеймон повече, отколкото на Бога.

Отец Пантелеймон преди две години в Сиатъл ми каза, че заради благото на Църквата всичко е разрешено – да се лъже, да се краде, всичко, защото целта оправдава средствата. Тогава не придадох особено значение на думите му, защото знаех, че понякога, за да се избегне по-голямо зло, се налага да се извърши по-малко, например, да се излъже. Но това може да се допусне само в случай на крайна необходимост и със самоосъждане и разкаяние пред Бога да допускането на неправда. Но при отец Пантелеймон този йезуитски принцип се превръща в основен принцип на църковния живот, който ловките църковни политици могат да употребяват безнаказано. Той напълно погрешно разбира идеята за Църквата, което обяснява също така защо той построи своя манастир насред големия град (за да даде на духовно жадните още по-голяма възможност да се приобщят към неговата „святост“) и защо веднага започна да се интересува от политическите дела на Църквата навсякъде.

„Каква мрежа ще си оплетем, когато само един път излъжем“! Всичко това е долнопробна политика. Има един такъв духовен закон: чувството на тежест и отчаяние не трябва да изхождат от духовните вождове на Църквата, това не са признаци на благодат. Ако такова чувство изхожда от тях, те се намират в голяма опасност; нещо с тях не е наред. По-лесно е за онези, на които им се налага да страдат заради тях, защото това духовно ги усъвършенства. 

Всичко това ще премине като кошмарен сън. Само помни, че това не е реалност. Напълно отхвърляй мислите за това, кой е прав и кой е виновен. Моли се за отец Пантелеймон, който се намира в сериозна духовна опасност, но самият ти се разграничи от него. Там има болест, дребно политиканстване и дяволски козни. Дълбоко в сърцето си ние съвсем мирно гледаме на всичко това, защото знаем, че Църквата е по-силна от всички онези, които, поддавайки се на съблазънта, са решили, че те са Църквата; така или иначе те винаги отпадат, помагайки на онези, които остават, да станат по-трезви.

 

8/21 октомври, 1975 г.

L. M. ни препрати няколко писма от бостънския манастир (на отец Пантелеймон – о. А. Йънг). Те са написани в напълно фалшив духовен тон и освен това под прикритието на благочестието там се крият осъждане и сплетни. Епископите, с които сме били близки, никога не са ни учили на тази чужда папистка теория, че само те и „тесен кръг от посветени“ са някакъв си елит и могат свободно да обсъждат църковните проблеми, но на масите това не е позволено. Когато нещата са касаели важни събития в Църквата, те винаги свободно са споделяли с нас своите възгледи без каквито и да било лъстиви намеци, че ние сме част от този посветен „елит“, който може да знае тайните. Освен това обърни внимание на това противоречие: само епископите и елитът, но не и вярващите, могат да знаят, какво прави отец Пантелеймон – а в писмото до Нина се казва, че причината за поведението на отец Пантелеймон се крие в желанието „да покаже на вярващите в Задграничната Църква и на старокалендарците в Гърция известна последователност“ (цитирам по памет). Да, „да покаже“ на вярващите. Единствената причина, елитната философия да крие всичко това сега, се заключава в това, че не са успели по план „да покажат“ на вярващите, появили са се странични ефекти. Отец Пантелеймон и неговите последователи знаят всичко най-добре от всички. Това е смъртоносно опасен синдром на неофитите. Те явно искат да останат в нашата Църква, защото политически за тях е много по-изгодно да пребивават сред нас като „пришълци“ и да имат максимум свобода, такава, каквато нашето руско духовенство няма. Причината, поради която ние мислим, че те няма да останат задълго с нас, се заключава в това, че те не съвсем правилно са разбрали църковната ситуация, т. е. те смятат, че знаят, какво мислят руснаците, но в действителност руснаците не се разкриват напълно пред тях. Но – достатъчно по този доста скучен въпрос.   

Относно твоите изпитания: болшинството от тях са естествено житейско явление и Господ допуска да те потискат, защото ти си способен да ги понесеш. Безчувствието, което сега преживяваш, произлязло основно при тебе от политиката на свято място, където не ѝ е мястото, ще премине. Трябва да се научиш да страдаш и търпиш, но не гледай на това като на нещо „ужасно и безкрайно“. Тук не си прав. Господ също така праща и много утешения и те пак ще те посетят. Трябва да се научиш да откриваш и да получаваш радост сред увеличаващите се скърби, за да спасиш своята душа и да помогнеш на другите.

На нас с тебе ни предстои твърде много работа, така че нека да не се отказваме. Не изоставяй издателската работа, а продължавай да се трудиш усърдно над нея. Има толкова много полезни неща, които трябва да се издадат, но първо това трябва бъде усвоено от собствената ти душа, а след това вече да им се помогне на нашите неофити да го сдъвчат. Ние освен това много искаме да завършим някои наши големи проекти през тази зима.

 

22 октомври/4 ноември, 1975 г.

Поздравявам те с празника на Небесния Покровител на владика Аверкий! Наскоро попитахме отец Михаил Помазански: „Кой в днешно време е носител на истинното богословие?“ Той отговори: „Владика Аверкий!“.

Относно посещението на староверците при вас – твоите наблюдения изглеждат доста трезви и ги изобразяват именно такива, каквито и ние си ги представяхме. Личното общуване с тях, разбира се, не крие в себе си никаква опасност. Ако те решат да приемат Православие, това ще се случи, когато му дойде времето.

Оставаме с впечатление, че L. M. ни е обидена заради отец Пантелеймон. Нима тя наистина мисли, че това е уреждане на някакви лични сметки? Твоята най-добра защита срещу всякакъв род безпокойства, които тя може да ти причини, трябва да бъде спокойното съзнание за това, че отец Пантелеймон и неговите последователи за тебе не са авторитет; ти си имаш своята работа, към която те нямат никакво отношение. Постарай се да ѝ обясниш това твърдо и спокойно. Мисля, че тя не е разбрала напълно какво имах предвид, когато казах, че тя трябва „да скъса“ с него – нямах предвид личните отношения, а говорех за емоционалната зависимост.

Между другото, владика Аверкий ни отговори и благодари за оказаната му подкрепа в труден за него момент.

V. и семейството му ни посетиха миналата неделя. Беше много приятна визита. Изглежда, нашата сфера на влияние се разпространява върху простодушните хора и децата и не достига да „богословите“ или обитателите на скъпите сгради. Слава Богу! Посещението на J. K. също беше трогателно, само ако можеше тя да следва своите идеали с трезвост.     

 

23 ноември/6 декември, 1975 г.

Прощавай, моля те, че толкова дълго не ти писах. Бяхме докрай претоварени с работата по печатането на „The Northern Thebaid“ и сега започнахме календара, и време за някакви други неща имахме съвсем малко. Слава Богу, приключихме с печатането на „Thebaid“ и успяхме навреме да я откараме за подвързване в Сан-Франциско, и аз успях да се видя с майка ми преди да замине за Сан-Диего. Добавихме в края материал, който дори и на руски е почти недостъпен, а в послесловието има идеи, които, вярвам, няма да се харесат на „някои хора“ – но фактите говорят сами за себе си¹. Сега Календарът благополучно напредва и дори нашият линотип работи почти без засечки, за което благодарим на Бога.

Статията за Киреевски (която написах за „Никодимос“ – о. А. Йънг) е чудесна и добре поднесена, но малко хора ще я разберат. Въпреки всичко нека това да не те разочарова, някои ще разберат нейната идея по-рано, други – по-късно. Тя трябва да бъде преиздадена в отделна брошура². Вярвам, че госпожа Концевич ще се радва. „Възраждането“ на Киреевски беше стара нейна и на мъжа ѝ мечта.

Бележки:

1. В забележителното послесловие към „The Northern Thebaid“ има смело изказани мисли, за които отец Серафим знаеше, че те няма да бъдат одобрени от всички. Показвайки, че Руската Църква, и особено руското монашество са съхранили дори в периода на своя упадък през 18 век, живата духовност в такава степен, каквато Гърция и другите православни страни не познават по онова време, отец Серафим след това, като говори за нашето време, го нарича „безпрецедентно духовно празно“, в което „животът на еснафа е станал прекалено „комфортен“ и мирогледът дори на най-добрите религиозни и интелектуални лидери шокиращо разпуснат“. Ние трябва, въпреки всичко, „да поддържаме живото благоухание на пустинята в сърцата си, за да съжителстваме с ума и сърцето си с тези ангелоподобни мъже и жени и да ги смятаме за свои искрени приятели“, да пребиваваме „винаги отдалечени от привързаностите и страстите на този живот, дори когато те се групират около някаква църковна организация или личност; за да бъдем преди всичко граждани на Небесния Иерусалим… и едва след това жители на този преходен свят.“
2.  По-късно тази статия беше допълнена и издадена в отделна брошура под заглавието „A Man is His Faith“ (St. George Orthodox Information Service, London, 1980).

 

3/16 декември, 1975 г.

Толкова бяхме заети с печатането (още една седмица и календарът ще бъде готов), че не забелязвахме какво се случва във външния свят, но и до нас се изтърколи грохотът на „великия въпрос“. Нашата корица с владика Аверкий категорично ни е поставила в специална категория, което, вероятно, е само за добро. Усещаме, че на нашите плещи сега лежи някаква неопределена тежест, сякаш сме поели основния удар на атаката върху себе си, а линията на фронта все още не се вижда. Нашето уединение, вероятно, ни помага по-леко да понасяме това изпитание, за което благодарим на Бога. Около отец Пантелеймон, явно, е надвиснал някакъв облак, който дори на благоразумните хора им пречи ясно да мислят и, съдейки по всички признаци, по-старото поколение очаква от нас решителната ни дума, когато му дойде времето. Да ни укрепи Господ. Владика Йоан благослови и даде името на нашето списание „Orthodox Word“, така че ще продължаваме да вървим напред, възлагайки върху него нашите надежди. Общо взето, пребиваваме в мирно устроение и сме заети с работа.

Снегът при нас е малко и днес целият ще се разтопи. До днес по нашия път можеше да се минава почти през цялото време. Ако даде Бог, ще ви чакаме на нашия празник (на преп. Герман Аляскински, на 25 декември по ст. ст. – о. А. Йънг). Моли се за нас.

 

20 декември/2 януари, 1975 г.

Благодаря на Бога, моята болест почти премина. Останаха само лека хрема и слабост, вероятно заради това, че през последните дни прекалено много излизах навън, на студения въздух.

Помни (относно издателството – о. А. Йънг), че ти не си бизнесмен, който доставя стока на вече съществуващ пазар, ти си, по-скоро, първопроходец, впускащ се в пътешествие в неотбелязана още на картите територия, напълно нова за твоите читатели. Затова не трябва да очакваш, че много хора или болшинството от тях ще могат изцяло да разберат това, което получават.

Когато започнахме за издаваме „The Orthodox Word“ (с дванадесет абонати!), разбрахме, че от комерсиална гледна точка ще ни се наложи да си създаваме свой собствен кръг за продажби. Това ни се удаде и болшинството от нашите абонати сега ни плащат, за да им дадем това, което ние смятаме за нужно! Ти заедно с нас участваш в това пътешествие в духа на първопроходците, между другото, болшинството от твоите читатели са абонирани и за „The Orthodox Word“, така че те са открити за това, което ти им предлагаш, дори и те сега да не го възприемат напълно.

Моли се за нас. Стоях в килията си, подготвях следващия брой на „The Orthodox Word“. Толкова много неща ни се иска за кажем. Госпожа Концевич току-що ни написа, че много ѝ е харесал Прологът¹. Тя казва: „Ако вие самите не живеехте в пустинята, никога не би ви хрумнало да напишете такава статия!“.

Бележки:

1. Статията за светиите на Галия, напечатана в „The Orthodox Word“, септ.-окт. 1975. По-късно тя беше използвана като предговор към книгата „Vita Patrum: „Жизнь отцевъ“, святителя Григорiя Турскаго“ (Платина, 1988 г.).

 

Без дата, но най-вероятно е било написано в деня на Рождество Христово, 1975 г.

Поздравяваме ви с празника! Изпълнени сме с надежди и планове през новата година. Малко време ни е дадено. Скъпете времето! (Еф., 5:16 – ред.)

<   >

Към темата Към началото Към съдържанието